О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
393
гр.Стара Загора, 04.11.2020г.
Старозагорският административен съд, VIII
състав, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа частно
адм.д. № 664 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.34,
ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е жалба на Мелви ЕООД – гр.Стара Загора, представлявано от В.Г.Ж., против
Заповед №П-16002420144378-023-001/08.10.2020г., издадена от Началник сектор при
ТД на НАП, с която е определен срок за спиране на производството за извършване на проверка за установяване на
факти и обстоятелства, считано от 08.10.2020г. до 08.11.2020г. В жалбата се
сочи, че във връзка с извършена проверка на дружеството е връчено Искане за
предоставяне на документи и обяснения от задължено лице, като за представянето
на документите за последните 5 години е определен срок от 14 дни. Твърди се, че
дружеството не разполага с квалифициран персонал и състава на работещите лица е
намален, като дружеството не е ползвало оперативен счетоводител. Поради това е
подадена молба за спиране на производството, в която е посочено, че се касае за
много голям по обем доказателствен материал, който следва да се представи на проверяващите
органи, което изисква допълнително време. Иска се от съда да определи
максималния предвиден в закона срок от 3 месеца.
Ответникът
по делото – Началник сектор при ТД на НАП, в писмено становище счита, че жалбата
е неоснователна. Обосновава, че при преценката за наличието на основания за
спиране на ревизионното производство административния орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, като тази преценка се извършва в
зависимост от това доколко спирането на производството се иска по уважителна
причина. Излага съображения, че в молбата за спиране не е посочена причина,
поради която е отправено искането, не са представени конкретни доказателства,
които да обосновават нуждата от спиране на производството за максимално
предвидения в закона срок от 3 месеца, поради което такава преценка е
невъзможно да бъде извършена. Моли се съда да отхвърли жалбата. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по
същество – за основателна.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
следната фактическа обстановка:
Със резолюция за извършване на проверка №
П-16002420144378-0РП-001/26.08.2020г., издадена от Началник сектор при ТД на
НАП - Пловдив, по отношение на дружеството Мелви ЕООД – гр.Стара Загора е
възложена проверка за установяване на факти и
обстоятелства. С постъпила молба вх.№17061/01.10.2020г. от дружеството е
направено искане за спиране на производството, обосновано с големия обем
изискани документи, като е поискано проверката да бъде спряна за срок от 3
месеца. Със Заповед за спиране на производство
№П-16002420144378-023-001/08.10.2020г., издадена от Началник сектор при ТД на
НАП, производството по извършване на проверката е спряно, считано от
08.10.2020г. до 08.11.2020г. В заповедта е посочено, че за да се извърши
преценка за наличие или липса на основания за спиране, би следвало субектът да
посочи конкретни обстоятелства, придружени с доказателства, които затрудняват или
препятстват временно развитието на проверката, както и такива, във връзка с
които би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта. Посочено
е, че такива доказателства не са посочени в искането до приходната
администрация, но независимо от това производството следва да се спре за срок
от 1 месец, предвид разпоредбите на чл.6 от ДОПК и задължението на органите по
приходите да осигурят на участниците в производството възможност да упражняват
процесуалните си права и правото на защита.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира следното от правна страна:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган – Началник сектор при ТД НАП Пловдив, който е органът възложил
производството съобразно нормата на чл.34, ал.3 от ДОПК, и е подписана с
валиден електронен подпис. Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма, като при извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
Заповедта е издадена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК
производството се спира при подадена молба на субекта – еднократно, за
определен срок, но не повече от три месеца. В случая са налице установените в
нормата материалноправни предпоставки – по време на производството е депозирана
молба от проверяваното лице, с която е направено искане за спиране на
производството.
В нормата на чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК се
съдържа обаче срок, които следва да се определи от административния орган и който
следва да е „не повече от три месеца“. При определяне на този срок, органът,
възложил проверката, действа при условията на оперативна самостоятелност, но
същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като
изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „не повече
от три месеца“, то административният орган е следвало да обоснове защо е
определил срок именно от 08.10.2020г.
до 08.11.2020г., т.е. от 1 месец при поискан от
жалбоподателя максимален срок, като се има предвид и обстоятелството, че от
дружеството са изискани документи за период от пет години назад. Като не е
сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие с целта на закона, което е пречка за съдебен контрол относно
спазване принципа за съразмерност (чл.6 от АПК). Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и
правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията
на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата
отмяна.
Липсата на мотиви относно срока, за който
следва да се спре производство по извършване на проверката, препятства съдебния
контрол относно съответствието на административния акт с целта на закона, което
е изискване за неговата законосъобразност.
По изложените съображения съдът намира, че заповедта е
незаконосъобразна и следва да се отмени, а преписката да се върне на органа по
приходите за ново произнасяне по подадената от дружеството молба.
Воден от горното и на основание чл.34, ал.6 и
чл.160, ал.3 от ДОПК, Административен съд – Стара Загора,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Заповед №П-16002420144378-023-001/08.10.2020г.,
издадена от Началник сектор при ТД на НАП, с която на основание чл.34, ал.1,
т.4 от ДОПК е спряно считано от 08.10.2020 до 08.11.2020г. производството по
извършване на проверка на Мелви ЕООД – гр.Стара Загора, ЕИК *********, представлявано
от В.Г.Ж., възложена с резолюция за извършване на проверка
№ П-16002420144378-0РП-001/26.08.2020г., издадена от Началник сектор при ТД на
НАП – Пловдив.
ВРЪЩА преписката на ТД НАП Пловдив за ново произнасяне по
молба вх.№17061/01.10.2020г. на Мелви ЕООД – гр.Стара Загора, ЕИК *********, представлявано
от В.Г.Ж., съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: