Разпореждане по дело №213/2020 на Районен съд - Разград

                   

                      Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е 525

                             06.02.2020г., гр.Разград

 

            Цветалина Дочева, съдия- докладчик по гр.д.№213/20г. на РРС, в закрито съдебно заседание на 06.02.2020г. установих, че депозираната искова молба е нередовна, като неясна, вътрешно противоречива, без заявена претенция. Ищецът претендира от съда „да обяви нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити въз основа на покупко-продажба и давностно владение за относително недействителен спрямо него само по отношение на 4/6ид.ч. от имоти с идентификатори №27156.59.5 и №27156.71.13.

          В обстоятелствената част на исковата молба твърди, че е собственик на част от имотите въз основа на наследство от Ибрям Хасанов Бекиров. Ответниците не са наследници на наследодателя. Същите са се снабдили с нотариален акт за обстоятелствена проверка, въпреки че през годините ищецът и неговите роднини са упражнявали непрестанно. Имотите се владеят ищеца и роднините му като свои. Ответниците не са владели имотите на годно основание, което да ги направи собственици. Предвид на това нотариалният акт не поражда действие спрямо наследниците и в частност ищеца.

           Следва да се отбележи, че констативният нотариален акт е нотариален документ, издаден от нарочен нотариален орган в рамките на предоставената му от закона компетентност, в законоустановените форма и ред, и представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК, и като такъв не може да бъде относително недействителен.

           Недействителна по една или друга причина може да бъде сделката, която евентуално е обективирана в него. В случая обаче правна сделка няма, а само констатация да придобиване правото на собственост въз основа на давностно владение, т.е. нотариусът е установил, че ответниците са владели имотите непрекъснато, явно и необезпокоявано като свои в продължение на 10 години.

           Нещо повече отмяната на нот.акт по чл.537 ал.2 ГПК е последица от установяване носителя на правото на собственост и не може да бъде предявена сабостоятелно, а винаги следва да е съединена с иск за собственост.

           От изложените факти става ясно, че ищецът твърди да е собственик въз основа на наследство и давностно владение на имотите, като оспорва собствеността на ответниците, което може да стане само чрез предявяване на конкретен иск за собственост.

           На следващо място ищецът може да претендира собственост само до размера, който притежава, като не може да предявява права от името на други съсобственици, поради което ищецът следва точно и ясно да посочи размера на своите права.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                               Р А З П О Р Е Д И :

 

            ОСТАВЯ исковата молба без движение!

            ДАВА едноседмичен срок на ищеца изхождайки от твърдените факти точно и ясно да формулира претенцията си, като посочи вида и обема на материалното право, чиято защита претендира и вида на търсената защита.

            В зависимост от броя и вида на предявените искове се следват и съответните държавни такси.

            При неотстраняване на нередовностите в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.   

            Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                       Районен съдия: