О П Р
Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 21 април 2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение – първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря............
и прокурора………, след като разгледа докладваното от съдията Кристина ТОДОРОВА ВЧНД
№ 219/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, във вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат
Е.Й. – защитник на подсъдимия Г.А.М. срещу протоколно определение от 24.02.2021
г. на Районен съд – гр.E. П., постановено по НОХД № 398/2020 г. по описа на
същия съд, с което е оставено без уважение искането на защитника за
прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК
на съдебното производство по посоченото дело и връщането му на Районна
прокуратура – гр.E. П., за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения.
В частната жалба се излагат
съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния
съд за липсата на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото
лице. Като такова се сочи – допуснато по разследването нарушение при събиране
на доказателствени материали, относими към установяване на механизма на
възникване и развитие на процесното пътно-транспортно произшествие, а именно
неудовлетворяване на искането на защитата за провеждането на следствен
експеримент. В тази връзка защитникът твърди и, че при проведеното разследване не
е било съобразено задължението на органите на досъдебното производство да
събират не само обвинителни, но и оправдателни доказателства. По този начин, по
мнение на защитникът предявеното на подсъдимия с обвинителния акт обвинение не
отговаря на изискването на чл.246 от НПК, за пълното му фактическо формулиране.
При тези допуснати в първата фаза на процеса отстраними съществени процесуални
нарушения, защитникът твърди, че първостепенния съд е бил длъжен да прекрати
съдебното производство по внесения срещу подсъдимия М. обвинителен акт и да
върне делото в стадия на разследването. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на обжалваното определение на
първоинстанционния съд и връщане на делото в предходната му процесуална фаза,
за отстраняване на допуснатите от Районна прокуратура – гр.E. П. съществени
процесуални нарушения.
Софийски
окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, както
и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесен от Районна
прокуратура – гр.E. П. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу Г.А.М.
за престъпление по чл.343 ал.3, бук.“а“, във вр. с ал.1, бук.“б“, вр. чл.342
ал.1 от НК. Съгласно възведеното в посочения процесуален акт на РП – E. П.
фактическо обвинение, Г.М. е привлечен към отговорност за извършено от него
престъпление по посочения текст от НК, осъществено на датата 10.03.2013 г., в
с.Л., област Софийска, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мазда“ с
рег. № ******и в нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.5 ал.3 от ЗДвП, в пияно състояние, по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на В. Г. С..
При решаването на процесуалните
въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително
заседание, съгласно чл.248,
вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК, решаващият състав на този съд, не е намерил допуснати, както в хода на досъдебната фаза
на процеса, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират на
правото на защита на обвиненото лице и съответно да налагат прекратяване на съдебното
производство по делото, и връщането му на прокурора за отстраняването им. В
този смисъл се е произнесъл с определение по чл.249 ал.3, вр. чл.248 ал.1, т.3 НПК /предмет на настоящата проверка/, с което е оставил без уважение заявено от
защитата възражение в тази насока.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен
акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен, т.е. неправилно
и несъответно на закона, първостепенния съд е приел липсата на посоченото в
разпоредбата на чл.249 ал.1 и ал.2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК процесуално
основание за прекратяване на съдебното производство по настоящото дело и
връщането му на прокурора.
В пълно съгласие с възражението на защитникът на
подсъдимия, макар и не по изложените от него доводи, въззивният съд съзря
допуснато в първата фаза на процеса нарушение на разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК, поставяща изискването обвинителния акт да съдържа съвкупността от
обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление, т.нар.
„фактическа страна“ на обвинението. В частност, прокурорът от РП E. П. не е
посочил в процесуалния си акт фактическите действия на подсъдимия Г.М. по
осъществяване на изпълнителното деяние на претендираното транспортно
престъпление. За инкриминираното му непредпазливо причиняване на тежка телесна
повреда на лицето Веселин Стаменов е посочено единствено, че е резултат от
допуснати нарушения на чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.5 ал.3 от ЗДвП, при управление на
МПС, в пияно състояние, на процесните време и място. Не става ясно обаче от
конструкцията на обвинението, с какви конкретни действия подсъдимия М. е нарушил посочените правила за движение по
пътищата и пряката причинна връзка между това негово противоправно поведение на
пътя и настъпилите общественоопасни последици. В тази насока в
обстоятелствената част на обвинителния акт, единствените очертани факти,
относно действията на подсъдимия М. се свеждат до твърдението, че „вследствие
на натискането на спирачната уредба на л.а. от обвиняемия М., автомобила
започнал да се плъзга и ротира, като последвало приплъзване наляво, с навлизане
в насрещната пътна лента и автомобила застанал с дясната си страна пред
автомобила „Рено“, при което настъпил удара между тях“ /вж. л.1 от обвинителния
акт/.
Липсват обаче изложени от прокурора фактически
твърдения относно конкретиката на действията на подсъдимия М., обективиращи
допуснати от него нарушения на правилата за поведение на пътя – инкриминираните
му такива по чл. 20, ал.1 и по чл.20 ал.2 от ЗДвП, довели до настъпване на
произшествието и вредоносния резултат. В частност, никъде в обстоятелствената
част на обвинителния акт не е отделено внимание от страна на прокурора и за
описание на обстоятелствата, които според обвинението налагат поддържаната
квалификация на нарушенията, запълващи бланкетната норма на чл. 343 от НК, т.е.
- дали според прокурора подсъдимия не е изпълнил задължението си да осъществява
непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС, например поради заспиване,
отклонение на вниманието, неадекватно боравене с органите за управление на
лекия автомобил и т.н.; - с оглед на кои конкретни факти прокурорът приема, че
автопроизшествието е настъпило поради несъобразяване на скоростта на движение
на управлявания от подсъдимия автомобил с условията на пътя и конкретно с кои
от изброените в чл.20 ал.1, изр.1 от ЗДвП фактори, подсъдимия не се е
съобразил. Доколкото това са факторите, които усложняват пътната обстановка и
създават обективни предпоставки за пътно-транспортни произшествия, посочването
им в тяхната конкретика спрямо случая, а не изброяването на отделните хипотези
от законовия текст, е от значение за правилното годно формулиране на
обвинението; - предвид това и съобразно инкриминираното на подсъдимия за
нарушено и правило по чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП, липсват твърдения от страна на
прокурора за това в конкретната пътна ситуация предвидима ли е била, респ. непредвидима
и по каква причина за подсъдимия опасността на пътя.
Прецизиране на обсъжданите обстоятелства, според този
състав на въззивната инстанция е наложително за пълното фактическо формулиране
на обвинението и цели гарантиране правото на защита на подсъдимия. Касае се за
съществен процесуален порок от посочените в чл.249 ал.4, т.1 от НПК, който
поради възможността да бъде отстранен, следва да бъде ревизиран в обвинителния
акт.
Без всякакво съмнение не следва да се разглежда като
основателно възражението на защитата, поддържано и във въззивната жалба, че
констатирани по разследването нарушения при събиране на доказателствени
материали, относими към установяване на механизма на процесното
пътно-транспортно произшествие - неудовлетворяване на искането на защитата за
провеждането на следствен експеримент, налагат връщане на делото в предходната
му процесуална фаза, за отстраняването им. В тази насока първостепенният съд е
изложил конкретни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция. Практиката
на касационната съдебна инстанция, застъпена и в т.1 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК
на ВКС е категорична, че процесуалните нарушения, допуснати при събирането и
проверката на доказателствата, не съставляват основания за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Регламентът на чл.248
ал.4 от НПК стига и още по-далеч, като поставя процесуална забрана в
провежданото по реда на чл.248 от НПК разпоредително заседание на
първоинстанционния съд да се обсъждат нарушения, свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените
средства. Това разрешение намира своето основание в процесуалното принципно
положение, че съдебното производство е главна /централна/ фаза на наказателния
процес и не съществува никаква пречка необходимите процесуални действия по
събирането и проверката на доказателствените материали, да бъдат извършени в
хода на съдебното следствие, като бъдат събрани нови доказателства или ако са
допуснати нарушения при събирането на някои от наличните, тези доказателства да
бъдат надлежно /законосъобразно/ събрани, както по искане на страните, така и
по почин на съда.
С оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема,
че атакуваното определение следва да бъде отменено, като на основание чл.249
ал.1 и ал.2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК ще следва съдебното производство пред
първоинстанционния съд да бъде прекратено и делото върнато на Районна
прокуратура – гр.E. П. за отстраняване на допуснатото и
посочено по-горе съществено процесуално нарушение.
Воден от горното, С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА определение от 24.02.2021 г.
на Районен съд – гр.E. П., постановено по НОХД № 398/2020 г. по описа на същия
съд, с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на
основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК на съдебното
производство по посоченото дело и връщането му на Районна прокуратура – гр.E.
П., за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НОХД № 398/2020 г. по описа на Районен съд – гр.E. П..
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – гр.E. П. за
отстраняване на допуснатото и посочено в обстоятелствената част на настоящото
определение, процесуално нарушение.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/