Решение по адм. дело №831/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от Р. Й. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2, чрез пълномощника си адв. А., срещу РА № Р – 16001622002565-091-001/22.12.2022г., издаден от И. К. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е. К. С., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 71/06.03.2023г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място], относно допълнително определени дължими суми за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 3994,06 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2287,89 лв.; за 2017г. в размер на 5020,71лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2366,90 лв.; за 2018г. в размер на 263,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 97,64 лв.; за 2019 г. в размер на 421,10 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 105,87 лв.; за 2020 г. в размер на 325,69 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 52,91 лв.; и допълнително определените вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2016г.: ДОО в размер на 5085,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2973,10 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1560,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 912,00 лв. и ЗО в размер на 2395,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1369,45 лв.;за 2017г.: ДОО в размер на 4418,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2146,42 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1277,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 620,36 лв. и ЗО в размер на 2043,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 992,24 лв.; за 2018г.: ДОО в размер на 884,84 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 388,16 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 240,86 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 107,27 лв. и ЗО в размер на 126,38 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 59,73 лв.; за 2019г.: ДОО в размер на 1229,76 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 420,09 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 336,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 114,78 лв. и ЗО в размер на 215,04 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 76,83 лв.;за 2020г.: ДОО в размер на 1227,93 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 292,52 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 335,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 79,93 лв. и ЗО в размер на 233,02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 55,72 лв.

В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като същият е мотивиран с доказателства, които не се ползват с обвързваща доказателствена сила, както и се възразява, че в хода на ревизията не са представени оригинали на документи, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 122 и сл. от ДОПК.

Прави се възражение, че РА е незаконосъобразен и в частта на допълнително определените вноски за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ).

Иска се отмяна на обжалвания РА в частта, потвърдена с решението на Директора на ОДОП [област]. Представят се писмени и гласни доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [област], чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото до­каза­телства, намира за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил в частта, предмет на настоящото производство. Така постановеният от Директора на Дирекция ОДОП – [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Ревизията е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № № Р-16001622002565-020-001/23.05.2022г., издадена от Началник сектор в ТД на НАП - [населено място].

С тази ЗВР е възложено извършване на ревизия на Р. Й. Н., включително и за дейността й като ЕТ, относно следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г. и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г. Ревизията е следвало да приключи в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване, като връчването на горепосочената ЗВР е станало надлежно на 30.05.2022г.

ЗВР е била изменена със Заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с № Р-16001622002565-020-002/03.08.2022г., №Р-16001622002565-020-003/30.09.2022г., №Р-16001622002565-020- 004/30.09.2022г., като в обхвата на ревизията са включени и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г. Крайният срок на ревизията е продължен до 28.10.2022г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен ревизионен доклад № Р- Р-16001622002565-092-001/11.11.2022 г., против констатациите в който е подадено възражение вх. № 94-00-7439/24.11.2022г., към което не са били представени допълнителни доказателства.

Възражението е обсъдено от органите по приходите и въз основа на констатациите в РД е издаден процесният РА № № Р-16001622002565-091-001/22.12.2022 г. Същият е бил обжалван по административен ред.

Горестоящият административен орган с решение №71/06.03.2023г. е намерил жалбата за неоснователна и е потвърдил РА в частта, предмет на настоящото съдебно производство, относно допълнително определени дължими суми за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2016г. до 2020г., ведно с установените лихви, и вноски за ДОО; ЗО; ДЗПО- УПФ за периода 2016г.- 2020г., ведно с установените лихви.

С оглед компетентността на издателите на РД и РА по чл. 112, ал. 2, т.1 от ДОПК, по делото са представени: заповед №РД-09-1530/30.09.2020г., заповед № РД-09-1602/08.10.2020г., заповед № РД-09-2514/29.11.2021г.; заповед № РД-09-2515/29.11.2021г., ведно с приложенията към нея, заповед № РД-09-788/13.05.2022г., ведно с приложенията към нея, заповед № РД-09-789/13.05.2022г., ведно с приложенията към нея и заповед № РД-09-2202/07.12.2022г. на директора на ТД на НАП – [населено място] на директора на ТД на НАП – [населено място] (л. 4-22).

Оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК – възложил ревизията и ръководител на ревизията, в предвидената в разпоредбата на чл. 120 от ДОПК форма, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи .

В конкретния случай, ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), по отношение на които с оглед фикцията, установена в ал. 2, се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. Предвид нормата на чл. 184, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. В разпоредбата на чл. 13 от ЗЕДЕУУ са посочени дефинициите за понятието електронен подпис и различните му форми (електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис), като се препраща към разпоредбите на Регламент (ЕС) № 910/2014. Квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, §1 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение. Това налага извод, че принципно доказателства за това не следва да бъдат представяни. Независимо от това, доказателства, че лицата подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са притежавали удостоверение за КЕП, са представени с административната преписка.

Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ задължава доставчика на удостоверителни услуги да води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. По делото са представени, както на хартиен, така и на електронен носител /оптичен диск /CD//, издадените като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА и съхранени резултати от проверка на валидността на електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията. От представените по делото доказателства се установява, че органите по приходите, участвали в ревизията и подписали посочените по-горе документи, притежават удостоверение за квалифициран електронен подпис към датата на подписване на съответния документ.

Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.

От фактическа страна от приходната администрация е установено следното:

Р. Й. Н., в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и на основание чл. 8. ал. 1 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено за доходи, получени през данъчната година от източници в страната и от чужбина. През периода лицето няма регистрация като едноличен търговец, но е едноличен собственик на капитала и управител на „Вики мода и стил“ ЕООД, както и е съдружник в „Радост Стил“ ООД. Подадени са от лицето ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с посочени доходи за 2016 г. в приложение 6 - доходи от други източници и за 2017 г.. 2018 г., 2019 г. и 2020 г, и в приложение 2 - доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ. Установено е от приходните органи, че Р. Й. Н. е извършвала продажба на стоки - дрехи чрез заявки на онлайн платформа [Наименование]и изпращане от куриерски фирми: „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД.

Ревизията на жалбоподателката Р. Н. е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства на Н., резултатите от която са обективирани в Протокол № П- 16001621171170-073-001/ 29.04.2022г.

Събраните при проверката доказателства са надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство с Протокол № Р-16001622002565-ППД-001/06.06.2022 г.

В хода на извършената проверка е установено, че през 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., Р. Й. Н. е изпращала множество пратки с дрехи с наложен платеж и паричен превод, чрез „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД.

До куриерските фирми „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД са изпратени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице (ИПДПОТЛ), в които е изискана информация за извършени куриерски и пощенски услуги с изпращач или получател Р. Н..

В отговор на изпратено ИПДПОТЛ № П-16001621171170-040-001/19.10.2021г., по електронен път от имейл на 09.12.2021 г. са представени справки от „Еконт експрес“ ООД за изплатени парични средства по наложени платежи и парични преводи на Р. Й. Н..

Представени са файлове на документи и сведения, както следва: Изпратени пратки - информация за всички изпратени пратки; Получени пратки - информация за всички получени пратки; Получени наложени платежи - информация за всички получени наложени платежи; Получени парични преводи - информация за всички получени парични преводи; Изпратени парични преводи - информация за всички изпратени парични преводи; Снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж - папка [Наименование]и парични преводи - папка post_dc; Снимки на документите, които показват изплащането в брой на наложените платежи и парични преводи, както и товарителници.

В отговор на ИПДПОТЛ №П-16001621171170-041-002/28.10.2021г., изпратено в хода на проверката, до „СПИДИ“ ЕАД, са представени писмени документи с писмо с вх. № РД-20-3883/02.11.2021г.

В отговор на ИПДПОЗЛ № П-16001621171170-040-002 /28.03.2022 г. с изх. № 94-00-2220/29.03.2022г. от РЛ с писмо с вх.№ 94-00-2220/03.05.2022г. са представени справки за активи по образец, декларация за съгласие за разкриване на банковата тайна и писмени обяснения от Р. Й. Н.

В представените писмени обяснения е посочено, че за получените доходи за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020г. е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ."

Според представените ПО в периода 01.01.2015г. - 31.12.2020г. Р. Н. е била в отпуск по майчинство два пъти и известен период от време е получавала обезщетение за безработица от Бюрото по труда. Същата е посочила, че е извършвала дейност, като е публикувала обяви в базар БГ/[интернет адрес] и няма регистриран електронен магазин.

Посочено в ПО е също, че Н. е получавала суми от наложен платеж, конкретният размер е декларирала в подадените годишните данъчни декларации с посочено основание - продажба на стоки чрез платформата [Наименование]Описано е, че стоките, които е изпращала са закупувани от различни търговски обекти, плащано е в брой, издаван е касов бон, който не съхранява. Стоките са доставяни на купувачите, чрез куриерска фирма. Плащанията на стоките се извършват с наложен платеж или пощенски паричен превод. Стоките са продавани само онлайн и са съхранявани жилището, в което живее.

В хода на проверката са изпратени запитвания до мобилни оператори относно установяване на данни за абоната, използващ мобилните услуги с абонатен номер, който фигурира в представената информация от "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" ЕАД за връзка с изпращача на стоките.

От "Теленор [държава]" ЕАД е получен отговор с вх. № РД-20-4001/08.11.2021г., съгласно който посочения в ИПДПОТЛ мобилен номер е собственост на Р. Й. Н. за периода от 16.10.2008г. до момента на проверката.

В хода на настоящата ревизия на Р. Й. Н. е връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001622002565-040-001 /14.09.2022 г., с което са изискани данни за лицето, документи за извършените разходи и придобивания за ревизирания период.

В отговор на изпратеното ИПДПОЗЛ на 27.09.2022 г. по електронен път са представени справки за активи по образец, декларация за задължения и писмени обяснения, заведени в деловодството на ТД на НАП [област] с вх.№ РД-20-5930/27.09.2022 г.

В представените писмени обяснения от Р. Й. Н. е посочено, че е продавала различни видове дрехи, които са закупувани от различни магазини и пазари. Н. е посочила, че не пази документи, стоките са продавани с надценка 15% и са заплащани в брой, няма заведено счетоводство. Описано е, че дейността е за нейна сметка, тя е била собственик на изпратените стоките и на получените пари от продажби. Посочено е, че има подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 47 от ДОПК са изпратени искания за извършване на действия от други контролни органи /ИИДДКО/ до О. Д. на МВР [област], сектор БДС с изх. № 13-00-969/30.09.2022 г. относно предоставяне на данни за извършени пътувания на лицето в чужбина през ревизирания период.

С писмо с вх. № 13-00-969/06.10.2022 г. е предоставена информация, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. в информационните масиви на АИФ "Граничен контрол" на МВР са установени данни за пътувания на лицето Р. Н..

В хода на ревизията е извършена проверка в информационния масив на НАП за установяване на надценката по данни, декларирани в публикувания ГФО на дружеството "Р. СТИЛ" ООД, за което е съставен Протокол № 1831758/17.10.2022г.

Извършена е и проверка в информационния масив на НАП за установяване на надценката по данни декларирани в публикувания ГФО на ЕТ "ДЕСИ- Б. А.", за което е съставен Протокол № 1831759/17.10.2022 г.

Присъединени с Протокол № 1831760/17.10.2022 г. са разчетени и присъединени доказателства (данни от декларация от лице-търговец относно декларирана търговска надценка), документирани с производство на дружеството "ЛИЛАВО БГ" ООД.

В хода на ревизията е извършен анализ на събраните документи от „СПИДИ“ ЕАД и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, събрани в хода на извършената проверка, завършила с Протокол № П- 16001621171170-073-001/ 29.04.2022г., приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство с Протокол № Р-16001622002565-ППД-001/06.06.2022г., както и на представените документи в хода на настоящата ревизия и са определени приходи на РЛ за 2016г., за 2017г., за 2018г., за 2019г. и за 2020 г., представени в табличен вид в РД.

Данните от събраните документи относно размера на плащанията от ревизираното лице и получените доходи са взети предвид при определяне на основата за облагане с ДДФЛ и ЗОВ.

От приходните органи е прието за установено, че през 2016 г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., Р. Й. Н. е осъществявала търговска дейност. Стоките - дрехи са изпращани, чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ ЕАД, като сумите от продажбата на същите са изпращани от клиентите, чрез услугата наложен платеж и паричен превод. От тази дейност са формирани доходите на лицето за 2016г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., които са декларирани. Прието е, че дейността е осъществявана в продължителен период от време и няма инцидентен характер.

Предвид значителния брой куриерски пратки месечно, е направен извод, че Р. Н. е извършвала продажби на дрехи за периода м 01.2016г. - м.09.2017г., м. 12.2017г. - м.04.2018г., м 07.2018г. - м 06.2020г. и м.08.2020г. - м. 12.2020г., т.е. упражнявана е трудова (търговска) дейност като едноличен търговец. Въз основа на събраните доказателства и извършен анализ са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

На ревизираното лице на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено уведомление, с което е уведомено, че данъчната основа за облагане с данъци и осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски за 2016 г., 2017г. , 2018г., 2019г. и 2020г., ще бъдат определени по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК и чл. 124а от същия кодекс.

При анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с преки и косвени данъци и осигурителен доход от трудова дейност, върху която са изчислени вноски за ЗОВ.

В таблица на стр. 15-27 от РД, органите по приходите са обобщили данните за получените доходи по години от Н. от куриерските дружества.

Облагаемият доход от извършваната дейност като търговец е определен като равен на установените при ревизията приходи, намалени с установените разходи. За 2016 г., 2017 г. и 2020 г. органите по приходите са използвали размера на декларираните от РЛ разходи. За 2018 г. и 2019 г. Р. Н. не е посочила цена на придобиване на продадените от нея стоки. При анализ на продажбите на различни лица търговци с електронна търговия, със сходна дейност, е прието, че средните търговски надценки по години, съответно за 2018г.- 48,64% и за 2019г.-57,16%.

Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена, като установеният облагаем доход (равен на разликата между приходите и разходите) е намален със сумите за ЗОВ. Върху така определената данъчна основа е изчислен дължимият данък по ЗДДФЛ и прилежащите лихви, предмет на обжалване

По отношение вноските за ЗОВ е направен извод, че през ревизирания период 2016г. – 2020г. жалбоподателката извършва търговска дейност по занятие, чрез продажба на стоки – дрехи.

Констатирано в хода на ревизията е, че до 02.05.2017 г. Р. Н. работи по трудов договор във „ВИТЕКС ПЛАСТ“ ЕООД, а от 02.05.2017г. до 17.05.2017г. в „СТИЛ 97“ ЕООД. По данни от информационния масив на НАП за м.04 и м.05.2017 г. са установени доходи на ревизираното лице от трудови правоотношения.

От приходните органи е установено, че за 2016 г. е подадена годишна декларация обр. 6 с декларирани дължими осигурителни вноски през годината за ДОО - 0,00 лв., за ДЗПО-УПФ - 0,00 лв. и за ЗО - 100,80 лв.; за 2017 г. не е подадена годишна декларация обр. 6.

За 2018 г. е подадена годишна декларация обр. 6, с декларирани дължими осигурителни вноски през годината за ДОО - 48,46 лв., за ДЗПО-УПФ - 14,14 лв. и за ЗО - 289,45 лв.

За 2019 г. е подадена годишна декларация обр. 6, с декларирани дължими осигурителни вноски през годината за ДОО - 0,00 лв., за ДЗПО-УПФ - 0,00 лв. и за ЗО - 322,56 лв.

За 2020 г. е подадена годишна декларация обр. 6, с декларирани дължими осигурителни вноски през годината за ДОО - 0,00 лв., за ДЗПО-УПФ - 0,00 лв. и за ЗО - 87,84 лв.

В резултат на установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК е извършен анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.123 от ДОПК е определен облагаем доход от трудова дейност по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, получен през периода от м.01.2016 г. до м.12.2020 г., с изключение на м.10 и м.11.2017 г., м.05 и м.06.2018 г. и м.07.2020 г.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК от органите по приходите е определен облагаем доход от упражняваната стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 35 768.68 лв., за 2016 г.; 41 210,00 лв. за 2017г.; 3 355,41 лв. за 2018г.; 4 910,66 лв. за 2019 г. и 5 118,13 лв. за 2020 г.

Предвид установеното, на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал 8 и ал. 9 от КСО, чл. 157 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330 на Р. Н. като самоосигуряващо се лице са определени задължения за осигурителни вноски за 2016г., 2017г., 2018г., 2019 г. и 2020г. и прилежащи лихви, както следва:

за 2016г.: ДОО в размер на 5085,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2973,10 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1560,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 912,00 лв. и ЗО в размер на 2395,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1369,45 лв.;

за 2017г.: ДОО в размер на 4418,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2146,42 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1277,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 620,36 лв. и ЗО в размер на 2043,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 992,24 лв.

за 2018г.: ДОО в размер на 884,84 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 388,16 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 240,86 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 107,27 лв. и ЗО в размер на 126,38 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 59,73 лв.;

за 2019г.: ДОО в размер на 1229,76 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 420,09 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 336,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 114,78 лв. и ЗО в размер на 215,04 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 76,83 лв.;

за 2020г.: ДОО в размер на 1227,93 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 292,52 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 335,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 79,93 лв. и ЗО в размер на 233,02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 55,72 лв.

Авансовите осигурителни вноски са определени на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40. ал 1. т 2 от 330 върху месечен осигурителен доход, съответстващ на минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за 2016 г. - 420,00 лв.; за 2017 г. - 460.00 лв.; за 2018 г. - 510.00 лв., за 2019 година - 560,00 лв. и за 2020г. - 610.00 лв.

Окончателни осигурителни вноски са определени само за 2016 г. и 2017 г., тъй като е установено, че определеният облагаем доход от дейността като ЕТ по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. е в по-малък размер от осигурителния доход, върху който са начислени авансовите осигурителни вноски. Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл. 6 от КСО (за ДОО - за фонд „Пенсии“ - за 2016 г. - 12,8%, за 2017г. - 13,8%, за 2018 г. - 2020 г. - 14,8% за фонд „Общо заболяване и майчинство“- 3,5%), чл. 157, ал. 1. т. 1, б. „в“ от КСО (за ДЗПО - УПФ 5%). На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330 и чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК е определена вноската в приход на НЗОК - 8%. При определяне размера на задълженията за 3О за 2020 г. са взети предвид направените от лицето вноски за здравно осигуряване, на основание чл. 40. ал. 5 от 330. За невнесените в законоустановения срок задължения за задължителни осигурителни вноски, върху определения осигурителен доход са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от 330, във връзка с чл. 175, ал 1 от ДОПК.

В хода на съдебното обжалване е представено писмо вх.№ 11667/29.05.2023г. от третото неучастващо по делото лице „Еконт Експрес“ ЕООД; писмени доказателства от третото неучастващо лице „Спиди“ ЕООД, съгласно писмо вх.№ 15495/20.07.2023г., по описа на съда; писмени доказателства от третото неучастващо лице „Еконт Експрес“ ООД, съгласно писмо вх.№ 16970/23.08.2023г., по описа на съда, ведно с данни от технически носител на информация един брой СД.

Допуснато и прието без възражение от страните е заключение на ВЛ по Съдебно-почеркова експертиза(СПЕ).

ВЛ е констатирало, че Подписът в РКО от 05.05.2016 с описани пратки с №,№: 1051657681264, 1051657681745 е положен от Р. Й. Н..

Подписът в РКО от 20.05.2016г, с описани пратки с №,№: 1051659199071, 1051659314443, 1051659315013, 1051659415317, 1051659415447, 1051659415614, 1051659416017 и допълнително описаните на лист скрепен с „телбот“, две пратки с №№:1051659436336 и 1051659498143 е положен от Р. Й. Н..

Подписът в РКО от 20.12.2017 с описана пратка с № 1051735185080 не е положен от Р. Й. Н..

В съдебното заседание на 15.10.2025 г. е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изпълнено от вещото лице П. П., без направени възражения от страните по делото. В изпълнение на поставената задача и съобразявайки заключението по СПЕ, и налични оригинали на РКО, подписани от Р. Н., вещото лице е констатирало, че Н. е получила приходи по РКО в размер на 338,00 лв. през м.05.2016г. Експертът е посочил в заключението, че за други периоди няма данни за получени приходи от наличните оригинали на документи.

ВЛ е посочило също, че не може да прецени дали констатираните 338,00 лв. са в декларирания приход от 35 324,00 лв., посочен в ГДД, подадена от РЛ за 2016г., но за целите на експертизата приема, че става дума за приход, различен от декларирания.

Експертът е установил още, че за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. не са налични оригинали на документи за получени суми от Р. Н., поради което не може да посочи размера на доход за 2017,2018,2019 и 2020г.

В отговор на поставената задача експертът е преизчислил съобразно с получения по поставената в т.1 от ССчЕ задача резултат, размерът на дължимите главница и лихви за ревизирания период за годишен и авансов данък по ЗДДФП на ЕТ, както и дължимите ЗОВ за 2016-2020г.

Според заключението на ВЛ са определени следните задължения:

За 2016г. размерът на задължения е определен, както следва:

Дължим данък за доход от дейност като ЕТ-15%

Установен приход-338,00лв.

Относим разход-294,00лв. /при приета надценка за тази година от 15% според декларираното от лицето-л.9 от РД

Облагаем доход-44,00лв.

Дължими ЗОВ в размер на 12,89лв., в т.ч.:

-ДОО-7,17лв.

-ЗО-3,52лв.

-ДЗПО-2,20лв.

Данъчна основа за облагане-31,11лв.

Дължим данък-4,67лв.

Дължими лихви за периода 03.05.2017г.-22.12.2022г. Лихвата е изчислена за този период предвид, че 30.04.2017г. е неделя, а 01.05.2017г. е неработен ден.

Лихви:

-за ДОО-4,10лв.

-за ЗО-2,01лв.

-за ДЗПО-1,26лв.

-за данък-2,67лв.

Данъкът е изчислен в размер на 15% за доход като ЕТ, ВЛ е посочило, че е изчислило размера на задълженията по начина, използван в процесния РА.

Дадено е заключение, че за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. не са налични оригинали на документи за получени суми от Р. Н., с оглед на което ВЛ не може да посочи размера на дохода.

Съдът кредитира заключенията на ВЛ като компетентно и безпристрастно изготвени и същите ще бъдат обсъдени в хода по същество на спора.

Предвид горното съдът следва да изложи от правна страна следното:

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 от ДОПК. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

Спорът по същество се свежда до материалната законосъобразност на РА в частта, с която са установени задължения към държавата на ревизираното лице за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 36 034,18 лв. главница и 15 519,81 лв. лихви.

Облагателната претенция на органите по приходите върху получените доходи от Н. през посочения период е обусловена от преценката за доказателствената стойност на информацията и документите, представени от трето за производството лице – „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД. От куриерските дружества при ревизията и в хода на съдебното производство е представена подробна информация относно номера на пратките и товарителниците, местоназначение, данни за страните, сумата на наложените платежи и др.

В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице - жалбоподател е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

По реда на чл. 54, ал. 3 от ДОПК органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. За тези действията се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето. Според чл. 52 от ДОПК документи, издавани от автоматични устройства или системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се смятат за частен документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано устройството или системата, а в случай че устройството или системата не са регистрирани - от лицето, в чийто обект се намират.

Установи се, че Р. Й. Н. е извършвала продажба на стоки - дрехи чрез заявки на онлайн платформа [Наименование]и изпращане от куриерски фирми: „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД. Наред с това, от доказателства в [Наименование]файлове със снимки на документи, е видно изплащането в брой на наложен платеж – папка „[Наименование]“ и парични преводи – папка „post_dc“. Механизмът на доставките е обяснен подробно в писмените обяснения на самата жалбоподателка и на двете посочени дружества.

Както се посочи за ревизирания период 2016г.-2020г. от куриерските дружества са представени наличните при тях документи във връзка с извършените от Н. продажби.

Представените от "Еконт експрес" ООД и „Спиди“ ЕАД документи, касаещи периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., не съставляват "електронни образци" по смисъла на чл. 183, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са именно документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител, каквито са представени пред съда и са приобщени по делото за данъчни периоди 2016 и 2017 г. В процесния случай не се касае за електронни документи, както, а за писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл.183 ГПК. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), респ. чл. 3, ал. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Европейския парламент и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая съдържащите се в дисковете документи за плащане не представляват електронни документи. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси – решения по адм. дела № 5499/2020 г., № 2823/2020 г. и № 13306/2019 г. и др.

В процесния случай по делото няма представени на хартиен носител документи в оригинал или в официално заверен препис за посочените данъчни периоди, както е констатирало и ВЛ по приетата СПЕ.

Изходящите от "Еконт експрес" ООД таблици с обобщаваща информация, както и представените документи от „Спиди“ ЕАД, при липсата на оригиналните или в заверен препис първични документи, не доказват както получаването на стоки, или продажбата на такива, без отчитане на приходи, така и продажбите чрез куриерски услуги, и получаването на парични суми за тези продажби за периодите от 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г., въпреки изпратените до куриерските дружества писма

С оглед на това според настоящият съдебен състав, приходните органи не са подкрепили с годни доказателства извода си за наличие на укрити от лицето доходи по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за 2016 и 2017 г.

Въз основа на горните съображения, се обосновава извод за незаконосъобразност на РА относно задълженията за ЗОВ за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за периодите 2016 г. и 2017 г., което налага отмяната на РА и в тези части.

Заключението на ВЛ по назначените СПЕ и ССчЕ, които Съдът кредитира като компетентни и безпристрастно изготвени, не опровергават тези изводи. Експертът по ССчЕ е формирал заключение за дължим данък на база на РКО за получени суми от РЛ за периода 05.05.2016 г.-20.05.2016г., като в резултат на това не може да се формира извод, че за периода 01.01.2016г.-31.12.2016 г. лицето е осъществявало системно продажба на стоки (дрехи), т.е. извършвала е търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ, поради което е била задължено лице, което да води счетоводна отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и получените доходи са от упражняване на независима икономическа дейност.

След като не се установява наличието на доходи, които са укрити и не са декларирани по съответния ред, то не може да се приеме, че лицето извършва дейност постоянно, по занятие, която да бъде приравнена на трудова такава, поради което РА, потвърден с Решение на Директора на ОДОП в тази му част, подлежи на отмяна.

Гореизложените съображения не се отнасят за данъчните периоди 2018 г., 2019 г., 2020 г. досежно въпроса за наличието на укрити доходи от продажба на стоки в приложното поле на ЗДДФЛ.

За тези ревизирани периоди правилно е прието от приходните органи, РЛ че явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и извършваната от него търговска дейност представлява независима икономическа дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според ал. 2 на същата разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатация на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Констатирано е, че извършваната дейност от ревизираното лице за изследвания период е осъществявана редовно срещу възнаграждение.

С оглед обема и броя на продажбите, на постъпленията на парични суми от тези продажби, следва да се приеме, че ревизираното лице несъмнено е извършвало независима икономическа дейност под формата на продажба на стоки, доходите от която не са декларирани по надлежния ред.

В случая продължителността, броят и системността на осъществените от Р. Н. сделки по продажба на движими вещи чрез различни интернет платформи, доколкото продаваните стоки, не са в количества за лична употреба несъмнено разкрива получени приходи от търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален, преработен или обработен вид, подлежащи на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, върху формирана данъчна основа по правилата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Пропускът да бъде водена счетоводна отчетност, както и представените писмени доказателства за получаване на сумите от нейна страна, са относими обстоятелства за данъчното облагане на търговеца, които не са опровергани по надлежния ред в хода на делото.

Представените от страна на куриерските дружества документи за тези периоди, представляват „Електронно изявление“, което представлява генерирани справки от информационната система за управление на основната дейност на дружеството. Генерирането на този тип справки се осъществява от профил в системата, който има администраторски права и чрез въвеждането на различни условия, уточняващи какво следва да бъде генерирано като краен резултат / име на клиент, период на справката, офис на услугата и прочие/. Входните данни за генериране на справките се вземат от централната база данни на дружеството, която съхранява информацията в табличен вид. Въпросните данни не се създават и съхраняват на хартиен носител, а се създават в цифров вид под формата на база данни, генерирани от информационната система на дружеството при приемане/предаване на пратки, както и за получени наложени падежи по тях. По тази причина те няма как да бъдат представени като оригинали по делото, а се представят под формата на справки. Подписите върху тях са цифрови изображения на собственоръчно положен подпис върху таблети с капацитивни екрани/които чрез регистрация на промяна на електрическото напрежение на повърхността им чрез докосване или движение с пръст или друг предмет го трансферират в изображение на екрана/ и се съхраняват като записи за всяко „Електронно изявление“.

По аргумент от чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

Негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл. 4. Според "Общи условия за услугите на Еконт“, дружеството се явява доставчик на пощенски услуги. Подписите на потребителите на услугите могат да бъдат електронни подписи, поставени върху електронен вариант на документите, без да е необходимо тяхното разпечатване на хартиен носител – т. 10.2, при което софтуерното приложение, инсталирано на устройство на куриера трансформира собственоръчния подпис на клиент в цифрово графично изражение и го интегрира в структурата на електронните документи. Оригиналният електронен документ се съхранява в базата данни на „Еконт експрес" ООД и „Спиди“ ЕАД и не може да бъде редактиран или модифициран.

При условие, че тези подписи имат характера на обикновен електронен подпис и стойността на собственоръчно поставени подписи върху хартиен екземпляр, всички представени от „Еконт експрес" ООД и „Спиди“ ЕАД доказателства по делото следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност и поотделно като автентични. От тях се установява мястото и времето на предаване на съответната пратка с номер, имена на получателя, обявената стойност, получени суми по наложени платежи.

Електронните изявления са съставени като "електронен документ" по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета. Те не съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, което означава, че документът е подписан с обикновен "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. При действието на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен само ако това е изрично уговорено в отношенията между страните, това е уговорено в действащите за този период Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от "Еконт Експрес" ООД и „Спиди“ ЕАД съгласно издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги.

В случая са спазени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, ал. 35 Регламент № 910/2014 г. на ЕП и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, която дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, което е валидно по отношение на документите за плащане, подписани с обикновен подпис, доколкото саморъчния такъв е преформатиран в [Наименование]файл и съобразно посочените по-горе „Общи условия“ има стойността на саморъчен подпис.

Преценени в тяхната съвкупност доказателствата представени в хода на съдебното призводство от „Еконт експрес" ООД и „Спиди“ ЕАД съдържат достатъчно данни за осъществените от Н. продажби на стоки и реализирани от тази дейност приходи, съвпадащи с посочения от ревизиращите органи нетен размер. (В този смисъл решение № 3120 от 25.03.2025 г. по адм. д. № 10490/2024 г. на ВАС и др.).

В случая, РЛ през процесния период е извършвало системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на стоки в големи количества, с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са извършени за обезпечаване на индивидуални нужди, както и че не са инцидентни. Тоест, ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто.

Услугата "наложен платеж" се изразява в доставянето на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума - § 1, т. 12 ДР от Закона за пощенските услуги.

От тук, следва да се приеме, че несъмнено е извършвана търговска дейност чрез покупко – продажба на стоки. Тъй като за 2018 г. и 2019 г. Н. не е посочила конкретна надценка при продажбата на стоките, при определянето й ревизиращият екип е подходил максимално обективно, като е изчислил размера на разходите, свързани с продадените чрез интернет стоки и събраната информация, от дружества, осъществяващи търговска дейност по продажби на дрехи.

Възраженията на жалбоподателя, че не са включени разходи при изчисляване на данъчната основа също останаха недоказани. Видно от РД за 2018 г. и 2019 г. приходните органи са определили разходи на неотчетените приходи съобразно приетата на надценка. За 2020 г. от страна на РЛ не са представени никакви документи за реално извършени разходи, съответно същите правилно са приети от приходните органи за документално необосновани и правилно не са включени при определяне на данъчната основа за 2020г.

От жалбоподателя не са ангажирани и никакви доказателства, че по отношение на конкретни периоди не е съобразен разходът спрямо отчетения приход на лицето и е определен съответно по – голям размер на данък, с оглед на особения характер на ревизионното производство по реда на 122 ДОПК, при което доказателствената тежест е на РЛ, поради което следва да се приеме, че възраженията му в тази посока остават изцяло недоказани.

Предвид изложеното следва да бъде прието, че събраните в хода на ревизията доказателства установяват по несъмнен начин, че задълженото лице е извършвало системно доставки на стоки, изпращани на клиентите чрез пощенските оператори "Еконт Експрес" ООД и „Спиди“ ЕАД, срещу което е получавало определени суми /наложни падежи/. Доколкото в случая не става въпрос за единични и спорадични доставки, а за масови такива, правилно са изградени констатации, че става въпрос за извършвана от задълженото лице търговска дейност по занятие. За тази дейност при условията на чл. 53, ал. 1 ТЗ и ЗСч. е следвало да бъде водено счетоводство, отразяващо движението на имуществото на търговското предприятие. За получените доходи от дейността лицето е било длъжно да подава и съответната годишна данъчна декларация – чл. 50 ЗДДФЛ. Извършването на дейността и не спазването на изискванията, свързани с нейното документиране и деклариране обосновава провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК.

Следователно, доказани са предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, доколкото от доказателствата по делото се установяват данни за укрити доходи от наложени платежи и пощенски парични преводи, получени от недекларирани продажби на стоки, която дейност не е инцидентна, а регулярна.

Изложеното обуславя правилност на приходните органи, че събраните в хода на ревизията доказателства, относими към облагането на жалбоподателя по ЗДДФЛ през 2018 г., 2019 г., 2020 г. установяват по несъмнен начин, че задълженото лице е извършвало системно доставки на стоки, изпращани на клиенти чрез пощенския оператор "Еконт Експрес" ООД и „Спиди“ АД, срещу което е получавало определени суми (наложени платежи).

Следователно, РА в посочените части относно определения данък по ЗДДФЛ се явява материалнозаконосъобразен.

Горното обуславя и извод за правилно прилагане на материалния закон по облагането на Р. Н. относно задълженията за вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за процесните 2018 г., 2019 г., 2020 г.

По отношение определяне вноските за ЗОВ, считано от 15.02.2011г. разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. За да бъдат установени допълнителни осигурителни задължения на лицето е необходимо приходните органи да обосноват, че определеният недостиг на средства е покрит с укрити доходи от трудова дейност по аргумент на чл. 6, ал. 2, чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. В този аспект ВАС многократно се е произнасял, че с презумптивна доказателствена сила се ползват само обоснованите констатации на РА, издаден по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Тоест, за да е приложима посочената оборима презумпция, органите по приходите следва да са обосновали някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 – ал. 2 от ДОПК.

С оглед препращащата норма на чл. 124а от ДОПК, предметът на доказване в особеното производство не изключва необходимостта от извършване на анализ за източника на укритите приходи и дали същите по своето основание, регулярност, системност, периодичност и размери на доходите, могат да бъдат указание за извършвана от лицето скрита дейност с характер на трудова или приравнена такава. Този извод се подкрепя и от релевантния кръг на обстоятелства, очертан в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в частност по т.1 „вида и характера на фактически осъществяваната дейност“ и по т. 10 „сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му“.

В случая констатациите на ревизионния акт са изградени въз основа на обстоятелството, че ревизираното лице системно с цел печалба е извършвало стопанска дейност, която независимо от липсата на регистрация, се приравнява на дейност на едноличен търговец и от която са реализирани укрити доходи. Тези констатации са подкрепени от ангажираните по делото доказателства.

Принципно задължението за обществено осигуряване се поражда от наличието на осигурителен доход /чл. 6, ал. 2 от КСО/ и осъществяването на трудова дейност. По аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Същевременно безспорно установените в хода на ревизията обстоятелства, че през процесните периоди задълженото лице е получавало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец без регистрация, налагат извода, че същото по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.

При това положение на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО”.

Неоснователни са възраженията, че лицето не е извършвала „трудова дейност”, тъй като е била в майчинство за отглеждане на децата си.

При провеждане на ревизията при наличие на обстоятелства по чл. 122 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства на ЕТ, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК. След като лицето не е посочило източника на приходите за покриване на извършените разходи и Н. е упражнявала трудова дейност като съдружник в „Радост Стил“ ООД, като след прекъсване от 18.01.2018г. е декларирано възобновяване на дейността и осигуряване за всички осигурителни рискове, т.е. по свой избор лицето е избрало да се осигурява и за фонд „Общо заболяване и майчинство" (чл. 4. ал 4 от КСО), то е налице дейност на самоосигуряващото се лице, която не е инцидентна, а поражда определянето на ЗОВ върху осигурителния доход, изчислен по реда на чл. 122 – 124 ДОПК.

Жалбоподателката е подала декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО жалбоподателката е включена сред лицата, които са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, поради доказаното упражняване на трудова дейност в качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството. При извод за недекларирани, укрити приходи, РЛ е осъществявала регулярна дейност, от която е реализирал доходи. Поради това на основание чл. 124а вр. чл. 122 от ДОПК са установени осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО – УПФ и за здравни осигуровки на РЛ в качеството му на самоосигуряващо се лице. Липсва спор относно начина на определяне на размера на месечния осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски и приложението на нормативно установените ставки, респ. формирането на дължимите вноски за довнасяне при съобразяване размера на установените при ревизията укрити доходи от дейността за ревизираните години.

В резултат на извършваната дейност правилно са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ. Предвид на това, че РЛ е действала като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ, лицето е извършвало организирането и управлението на търговската си дейност за свой риск, съответно за тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО, като самоосигуряващо се лице.

С оглед на горното за периода 2018г.-2020 г. относно осигурителните вноски ревизираното лице правилно е обложено като едноличен търговец по реда на чл. 122, ал. 2 вр. чл. 124а ДОПК. Съобразно правилно установените факти при правилно приложение на разпоредбите, уредени в КСО и ЗЗО приходните органи подробно са определили задълженията по периоди, доколкото е установено, че за процесните периоди лицето е осъществявало трудова дейност /продажба на стоки с цел извличане на печалба/ и съответно е подлежало на задължително социално и здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице.

Ето защо обжалваният РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен, в частта на допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и задълженията за ЗОВ за 2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви, и да отхвърлена жалбата срещу РА в частта на допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и задълженията за ЗОВ за 2018г., 2019г. и 2020г., съответно да бъде отхвърлена жалбата срещу РА и за размерът на акцесорните задължения за лихви.

С оглед изхода на спора, на страните следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност.

За жалбоподателката се констатираха разноски общо 3210,00 лв., съгласно представения списък в т.ч. за държавна такса, възнаграждение за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата от 2686,41 лв.

На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Изчислено по съразмерност на отхвърлената част от жалбата, според чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, същото възлиза на 721,33 лв.

Водим от горното Съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по оспорване на Р. Й. Н., [ЕГН], срещу РА № Р–16001622002565-091-001/22.12.2022г., издаден от И. К. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е. К. С., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, В ЧАСТТА потвърдена с Решение № 71/06.03.2023г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място], относно допълнително определени дължими суми за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 3994,06 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2287,89 лв.; за 2017г. в размер на 5020,71лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2366,90 лв.; и допълнително определените вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2016г.: ДОО в размер на 5085,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2973,10 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1560,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 912,00 лв. и ЗО в размер на 2395,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1369,45 лв.; за 2017г.: ДОО в размер на 4418,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2146,42 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1277,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 620,36 лв. и ЗО в размер на 2043,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 992,24 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Й. Н., [ЕГН], срещу РА № Р– 6001622002565-091-001/22.12.2022г., издаден от И. К. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е. К. С., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, В ЧАСТТА потвърдена с Решение №71/06.03.2023г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място], относно допълнително определени дължими суми за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 263,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 97,64 лв.; за 2019 г. в размер на 421,10 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 105,87 лв.; за 2020 г. в размер на 325,69 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 52,91 лв.; и допълнително определените вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2018г.: ДОО в размер на 884,84 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 388,16 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 240,86 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 107,27 лв. и ЗО в размер на 126,38 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 59,73 лв.; за 2019г.: ДОО в размер на 1229,76 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 420,09 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 336,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 114,78 лв. и ЗО в размер на 215,04 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 76,83 лв.; за 2020г.: ДОО в размер на 1227,93 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 292,52 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 335,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 79,93лв. и ЗО в размер на 233,02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 55,72 лв.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – [населено място] да заплати на Р. Й. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2 сумата от 2686,41 лв. (две хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и 41 ст.) разноски по делото.

ОСЪЖДА Р. Й. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – [населено място] сумата от 721,33лв. (седемстотин двадесет и един лев и 33 стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.