О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 158
гр. Габрово, 17.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД .................. колегия в заседание на
седемнадесети февруари .................
през две хиляди двадесет и втора година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН
КОСЕВ
при секретаря ................. и в
присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от
съдията КОСЕВ АДМ. Д. № 285 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 256, ал. 1 от АПК.
Образувано е по Искова молба от Е.Д.Д. ***, в която тя
излага, че въз основа на НА№*/01.08.2014г. била собственик на недвижим имот-
земя и сгради, находящи се в с. Денчевци, общ. Дряново, обл. Габрово, като за
имота е отреден идентификатор №* тъй като достъп до имота можел да се осъществи
само пешеходно, поискала от община Дряново издаване на заповед за прокарване на
временен път по реда на чл. 190 от ЗУТ. С Решение №*/25.03.2015г. по
АД№199/2014г. АС Габрово бил приел, че тъй като за с. Денчевци не били налице
никакви планове- нито ОУП, нито ПУП, нямало и проекти за такива планове,
единствено в хипотезата на чл. 124а, ал. 5, по искане и за сметка на
заинтересованите лица, собственици на имоти можело да бъде изготвен и одобрен
частичен план за улична регулация- ПУР, който бил и основание за отчуждаване на
части от имоти, които отчуждавания за прокарване на път били за сметка на
искащия прокърването път. Твърди се също, че Е.Д. с искане от 10.04.2018г. от
Кмет на Община Дряново била поискала да процедира за одобряване от ОбС Дряново
внесения от нея проект на допуснатия ЧПУП-ПУР, но след първоначално внасяне в
ОбС на преписката от кмета, същата била изтеглена по неизвестни причини от него
в деня на заседанието на ОбС Дряново, в което следвало да бъде разгледан и
одобрен проекта.
С искане от 26.06.2020г. до Кмет на Община Дряново било
поискано на осн. чл. 129, ал. 1 от ЗУТ да внесе доклад за одобряване от ОбС
Дряново на проект на допуснатия ЧПУП-ПУР, но последвало бездействие на Кмета на
община Дряново, поради което Д. го внесла лично за одобряване . Тъй като не
последвало произнасяне Е.Д. обжалвала мълчалив отказ на ОбС Дряново, но с
Определение №*/19.06.2020г. по АД№316/2019г. АС Габрово отхвърлил жалбата, тъй
като липсвала законоустановена възможност по ЗУТ Д. да сезира лично ОбС
Дряново.
Въз основа на подадена Молба от Е.Д. *** внесъл
предложение в ОбС Дряново, като с Решение №* от протокол №*/25.08.2020г. на ОбС
Дряново бил одобрен ЧПУП-ПУР по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за осигуряване на
транспортен достъп до имота на жалбоподателката в с. Денчевци, общ. Дряново.
След влизане в сила на решението за одобряване на ЧПУП-ПУР
Е.Д. подала искане вх. №*/22.12.2020г. до Кмет на Община Дряново за издаване на
заповед за одобряване по чл. 190 от ЗУТ на временен път по трасето на
одобрената второстепенна улица по влезлия в сила план за улична регулация, при
което последвал мълчалив отказ, който Д. обжалвала пред съда.
На 14.05.2021г. Е.Д. *** да пристъпи към прилагане на
влезлия в сила ЧПУП- ПУР на осн. чл. 205 и сл. от ЗУТ, както и относимите
разпоредби на ЗОС, като отчужди за нейна сметка частта от 44кв.м. от засегнатия
имот, попадащ в трасето на пътя. Във връзка с това си искане Д. *** да изпълни
точно определени фактически действия, определени в закон- по чл. 22, ал. 3 от
ЗОбС. На 05.07.2021г. Е.Д. *** да изпълни точно определени фактически действия,
определени в закон- по чл. 25, ал. 1 от ЗОбС, като тези искания били свързани и част от процедурата по ЗУТ и ЗОбС
за прилагане на одобрен и влязъл в сила ЧПУП- ПУР по отношение на проектираната
второстепенна улица- общинсска собственост, чрез отчуждаване за нейна сметка на
частта от 44кв.м. от засегнатия имот.
Заявено е искане
на осн. чл. 256, ал. 2 от АПК да бъде отменено бездействие на Кмет на Община
Дряново за продължаване на процедурата по искане на Е.Д. от 14.05.2021г. до
Кмет на община Дряново за прилагане на ЧПУП-ПУР, одобрен с Решение №*от
Протокол №*/25.08.2020г. на ОбС Дряново, като бъде задължен Кмет на Община Дряново
да бъде задължен да изпълни фактическо действие по чл. 22, ал. 3 от ЗОбС и по
чл. 25, ал. 1 от ЗОбС.
Настоящият съдебен състав на АС Габрово намира така
подадената Искова молба от Е.Д. за процесуално недопустима по следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от АПК бездействието на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно,
като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове.
В ал. 2 от същия текст е предвидено, че неизвършването на фактически действия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на
оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.
Искането както посочва и Е.Д. е подадено от
нея до органа на 14.05.2021г. и съответно на 05.07.2021г., като от тези
посочени дати тече срокът, в който подателя на искането може да оспори
неизвършването на фактически действия от административния орган, които той е
длъжен да изпълни по силата на закона. Подадената от Е.Д. жалба до АС Габрово е
значително след изтичане на този преклузивен срок- на 08.11.2021г. Следователно
сащата се явява процесуално недопустима като просрочена.
Освен така изложения мотив за недопустимост,
поради просрочие настоящия съдебен състав намира и допълнителен довод, а именно
че искането заявено от Е.Д. по чл. 256, ал. 1 от АПК не е съставомерно.
Производството по реда на чл. 256 АПК цели да осигури защита
на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в
хипотезата, когато административните органи са задължени да извършат предписани
от закона или от нормативен акт действия. В конкретния случай тези предпоставки
не са налице. Провеждането
на отчуждителна процедура не
е задължение за фактическо действие, а касае волеизявление за издаване на
административен акт, какъвто изрично предвижда разпоредбата на чл. 22 и сл. от ЗОбС и се предхожда от преценка за наличие на определени предпоставки. За
да е налице приложимост на чл. 256 АПК, задълженията за
извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правната норма,
при настъпване на определен юридически факт, т. е. както възникването, така и
съдържанието им, не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление на
административния орган.
Не могат да бъдат квалифицирани като бездействия на кмета по
смисъла на чл. 256 АПК, поради което
производството е недопустимо поради липса на предмет. Действията, които Е.Д. желае да бъдат извършени от ответната страна не
могат да бъдат наложени по реда на чл. 256 АПК, защото не произтичат
пряко от закона или от нормативен акт, а са резултат от изрично волеизявление
на административния орган по издаване на индивидуален административен акт.
Изложението в Исковата молба и
подадените
впоследствие уточнения
от Д. навежда на извод, че с
предявяване на иска се цели получаването на
равностойно парично обезщетение за частта от засегнатия й имот, която попада в съществува в съседство на този
имот улица на основание
влязъл в сила ЧПУП-ПУР. Изрично в исковата молба се твърди бездействие по провеждане на
отчуждително производство. Именно такова производство приключва с индивидуален
административен акт по определяне на равностойно парично
обезщетение. Конкретният случай касае бездействие по извършване на правно
действие. В подкрепа на това съждение е действащата нормативна уредба. Според чл. 205
от ЗУТ въз основа на влезли в
сила подробни устройствени планове недвижими имоти - собственост на юридически
и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната
собственост и на Закона за общинската
собственост за обекти - публична
собственост на държавата и общините, както следва:
Съгласно чл. 25,
ал. 2 от ЗОбС кметът на общината
издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване,
предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота,
размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението,
размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в
обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика
в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено
обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще
започне изплащането му.
Данните по делото сочат за бездействие по извършване на правни действия -
постановяване на волеизявление по признаване право на обезщетение в полза на
ищцата Е.Д.
по делото т. е. издаване
на индивидуален административен акт, а не бездействие по извършване на фактически действия.
В Решение № */31.08.2009г. по АД № 8062/2008г. ВАС посочва, че в производството по чл.
257, ал. 1 АПК е допустимо оспорване
бездействието на административен орган /неупражняване на компетентност/ по
задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, което включва в приложното си
поле всички видове действия, но не и задълженията за дължими по закон
волеизявления на администрацията. Непроизнасянето от страна на административния
орган по вмененото му със закон задължение в определения за това срок не
съставлява бездействие по смисъла на чл. 257 АПК, а мълчалив отказ,
защитата срещу който е по общия ред за оспорване на административни актове, или
по реда на чл. 197, вр. чл.
149, ал. 2 и чл. 58 АПК.
Възлагането на оценка и публикуване на обявление в ежедневници са
процесуалните действия по издаване на заповед за отчуждаване и определяне на
обезщетение. Съгласно чл. 22,
ал. 3 от ЗОС кметът на общината
възлага определянето на равностойното парично обезщетение за имотите,
предвидени за отчуждаване, на оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите
оценители. Според чл. 25, ал. 1
от същия нормативен акт кметът на общината публикува обявление в два централни
и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите за
предстоящото отчуждаване и изпраща копие от него до кметовете на райони или
кметства или до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или
части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване.
Цитираната нормативна регламентация навежда на съждение, че
възлагането на оценка предполага волеизявление на кмета на общината. Това е
правно действие, а не фактическо. В потвърждение на тази правна теза е и
съд. практика- Решение № */27.01.2009 г. на ВАС по АД № 10864/2008 г., според което предмет на
защитата по чл. 256 и чл. 257
от АПК е задължението на
административния орган да извърши дължими по закон действия. Нормата визира
само и единствено фактически действия, пряко дължими от норма на закон. В
случая исканото действие е опосредено от издаването на допълнително
волеизявление. Посоченото изключва приложението на защитата срещу неоснователни
бездействия, тъй като за да е приложим този институт следва задължението на
органа да произтича пряко от правна норма при настъпването на определен
юридически факт. Изискването е настъпването да е пряко, а не както е в случая
опосредено от издаването на административен акт. Не са предмет на защитата
задълженията за волеизявления, т. е. за издаване на административен акт,
защитата се осъществява в този случай по реда за оспорване на откази - изрични
или мълчаливи.
Предмет на осъдителния иск по чл. 256 и чл. 257 АПК е правото на лице или
организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които
органът е задължен пряко от закона. Не са фактически по смисъла на нормите
действия, които се състоят в изявления, независимо удостоверителни или
волеизявления. Отказът да се извърши изявление е или административен акт, или
отказ за административнопроизводствено действие, затова защитата срещу него е
съответно по реда за оспорване на административните актове или по реда на чл. 197
и сл. АПК.
Защитата по глава
ХV, дял ІІІ от АПК е срещу неоснователни
фактически действия и бездействия на административните органи. По чл. 257
от АПК защитата е само срещу
фактически бездействия да се извърши задължение, което произтича пряко от
нормативен акт. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма
и дължимото фактическо действие не е опосредено от властническо волеизявление /
решение № */25.03.2010 г. на ВАС по адм. дело № 4146/2009
г. /.
С оглед на изложеното по- горе се налага
извода, че така предявения иск от Е.Д. е недопустим, тъй като се иска осъждане на ответника
Кмет на Община Дряново да извърши правни, а не
фактически действия.
Водим от горното,
Административен съд Габрово
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Искова молба от Е.Д.Д. ***, в която тя е поискала от съда да
бъде задължен Кмет на община Дряново на осн. чл. 256 от АПК да изпълни
отчуждителни действия по чл. 22, ал. 3 от ЗОбС и по чл. 25, ал. 1 от ЗОбС, КАТО
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
Прекратява
производството по АД№285 по описа на АС Габрово за 2021г.
Определението подлежи
на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: