№ 18984
гр. София, 18.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110154908 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. М. Ш. и
А. М. М. /конституирани, в качеството на наследници, на основание чл. 227 ГПК, на
мястото на починалия в хода на производството първоначален ответник Б. У. Б./, с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес: град
София, ж.к. „Зона Б 5”, бл. 2, вх „В”, ет. 13, АП. ..., а абонатен № ..... Поддържа, че
съгласно тези общи условия /ОУ/ е доставял на ответника за процесния период
топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Съобразно изложеното е
направено искане съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че всеки
един от двамата ответници му дължи поотделно следните суми: 921,33 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до изплащане
на вземането, 106,76 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
31.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение, от които 14,52 лв. – главница за
периода от 01.05. 2018 г. до 01.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 2,63 лева - лихва за периода от 01.07.2018г.
до 31.05.2021 г., начислена върху претендираната главница за дялово разпределение,
както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответниците са
1
депозирани писмени отговори, с които оспорват предявените искове по основание и
размер. Релевират възражения за изтекла погасителна давност. Съобразно подробно
изложените в отговорите доводи, правят искане съдът да отхвърли предявените искове,
като неоснователни. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище. С молба от 20.06.2023 г. заявява, че дяловото разпределение за
процесните период и имот е извършвано в съответствие със законоустановените
изисквания.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № .../... г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 171 състав,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от
длъжника в заповедното производство.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена
топлинна енергия:
За основателността на обсъжданата искова претенция в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между ищеца и ответниците за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията .
В доказателствена тежест на ответниците е да установят релевираните
възражения в депозираните писмени отговори.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че предявените
искове са частично основателни, като съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
2
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се
намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Този факт
съдът приема за установен от представения по делото договор от 30.08.2002 г. /л. 16 и
сл. от делото/, сключен между „Нелбо Инженеринг” ЕООД и Етажната собственост на
сградата, в която се намира процесния имот, включително и от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза.
За установено по делото от представените писмени доказателства – нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том 3, рег. № 6363, дело № 376/2009
г. от 03.07.2009 г. /л. 14 и сл. от делото/ и справка за родствени връзки на Б. Б. /л. 55 от
делото/, съдът намира и обстоятелството, че ответниците имат качеството „клиент“ на
топлинна енергия за процесния период за недвижимия имот, за който е начислена
топлинната енергия, в качеството на съсобственици на последния, всеки от тях в
качеството на собственик на ½ идеални части от него. Като такива ответниците се
легитимират, в качеството на наследници по закон – деца, на Б. У. Б. – тяхна майка,
починала на 13.11.2021 г. /след образуване на производството по делото/, която се
установява, че е придобила същия въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в горепосочения нотариален акт.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
За установяване на реално доставеното количество топлинна енергия в
имота, цената на същата и размера на неплатените суми за главници при отчитане на
извършените от ответниците плащания, в случай че са извършени такива, по делото са
изслушани и приети неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа
експертиза и на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира, като
3
обективно и компетентно изготвени.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, собствениците в
сградата, в която се намира процесният имот, на Общо събрание са приели решение за
преминаване към индивидуално измерване и разпределяне на разходите на топлинна
енергия за отопление и топла вода. Услугата „топлинно счетоводство" е възложена на
фирма „Техем сървисис“ ЕООД, която е извършила отчети на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода в СЕС след края на всеки отоплителен сезон.
На абоната за изравнителни периоди 2018 г./2019 г.и 2019 г./2020 г. не е
начислявана топлинна енергия за отопление на имот, начислена е топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, в зависимост от пълния отопляем обем 131 м3 и
този на СЕС - 13 283 м3, както за битово горещо водоснабдяване (БГВ) за един
обитател по норма за разход (0.140 куб.м./денонощие). Вещото лице е посочило, че
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя между абонатите
в зависимост от пълния отопляем обем на имотите, който съгласно ЗЕ сключва всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от
общите части на сградата предвидени за отопление по проект. От предоставения Акт за
разпределение на кубатурата и списък на живущите е отразени пълните отопляеми
обеми на имотите в сградата, съставен при присъединяването й към топлопреносната
мрежа, пълния отопляем обем на ап.192 е 131 м3, а този на СЕС - 13 283 м .
За процесния период м. 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. начислените суми за ТЕ са
по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово
разпределение е изчислила реалното потребление на ТЕ и ие извършила изравняване
между начислената и дължимата сума връщане или доплащане - съгласно действащите
нормативни документи. За измерване на топлинна енергия в абонатната станция са
монтирани топломер с фабричен. № 4024183 и топломер с фабричен № 4020633,
производител KAMSTRUP.
След извършен анализ на приложени по делото документи и предоставените от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, свързани с топлоснабдяването на сградата и
имота и изчислителни проверки на разпределени количества топлинна енергия по
одобрена методика, описана в действащите Наредби за топлоснабдяване, вещото лице е
установило и че „Топлофикация София” ЕАД е извършвала ежемесечни отчети на
топломера монтиран в АС, отразени в Таблица 1. Дяловото разпределение, извършено
от фирма „Техем сървисис“ ЕООД за процесния имот, е в съответствие с
нормативната уредба, съгласно проверените документи. Фирмата, извършваща
дяловото разпределение, е подала изравнителни сметки, както следва: за периода
05.2018-04.2019 г. сума за получаване в размер на -183,96 лв., за периода 05.2019-
04.2020 г. сума за доплащане в размер на 2.93 лв.
Вещото лице е посочило, че общо за процесния период дължимата сума за
доставена в имота топлинна енергия е в размер на общо 1 795,11 лв. /страница № 8 от
заключението/.
За процесния период 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. начислените суми за ТЕ са по
прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума
връщане или доплащане - съгласно действащите нормативни документи: Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г.,включително измененията и допълненията от 01.06.2014г.
/обн. ДВ бр.94 от 2013г./ и от 09.06.2015г./ обн ДВ бр.42 от 2015г./; Закона за
енергетиката, /обн. ДВ бр. 107 от 2003г./, включително измененията и допълненията от
15.05.2015г. /обн. ДВ бр.35 от 2015г./; Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.София, одобрени
от ДКЕВР. За сметка на "Топлофикация София” ЕАД ежемесечно са отчислявала
4
технологични разходи за АС в размер, съгласно данни за подгревателите от
производител и според нормативните разпоредби. Топломерите, монтирани в
абонатната станция, с фабричен № 4024183 и фабричен № 4020633, са приминали
метрологични проверки, съобразно изискванията на закона.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
дължимите суми за процесните период и имот са, както следва: 1 842,66 лв. – главница
за топлинна енергия, 259,00 лв. – законна лихва за забава, начислена върху размера на
претендираната главница за топлинна енергия, 29,05 лв. – главница за услугата
„дялово разпределение”, и 5,25 лв. – законна лихва за забава, начислена върху
претендираната главница а услуга „дялово разпределение”.
В процесния случай е налице разминаване относно установения за дължим
размер на претендираната главница за неплатена топлинна енергия в двете
изслушани, приети и неоспорени заключения на съдебно-счетоводна и на съдебно-
техническа експертизи. Настоящият съдебен състав кредитира размера на посочената
сума в заключението на съдебно-техническата екпертиза – общо 1 795,11 лв., тъй като
при определянето му вещото лице е взело предвид и представените от третото лице
документи, които не са съставени от ищеца по делото и заключението отразява реално
потребеното количество топлинна енергия. Така например, при изготвяне на
заключението, вещото лице е взело предвид както наличните по делото документи,
така и справка за показанията на общия топломер и данни за извършена спрямо него
метрологична проверка, акт за разпределение на кубатурата, съобщенията към фактури
на абоната за процесния период и главните отчети и изравнителни сметки, т.е. същото
е съобразно и с документи, които не са съставени от ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките предявеният
иск за плащане на главница за неплатена топлинна енергия за процесния период да
бъде уважен за сума в размер на общо 1 795,11 лв. /по 897,55 лв. срещу всеки от
ответниците/ и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1 842,66 лв.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за
плащане на сума за услугата „дялово разпределение”:
За основателността на исковете следва да се установи от ищеца, че през
процесния период фирмата за дялово разпределение е извършила услугата „дялово
разпределение” в процесния имот, поради което в тежест на ответниците е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
основателни, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства – приетите по делото и
неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа и на съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово
разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е
извършвана от него. На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че цената на извършените услуги за дялово разпределение за
процесния период от 01.05.2018 г. до 01.04.2020 г. е в размер на общо 29,05 лв., поради
5
което предявените установителни искове във връзка с нея, следва да бъдат уважени
изцяло.
По възражението на ответниците за погасяване по давност на част от
претендираните главници:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни,
като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното
задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.
111, б. „в" ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г./. Следователно, в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г. Спиране и прекъсване на давността е
възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че няма погасени по давност
задължения, тъй като изискуемостта на най-ранно възникналото от процесните
вземания /това по фактура № 91236506 за месец май, 2018 г. - по данни от Приложение
1 към съдебно-счетоводната експертиза/ е настъпила по-малко от три години преди
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /изискуемостта на вземането е
настъпила през месец юли, 2018 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на
23.06.2021 г./.
В обобщение, предявените искове срещу всеки един от ответниците за
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., следва да бъдат уважени за сума в размер на по 897,55
лв. и отхвърлени за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер на
921,33 лв. от всеки един от ответниците,а предявените срещу всеки един от тях искове
за главница за услугата „дялово разпределение” следва да бъдат уважени за сума в
размер на по 14,52 лв. срещу всеки от тях, т.е. в цялост.
По предявените по реда на 1л. 422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете с посоченото правно основание предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главен дълг и 2)
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
6
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в
град София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, предвид наличието на уговорен срок за плащане, задължението за
заплащане на обезщетение за забава възниква при реализиране на условието –
неплащане на задълженията по общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата,
върху която се изчислява лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а
именно неплатената част от задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът
дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния
период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в
Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат
поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Размерът на дължимата законна лихва за забава с оглед приетия за действително
дължим размер на главницата за топлинна енергия съдът изчисли по реда на чл. 162
ГПК в размер 213,52 лв., който съвпада и с претендирания от ищеца.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. В процесния случай,
съобразно изложените по-горе съображения, претендираните главници не са погасени
по давност. Не са погасени по давност и претендирания вземания за обезщетение за
забава във връзка с тях.
Искът за сумата от 2,94 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2019 г. до
15.11.2021 г., следва да се отхвърли, като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг – главница за
неплатена услуга „дялово разпределение”, не е доказана втората предпоставка за
уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответниците са изпаднали в забава за
погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от
ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил уговореният срок за
плащане на услугата „дялово разпределение”, за да може да се определи от кой момент
ответниците са изпаднали в забава в погасяването на процесната сума за дялово
разпределение, респективно ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от
ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника /арг. от чл. 84, ал. 2
ЗЗД/.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение имат както ищеца, така и
ответните страни. Ищецът претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80
ГПК в общ размер на 541,81 лв., от които 500 лв. –депозити за вещи лица и 41,81 лв. –
държавна такса. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно изхода на спора,
ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищеца разноски в общ размер на
528,12 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 97,47 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. М. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: ...., дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в град София и адрес на
управление: ..., следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 897,55 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден
имот с адрес: ...., АП. ..., абонатен № ...., за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 106,76 лв, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., начислена върху
горепосочената главница в размер на 897,55 лв.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 14,52 лв.,
представляваща главница за извършена услуга „дялово разпределение” за
горепосочения имот с абонатен № .... за периода от 01.05.2018 г. до 01.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК ч. гр. д. № .../... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
171 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със
седалище в град София и адрес на управление: ... ,срещу А. М. Ш., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ...., по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове,
предявени по реда на чл. 422 ГПК, както следва:
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 897,55 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за топлоснабден имот с адрес: ...., АП. ..., абонатен № ...., за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., до пълния предявен размер от 921,33 лв., като неоснователен;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сума в размер на 2,63 лева –
мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021 г., начислена върху
претендираната главница за дялово разпределение, като неоснователен.
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ...., офис-
партер, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в град София и
адрес на управление: ..., следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 897,55 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден
имот с адрес: ...., АП. ..., абонатен № ...., за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 106,76 лв, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., начислена върху
горепосочената главница в размер на 897,55 лв.;
8
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 14,52 лв.,
представляваща главница за извършена услуга „дялово разпределение” за
горепосочения имот с абонатен № .... за периода от 01.05.2018 г. до 01.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК ч. гр. д. № .../... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
171 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със
седалище в град София и адрес на управление: ..., срещу А. М. М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: град ...., по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни
искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 897,55 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за топлоснабден имот с адрес: ...., АП. ..., абонатен № ...., за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., до пълния предявен размер от 921,33 лв., като неоснователен;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сума в размер на 2,63 лева –
мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021 г., начислена върху
претендираната главница за дялово разпределение, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. М. Ш., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ...., и А. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ....3, да платят
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в град София и адрес на
управление: ..., разноски в общ размер на 528,12 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 97,47 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9