Р Е Ш Е Н И Е
№……….…../08.05.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря
Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 19312 по
описа за 2018 година на Варненския районен
съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове, предявени от М.С.Л., ЕГН ********** *** срещу „И.Е.“ АД, ЕИК ********* със
седалище *** както следва:
-
за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед №
215/01.11.2018г. и за неговата отмяна, на
осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
-
за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност
„специалист ТРЗ“, на осн.
чл.344, ал.1, т.2 от КТ;
-
за осъждане на ответния работодател да заплати на ищцата сумата от 7587,96 лева, претендирана
като обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба -28.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ;
Твърди се в исковата молба, че ищцата е заемала при
ответния работодател длъжността „специалист ТРЗ“, по безсрочен трудов договор, при уговорено основно трудово възнаграждение
в размер на 510 лева. Твърди се, че на 02.10.2018г. на ищцата е връчено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради закриване на
част от предприятието или съкращаване на щата. Със заповед № 215/01.11.2018г. на работодателя
трудовото правоотношение е прекратено. Оспорва
се законосъобразността на уволнението. Твърди, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй
като след съкращаване на длъжността на ищцата в предприятието е назначен
служител на длъжността „Икономист управление на персонала“. Твърди се, че
задълженията съгл. длъжностите характеристики за двете длъжности са идентични. Позовава се, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в
заповедта за уволнение и в предизвестието е различно.
Ищецът се
позовава, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение получаваното от нея брутно трудово възнаграждение е в размер на 1264,66 лева. Посочва се, че
на 29.10.2018г. ищцата е предала дейността си на лицето
Ася Георгиева, встъпило в трудовите й функции. Оспорва извършваната от ищцата преди уволнението
дейност да е възложена на външен
контрахент. Оспорва ответното дружество да е имало длъжностно
разписание за периода 01.10.2017г. до
01.10.2018г., както и след това. Навежда се,
че към 01.10.2018г. при ответния работодател
не е съществувала длъжността „икономист управление на персонала“.Позовава се, че след уволнението е останала без работа.
По изложените съображения настоява за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител поддържа така предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва
след уволнението да е назначаван друг служител на заеманата от ищцата длъжност.
Оспорва да се покриват задълженията по дл.
характеристика за длъжностите „Икономист управление на персонала“ и „специалист
ТРЗ“. В тази връзка се позовава, че двете длъжности са
съществували самостоятелно в длъжностно разписание за периода от 1.10.2017г. до 01.10.2018г.,
като твърди, че е съкратен само щата за длъжността „специалист
ТРЗ“. Позовава се, че е сключил договор с външна фирма за
изпълнение на дейностите, спадащи към трудовата функция на ищцата. По изложените съображения настоява за отхвърляне на
претенциите.
В съдебно заседание ответното
дружество поддържа възраженията си по спора. Оспорва посоченият от ищеца размер
на брутното трудово възнаграждение
И двете страните са представили
подробни писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното
от фактическа и правна страната:
По делото е обявено за безспорно,
че страните са се намирали в трудови правоотношение съгласно трудов договор от
№ 38/25/03/2017г.,по силата на който ищцата е заемала при ответното дружество
длъжността „специалист ТРЗ“, при уговорено брутно трудово възнаграждение в
размер на 460 лева, допълнително възнаграждение за професионален опит в размер
на 0.6% на година след една година
зачетен професионален опит /т.2.5.1/, както и ДМС поред индивидуалния принос до
400% от основното месечно трудово възнаграждение.
Не е спорно още, че на
02.10.2018г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на осн.чл. 328, ал.1, т. 2 /при
закриване на част от преприятието или съкръщаване на щата.
Със заповед №215/01.11.2018г. на
изпълнителния директор на ответното дружество „И.Е.“ АД трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено, поради
съкращаване на длъжността „специалист ТРЗ“.
По делото са представени длъжностни
характеристики за длъжностите „икономист управление на персонала и за “специалист
ТРЗ“, както и длъжностно разписание на ответното дружество в сила от
01.10.2018г. до 01.10.2019г.
По делото е представено копие от
трудовата книжка на служителя М.Л., в която след отбелязването за прекратяване
на трудовото правоотношение с „И.Е.“ АД,
не е налице последващо вписване.
По делото е изслушано заключение
на назначената ССчЕ относно получавано от ищеца
брутното трудово възнаграждение.
С иска за признаване на уволнението
за незаконно по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя
да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото
е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът
трябва да посочи всички факти,
които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат
това право или имат значение
за надлежното му упражняване. Тежестта на доказване
законосъобразността на дисциплинарното наказание лежи върху работодателя.
Първия спорен въпрос по делото е относно
идентичността на основанията за уволнение, посочени в заповедта и в
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение,
както и относно еднозначността на
основанието, посочено в самото предизвестие.
В случая от събраните по делото доказателства
е видно, че в предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение от 02.10.2018г. са посочени двете основание за
прекратяването съгл. чл. 328, ал.1, т. 2
КТ закриване на част от преприятието или съкръщаване
на щата, а в заповедта е посочено, че уволнението е поради съкращава щата.
Едностранното прекратяване на трудовия договор от работодателят може да се
извършва само въз основа на
определените в закона фактически състави, а не и на други
основания. Уволнението на всички основания,
визирани в чл. 328 КТ се извършва след
отправяне на писмено предизвестие в сроковете по чл.
326, ал. 2 КТ.
В практиката на ВКС последователно е утвържавано разбирането, че -в случаите, когато трудовият
договор се прекратява с предизвестие, конститутивното
действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с
изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на
трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните
основания за уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като
предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е
получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при
осъществяваната проверка за законност, следва
да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за
уволнение- решение № 53/16.03.2012 г. по гр. дело № 854/2011 г. на III-то
гр. отд. на ВКС, Решение № 416 от 3.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1844/2013
г., IV г. о., ГК , Решение
№183/25.06.2014г. по гр.д.№ 7042/13 на III-то гр. отд.
на ВКС, решение № 351/20.12.2011 г. по гр. дело № 229/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело №
468/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
В случая в процесното предизвестие за уволнение са посочени и двата
състава по чл. 328, т. 2 - поради закриване на част
от предприятието или съкращаване на щата. Тоест така посочените основание са указани алтернативно, което при всички
при всички случаи е налице предполага неяснота относно действителното
основание, което препятства възможността
на служителя адекватно да организира защитата си. Посочена хипотеза е
аналогична на случай, в който работодателят посочи само законовата разпоредба
на чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, без да уточни в коя от двете хипотези е извършено
уволнението. В тези случаи практиката категорично застава на позицията за
незаконността на уволнението (Решение №667/07- 3-то гр., Решение №1588/07- 3-то
гр., Решение №643/06- 3-то гр.и други).
Следва да се има предвид, че по начало е възможно да бъде
извършено законосъобразно уволнение с предизвестие на повече от едно основания,
когато обаче посочените основания са съвместими помежду си, но в този случай е
необходимо основанията да се посочат комулативно. Съвместими
са основанията, които могат едновременно да съществуват към момента на
уволнението, тъй като юридическите факти, които съставляват съдържанието им,
могат да съществуват заедно и поотделно. Съвместими са например основанията
„съкращаване на щата” и „намаляване на обема на работата”, тъй като намаляването
на обема на работата може да предизвика съкращаване на щата. Съвместими са и
основанията по чл. 328, ал.1, т. 6 и 11 КТ.
Не е такъв настоящия случай.Разпоредбата на чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ включва два самостоятелни фактически състава: закриване на част
от предприятието и съкращаване на щата. Съкращаването на част от предприятието
предполага преустановява изцяло
дейността на обособено звено от неговата структура, а съкращаване на щата представлява премахване на щатни
бройки от щатното разписание на предприятието. Тези основания не могат да се съчетават, защото взаимно
се изключват, алтернативни са един на друг, като не могат да се осъществят
едновременно. Решение № 36 от 22.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3350/2002
г., ГК, III г. о./.
По изложените съображение оспорваното уволнение се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Предвид на горното, исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 КТ се явяват основателни. Уволнението следва да
се признае за незаконно, като ищецът се възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност.
Поради горното и доколкото не се
установи по делото ищецът да е полагал труд по друго трудово правоотношение в
периода след уволнението, то следва да се уважи и иска с правно осн. чл. 344, ал. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ. Относно размерът на обезщетението по чл. 225 КТ съдът кредитира
назначената по делото ССчЕ. При установен размер на
брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението -1224,66
лева, за шест месеца на ищеца се следва
сумата от 7347,96 лева. и при съобразяване разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК
относно новонастъпилите в хода на процеса факти/ в
случая изтеклия шестмесечен срок/. Тук следва да се посочи, че доводите на
ответника относно размера на получаваното трудово възнаграждение са опровергани
от изслушаното заключение на вещото лице по ССчЕ.
Получаваните допълнителни възнаграждения с постоянен характер, каквото в случая
в ДМС-то, също следва да се имат предвид при изчисляване на възнаграждението по
чл. 225, ал.1 вр. чл. 228, ал. 1 от КТ.
За разликата до претендираните
7587,96 лева искът правно осн. чл. 344, ал. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС сумата от
393,99 лв., представляваща държавна
такса върху уважените искове, както и сумата от 140 лв., представляващи платено
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните има право на поискани разноски
съразмерно с уважената, съответно отхвърлена част на исковете. Сторените от
ищцата разноски са в размер на 800 лв. под формата на платено възнаграждение на
адвокат. Съразмерно с уважената част на исковете / 2 от исковете са уважени в
цялост, а третия частично/, ищецът има право на разноски в размер на 791,55 лв.
Ответникът е поискал разноски размер
на 624 лева за адвокатска защита. С оглед
размера на отхвърлени иск на същия се следва сумата от 6,57 лева.
Мотивиран от изложените
съображения, Варненския районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ЗА
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на М.С.Л.,
ЕГН ********** ***, извършено със предизвестие на уволнеие
от 02.10.2018г. и заповед №
215/01.11.2018г. на управителя на „И.Е.“ АД, ЕИК
*********, със седалище ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.
344, ал. 1, т.2 от КТ М.С.Л., ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност
при „специалист ТРЗ“ по Трудов договор № 38/25/03/2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ „И.Е.“ АД, ЕИК ********* със
седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Л.,
ЕГН ********** *** сумата от 7347,96 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което ищецата е останала
без работа поради уволнението за периода от 02.11.2018г. до 2.05.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 28.12.2018г.
до окончателното изпълнение на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните
7587,96
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „И.Е.“ АД, ЕИК
********* със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата
от 393,99 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените искове,
както и сумата от 140 лева, представляваща
разноски под формата на депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „И.Е.“ АД, ЕИК
********* със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Л.,
ЕГН ********** *** сумата от 791,55 лв., представляваща реализирани съдебно
деловодни разноски, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от гпк М.С.Л.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „И.Е.“ АД, ЕИК ********* със
седалище *** сумата от 6,57 лв., представляваща реализирани съдебно деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 08.05.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: