№ 1696
гр. Варна , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100501650 по описа за 2020 година
Производството е по реда чл. 463 от ГПК.
Образувано е по повод три жалби, както следва:
1/ жалба с вх. № 11034/28.04.2020г., подадена от „Соф. Ам. Лизинг“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 6,
представлявано от Управителя Т.С.З. и П.Ц.Т. и „Софавто“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 6, представлявано от Управителя Т.С.З. – присъединени взискатели по
изпълнителното дело срещу Разпределение по Протокол от 22.04.2020г. на предложена от
публична продан на ½ ид.ч. от поземлен имот и две жилищни сгради, изградени върху
същия имот сума по изп.д. № 20187120400409 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712 в общ
размер на 84 600 лева.
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на извършеното разпределение
от ЧСИ, като основание за отмяната му. Изложени са доводи, че вписаната на 12.09.2014г.
възбрана върху имота ползва И.Х.В. и ТД на НАП – Варна, а не и И. Щ. Ц.. Последният не е
частен или универсален правоприемник на И.Х.В., както и не е ясна връзката между изп.д.
№ 20143110404110 на ЧСИ Д.М. с настоящото изп.д. или пък с изп.д. на ЧСИ З.Д. /без
посочен номер/, разходите по което се ползват с привилегия. В случай, че възбраната от
12.09.2014г. обезпечава вземането на взискателя по настоящото изп.д., то придобиването на
имота от Г.В.Б. на 30.11.2015г. е непротивопоставимо на взискателя по това дело, при което
1
дължимите от последния данъци и такси от последния в размер на 913.28 лв. не следва да се
включват в разпределението. Неправилно на следващо място в разпределението е включен
взискателя „ЕРА – 5“ ЕООД като присъединен взискател, доколкото на 03.09.2014г. с
Постановление за заличаване, вписаната в полза на този взискател на 03.09.2014г. възбрана е
била заличена /било е налице извършено частично плащане/. В разпределението следва да се
включи и „Софавто“ ООД, в полза на който е вписана възбрана върху имота на 15.03.2016г.
Моли поради изложените доводи обжалваното разпределение да се отмени и вместо него се
извърши ново.
В срока по чл. 463, ал. 1 вр. чл. 276, ал. 1 от ГПК длъжниците И. В. С., Г. М. С. и В.
Г. Б. депозирали отговор, обективиращ становище за основателност на жалбата.
Останалите страни не са депозирали отговор на жалбата.
2/ жалба вх. № 14606/26.05.2020г. подадена от С. Г. Б. с ЕГН **********, В. Г. Б. с
ЕГН ********** и В. Г. В. с ЕГН ********** – правоприемници на починалия в хода на
делото частин правоприемник на длъжника по изпълнителното дело срещу същото
Разпределение по Протокол от 22.04.2020г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
разпределението, извършено в нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че
жалбоподателите не са надлежно конституирани по изп.д., като наследници на починалия
Г.В.Б. – трето лице, придобило възбранения имот във висящото изпълнение.
Присъединените по делото кредитори не могат да се ползват от възбраната, наложена върху
ПИ, който наследодателят им приживе е придобил. Част от предмета на ПП от друга страна,
която е извършена са жилищни сгради, които не са собственост на длъжника и които са
продадени незаконосъобразно. Относно продадените жилищни сгради не е изследвана
несеквестируемостта по отношение наследниците на Г.Б.. Молят поради изложеното,
разпределението да се отмени.
В отговор на жалбата И. В. С. и Г. М. С. изложили становище, че жалбата е
основателна и следва да се уважи.
В отговор на двете жалби, ТД на НАП, гр. Варна изразила становище, че
обжалваното разпределение е законосъобразно и изпълнено в съответствие с привилегиите
по чл. 136 от ЗЗД.
3/ жалба вх. № 14765/28.05.2020г. от И. В. С. с ЕГН **********, Г. М. С. с ЕГН
********** и В. Г. Б. с ЕГН ********** срещу Разпределението по Протокол от
22.04.2020г. на по изп.д. № 20187120400409 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712 в общ размер
на 84 600 лева.
Жалбата съдържа оплаквания за недопустимост, евентуално за
незаконосъобразност на разпределението. Доводите са за нарушаване на
2
несеквестируемостта по отношение на една от продадените жилищни сгради в имота по
отношение на съпрузите С.. И. С. се е разпоредил с УПИ след наложената възбрана от ДСИ,
но не и с построените в нея жилищни сгради. Жалбоподателите не са конституирани по
делото с нарочен акт и липсват доказателства да са собственици на продадените имоти към
момента на ПП. С. не са уведоми за извършената цесия от 24.04.2017г. между И.И. и И.Ц..
Включването на последния в разпределението е противоправно. Протокола е немотивиран
относно определяне размера на привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД,
както и по отношение на разпределената сума по т. 7 от същия. ЧСИ не е съобразил, че в
първия ред на специалните привилегии следва да се включат само разноските на
първоначалния взискател, а не и тези на присъединените взискатели; таксите по т. 31 от
ТТРЗЧСИ не се ползват с привилегия и не следва да се включват в разпределението; таксата
по т. 26 от Тарифата е изчислена неправилно; не е съобразено, че част от разноските не са
заплатени авансово, както и че начислените такси не са свързани с реализирането на изп.
способ, сумата от който се разпределя, поради което не могат да участват в
разпределението. На основание чл. 136, т. 6 от ЗЗД с предпочтително удовлетворяване се
ползват вземанията на държавата, освен тези за глоба. Видно от представеното
удостоверение от НАП заявената сума включва вземания и от глоби, които не са
приспаднати от ЧСИ. Липсата на мотиви по изготвеното разпределение в случая е
равнозначно на липса на разпределение, поради което и само на това основание моли
същото да се отмени.
В отговор на жалбите, И. Щ. Ц. оспорил доводите в тях. Изразил становище за
правилност и законосъобразност на разпределението при правилно отчитане размера на
вземанията и привилегиите. Отправил искане жалбите да се оставят без уважение.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбите. По отношение на довода за
несеквестируемост заявен от дължиниците, изразил становище за частична основателност,
като продажбата е следвало да бъде извършена по отношение на ½ ид.ч. от едната жилищна
сграда.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 463
вр. чл. 278 от ГПК, прие за установено следното:
Производството по изп.д. № 20187120400409 по описа на ЧСИ И.С. първоначално е
образувано на 11.06.2014г. пред ДСИ при СИС при ВРС, въз основа на молба от И.Х.В. и
изпълнителен лист от 10.06.2014г., издаден по ч.гр.д. № 7035/2014г. по описа на ВРС, с
който И. В. С. и Г.М.К. са били осъдени солидарно да заплатят на взискателя сумата от
37460 лв. – задължение по запис на заповед, както и 750 лв. и 500 лв. разноски по делото.
С разпореждане на ДСИ от 30.06.2014г. държавата в лицето на НАП е
присъединена на основание чл. 458 от ГПК като взискател по делото за сумата от 3443.88 лв.
3
ПДИ са връчени на длъжниците на 08.08.2014г.
По искане на взискателя са наложени възбрани върху недвижими имоти,
собственост на длъжника, сред които ½ ид.ч. от УПИ Х-410 с площ от 885 кв.м. и ½ ид.ч. от
УПИ XIV-409 с площ от 1410, находящи се в с. И., община Аксаково, вписани на
12.09.2014г. /л. 40 от делото/.
По искане на взискателя по молба от 20.03.2015г., изп. дело № 20143110404110 е
прехвърлено на ЧСИ З.Д., рег. № 808 за продължаване на изпълнителните действия и
образувано под № 20158080400324. По разпореждане на ЧСИ по последното на 26.01.2016г.
е вписана възбрана върху същите имоти на длъжника, както и на изградените в тях две
жилищни сгради /л. 138/.
След извършени опис и оценка на имотите на 26.01.2016г. ЧСИ насрочил първа
публична продан на имотите, обединени в УПИ № XIV-409, 410 с площ от 2295 кв.м., ведно
с ½ ид.ч. от построените в имота две двуетажни жилищни сгради, всяка от които от 415
кв.м. при начална цена 148 800 лв. за 14.02.2016г. до 14.03.2016г. – нестанала /л. 180/.
С Разпореждане на ЧСИ от 06.04.2016г. по делото е присъединена Община
Аксаково като взискател за вземане от 68.65 лв. – данък върху недвижими имоти и 276.44
лв. – ТБО.
На 14.10.2016г. е насрочена втора по ред ПП за времето от 14.11.2016г. до
14.12.2016г. при начална цена 119 040 лв. – също нестанала /л. 217/.
След нов оглед на 16.03.2017г. и нова пазарна оценка /л. 241/, ЧСИ насрочил нова
публична продан за 15.05.2017г. – 15.06.2017г. при цена 138 750 лв. – обявена за нестанала
/л. 267/.
С Разпореждане на ЧСИ от 15.03.2018г. след констатация, че длъжникът И. В. С. се
е разпоредил с правото си на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ №
XIV-409,410, целият с площ от 2295 кв.м., идентичен с бивши имоти УПИ Х-410 с площ от
885 кв.м. и УПИ XIV-409 с площ от 1410 кв.м. в полза на купувача Г.В.Б. с договор от
27.11.2015т. по НА № 75/2015г., след вписване на възбраната върху имота по
изпълнителното дело на 12.09.2014г., конституирал приобретателя на имота Г.В.Б. като
обезпечителен гарант по делото /л. 288/. Последният е починал на 01.11.2019г. и на негово
място са конституирани низходящите му В. Г. В., В. Г. Б. и С. Г. Б., като длъжници по
делото /л. 517/.
На 26.04.2018г. по делото е представен Договор за цесия от 24.04.2017г., с който
взискателят И.Х.В. прехвърлил на И. Щ. Ц. вземането с от И. В. С., предмет на изп.д. №
324/2015г. по описа на ЧСИ № 808. По искане на цесионера, с разпореждане от 04.05.2018г.
ЧСИ конституирал същия – И.Ц. като взискател по делото по отношение на вземането му от
4
длъжника И. С..
По искане на новоконституирания взискател делото е изпратено за продължаване на
изп. действия на ЧСИ И.С. и образувано под настоящия № 20187120400409. По същото са
проведени множество публични продани, обявени за нестанали поради неявяване на
купувач. Последната продан е насрочена с разпореждане на ЧСИ от 10.01.2020г. за
24.01.2020г. до 24.02.2020г. при начална цена 84 564 лв. С Протокол от 25.02.2020г. за
купувач на имота е обявен единствения наддавач – взискател по делото И. Щ. Ц. за сумата
от 84 600 лв.
По искане на взискателя, ЧСИ И.С. е издала Удостоверение от 27.01.2020г., видно
от което вземането му към 25.02.2020г. възлиза общо на 78860.74 лв.
Въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК по делото са присъединени като
взискатели „Соф.Ам. Лизинг“ ООД, ЕИК ********* с актуален размер на дълга към
06.11.2019г. в размер на 179 358.26 лв. по изп.д. № 1143/2015г. и 145 5897.29 лв. по изп.д. №
584/2018г. по описа на ЧСИ 719; „Ера-5“ ЕООД, ЕИК ********* с актуален размер на дълга
към 20.02.2020г. в размер на 23 840.39 лв.
С Протокол от 22.04.2020г., предявен на страните по изпълнението, е изготвено
разпределение на предложената сума от проданта на имота в размер на 84 600 лв., като сбор
от стойностите на ½ ид.ч. от УПИ – 13379.30 лв.; на ½ ид.ч. от сграда № 1 – 35610.35 лв. и ½
ид.ч. от сграда № 2 – 35610.35 лв. При разпределението ЧСИ отчел следните привилегии:
1. По чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – такси и разноски по изпълнението – платени от И.Ц.
3322.52 лв. и неплатени такси по ТТРЗЧСИ – 564 лв., общо 3886.52 лв.;
2. По чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – вземания на държавата за данъци – Община Аксаково –
815.77 лв.;
3. По чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – вземания на държавата съгласно удостоверение – НАП –
53 674.79 лв.;
4. Такса ЧСИ по т. 26 за Община Аксаково и НАП – 4137.74 лв.
Обща сума на привилегировани вземания – 62 514.82 лв. и остатък за разпределение
22 085.18 лв. При сбор на вземанията на всички взискатели от 402 514.85 лв. и коефициент
от съотношението между последната величина и остатъка за разпределение, разпределил
остатъка за вземанията на хирографарните кредитори, както следва:
на И.Ц. – 2123.94 лв.;
„СОФ.АМ.ЛИЗИНГ“ ООД по изп.д. № 1143/2015г. – 10065.37 лв.;
„СОФ.АМ.ЛИЗИНГ“ ООД по изп.д. № 584/2018г. – 7610.54 лв.;
„ЕРА – 5“ ЕООД по изп.д. № 5196/2015г. – 1206.73 лв. и
5
Такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за тези взискатели – 1078.61 лв.
Пред ВОС са събрани специални знания в областта на счетоводството посредством
проведената ССчЕ, от заключението на която се установява следното: платените по
изпълнителното дело авансови такси и разноски пред ДСИ са в размер на 80 лв.; пред ЧСИ
З.Д. – 2112.23 лв., а платените пред ЧСИ И.С. – 130.29 лв., както и адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. или общо възлизат на 3322.52 лв. Неплатените авансови такси и
разноски по изпълнението описани в таблица № 5, са в общ размер на 564 лв.
Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 2653.20 лв. с ДДС. Съгласно
актуална информация от ТД на НАП към 22.04.2020г. привилегированите по чл. 136, т. 6 от
ЗЗД вземания на държавата са в размер на 51271.93 лв., а непривилегированите такива
възлизат на 2297.99 лв. /общо 53569.92 лв./. Съобразно така установеното вещото лице
предлага вариант за разпределение на сумата при обща сума на привилегировани вземания
от 58564.22 лв. и остатък за разпределение 26035.78 лв. съгласно разпределението в
таблица № 10.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбите са депозирани в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни с
правен интерес от предприетото обжалване, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни по следните съображения:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за удовлетворяване на
вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв
ред /ал. 3 на чл. 136 от ЗЗД/. Най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена
привилегия, в определената от закона поредност – т. 1-4, след това се удовлетворяват
кредиторите с обща привилегия в посочената от т.т. 5 и 6 последователност, а накрая -
хирографарните кредитори.
Неоснователни са доводите в първата жалба, че вписаната на 12.09.2014г. възбрана
върху имота ползва единствено първоначалния взискател И.Х.В., а не и правоприемника му
И. Щ. Ц.. Последният е частен правоприемник по смисъла на чл. 429, ал. 1 от ГПК на И.Х.В.
на основание договор за цесия от 24.04.2017г. с предмет вземането на взискателя, в полза на
който е издаден изпълнителният лист от длъжника И. В. С.. Длъжникът е надлежно
уведомен за цесията с телепоща изх. № 50 от 26.04.2018г., получена на 30.04.2018г.
Доколкото прехвърлянето на имота, върху който е било насочено принудителното
изпълнение за парично задължение е предприето от длъжника след вписване на
първоначалната възбрана на 12.09.2014г., то приобретателят по договора за покупко
6
продажба от 27.11.2015г. Г.Б., респ. наследниците му ще трябва да търпят принудително
изпълнение върху имуществото си от кредитора на неговия праводател. Основателен е
поради това доводът в жалбата за непротивопоставимост на разпореждането по висящото
принудителното изпълнение на взискателя по него.
По отношение на доводите, касаещи кръга на взискателите по разпределението, в
частност за „ЕРА-5“ ЕООД и „Софавто“ ООД: процесуалните правила за присъединяване на
взискатели са уредени в разпоредбите на чл. 456-459 от ГПК, съгласно които
присъединяването става с писмена молба на присъединяващия се, към която той прилага
изпълнителния си лист. Присъединяването на взискателя „ЕРА-5“ ЕООД в случая е
извършено по този ред, поради което е ирелевантен факта, че вписаната в негова полза
възбрана върху имота е била заличена. Освен присъединяване по молба на кредитор,
законът регламентира и т.нар. присъединяване по право. При него СИ е длъжен служебно да
вземе предвид вземането на присъединения кредитор, като отдели сума за неговото
удовлетворяване. На първо място, присъединен по право кредитор е държавата за
дължимите й данъци, публични и други вземания. В случая това е вземането в полза на ТД
на НАП – Варна и Община Аксаково. Присъединени по право са и кредиторът, в чиято
полза е било допуснато обезпечение на иск чрез запор или възбрана върху обекта на
изпълнението, започнато от друг кредитор. Присъединени по право са също ипотекарният
кредитор, заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато изпълнението се
насочва върху ипотекарния имот или заложената вещ, каквито данни по конкретното
изпълнение не са налични. Всички кредитори, които са насочили изпълнението върху
недвижимия имот преди налагането на възбраната от кредитора, по чието искане се
извършва проданта са присъединени по право. Само кредиторите, които са насочили
изпълнението върху недвижимия имот по-късно, трябва да се присъединят по тяхно искане
до изготвяне на разпределението, тъй като след налагането на възбраната и до изготвянето
на разпределението съдебният изпълнител не следи за вписването на нови възбрани.
Възбраната от друга страна не създава привилегия за кредитора, който я е вписал, а цели
единствено да запази имуществото на длъжника за целите на удовлетворяването му.
Доколкото твърдението за вписване на възбраната в полза на „Софавто“ ООД от
15.03.2016г. следхожда вписването на възбраната на взискателя, то това дружество не е
присъединен по право взискател, поради което правилно ЧСИ не е включил същия в
разпределението.
Жалбоподателите по втората жалба са наследници на приобретателя на длъжника в
хода на принудителното изпълнение и починал Г.В.Б. и са конституирани по делото с
нарочен акт на СИ от 17.12.2019г. /л. 517/ и участват в производството. Неоснователни са
доводите им основани на неконституиране по изп.д.
По същество доводите в последните две жалби са за нарушаване на
несеквестируемостта, чрез разширяване предмета на принудителното изпълнение и на ПП
чрез включване на жилищни сгради без данни за собствеността им. Установено е в тази
7
връзка от данните по делото, че първоначално по искане на взискателя принудителното
изпълнение е насочено върху собствени на длъжника недвижими имоти, съставляващи ½
ид.ч. от УХИ Х-410 с площ от 885 кв.м. и ½ ид.ч. от УПИ ХIV-409 с площ от 1410, в кв. 48
по плана на с. И., съгласно документ за собственост НА № 31/2002г. Възбраната върху тези
имоти е вписана на 12.09.2014г. Взискателят не е отправил искане за насочване на
принудителното изпълнение върху сградите в имота, данни за собствеността на които не са
събирани в хода на изпълнението. Такива липсват и в справките за вписвания, отбелязвания
и заличавания по персоналните партиди на длъжниците, издадени от СВп – Варна, а
възбраната върху жилищните сгради е вписана в СВп на 26.01.2016г.
Съгласно мотивите към т. 1 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, на основание
несеквестируемостта длъжникът може да обжалва и разпределението. В жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отменяването на действия, в т.ч. и насрочване на продан.
Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното
обжалване на тези действия поначало не е допустимо.
Съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху
жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее
заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 от ЗС.
В конкретния случай взискателят не е поискал насочване на изпълнението върху
жилищните сгради в имота, данни за собствеността на които към момента на налагане на
възбраната не са събирани от ЧСИ. Не са събрани също доказателства дали и кога
жилищните сгради са придобити от длъжника вследствие на реализирано в съсобствен имот
строителство; дали правото на собственост е придобито от длъжниците в режим на СИО и в
какъв обем; дали всеки от тях и членовете на семейството им притежава друго жилище;
дали обема на притежаваното право на собственост от двете сгради надхвърля жилищните
нужди на всеки от длъжниците и членовете на семейството им и какъв е евентуално размера
на надвишаващата нуждата част. Въпреки това идеални части от двете жилищни сгради в
имота са продадени на последната проведена публична продан, а предложената от купувача
сума – разпределена предварително.
Доколкото обжалваното разпределение е оспорено със съображения, че накърнява
несеквестируемостта, извършеното разпределение се явява незаконосъобразно и следва да
се отмени без извършване на ново разпределение. Дали и доколко насочването на
изпълнението върху двете жилищни сгради в поземления имот е несъвместимо и накърнява
несеквестируемостта е въпрос, който ЧСИ следва да разреши след изясняване на въпроса
дали взискателят посочва този начин на изпълнение; дали и на какво основание същите са
8
собственост на длъжниците по изпълнението; какъв е обема и режима на притежаваните от
всеки от тях права върху сградите; дали те и членовете на семействата им притежават друго
жилище и дали е налице надхвърляща жилищната нужда на всеки от тях част. В случай, че
надвишаваща част е налице по отношение и на двете сгради и по отношение на всеки от
длъжниците, ЧСИ следва да даде възможност на всеки от тях да заяви избор от
несеквестируемостта на коя от двете сгради ще се ползва, като при искане от взискателя
насочи принудителното изпълнение върху секвестируемата сграда, респ. надхвърлящата
жилищната нужда на длъжниците част от тях. При обезпечаване защитата на длъжниците,
ЧСИ следва да проведе нови изпълнителни действия и едва след реализирането на същите,
насочени върху секвестируемата част от имуществото на длъжниците, да извърши
разпределение на постъпилите суми, като отчете страните и правата на всеки от
взискателите. При същото следва да се съобрази установеното по делото от заключението на
ССчЕ досежно раноските по изпълнението, привилегированата част от вземанията на
държавата и тази, която не се ползва с привилегия, съобразно данните в таблица № 10 от
заключението.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпределение е
незаконосъобразно, като извършено в нарушение на несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 от
ГПК. Ето защо същото следва да се отмени, без извършване на ново в конкретния случай.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, жалбоподателите имат
право на поискани разноски. Съгласно представен списък на разноските и доказателствата
по делото действително реализираните от И. В. С. разноски под формата на платени такси,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение възлизат на сумата от 1304.55 лв.
Реализираните от В. Б. и Г. С.а разноски съгласно представени списъци възлизат на по 600
лв. за всяка – платено възнаграждение на адвокат. В тези размери разноските следва да се
възложат в тежест на въззиваемия – взискател И. Щ. Ц..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 462, ал. 2 от ГПК предварително разпределение,
обективирано в Протокол от 22.04.2020г. на предложена от публична продан на ½ ид.ч. от
УПИ № ХIV-409,410, с площ от 2295 кв.м. в кв. 48 по плана на гр. И., ведно с ½ ид.ч. от
изградените в имота две жилищни сгради, всяка от които с площ от 415 кв.м. сума по изп.д.
№ 20187120400409 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712 в общ размер на 84 600 лева.
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ за предприемане на действия съобразно
дадените указания за обезпечаване извършването на разпределение ненакърняващо
несеквестируемостта.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Щ. Ц. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на И. В. С. с ЕГН ********** сумата от 1 304.55 лева, представляваща съдебни
разноски; на Г. М. С. с ЕГН ********** сумата от 600 лева и на В. Г. Б. с ЕГН **********
сумата от 600 лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението
за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10