Решение по дело №24078/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11358
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20221110124078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11358
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110124078 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Е. С., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1271.97 лева
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в
гр.София, ж.к. „Н.“, бл...., вх. ...., за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на
сумата 28.54 лева – главница за осъщественото дялово разпределение за периода
01.12.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 09.05.2022г., до окончателното изплащане;
искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
за заплащане на сумата 257.52 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г. – 17.12.2021г., както и на сумата 5.71 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.01.2019г. –
17.12.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като негов собственик, поради което е задължен да заплати стойността
й, което не е сторил. Представят се писмени доказателства. Прави доказателствени искания,
както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.
1
Ответника С. Е. С., чрез назначения особен представител – адв. П., оспорва иска по
основание и размер. Възразява ответникът да има качеството на потребител на топлинна
енергия. Възразява, че вземанията са погасени по давност. Оспорва начина на извършване
на начисляването на топлинна енергия с довод, че е в разрез с Методиката за дялово
разпределение. Счита, че няма конкретика на вземанията. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Конституираното по делото трето лице-помага на страната на ответника - „Техем
Сървисиз“ ЕООД, не взима становище по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 07.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
19.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 29.07.2015г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса. От заключението по съдебно-техническата
експертиза също се доказва, че услугата за дялово разпределение е извършвана от „Техем
Сървисиз“ ЕООД.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, от който се установява, че на
13.08.1970г. топлоснабдения имот е придобит от Рада Цанова Иванова. Установява се, че
лицето е починало на 01.07.2013г. и е оставило за свой наследник С. Е. С. /син/.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответника е
собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Като собственик
на имота той се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация
София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1
от Закона за енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от
ответника, защото доказателства за противното, т.е. в подкрепа на релевираното
възражение, не са налични по делото.
По делото е поставен спор срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. При
съобразяване на заключението, което съдът приема за обективно и компетентно дадено, не
приема релевираното възражение, че не е спазена Методиката за дялово разпределение.
За целите на разрешаване на спора по делото е била допусната, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на
дължимите суми по пера е в размер на 1271.97 лева – главница за потребена топлоенергия,
257.52 лева – мораторна лихва върху нея, 28.54 лева – главница за осъществено дялово
разпределение и 5.71 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите
по месеци.
3
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а исковата молба, която
прекъсва давността, в случай на положително решение, е депозирана на 09.05.2022г.
Вземанията, възникнали преди 09.05.2019г., се явяват погасени по давност и като размер
възлизат на 1065.57 лева главница за периода 01.05.2018 г.- 31.03.2019г. и лихва в размер на
231.21 лева за периода от 15.09.2019 г. – 17.12.2021г.
Общият размер на вземанията след 09.05.2019г. възлиза на 206.40 лева главница за
периода 01.04.2019г. – 30.04.2020г и 26.31 лева лихва за периода 15.09.2019г. – 17.12.2021г.,
главница за дялово разпределение 28.54 лева за периода 01.12.2018г. – 30.04.2020г. и 5.71
лева лихва върху нея за периода 30.01.2019г. – 17.12.2021г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
При съобразяване на горните изводи относно собствеността върху имота, предявените
искове следва да се уважат до размера, който не се явява погасен по давност. За разликата на
тези суми до пълния искан размер на главницата за топлинна енергия и лихва върху нея –
предявените искове подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
За пълнота, исковата молба е редовна, а производството е допустимо. Искът е насочен
срещу този ответник, поради което релевираното възражение не се споделя.

По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1272.02 лева, от които 102.02 лева
държавна такса, 600.00 лева депозит за вещи лица, 450.00 лева депозит за особен
представител, 20.00 лева такса за призоваване чрез държавен вестник и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, съразмерно на уважената
част от исковете, в тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер на
217.15 лева.
Ответника също има право на разноски, с оглед изхода на делото, но такива не са
искани и не са реално направени, тъй като е бил представляван от особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
4
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ..., вх. ...., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 206.40 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ., вх. ...,
за периода 01.04.2019г. – 30.04.2020г., както и сумата 28.54 лева - главница за
осъщественото дялово разпределение за периода 01.12.2018г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 09.05.2022г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 1271.97 лева
и за периода 01.05.2018г.- 31.03.2019г., като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗДсумата 26.31 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 17.12.2021г., сумата 5.17 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.01.2019г. –
17.12.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния
претендиран размер от 257.52 лева лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Е. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 217.15 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса,
такса за призоваване, депозит за вещо лице и депозит за особен представител съобразно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помага на страната на ищеца -
„Техем Сървисиз“ ЕООД, ЕИК *********.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5