№ 20987
гр. С., 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110141374 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124
ГПК.
Ищецът Р. Н. П., чрез адв. С., твърди, че в полза на „УниКредит Булбанк“ АД бил
издаден изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по ч.гр.д. 49637/2016 г. по описа на СРС, 124
състав, за следните суми: 9235,49 евро – главница по договор за банков кредит, ведно със
законната лихва от 31.08.2016 г., 162,35 евро - договорна лихва за периода от 25.12.2015 г. до
30.08.2016 г., 297,04 евро – лихва за периода от 25.01.2015 г. до 30.08.2016 г., както и 1344,08
лв. – държавна такса. За събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело
№ 20168410409998 по описа на ЧСИ Н.М. по което впоследствие, въз основа на сключен
договор за прехвърляне на вземания, като кредитор на ищеца се легитимирало ответното
дружество. Поддържа, че последното валидно изпълнително действие било извършено на
05.01.2017 г. След тази дата, в течение на пет години не били извършвани никакви валидни
изпълнителни действия, поради което на 05.01.2022 г. вземането по изпълнителния лист
било погасено по давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1500 евро, предявена като
частичен иск от сумата в размер на 9235,49 евро – главница по договор за банков кредит, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по ч.гр.д. 49637/2016 г. по описа на
СРС, 124 състав, за събирането на които е образувано изп.д. № 20168410409998 по описа на
ЧСИ Н.М. поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. В., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че по изп. д. №
20168410409998 били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които
прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са
1
установява, че в полза на „УниКредит Булбанк“ АД - праводател на ответника е бил издаден
изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по ч.гр.д. 49637/2016 г. по описа на СРС, 124 състав, по
силата на който длъжникът В.Б.Г. и длъжникът Р. Н. П. били осъдени да заплатят солидарно
на кредитора следните суми: 9235,49 евро – главница по договор за банков кредит, ведно със
законната лихва от 31.08.2016 г., 162,35 евро - договорна лихва за периода от 25.12.2015 г. до
30.08.2016 г., 297,04 евро – лихва за периода от 25.01.2015 г. до 30.08.2016 г., както и 1344,08
лв. – държавна такса.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 21.10.2016 г. молба
до частен съдебен изпълнител Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия
по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба и с разпореждане
на частния съдебен изпълнител от 21.10.2016 г. е било образувано изпълнително дело под №
20168410409998 и е било разпоредено да бъде наложен запор върху вземането по договор за
управление на Р. Н. П., дължимо й от „ФИНСИСТ“ ЕООД, като със съобщение с изх. №
234051 от 10.11.2016 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до Р. Н. П., която
е бил уведомена на 23.11.2016 г.
На 10.11.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до
„ФИНСИСТ“ ЕООД за налагане на запор върху вземането по договор за управление на Р. Н.
П., което било получено на 23.11.2016 г.
На 12.12.2016 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. П. до
„Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД, които били получени на
14.12.2016 г.
На 03.01.2017 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение за
налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. П. до
„Банка ДСК“ АД, което било получено на 05.01.2017 г., като със съобщение от 12.01.2017 г.
„Банка ДСК“ АД уведомила ЧСИ М., че длъжникът Р. Н. П. имал открита сметка в
системата на банката и запорът бил изпълнен частично.
На 02.02.2017 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
СДВР, отдел „Пътна полиция“ за налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника Р.
Н. П..
На 16.03.2017 г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД, чрез адв. Д., подал молба до
ЧСИ М., с която поискал да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на движимите
вещи, собственост на длъжниците по изпълнителното дело.
На 02.04.2018 г. „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. Б. и адв. Б., подало молба до
ЧСИ М. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429
ГПК с оглед сключения между него и „УниКредит Булбанк“ АД договор за цесия от
04.12.2017 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по
горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез
процесуалните му представители, поискало постъпилите и постъпващите суми да бъдат
превеждани по посочена сметка. Към молбата бил приложен договорът за цесия,
потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава
цесионера да уведоми длъжника.
С разпореждане от 02.05.2018 г. ЧСИ М. конституирал на основание чл. 429, ал. 1 ГПК
като взискател по изпълнителното дело „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу длъжниците
В.Б.Г. и Р. Н. П., за което била изпратена призовка за принудително изпълнение до
длъжниците.
С разпореждане от 02.05.2018 г. ЧСИ М. насрочил опис на движимите вещи на
длъжника Р. Н. П..
2
На 14.05.2018 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени запорни съобщения за
налагане на запор върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. П. до
„Алианц банк България“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД.
На 24.10.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. А., подало молба до ЧСИ М. за
конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед
сключения между „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ЕОС Сървисис“ ЕООД на 26.09.2018 г.
договор за цесия, а впоследствие с оглед сключения между „ЕОС Сървисис“ ЕООД и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД договор за цесия от 15.10.2018 г., имащ за предмет и процесните
принудително изпълнявани вземания по горепосочения изпълнителен лист. Със същата
молба „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, поискало постъпилите и
постъпващите суми да бъдат превеждани по посочена сметка. Към молбата бил приложен
договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което
се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.
На 28.01.2019 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. В., подал молба до ЧСИ
М., с която поискал да бъде наложен запор върху доходите от трудови договори и/или
пенсия, получавани от длъжника Р. Н. П..
С разпореждане от 17.06.2019 г. ЧСИ М. конституирал на основание чл. 429, ал. 1 ГПК
като взискател по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу длъжниците В.Б.Г. и Р.
Н. П., за което била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжниците.
С разпореждане от 17.06.2019 г. ЧСИ М. насрочил опис на движимите вещи на
длъжника Р. Н. П..
На 25.05.2020 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Ж., подал молба до ЧСИ
М., с която поискал да бъде наложен запор върху сметките на длъжника Р. Н. П. в банка „Те-
Дже Зираат Банкасъ-клон С.“.
На 02.03.2022 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ
М., с която поискал да бъде наложен запор върху сметките на длъжника Р. Н. П. в „Банка
ДСК“ АД.
На 15.03.2022 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. П. до „Банка
ДСК“ АД.
На 09.01.2023 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ
М., с която поискал да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника, както и
върху доходите от трудови договори и/или пенсия, получавани от длъжника Р. Н. П..
На 28.09.2023 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ
М., с която поискал да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника Р. Н. П..
На 13.03.2024 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени запорни съобщения за
налагане на запор върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. П. до
„Юробанк България“ АД и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.
На 02.05.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ
М., с която поискал да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника, както и
върху доходите от трудови договори и/или пенсия, получавани от длъжника Р. Н. П..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът има правен интерес от установяване,
3
че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има
образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които
изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да
иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла
погасителна давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете.
Предмет на производството по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, като сочи, че последното валидно изпълнително действие
било извършено на 05.01.2017 г. и след тази дата, в течение на пет години не били
извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 05.01.2022 г.
вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Т. е. претенциите са основани
на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да
претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът
приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на
вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение
4
№ 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019
г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г.,
постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III
г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на
СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.
№ 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен състав; Решение № 5246 от
14.07.2017 г. по гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав и др.).
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. С
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане
на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна
молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл
са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е
посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването
на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел
конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на
изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Взискателят има задължение със свои
действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Следва да бъде споделена съдебната практика на ВКС и СГС, обективирана в Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 248
от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г.,
постановено по гр. д. 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 265138 от
29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г., Решение № 265417 от 10.08.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 4154/2020 г., Решение № 265910 от 28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
1077/2021 г. и др., съгласно която, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
5
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
В разглеждания случай е видно от данните по изпълнителното дело, че не е налице
период на петгодишно бездействие на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, респ. неговите
праводатели. Както се изясни, на 21.10.2016 г. е било образувано изпълнително дело под №
20168410409998, като с молбата за образуване взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ
извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на
подадената молба и с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 21.10.2016 г. е
разпоредено да бъде наложен запор върху вземането по договор за управление на Р. Н. П.,
дължимо й от „ФИНСИСТ“ ЕООД. Ето защо и съобразно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК, настоящият съдебен състав приема, че с извършените на 21.10.2016 г.
изпълнителни действия, давността за принудително събиране на вземането е била
прекъсната и от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност. Същата е била
отново многократно прекъсната в периода 10.11.2016 г. - 02.05.2024 г., в който от подробно
описаната по – горе фактическа обстановка е видно, взискателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
респ. неговите праводатели, не са бездействали и са искали прилагането на изпълнителни
способи. Давността е била прекъсната и с подадената на 02.05.2024г. молба от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Й., с която е било поискано да бъде наложен запор върху
банкови сметки на длъжника, както и върху доходите от трудови договори и/или пенсия,
получавани от длъжника Р. Н. П.. От последната посочена дата до момента (до
приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция) не е изтекъл изискуемия срок
по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните вземания не са погасени по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***,
ет. 2, ап. 2, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.Д.“, ул. „Р.П.К.“ № 4-6, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Р. Н. П. не
дължи чрез принудително изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата в размер на 1500
евро, предявена като частичен иск от сумата в размер на 9235,49 евро – главница по договор
за банков кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по ч.гр.д.
49637/2016 г. по описа на СРС, 124 състав, за събирането на която е образувано изп.д. №
20168410409998 по описа на ЧСИ Н.М. поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, ет. 2, ап. 2, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
6
С., ж.к. „М.Д.“, ул. „Р.П.К.“ № 4-6, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, сумата в размер
на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7