Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12407 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 79024/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 159 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от С.Б.Т. /ЕГН **********/ срещу „Б.А.К.Б.“ АД- гр. София /ЕИК
********/ искове с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
присъждане на сумата 4 686 лв.- главница, представляваща получена от ответника без
основание сума чрез принудително изпълнение по изпълнително дело № 228/ 2015 г.
на ЧСИ С.-Я.с peг.№ 844 на КЧСИ, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 14.12.2018 г., до окончателното й изплащане,
и сумата 255.64
лв.-
лихва за забава за периода 2.09.2017 г.- 13.12.2018 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът С.Т. е осъден да заплати на ответника „Б.А.К.Б.“ АД сумата 300 лв.-
разноски по делото. С решението е оставено без уважение искане
на
С.Т. за осъждане на ответника „Б.А.К.Б.“ АД да му заплати разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от С.Б.Т. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на
горепосочените суми, ведно с разноските по делото.
Въззиваемата
страна „Б.А.К.Б.“ АД- гр. София /ответник
по делото/
оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й
като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от С.Т. искове по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД, като неоснователни и недоказани-
чл.272 ГПК.
Фактическият
състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно
доказване факта на плащане на процесната сума /суми/, а ответникът дължи
доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото /чл.154 ГПК/.
Ищецът
обосновава липсата на материално- правно основание за извършеното в рамките на
горепосоченото изпълнително дело плащане на процесната сума от 4 686 лв. с твърдението, че
издадените по ч.гр.д. № 24853/ 2013 г. на СРС, 60 състав, заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ТПК и изпълнителен лист, въз основа на които било
образувано изп. дело № 228/ 2014 г. на ЧСИ С.-Я.с рег.№ 844 на КЧСИ, били
обезсилени с разпореждане от 19.09.2017 г. по посоченото дело на СРС, 60
състав, влязло в сила на 31.10.2017 г., като производството по делото било
прекратено- поради непредявяване на иск за установяване на вземането от
кредитора в заповедното производство. Тъй като сумата 4 686 лв. била
принудително събрана чрез запор върху трудовото му възнаграждение, а за
солидарния длъжник С.-Я.не били налице предпоставки за суброгирането й в
правата на кредитора „Б.А.К.Б.“ АД /„БАКБ“ АД/- взискател по изпълнителното
дело, поради обезсилване на изпълнителния титул и липсата на последици на
прекъсване на давността, ищецът Т. претендира да му бъде върната на предявеното
основание- чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства/
обосновава извод на въззивния съд за липса на визираните в чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД материално- правни предпоставки за уважаване на иска, тъй като плащането на
сумата 4 686 лв. в хода на осъществявано по изп. дело № 228/ 2014 г. на ЧСИ С.Я.,
рег.№ 844 на КЧСИ, принудително изпълнение, не е
извършено
Л.2 на Реш. по гр.д.№
12407/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
за удовлетворяване на взискателя „БАКБ“ АД-
ответник по делото, а на взискател П.П., погасила в качеството на солидарен
длъжник /поръчител по договор за кредит/ дълга към първоначалния взискател „БАКБ“
АД.
Според
събраните в процеса доказателства относно процесното вземане, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № 021205.01/ 11.04.2012 г., в заповедно
производство по гр.д.№ 24853/ 2013 г. на СРС на 8.01.2014 г. са издадени
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на кредитора „Б.А.К.Б.“
АД срещу солидарните длъжници С.Б.Т. /ищец по делото/- кредитополучател, и П.Д.П.-
поръчител по договора за кредит. Въз основа на изпълнителния лист по молба на
взискателя „БАКБ“ АД е образувано изп. дело № 228/ 2014 г. на ЧСИ С.Я.- с рег.№
844 на КЧСИ, срещу солидарните длъжници С.Б.Т. /ищец по делото/ и П.Д.П..
Установява
се от съдържащите се в приложеното изпълнително дело № 20148440400228 /№ 228/
2014 г./ на ЧСИ Ст. Я. книжа, че с молба от 21.02.2014 г. длъжникът по
изпълнението П.Д.П. е представила преводно нареждане за плащане на събираемото
вземане- в размер на 14 507.68 лв. /общо/, част от което- в размер на 12 843.95
лв., е преведено от ЧСИ по сметка на взискателя „Б.А.К.Б.“ АД с платежно
нареждане № 7205349/ 25.02.2014 г., за което е направено съответно отбелязване
/първо по ред/ на гърба на процесния изпълнителен лист.
В
резултат на така извършеното погасяване на дълга спрямо взискателя „БАКБ“ АД е
издадено разпореждане /постановление/ от ЧСИ на 4.03.2014 г. /видно от
съобщение изх.№ 12109/ 6.03.2014 г., адресирано до „БАКБ“ АД/ за прекратяване
на изпълнителното производство, като С.-Я.е конституирана като взискател по изпълнението
срещу длъжника С.Т..
На
4.03.2014 г. по специалната сметка на ЧСИ е постъпил кредитен превод от
работодател на ищеца С.Т., въз основа на който на 11.03.2014 г. на взискателя С.-Я.е
преведена сумата 86.91 лв., за което е направено съответно отбелязване върху изпълнителния
лист. В последствие, видно от представена в първоинстанционното производство
Сметка изх.№ 052675/ 22.10.2018 г., съставена от ЧСИ Я., по изпълнителното дело
през периода 20.05.2014 г.- 16.03.2018 г. по сметка на ЧСИ са постъпили 31 бр.
плащания на суми от страна на ищеца- лично или от трето задължено лице, в общ
размер на 4 686 лв., част от които- в общ размер от 4 202.51 лв., са преведени
от ЧСИ на взискателя П.П.. Останалата част от събраните от С.Т. суми или сума в
размер на 483.49 лв. е отнесена за плащането на обикновени и пропорционални
такси по ТТРЗЧСИ, видно от цитираната по- горе сметка на ЧСИ.
Неоснователен, при така установената
в процеса фактическа и правна обстановка е предявеният от ищеца С.Т. иск по
чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, тъй като не се установява при съвкупния анализ на
събраните доказателства да е настъпило обогатяване на ответника „БАКБ“ АД за
сметка обедняването на ищеца С.Т. със спорната сума от 4 686 лв.
Правилно
е прието в обжалваното решение, че ищецът не е носител на материално- правната
легитимация да претендира от ответника процесната сума, тъй като извършените от
него по изпълнителното дело погашения са отнесени за погасяването на дълг към конституираната
с постановление на ЧСИ от 4.03.2014 г. като взискател по делото П.П., а не към
първоначалния взискател „БАКБ“ АД, който бил удовлетворен с извършено от П.П.-
солидарен длъжник, плащане на целия дълг през м.02.2014 г., и по отношение на
когото изпълнителното производство било прекратено още през 2014 г.
Независимо
от постановеното с разпореждане на СРС от 19.09.2017 г., влязло в сила на
31.10.2017 г., обезсилване на издадените на 8.01.2014 г. по гр.д.№ 24853/ 2013
г. на СРС заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
отношение на длъжника С.Т. /ищец по делото/ и последващото прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на него, на основание чл.433, ал.1,
т.3 ГПК /поради обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист/, с постановление на ЧСИ от 11.03.2019 г., не се установява да е настъпило
обогатяване на ответника за сметка неговото обедняване, тъй като преведената през
2014 г. на взискателя по изпълнителното дело „БАКБ“ АД сума от 12 843.95 лв. е
била заплатена от длъжника по изпълнението П.П., а не от длъжника С.Т.- ищец по
настоящото дело. Принудително събраните от последния суми- до размер на сумата 4 202.51
лв., са отнесени за погасяване на дълг към П.П.- първоначално длъжник по
изпълнението, в последствие конституирана като взискател, поради което и
доколкото се касае за преминаване на сумата в нейното имущество, а не в
имуществото на ответника „БАКБ“ АД, искът С.Т. за неоснователно обогатяване,
насочен срещу „БАКБ“ АД, се явява лишен от основание и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Ирелевантни
за приемането на горния извод са доводите на въззивника за липсата на
предпоставки за суброгиране на длъжника С.-Я.в правата на кредитора „БАКБ“ АД,
както и за липсата на последици на прекъсване на погасителната давност по
отношение на него.
С
оглед приетия извод за неоснователност на главния иск по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, неоснователен се явява и акцесорният иск на С.Т. по чл.86, ал.1 ЗЗД, който
също следва да бъде отхвърлен.
При
тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете съдебни инстанции изводи
по съществото на спора обжалваното решение, което е правилно следва да бъде потвърдено.
Л.3 на Реш. по гр.д.№
12407/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното
производство /за юриск. възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
23.07.2020 г., постановено по гр. дело № 79024/ 2018 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 159 състав.
ОСЪЖДА С.Б.Т. /ЕГН **********/
да заплати на „Б.А.К.Б.“ АД- гр.
София /ЕИК ********/ сумата 100 лв.
/сто лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.