РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Ловеч, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. М.А
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20254310100296 по описа за 2025 година
Искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3
от ГПК.
Постъпила е искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София,
чрез пълномощник юрисконсулт С.П., срещу С. Д. М., по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, в която
се твърди, че на *** между „Креди Йес“ ООД /заемодател/ от една страна, и ответникът С. Д. М.
/заемател/ от друга, е подписан Договор за паричен заем № *** с чиста стойност в размер на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, с уговорени 15 на брой вноски, всяка от които в размер на 25.00 лева, като
първата е с падежна дата – 15.06.2022 г., а последната – на 21.09.2022 г. Общата дължима сума,
която следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период била в размер на 265.65
лева, като длъжникът не е извършвал плащания в изпълнение на поетото договорно задължение.
Посочва се, че на 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент, и ищеца
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“
ООД цедирал /прехвърлил/ вземането си по гореописания договор за паричен заем на ищеца, като
цесионер. Придобитото от ищеца вземане, съгласно Приложение № 1 към договора за цесия,
възлизало на 400.00 лева, от които 250.00 лева – непогасена главница, 15.65 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва и 134.35 лева – неустойка. Всички непогасени вноски по договора били с
настъпил падеж и съгласно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава.
Посочва се още, че във връзка с прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи
действие спрямо ответника, предишният кредитор /цедентът/ с пълномощно от 12.01.2024 г. е
упълномощил ищеца да уведоми от негово име /на цедента/ всички длъжници по вземанията на
последния, които са цедирани съгласно сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това,
цедентът, чрез пълномощника си – ищецът, изпратил чрез препоръчана поща до длъжника
1
уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, а в случай че съдът приеме, че длъжникът
не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, ищецът моли да се счита, че е
налице надлежно уведомяване в рамките на съдебното производство с получаване на исковата
молба и приложеното към нея уведомление за прехвърляне на вземанията.
Ищецът посочва още, че е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу ответника, но по образуваното ч.гр.дело № 1877/2024 г. на Районен съд – Ловеч, заявлението
му било отхвърлено, поради което и съгласно указанията на заповедния съд, предявява настоящия
осъдителен иск.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответникът да му заплати дължимата сума в общ размер на 400.00 лева по Договор за
паричен заем № *** от ***, от която: 250.00 лева – непогасена главница, 15.65 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва и 134.35 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Моли за присъждане и на разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
С уточняваща молба от 05.03.2025 г., ищецът заявява, че годишният процент на разходите от
49.082% включва общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, като в него са включени вноските в размер на
7.29 лева, представляващи разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса на
обезпечение. Уточнява, че вземането за неустойка е формирано като сбор от сумата по чл. 8 от
договора /109.35 лв./, която се дължи от кредитираното лице, поради непредставяне на описано
обезпечение, и сумата, дължима по чл. 14 от Общите условия към договора за кредит, съгласно
който длъжникът дължи неустойка от 10% /25 лв./ върху остатъчната главница /250.00 лв./, след
изпадане в неизпълнение на договорното си задължение, като сборът от двете неустойки – 134.35
лева е претенцията на ищеца за заплащане на неустойка.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В депозирана писмена
молба от негов пълномощник, се поддържа предявения иск. Представен е списък на разноските на
ищеца.
Ответникът С. Д. М., редовно призован, не се явява и не изразява становище по предявения
иск.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1877/2024 г.
по описа на ЛРС, както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх.№
11437/15.10.2024 г., от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е било образувано ч.гр.дело №
1877/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд срещу длъжник С. Д. М. за същите вземания,
основаващи се на Запис на заповед, издаден в обезпечение на задълженията по посочения в
исковата молба договор за паричен заем.
С Разпореждане № 3436/31.12.2024 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и указал на заявителя за възможността в едномесечен срок да
предяви осъдителен иск за вземането си.
2
С оглед на това и в указания срок са предявени настоящите осъдителни искове по реда на чл.
415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Безспорно е по делото, че на *** е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея
Договор за паричен заем № *** между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника
С. Д. М., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя
потребителски заем в размер на сумата 250.00 лева, която заемателят е получил, при уговорен
годишен процент на разходите /ГПР/ 49.082%, месечен лихвен процент – 3.340%, с обща сума за
плащане – 265.65 лева, която се дължи на 15 броя седмични вноски, с дата на първо плащане –
15.06.2022 г. и дата на последно плащане – 21.09.2022 г. /видно от чл. 3, в който са посочени
параметрите на отпуснатия заем/.
Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант, отговарящ и на условията на чл. 10 ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и с
още едно от посочени обезпечения, по избор на заемателя – в случая ценна книга, издадена в полза
на заемодателя.
Видно от чл. 8 от договора, с подписването на същия заемателят декларирал, че му е известно
и се счита за уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен
срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени
в чл. 10 ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, дължи на заемодателя неустойка в размер
на 109.35 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към
договора за заем.
В чл. 14 ал. 1 от Общите условия към договора за заем е уговорена и еднократна неустойка в
размер на 10% от непогасената главница по договора, дължима от заемателя на заемодателя, в
случай че изпадне в неизпълнение на поетите задължения, считано от 60-тия ден след съответната
падежна дата.
Установява се, че на ***, т.е. в деня на сключване на договора за паричен заем, ответникът С.
Д. М. е издал запис на заповед, с който се е задължил да заплати на предявяване на „Креди
Йес“ООД сумата от 375.00 лева за обезпечаване изпълнението на процесния договор за паричен
заем, съставляваща общо дължимата сума по договора при непредоставено обезпечение /видно от
приложения в оригинал по ч.гр.д.№ 1877/2024 г. на ЛРС Запис на заповед от ***, предявен на
длъжника на 09.06.2022 г./.
На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството му на „продавач“ /„цедент“/, и
ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на „купувач“ /„цесионер“/, е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, включващ и вземането по
процесния договор за паричен заем /под № 3082 от Приложение № 1/12.01.2024 г. към договора за
цесия – л. 26 от делото/.
Представено е потвърждение от „Креди Йес“ ООД по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за така
извършената цесия.
Съгласно представено пълномощно от 12.01.2024 г., цедентът /продавач/ „Креди Йес“ ООД е
упълномощил цесионера – ищец по делото, да уведоми от името на първия всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които последното е цедирало /прехвърлило/, съгласно договора за
цесия, сключен на 12.01.2024 г.
С оглед на това, дружеството-ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изпратило
3
уведомително писмо до ответника за извършената цесия и за размера на задължението му, както и
че негов кредитор вече е това дружество, като видно от приложеното известие за доставяне от
08.02.2024 г., пратката е била връчена на ответника на 23.02.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с осъдителни
искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД, за присъждане на вземания по
договор за паричен заем.
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Креди Йес“ ООД, като
заемодател, и ответника, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за паричен заем
№ ***/***, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника паричен заем в размер на
сумата 250.00 лева, а той се е задължил да го върне.
Това вземане, се установи, че е прехвърлено по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г. и Приложение № 1/12.01.2024 г. към него, който
съдът намира, че е валидно сключен между заемодателя /цедент/ „Креди Йес“ ООД и цесионера -
ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като последният има всички права на кредитор.
Наред с това съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия и че ищецът
е новият му кредитор с факта на полученото на 23.02.2024 г. уведомление за прехвърляне на
вземания.
Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа
за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см.
Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Безспорно е, че процесните вземания, произтичащи от договор за паричен заем, са
обезпечени със запис на заповед /приложен в оригинал към заповедното производство/. В случая с
въведените твърдения в исковата молба от ищеца - поемател за наличието на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и
каузалното правоотношение, каквото се явява договора за паричен заем.
Съдът счита, че договорът за паричен заем, по който се търси изпълнение има характер на
договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа изрично
изброени реквизити, сред които годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/.
Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по
4
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от процесния договор за паричен заем, годишният процент на разходите по кредита е
49.082%. В договора се съдържа задължение за заемателя да заплати неустойка на кредитора в
размер на 109.35 лева, в случай че не предостави уговореното в договора обезпечение в тридневен
срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на определените от
кредитора условия. В Общите условия към договора се съдържа и още едно задължение за
еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница.
При съобразяване посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, съдът
счита, че при изчисляването му не са включени разходите за заплащане на така уговорената
неустойка, тъй като в договора не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР от
49.082% и как е формиран същия. Ето защо, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца в
уточняващата му молба, че в ГПР по договора са включени вноските, представляващи разсрочена
неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса на обезпечение. Наред с това се установи, че в
Общите условия към договора се съдържа и още едно задължение за еднократна неустойка в
размер на 10% от непогасената главница.
Съдът счита, че разходите по заплащане на неустойка е следвало да се включат в ГПР по
кредита. Фактът на невключването им съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по
потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, т.е. ако в ГПР бяха
включени и разходите за неустойка, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия
предел по смисъла на чл. 19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК
– нищожност на клаузата, надвишаваща размера по ал. 4.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т.7-12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността съдът следи и
служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Липсата на всяко едно от посочените императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Следва да се
отбележи, че при тази недействителност, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.
С оглед направения по-горе извод, че при сключването на договора за кредит не е спазено
императивно изискване на ЗПК относно съдържанието на ГПР, при което договорът се явява
недействителен, съдът счита, че по същия се дължи само чистата стойност на кредита, без лихва
или други разходи по кредита. В този смисъл съдът съобразява постановеното Решение от
21.03.2024 г. по дело № С-714/22 на СЕС.
В случая предоставената в заем сума е в размер на 250.00 лева, т.е. това е чистата стойност
на заема. От страна на ответника не се твърди, а и по делото не са представени доказателства да е
5
извършил плащания, с които да е погасил задължението си.
С оглед на изложеното, предявеният главен иск се явява основателен в пълния претендиран
размер на сумата 250.00 лева и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /15.10.2024 г./ до изплащане на вземането, а исковете
за заплащане на претендираните договорна лихва и неустойка са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени, тъй като се основават на недействителен договор /чл. 23 от ЗПК/.
Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат и в двете производства, съразмерно с
уважената част от иска, по аргумент от разрешението в т. 5 от Решение по дело № С-714/22 на
СЕС, да не се поставят в тежест на потребителя процесуалните разноски при установена
нищожност на договорна клауза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл.
240 от ЗЗД, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин-6“, ет. 2, сумата 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща непогасена главница
по Договор за паричен заем № *** от ***, обезпечен със Запис на заповед от ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /15.10.2024 г./ до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на сумите 15.65 лв. /петнадесет
лева и шестдесет и пет стотинки/ – договорна /възнаградителна/ лихва и 134.35 лв. /сто тридесет и
четири лева и тридесет и пет стотинки/ – неустойка, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ искането на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за присъждане на
направените разноски по настоящото исково производство и по заповедното производство, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, по която може да бъде преведена присъдената сума в полза на ищеца
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД:
Банка: ***
IBAN: ***
BIC: ***
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
1877/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6