Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 29.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на тридесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
АНТОАНЕТА
ИВЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр.дело № 10762 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ответника „Р.Ф.” ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, против решение № 16132 от 18.01.2020 г.
по гр. д. № 45803/2018 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 145 състав, с което
е признато за установено по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 107 ЗЕ вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Р.Ф.”
ЕООД дължи на "Ч.Е.Б." АД, ЕИК *******
сумата 10 424,93 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия през периода от 23.03.2017 г. до 19.09.2017 г. в имот с
клиентски номер *******, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение /20.11.2017 г./ до
окончателното изплащане, както и сумата от 291,74 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 18.05.2017 г. до
14.11.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 82048/2017 г. на СРС, 145 състав, като
са отхвърлени предявените от „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 107 ЗЕ вр. чл.
98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ЕТ „Т.Ц.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, дължи при условията на солидарност с „Р.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, следните
суми: сумата 10 424,93 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия през периода от 23.03.2017 г. до 19.09.2017 г. в имот с
клиентски номер *******, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение /20.11.2017 г./ до
окончателното изплащане, както и сумата от 291,74 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 18.05.2017 г. до
14.11.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 82048/2017 г. на СРС, 145 състав.
Със същото
решение „Р.Ф.“ ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 272,33 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата 859,66 лв., разноски в исковото производство, а „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на ЕТ „Т.Ц.“, ЕИК ******* на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата 1 100 лв. - разноски по делото.
С Решението „Р.Ф.“
ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.
77 ГПК, сумата 100 лв. - депозит за СТЕ.
В жалбата се
навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение. Твърди се, че за процесния исков период вземането на ищеца не е
установено по основание и размер, тъй като се основава на едностранно
съставени от ищеца частни документи, които не могат да послужат, като
доказателство за истинността на посочените в тях технически данни при
измерванията на отчетената електрическа енергия. Оспорва твърденията на ищеца,
че дължи претендираната сума, тъй като в процесния исков период, а именно от
23.03.2017 г. до 19.09.2017 г. дружеството „Р.Ф.” ЕООД не е било в облигационни
правоотношения с ищеца „Ч.Е.Б.” АД. Счита, че „Р.Ф.” ЕООД не е потребител
/ползвател или собственик/ на имота, в който е доставяна електрическа енергия,
поради което Общите условия не могат валидно да го обвържат. По-нататък заявява,
че липсват и доказателства за публикуването на Общите условия на ищцовото
дружество в един местен и в един централен всекидневник към релевантния момент.
На последно място сочи, че цитираните и представени фактури от ищеца са
издадени за обект с клиентски номер, находящ се в гр. София, ул. ”*******а
процесния недвижим имот се намира на адрес: гр. София, кв. „Илиянци”, ул. *******,
от което е видно, че същите не са съставени и съответно не се отнасят за „Р.Ф.”
ЕООД. С тези доводи жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна "Ч.Е.Б."
АД, чрез адв. Р.Д.в който се навеждат доводи за неоснователност на същата.
Поддържа се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Излагат се
подробни съображения, че по делото е доказано, че ответникът като потребител на
ел. енергия по Общи условия е бил във валидни облигационни отношения с ищцовото
дружество, по които не е изпълнил задължението си да заплати законно
начислените му и фактурирани суми. Претендира разноски.
Решението в ЧАСТТА
с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 107 ЗЕ
вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ЕТ „Т.Ц.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, дължи при условията на
солидарност с „Р.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, следните суми: сумата 10 424,93 лв.,
представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия през
периода от 23.03.2017 г. до 19.09.2017 г. в имот с клиентски номер *******,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение /20.11.2017 г./ до окончателното изплащане, както и
сумата от 291,74 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 18.05.2017 г. до 14.11.2017 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
82048/2017 г. на СРС, 145 състав, като необжалвано, е влязло в сила.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение
и съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивният съд, той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, а по допустимостта му само в обжалваната част. Следователно
относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебна проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита,
че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
напълно изложеното в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се
добави следното:
Предявените
пред първоинстанционния съд искове са установителни при правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 107 ЗЕ вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено по отношение на ищецът, че ответниците му дължат сумата по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.12.2017 г. по ч.гр.д.№
82048/2017 г. на СРС, 145 състав.
Производството
се развива след постъпване по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК на възражение от
ответниците против издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение и предвид
разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от
търсената защита и производството се явява процесуално допустимо.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване на наличието на съществуващо
договорно правоотношение между страните, породено от договор за продажба на
електрическа енергия, както и че дружеството е изправна страна по сделката,
т.е. че е изпълнил точно породените от договора задължения. При установяване на
посочените правнорелевентни факти от ищеца, ответникът следва да докаже, че е
погасил задълженията си, респ. твърденията си, че такива не са възникнали.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни Общи условия /ОУ/, като по силата на
чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия обвързват клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от
представените по делото ОУ дефинитивно изключва от понятието „потребител на електрическа енергия за
битови нужди“ всички юридически лица. Съгласно клаузата, уговорена в чл.
4, ал. 4 от ОУ, „потребител на електрическа енергия за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или
общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени
нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство. Следователно качеството „потребител на
електрическа енергия за стопански нужди“, каквото е ответното
дружество-търговец, не е свързано с притежаването на правото на собственост или
на ограничено вещно право върху ел. снабдявания обект, за разлика от
качеството „потребител за битови нужди“. В тази връзка неоснователно е
възражението на въззивника, че не е потребител на ел. енергия, защото процесния
обект /работилница/, находящ се на ул. „*******не е негова собственост, нито
пък е ползвател. От представената на л. 26 от делото пред СРС декларация се
установява, че обектът /работилница/, находящ се на ул. „*******е идентичен
с обект на ул. „*******, поради което правилно първостепенния съд е приел за
безспорно установено, че между „ЧЕЗ EJIEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника „Р.Ф.“
ЕООД е възникнало правоотношение за продажба на електрическа енергия за
стопански нужди, като произтичащо от договор, при държавно регулирани
цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия. Следва да се отбележи, че облигационната връзка между страните се
установява и от ангажираните по делото доказателства. Ищецът има качеството на
краен снабдител по смисъла на чл. 98а ЗЕ, който продава електрическа енергия на
клиентите си при общи условия. От заключението на назначената по делото пред
първостепенния съд съдебно-техническа
експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
пълно изготвена, се установява правнорелевантното обстоятелство, че по време на
процесния период в имота е доставена електрическа енергия, като това
обстоятелство не е и спорно по делото - ответниците не оспорват, че през
процесния период обектът е функционирал и че в него е била доставяна и ползвана
електрическа енергия. Доставената електрическа енергия е била измерена
посредством трифазен електромер с фабр. № 507844, произведен през 2005 г. За
доставената електрическа енергия са издавани фактури на база на цените за
стопански абонати, съобразени с решенията на КЕВР. Вещото лице е посочило, че
от представената справка за консумация на клиенти се установява, че има
отчетени показания за периода 22.03.2016 г. - 20.06.2018 г. Констатирало е, че
за периода на издадените фактури от 30.04.2017 г. до 30.09.2017 г. на данните
от СТИ за отчетено количество електрическа енергия в представената „Справка за
консумация на клиенти“, реално и ежемесечно са извършвани отчети в този период
в съответствие с нормативната уредба и количеството електрическа енергия според
тези показания отговаря на фактурираното за посочения период. Вещото лице е
посочило, че общата сума за потребена електрическа енергия за периода от
23.03.2017 г. до 19.09.2017 г. възлиза на сума в размер на 11 603,07 лв. с ДДС.
Доказателство за облигационната връзка между страните
е и приложеният по делото споразумителен
протокол от 31.05.2017 г., с който „Р.Ф.“ ЕООД е признало задълженията си
към ищцовото дружество за доставена електрическа енергия до имота за част от
процесния период, както и дължимостта на суми за предходен период, а също и
извършените частични плащания за процесния период, което също съставлява
извънсъдебно признание за наличието на дълг от страна на „Р.Ф.“ ЕООД. В
подкрепа на този извод е и констатацията на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, че в счетоводството на „Ч.Е.Б.“ АД има открита партида на името на
ответника „Р.Ф.“ ЕООД и има данни за предходни плащания, но тези плащания са
съобразени от ищеца и не са включени в процесната сума по делото. Процесните
шест фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, като размерът на
неплатени суми за главница е 10 424,93 лв., а на лихвите - 291,74 лв. за периода
18.05.2017 г. - 14.11.2017 г. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието
на съществуващо облигационно правоотношение между страните, породено от договор
за продажба на електрическа енергия.
За да установи съществуването на съдебно предявеното
вземане ищецът е следвало да докаже и че е доставил до процесният обект
количеството електрическа енергия съответстващо на претендираната от него цена.
Обстоятелството, че крайният снабдител на електроенергия е изпълнил точно
своите договорни задължения /арг. чл. 63 ЗЗД/, подлежи на пълно и главно
доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в
чл. 154, ал. 1 ГПК. Представените фактури и счетоводните справки като частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства,
не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят
твърдените от ответника обстоятелства. Те биха били годно доказателствено
средство, в случай че счетоводството на ищеца по отношение на удостоверените в
тях стопански операции е било водено редовно съобразно разпоредбата на чл. 55 ТЗ, респ. чл. 182 ГПК, но в този случай, за да се приемат тези счетоводни
записвания /по своето правно естество частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства/ за доказателства по
делото, е необходимо обективираните в тях факти да се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав приема, че такова доказване,
че крайният снабдител на електроенергия е изпълнил точно своите договорни
задължения, е проведено посредством приетите заключения по допуснатите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи, както и от другите представени по делото релевантни
доказателства. Освен това, следва да се отбележи, че представеният споразумителен
протокол от 31.05.2017 г., с който „Р.Ф.“ ЕООД е признало задълженията си към
ищцовото дружество за доставена електрическа енергия до имота за част от
процесния период, както и дължимостта на суми за предходен период, а също и
извършените частични плащания за процесния период, представляват своеобразно
признание от страна на ответника, че в обектите е била налице доставка на ел.
енергия.
С оглед гореизложеното съдът формира извод, че по
валидно възникналата договорна връзка между страните за доставка на ел.енергия
доставчикът в лицето на ищеца е изпълнил своите задължения за снабдяване с
ел.енергия на обектите на „Р.Ф.“ ЕООД при ответно задължение за заплащане на
начислените суми за потребеното количество. Претендираните от ищеца суми не са
заплатени от ответника, поради което и са дължими в цялост. Правилно
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че искът за главница е
основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза,
като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 19, ал. 2 от ОУ е уговорено, че
продължителността на периода за плащане е 10 дни. В чл. 35 от Общите условия е
предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за използваната електрическа
енергия, потребителят дължи на продавача обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за всеки просрочен ден, т.е. от датата на падежа по
всяка от фактурите до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, която сборна
лихва в случая според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза възлиза на 291,74 лв. и за периода 18.05.2017 г. - 14.11.2017 г.
Следователно претенцията на ищеца за мораторната лихва също е основателна в
пълния ѝ предявен размер.
Като е достигнал до същия краен извод и е уважил
предявените искове, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
При този изход на правния спор, предмет на въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемото дружество
трябва да се присъди сумата от 10 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за правни услуги за въззивната инстанция.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 16132 от 18.01.2020
г. по гр.дело № 45803/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 145 с-в, вкл. в частта
за разноските.
ОСЪЖДА „Р.Ф.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес
Център, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 10 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за правни услуги за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.