Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 435
19.06.2014 година,
гр. Хасково
Том V,
стр.62-63
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на двадесет и четвърти април през две
хиляди и четиринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Йорданка Делчева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело номер
2962 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е делбено и е във фазата по предявени претенции по
сметки между съделителите и извършване на делбата.
С Решение №514/05.07.2013г., постановено по гр.д.№2962/2012г. на
Хасковския районен съд, е допусната съдебна делба между В.С.Л. с ЕГН:********** ***, Н.С.Р. с ЕГН:********** ***, С.И.Р. с ЕГН:********** ***, Т.К.Г. с ЕГН:********** ***, И.К.Л. с ЕГН:********** ***, Ж.Т.Д. с ЕГН:********** и А.Л.Д. с ЕГН:**********,***, на следните техни
съсобствени недвижими имоти, придобити чрез покупко-продажба и наследство : ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
77195.734.129 по
КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед
№РД-08-63/05.10.2006г. на ИД
на АК-София, находящ се в гр.Хасково,
ул.”Македония” №111, с площ
по скица 509кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м/, ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор 77195.734.129.1 със
застроена площ по скица 58кв.м., брой етажи – един,
с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор 77195.734.129.2 с площ
20кв.м., брой етажи – един, с предназначение: склад, при квоти: 42/192 ид.ч. за Н.С.Р.
и С.И.Р. в СИО; 28/192 ид.ч.
за В.С.Л.;
7/192 ид.ч. за
Т.К.Г.; 7/192 ид.ч. за И.К.Л.;
12/192 ид.ч. за
Ж.Т.Д. и А.Л.Д. в СИО, за ½ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 77195.734.129; 42/96 ид.ч.
за Н.С.Р.
и С.И.Р. в СИО; 28/96 ид.ч.
за В.С.Л.;
7/96 ид.ч. за
Т.К.Г.; 7/96 ид.ч. за И.К.Л.;
12/96 ид.ч. за
Ж.Т.Д. и А.Л.Д. в СИО, за построените в поземления имот сгради с идентификатори 77195.734.129.1 и 77195.734.129.2.
В срока по чл.346
от ГПК съделителите Ж.Т.Д. и А.Л.Д.
са
предявили против останалите съделители иск за сумата
от 1050лв., представляваща обезщетение за направени необходими разноски в съсобствения имот. Безспорно било установено по делото, че
двамата съделители са извършили ремонт и частична
промяна на оградата, разноските за които били необходими. Установило се, че
оградата е строена преди 1962г., а металът корозирал, тъй като оградата била на
повече от 50 години. С правенето на оградата съделителите
Д. защитавали и съсобствеността на всички останали. Направеният ремонт бил
необходим. При определяне на размера следвало да се прибави и ДДС. По отношение
на самата сграда, предвид нейната поделяемост,
процесуалният представител на съделителите Ж.Т.Д. и А.Л.Д. счита, че
следва да бъде изнесена на публична продан. Следвало да се уважат и направените
от тях разноски в производството по сметки.
Ответниците по
претенциите по сметки, които са ищци в делбеното
производство, оспорват претенцията за сумата от 1050лв. по основание и размер. Сумата
се претендирала като необходими разноски, а не като подобрение или като
стойност, която е увеличила стойността на делбения
имот. По делото нито се твърдяло, че е търсено съгласие на останалите съделители, за да се извършат тези ремонти, нито се
установявало такова съгласие. Според пълномощника на ответниците по претенцията
по сметки, същата намирала своето правно основание в чл.61 ал.2 от ЗЗД или
водене на чужда работа без пълномощно, но предприета и в собствен интерес. По
делото било ясно, че в този имот в едната му част живеело семейството на съделителя Д., там били изградени жилищна и друга сграда,
които те обитавали. Ето защо, категорично се установявало, че предприетото е
преди всичко в собствен интерес, като претенцията не следвало да се квалифицира
по чл.30 ал.3 от ЗС, а по чл.61 ал.2 от ЗЗД. Едното възражение на ответниците
по претенцията по сметки е, че не се касае до необходими разноски, в които съделителите са длъжни да участват с оглед принципните общи
правила на съсобствеността. Твърденията им са, че това са обикновени разноски,
свързани с текущото поддържане на имота, които следвало изцяло да се поемат от съделителя, който ползва имота. Освен това предмет на
делбата била стара жилищна сграда, в която нямало нищо ценно, нямало и
мебелировка, поради което нямало и какво да се охранява от посегателства.
Алтернативно се правят възражения по отношение на размера. Във връзка с
извършването на делбата не съществуват разногласия с другата страна, като
всички съделители считат, че имота следва да се
изнесе на публична продан.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По делото са представени фактури
относно изработката и закупуването на вратата и оградните
пана, съответно от 2013г. и 2012г., както и становище на Община Хасково, че за
текущи ремонти на строежи, каквито представлявала подмяната на декоративни
метални елементи на оградата, не се изисква разрешение за строеж.
Съдът изслуша показанията на две
групи свидетели, от които св.Г. Д. Д. и св.М.Т.Х., посочени от страна на ищците
в делбеното производство, а св.Е.А.Г. и св.М.Д.М. –
от страна на ответниците Ж.Т.Д. и А.Л.Д..
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В заключението на вещото лице е визирано, че пазарната
стойност на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
77195.734.129 с площ 509кв.м. към 29.10.2013г. възлиза на 16550лв.; сградата с
идентификатор 77195.734.129.1 със застроена площ по скица 58кв.м. – жилищна –
еднофамилна има пазарна стойност към 29.10.2013г. 10400лв.; а сградата с
идентификатор 77195.734.129.2 с площ 20кв.м. – склад има стойност 1280лв.
Според вещото лице, допуснатите до делба имоти са неподеляеми
съобразно квотите на страните. В допълнително депозирано експертно заключение
се сочи, че общата стойност на направените разходи за материали и труд на
оградата на делбения имот възлиза на 1607,62лв.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Между страните не съществува спор,
че съделителите Ж.Т.Д. и А.Л.Д. обитават своя
собствена жилищна сграда, която се намира в делбения
имот, докато сградите /жилищна и стопанска/ - предмет на делбата са необитаеми.
В същото време страните не спорят, че съделителите Д.
са подменили част от оградата на делбения имот и
едната от двете входни към двора врати. В този смисъл съдът намира за
неоснователно възражението, че претенцията по сметки на съделителите
Д. следва да се квалифицира като иск по чл.61 ал.2 от ЗЗД. Същата несъмнено
намира своето правно основание в чл.30 ал.3 от ЗС, която законова разпоредба
гласи, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. В случая по безспорен начин се установява наличието на
съсобственост върху делбените имоти между страните по
делото, както и извършването на ремонти по оградата и подмяна на външната
входна врата към двора, поради което така заявената претенция по сметки е
допустима, разгледана по същество, обаче същата се явява неоснователна. От една
страна съдът намира за основателно възражението на ответниците по претенцията
по сметки, че в случая не се касае до необходими разноски. По делото липсват
данни, че делбения имот не е бил ограден с ограда,
дори напротив от показанията на св.Г. и св.М. се установи, че оградата на имота
е направена още преди 1962г. и същата съществува и до момента. От показанията
на тези двама свидетели се установи също така, че тази ограда, макар и твърде
стара, ръждясала, корозирала и не добре изглеждаща е била здрава и е изпълнява
своята функция за защита на имота. В същото време по несъмнен начин се
установи, че делбените сгради, които се намират в
имота са изоставени, не се използват от никой от съделителите,
като дори не съдържат обзавеждане или някакви ценности, които да имат нужда от
защита. Установи се също така, че до тези сгради има достъп, въпреки наличието
на врата и ключалка. В този смисъл съдът намира за неоснователно и недоказано
твърдението на ищците, предявили претенцията по сметки, че новата ограда и
входна врата са поставени за защита на съсобствения с
останалите съделители имот. Единственото сигурно
обстоятелство, което се потвърди от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, е, че именно ползваните и собствени на съделителите
Д. сгради са имали нужда от защита и затова се е наложило подмяна на старата и
ниска ограда с по-висока такава. По същия начин смяната на входната врата с
друга също е целяла защита на имота, който е лична собственост на съделителите Д., тъй като се установи от данните по делото,
че през тази врата се стига до жилищната им сграда, която ползват и обитават,
но не и до делбените сгради, към които води друга
врата. Предвид гореизложените съображения следва извода, че извършените от съделителите Д. разходи не представляват необходими
разноски за запазване на делбения имот, а обикновени
такива и то за запазване и ползване на сградата, която е тяхна лична
собственост, поради което липсва основание останалите съделители
да участват в извършването на такива разходи. В същото време следва да се
отбележи, че липсват както доказателства, така и твърдения, че тези двама съделители са поискали съгласието на останалите, за да
извършат тези разноски за съсобствения им имот. С
оглед гореизложените съображения съдът намира предявената претенция по сметки
за сумата от 1050лв. за изцяло неоснователна и недоказана по своето основание,
поради което не следва да се разглежда въпроса относно размера на същата.
По отношение на извършването на
делбата на допуснатите до такава сгради и дворно место, съдът намира за
основателни становищата на всички съделители, че
единствения възможен способ е чрез изнасяне на имота на публична продан. По
категоричен начин се установи от заключението на вещото лице, че допуснатите до
делба имоти са неподеляеми съобразно квотите на
страните. Никой от съделителите не е направил искане
за възлагане, същите не притежават равни права или такива, които да позволяват
тегленето на жребие, поради което единствения възможен способ за извършване на
делбата остава изнасянето на имота на публична продан. С оглед гореизложените
съображения съдът счита, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на
имота на публична продан по реда на чл.348 от ГПК, като получената от проданта
сума бъде разпределена между съделителите съобразно
техните дялове, определени в решението по допускане на делбата.
Съобразно стойността на дела си страните ще следва
да бъдат осъдени да заплатят и съответната държавна такса по сметка на Районен
съд-Хасково.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявената
претенция по сметки от Ж.Т.Д. с ЕГН:**********
и А.Л.Д. с ЕГН:**********,***, против В.С.Л. с ЕГН:**********
***, Н.С.Р. с ЕГН:**********
***, С.И.Р. с ЕГН:**********
***, Т.К.Г. с ЕГН:**********
***, И.К.Л. с ЕГН:**********
***, за сумата от 1050лв., представляваща претендирани
необходими разноски, направени в делбения имот за
поставяне на нова входна врата и подмяна на част от оградата, като
неоснователна.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими
имоти :
½ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 77195.734.129
по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед
№РД-08-63/05.10.2006г. на ИД
на АК-София, находящ се в гр.Хасково,
ул.”Македония” №111, с площ
по скица 509кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м/, ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор 77195.734.129.1 със
застроена площ по скица 58кв.м., брой етажи – един,
с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор 77195.734.129.2 с площ
20кв.м., брой етажи – един, с предназначение: склад, при квоти: 42/192 ид.ч. за Н.С.Р.
и С.И.Р. в СИО; 28/192 ид.ч.
за В.С.Л.;
7/192 ид.ч. за
Т.К.Г.; 7/192 ид.ч. за И.К.Л.;
12/192 ид.ч. за
Ж.Т.Д. и А.Л.Д. в СИО, за ½ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 77195.734.129; 42/96 ид.ч.
за Н.С.Р.
и С.И.Р. в СИО; 28/96 ид.ч.
за В.С.Л.;
7/96 ид.ч. за
Т.К.Г.; 7/96 ид.ч. за И.К.Л.;
12/96 ид.ч. за
Ж.Т.Д. и А.Л.Д. в СИО, за построените в поземления имот сгради с идентификатори 77195.734.129.1 и 77195.734.129.2.
Пазарната цена на
имотите възлиза общо на 28230лв., като
съдът указва на страните, че
имат право да участват при
извършването на продажбата. Получената при проданта сума да се
разпредели между съделителите съобразно горепосочените им квоти в съсобствеността.
ОСЪЖДА В.С.Л. с
ЕГН:********** да заплати по
сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 231,81лв.
ОСЪЖДА Н.С.Р. с
ЕГН:********** и С.И.Р. с ЕГН:********** да заплатят по
сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер общо на 349,21лв.
ОСЪЖДА Т.К.Г. с
ЕГН:********** да заплати по
сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 59,07лв.
ОСЪЖДА И.К.Л. с
ЕГН:********** да заплати по
сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 59,07лв.
ОСЪЖДА Ж.Т.Д. с
ЕГН:********** и А.Л.Д. с ЕГН:********** да заплатят по сметка
на Районен съд-Хасково държавна такса в размер общо на
99,78лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.