Решение по дело №62/2020 на Административен съд - Кюстендил

                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                         № 133 от 02.07.2020 год., гр. Кюстендил

 

   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 62 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Б.В.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния ѝ представител по пълномощие адвокат В.С.,***, срещу Решение № 462/27.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 990/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-0348-000500/31.07.2019 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

Б.К. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С  писмено становище адвокат С. поддържа жалбата. 

Ответникът по касационната жалба – РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, не се представлява в съдебното заседание по делото и не изразява становище по същата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Предмет на въззивно обжалване е  НП № 19-0348-000500/31.07.2019 г., издадено от началника на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил. Административнонаказателната отговорност на К. е ангажирана за това, че на 24.06.2019 г. в 12:52 часа в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе”, в посока гр. Самоков, при разрешена за населено място скорост на движение от 50 km/h, е управлявала собствения си лек автомобил марка и модел „Ф.Г.”, с рег. №КН****ВН, с наказуема скорост 108 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача от 3% при скорост 111 km/h). Нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с радар TR4D № 563. Изготвен е клип № 2595. На 15.07.2019 г. К. подписала декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на 24.06.2019 г. около 12:52 часа тя е управлявал лекия автомобил. На 15.07.2019 г. В.К.И.– полицейски инспектор при РУ – Дупница, в присъствието на Р.Р.С., съставил на Б.К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №500/15.07.2019 г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който ѝ бил предявен за подпис и същата го подписала без възражения. На К. е показан и снимковия материал по клип № 2595. Въз основа на констатациите в акта е издадено оспореното НП.

Районният съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление, компетентност на административнонаказващия орган, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано противоправно поведение на Б.К. и законосъобразно наложени административни наказания. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче следва да бъде отменено, а делото– върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница, по следните съображения:

Правилни са изводите на въззивния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Въззивният съд обаче е постановил обжалваното решение в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по спора по смисъла чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН с оглед правомощието си по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът не е изискал от административнонаказващия орган протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.), съставен към датата на извършване на деянието съгласно образеца по Приложение № 1 към посочената наредба. Този протокол е необходим, тъй като неговото съдържание установява релевантните доказателствени факти относно мястото за контрол, времето и режима на работа на уреда. Неспазването на процесуалното задължение по чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на съдебното решение. По изложените съображения настоящият касационен състав ще отмени решението на районния съд и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от административнонаказващия орган протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съставен към датата на извършване на деянието, и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за неизпълнено от въззивния съд задължение да изиска протокол по чл. 132, ал. 1 от НПК, отразяващ изготвянето на процесния клип. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП предвижда, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Посочените нормите от ЗДвП са специални спрямо нормата на чл. 132, ал. 1 от НПК, поради което позоваването на последната в касационната жалба е неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 462/27.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 990/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                   2.