РЕШЕНИЕ
№ 283.
гр. Враца,
26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 12 юли
Две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
при
секретаря Даниела Ванчикова, без участието
на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм.
дело № 259 по описа на АдмС – Враца за
2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс/ АПК, във вр.
чл.172, ал.5 ЗДвП /Закон за
движение по пътищата/.
Образувано е по постъпила жалба на Ц.Д.Ц. ***
против ЗАПОВЕД за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-0967-000484/05.11.2022г.
на Началник група в с-р Пътна полиция към ОД МВР Враца, с която на същия е
наложена санкция по чл.171,т.2а б.“б“ ЗДвП -
прекратяване на регистрация на
ППС за срок от 12 месеца. В жалбата се излагат
доводи за нищожност на оспорената заповед, незаконосъобразност и неправилност
на същата, като постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните
правилата и в несъответствие с целта на закона. Иска се обявяване на заповедта
за нищожна, отмяната й или изменението й. Излага мотив, че за същото деяние е
наказан с лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца и иска срока на ПАМ
да бъде намалена също на 6 месеца.
Ответникът Началник група
с-р Пътна полиция към ОД МВР Враца, в придружително писмо към изпратената по
делото административна преписка изразява становище за законосъобразност на
административния акт, като се твърди, че в заповедта са описани точно и
изчерпателно основанията на налагането на ПАМ, а размерът й е съобразен с
тежестта на извършеното нарушение.
По
делото е прието като доказателство заверено копие на административната преписка
по оспорената заповед.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана в
законоустановения 14 /четиринадесет/ - дневен срок по чл. 149, ал.1 АПК, от
надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е частично
основателна в частта относно искането за изменение размера на
наложената ПАМ.
С
оспорената в настоящото производство Заповед
за прилагане на ПАМ № 22-0967-000484/05.11.2022г. на Началник група в с-р Пътна
полиция към ОД МВР Враца, на Ц.Д.Ц. е наложена санкция по чл.171,т.2а б.“б“ ЗДвП, като е прекратена регистрацията на
ППС, негова собственост за срок от 12 месеца. В мотивите на заповедта е
посочено, че на *********** е управлявал собственият си автомобил МПС – л.а.“Ауди А 4“ с рег. № *****, след
употреба на ** или техни аналози преди да е преминало въздействието им.
Качествената проба е извършена в 10.45 ч. с техническо средство „Дръг Тест
5000“, с фабричен № ARМE-0042, като уреда е отчел положителна проба - **. На
водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 095443. С така
описаното нарушение е прието, че от страна на жалбоподателя е нарушен чл.5,
ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП. В оспорената заповед ответникът се е позовал на съставен
АУАН № GA794900/05.11.2022г.,
като същият е приложен по делото. АУАН е съставен на лицето управлявало МПС Ц.Ц.
за извършено от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 р.2 от ЗДвП, като в същия е
отразена фактическата обстановка посочена и в оспорената заповед.
От приложена по делото заповед № 369з-199/26.01.2022г. на Директора на ОДМВР-Враца
се установява, че издалото заповедта длъжностно лице, с оглед неговата
длъжност, е оправомощено да издава заповед за прилагане на ПАМ по
чл.171,т.2а ЗДвП. По делото е приложена и справка за нарушител на жалбоподателя от която е видно, че наложената му ПАМ е първа
и преди това няма наложени други ПАМ, като за нарушението на 05.11.2022г. му е
наложена и втора ПАМ – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Приетите по делото писмени
доказателства, представляващи съдържание на административната преписка не са
оспорени от страните по делото. Към жалбата е приложен в заверен препис
Протокол за проведено съдебно заседание от 16.05.2023г. по НОХд № 464/2023г. по
описа на РС-Враца.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен
съд-Враца, при спазване на изискванията на чл. 168, ал.1-3 от АПК за проверка
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146,
т.1-5 вкл. от АПК, прави следните
правни изводи:
Оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото
материална и териториална компетентност. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП мерките за
административна принуда по чл.171, т.1 се прилагат от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях лица. В случая, по делото няма спор, че
оспорената заповед е издадена от Началник група сектор Пътна полиция към ОДМВР
Враца, чиято компетентност е установена от
приложената по делото заповед № 369з-199/26.01.2022г. на Директора на
ОДМВР-Враца, поради което и оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Оспорената заповед е издадена при
спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.
59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите
реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК, включително правни и фактически
основания за издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – установена
употреба на ****, обосновават и наличие на материално правните предпоставки
за налагане на процесната принудителна административна мярка.
Според
посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на
чл.171, т. 2а б.“б“ ЗДвП /в приложимата редакция/, за срок от шест месеца до
една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява
МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил
алкохол над 0,5 на 1000 и/или ***, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и/или ** или техните аналози, или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на ** или
техните аналози, за срок от шест месеца до една година. В случая обстоятелството,
че жалбоподателя Ц.Ц. е
управлявал собственото си МПС след употреба на ** се явява несъмнено установено, като по
отношение на същото и между страните липсва формиран спор. Следователно, налице
са фактически основания за прилагане на оспорената ПАМ по отношение на
жалбоподателя.
Оспореният административен акт е
издаден при условията на обвързана компетентност на административния орган, при
спазване на административно-производствените правила и в съответствие с
материално-правните разпоредби на чл.171, т.2а б.“б“ ЗДвП
и целта на същия закон. При
издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане
на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компе-тентност
и следователно при установяване
наличието на предпоставките по чл.171, т.2а б.“б“ ЗДвП административният орган
е задължен да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с
правомощията му по чл. 172, ал.1 ЗДвП. В случая административният орган
правилно е приел, че са налице предпоставките на чл.171, т.2а б.“б“ ЗДвП,
тъй като от съставения АУАН е
установено, че на жалбоподателят е извършена проверка за употреба на наркотици
с техническо средство, при която е установено че същия е употребил ***.
С проявлението на
релевантните факти е възникнало правото на административния орган да приложи
принудителната административна мярка по чл.171,т.2а б.“б“ ЗДвП, като прекрати регистрацията на ППС, собственост на
жалбоподателя.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона -предотвратяване и преустановяване на
възможността лицето да извърши нарушения по ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Съгласно представения Протокол от 16.05.2023г.
по НОХд № 464/ 2023г. по описа на РС-Враца, за същото деяние жалбоподателя Ц.Ц.
се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.3 от НК и
съдът е одобрил споразумение сключено между него, защитника му и прокурора, с
наказание 4 месеца „лишаване от свобода“ –с 3 годишен изпитателен срок и
„глоба“ в размер на 500 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца. Определението на съда с което е одобрено споразумението е
необжалваемо и има силата на влязла в сила присъда.
Независимо
от посоченото, от страна на ответника не са изложени съображения, поради които
процесната ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя максимално предвидения
от закона едногодишен /12 месечен/ срок. Липсват мотиви, въз основа на които да
се изведе волята на административния орган при налагането на ПАМ за максималния
срок от 12 месеца, макар този срок да е съответен на регламентирания от
законодателя и органът да действа в условията на оперативна самостоятелност.
Нарушен е принципът на съразмерност по чл.6, ал.2 и ал.5 АПК, поради което и
административният акт следва да бъде изменен, като по аргумент от чл. 172, ал.
2 във връзка с чл. 6, ал. 3 АПК се намали срокът на наложената ПАМ до посочения
в чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП. От справката
за нарушител на жалбоподателя Ц.Д.Ц. е видно, че е водач на
МПС от 20.02.2019 г. и наложената му ПАМ е първа, като преди това няма наложени
други ПАМ, а за нарушението на 05.11.2022г. му е наложена и втора ПАМ –
временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса с отговорността, но не
повече от 18 месеца. Преди 05.11.2022г. жалбоподателя е наказван за нарушения
по ЗДвП – само с фишове 5 бр. които е заплатил. Издадено е едно НП с наказание
глоба в размер на 20,00 лева, която също е платена. За същото деяние е осъден с
наказание „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца. Предвид гореизложеното,
настоящият състав намира, че за постигане целта на приложената спрямо
жалбоподателя ПАМ, е достатъчно същата да бъде приложена към средния предвиден
от закона срок, а именно 9 /девет/ - месечен срок. Съответно жалбата в тази
част се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски, представляващи внесена държавна
такса в размер на 10,00 лева и адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,
ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата. При този изход на
делото, на основание чл. 144 АПК във
връзка с чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в общ размер от 260 /двеста и шестдесет/ лева,
от които държавна такса в размер на 10,00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лева, като същите се определят съразмерно на уважената част на
жалбата. Тъй като на Ц. е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38,
ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, то полагащото се адвокатско възнаграждение следва да се
изплати на процесуалния му представител
– адв. А.К..
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
ЗАПОВЕД за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0967-000484/05.11.2022г. на Началник
група в с-р Пътна полиция към ОД МВР Враца, с която на Ц.Д.Ц. *** е наложена санкция по чл.171,т.2а б.“б“ ЗДвП - прекратяване
на регистрация на ППС за срок от
12 месеца, като намалява срока на
посочената ПАМ на 9 /девет/ месеца.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Враца да заплати на Ц.Д.Ц. ***, ЕГН ********** направените
по делото разноски от 10,00 лева, представляваща заплатена д.т.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Враца да заплати на адв. А.К. адвокатско
възнаграждение за процесуалното й представителство на Ц.Ц. в размер на 250,00
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.172, ал.5 ЗДвП.
На основание чл. 138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на
страните.
АДМ.СЪДИЯ: