Р Е Ш Е Н И Е
№ 298 06.11.2019 г. град Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски
районен съд, VII-ми наказателен състав,
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Диана
Каравасилева
като разгледа
докладваното от съдията Сияна Димитрова
АНД № 934 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е след изпращането му по компетентност от
Районен съд – София и по жалба на „Б.Х.С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя – Р.В.М., срещу наказателно
постановление № 7059/07.05.2019 г. на заместник-министъра н.М.н.к.н. Република
България, с което на жалбоподателя, на основание чл. 98в, ал. 1 във вр. с чл.
97, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ и чл. 53 и
чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, за
извършено нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗАПСП, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Жалбоподателят излага подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че същото
е постановено при неправилно установена фактическа обстановка. Заявява, че не
осъществява дейност в обекта „лоби-бар“, че неправилно е констатирано озвучаване
на фоайето на х-л „Феникс“ от работещ телевизионен приемник, както и че
последният е бил включен с дистанционно управление от проверяващите и без
съгласието на стопанисващия лоби-бара. Отделно се навеждат допуснати при
съставяне на НП съществени процесуални нарушения – нередовно връчване на НП на
жалбоподателя, липса на компетентност за издалия го орган, както и включване в
съдържанието му на текстове на чужд език. Заявява се и материална
незаконосъобразност на постановлението, като се сочи, че отношенията, свързани
с авторските права са уредени чрез оператора „К.П.“ АД. Твърди се
необоснованост на извода за наличие на нарушение по ЗАПСП на наказващия орган и
се оспорва начина на установяване на авторите на цитираните в НП произведение, както
и наличието на представителство на колективната организация „Музикаутор“ по
отношение на тях. Твърди се още, че описаните в НП констатации не съставляват
нарушения по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 18, ал. 3 от ЗАПСП. При
изложените доводи моли за отмяна на наказателното постановление.
Насрещната страна по жалба – М.н.к.н. Република България,
не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по
делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването ѝ. Не ангажира
писмени и гласни доказателства.
Административно-наказващият
орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и
възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 24.08.2018 г.,
свидетелката А. – главен експерт е дирекция „Авторско право и сродните му
права“ при М.н.к. /оправомощена съгласно заповед № РД09-252/12.05.2017 г. на
министъра на културата на РБ/, заедно с двама свои колеги, извършила проверка
по реда на ЗАПСП в хотел „Феникс“ в к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър, стопанисван
от жалбоподателя „Б.Х.С.“ ООД. На
проверката присъствал управителя на хотела – свидетелката Пандазиева, която
представила касов бон и категоризация на обекта. Свидетелката А. установила във
фоайето на хотела телевизор марка „Panasonic” в работен режим, който бил позициониран на
телевизионната програма Magic TV, като било констатирано публичното изпълнение на запис
на музикалните произведения Lessons in Love – Level
42 и Flames
– David Guetta & Sia. Разпознаването
на произведенията било извършено от свидетелката А. чрез служебен мобилен
телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy
A5” и с инсталиран софтуер – приложението “Soundhound”.
Със
съставения от проверката констативен протокол № 7059/2018 г. на жалбоподателя
са дадени предписания да се яви в М.н.к.н. 27.09.2018 г. и да представи заверени
копия от договори с носителите на авторските права или съответната организация
за колективно управление на права, въз основа на които е придобито правото за
публично изпълнение чрез запис на установените произведения. След повторна
покана, жалбоподателят отново не излъчил представител, който да се яви в М.н.к.
предвид което и след извършена с „МУЗИКАУТОР“ справка относно авторите на
констатираните от проверката музикални произведения бил съставен АУАН №
7059/12.11.2018 г. за допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 97, ал. 1, т.
5, предл. първо от ЗАПСП, който бил връчен на жалбоподателя. Впоследствие било
издадено и обжалваното наказателно постановление от заместник-министъра на
културата, оправомощен съгласно заповед № РД09-277/19.05.2017 г. на министъра
на културата на РБ.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства: констативен протокол от извършена проверка №
7059/24.08.2018 г. и приложенията към него; кореспонденция с „Профон“ и
„МУЗИКАУТОР“; АУАН № 7059/12.11.2018 г.; заповед № РД09-252/12.05.2017 г. на
министъра на културата на РБ; заповед № РД09-277/19.05.2017 г. на министъра на
културата на РБ. Посочените доказателства са непротиворечиви и допълващи се,
потвърждават се изцяло от свидетелските показания на свидетелката А. и частично
от показанията на свидетелите Пандазиева и Илиев, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Във връзка с
оспорванията на жалбоподателя относно установената с АУАН фактическа
обстановка, съдът намира същите за несъстоятелни. Действително, в показанията
си пред съда, свидетелите Пандазиева и Илиев заявяват, че констатираният във
фоайето на хотела телевизионен приемник е собственост на наемател на лоби-бара
и е бил целенасочено включен от проверяващите. Съдът обаче не дава вяра на тези
твърдения, доколкото свидетелката Пандазиева е присъствала лично на проверката
и е подписала протокола с констатациите без да въведе подобни възражения,
предвид което и последващите ѝ твърдения се явяват противоречащи и
дискредитирани. Що се касае до свидетеля Илиев, при изключване показанията на свидетелката
Пандазиева, неговите сведения остават изолирани и неподкрепени от останалите
доказателства по делото, още повече същият се намира в служебна зависимост от
дружеството-жалбоподател и изрично заявява, че не е присъствал на извършването
на проверката, а само е насочил проверяващите.
По делото се
събра и доказателствен материал, представен от жалбоподателя, който съдът не
намира, че следва да се кредитира. Действително с жалбата е приложен
облигационен договор за възлагане на дейности по предоставяне на храна и
напитки в х-л „Феникс“ от 22.04.2018 г., сключен между възложителя –
жалбоподател и трето за процеса дружество, като по силата му, на изпълнителя е
предоставен за ползване лоби-бар на хотела, ведно с оборудване и движими вещи
по опис – приложение. Независимо от това, при извършената проверка, не са
събрани данни от управителя на хотела обследвания телевизионен приемник да е
собственост на наемател/подизпълнител на жалбоподателя, нито е представен
посочения договор в предоставените от администратичнонаказващия орган две
възможности. Поради тази причина и доколкото договорът съставлява частен
документ и не се ползва с автентична дата, съдът приема че същият като
представен едва с жалбата не следва да се цени с доверие. Още повече, от
договора не се установява дружеството-изпълнител да е собственик на
телевизионен приемник, а разпитаните в хода на процеса свидетели на
жалбоподателя, включително управителя на хотела, не могат да посочат фирмено
име или представител на сочения „наемател на лоби-бар“.
Поради
неотносимост към предмета на делото съдът не намира за необходимо да обсъжда
договор за телевизионна услуга, отнасящ се до хотел „Глобус“, както и пет броя
договори за взаимно представителство на „МУЗИКАУТОР“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да
издава НП със заповед № РД09-277/19.05.2017 г. на министъра на културата на РБ/,
в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и в законоустановената форма. Отделно от това,
от доказателствата по делото се установи надлежното оправомощаване на главен
експерт П.А. да съставят актове по реда на ЗАПСП и ЗАНН и въз основа на заповед
№ РД09-252/12.05.2017 г. на министъра на културата на РБ.
Независимо от
горното, настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят неговата отмяна, а именно – нарушения, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, описанието на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено е задължителен реквизит,
както на АУАН, така и на НП, и гарантират правото на нарушителя да узнае за
какво нарушение е привлечен към отговорност и съответно наказан, като му дават
възможност да организира защитата си и изложи насрещните си възражения в
пълнота.
Не може да се
приеме, че в обжалваното наказателно постановление е посочено описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, доколкото от
обстоятелствената част може да се установи единствено датата, мястото и общото
посочване на нарушението с хипотезата на нарушената норма от ЗАПСП, както и
имена на произведения и техните автори. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1,
т. 5, предл. първо от ЗАПСП, използването чрез публично изпълнение на запис
произведения в нарушение на ЗАПСП съставлява административно нарушение и
подлежи на санкциониране. Същевременно с разпоредбите на чл. 18, чл. 35, чл. 36
и чл. 58 от ЗАПСП е дадена уредба относно носителя на авторско право,
съдържанието на авторското право и начините за разпореждане с него, при анализ
на която и съпоставено на процесния случай се налага извод, че публичното
изпълнение на произведение от лице, различно от неговия автор, се осъществява със
съгласие на автора и/или по силата на договор за използване и/или за
изпълнение, излъчване по безжичен път, за предаване и препредаване по кабел и
за предлагане на достъп.
Предвид факта,
че законодателят е предвидил налагане на санкция при използването чрез публично
изпълнение на запис произведения в нарушение на ЗАПСП, то
административнонаказващият орган е следвало да посочи изрично средството и
начина, чрез които е осъществено изпълнението, вида на записа на
произведението, начинът, по който са били установени произведенията и техните
автори на място. Изпълнение на запис би могло да се осъществи посредством
аудио- и видео-техника, чрез компютър или монитор, чрез възпроизвеждане на
радио или телевизионна програма, от оригинален запис, от презапис, чрез кабелна
или интернет връзка и т.н., а произведението би могло да е музикално,
литературно, аудио-визуално, на изобразителното изкуство и т.н. Отсъствието на
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е реализирано, препятства
възможността да се установи съответствие между фактически осъщественото
поведение от страна на жалбоподателя и хипотезата и предписанието на
санкционната норма. В обстоятелствената част на обжалваното НП не се съдържа
описание на извършеното нарушение, независимо че същото се основава на
съставения АУАН и преписката по издаването му, включително протокола от
проверката, в които се съдържат достатъчно данни в тази насока.
По горните
съображения за съда се налага извод, че в производството по издаване на
обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, а именно – нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
което е достатъчно основание за отмяната му. Съгласно константната практика на
административните съдилища, описанието на нарушението в НП е съществен реквизит,
необходим за издирване на правилната правна квалификация, а отсъствието му има
за последица засягане правото на защита на санкционирания срещу конкретните
факти, съставляващо съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство, основание за отмяна на НП, което не
може да бъде санирано от събраните в хода на производството доказателства / в
този смисъл и решение № 1553 от 01.10.2014 г. по н. д. № 2898/2013 г. на XIV
състав на Административен съд – Бургас; решение № 321 от 20.02.2015 г. по н. д.
№ 2446/2014 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1153 от
30.06.2015 г. по н. д. № 1005/2015 г. на Административен съд – Бургас; решение
№ 2083 от 06.12.2017 г. по н. д. № 2765/2017 г. на Административен съд – Бургас;
решение № 804 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 547/2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас и др./
Изложеното е
достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като не
е необходимо да се обсъждат изложените от жалбоподателя допълнителни доводи за
незаконосъобразността му.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 7059/07.05.2019 г. на заместник-министъра н.М.н.к.н. Република
България, с което за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗАПСП и на
основание чл. 98в, ал. 1 във вр. с чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП и чл. 53 и чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя „Б.Х.С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя – Р.В.М., е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: