РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Свищов, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100158 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Г. КР. ИВ., чрез адв.М.М. с правно
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. чл.142 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП за
признаване за нищожна на неустоечна клауза- чл.10 от Договор за
потребителски кредит №144573/11.10.2021г., сключен с „М.” АД с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. София , ул. *******, ***,
представлявано от законния си представител В.Г.С..
Производството е образувано по искова молба от Г. КР. ИВ. с ЕГН
**********, с адрес гр. ****, ул. „**** ********“ № *******, в която се
твърди, че между него и „М.” АД на 11.10.2021г. бил сключен Договор за
потребителски кредит №144573, по силата на който кредиторът е предоставил
на ищеца кредит в размер на 1000,00лева. Начислена е договорна
възнаградителна лихва в общ размер на 336,11 лева. Ответникът се е
задължил да ползва и върне кредита съгласно условията на сключения
договор на 18 месечни вноски. При настъпване на конкретните предпоставки,
кредитополучателят е бил длъжен да предостави обезпечение, което той не е
сторил. Поради непредставяне на обезпечение е начислена неустойка в
размер на 1182,60 лева. Тази клауза- чл.10, вр. чл.20 от договора за
неустойка, ищецът счита за нищожна на основание чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави.Освен това е и неравноправна клауза по
смисъла на чл.145 т.5 от ЗЗП. Иска се установяване на нищожността на чл.10
от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1182,60
лева. Претендира разноски. Представя доказателства и правят
1
доказателствени искания.
В срока за отговор ответникът„М.” АД , чрез юрисконсулт М.К. е подал
писмен отговор, с който оспорва иска. Заявява, че условията на ЗПК и ЗЗП
са спазени и неустоечната клауза- чл.10 от договора не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че при сключването на договора за
кредит кредиторът бил направил оценка на финансовия риск на длъжника и
намерил за целесъобразно кредитът да бъде обезпечен, било чрез поръчител,
било чрез банкова гаранция. Като непредоставянето на поне едно от тези
обезпечения налагало заплащането на неустойка, която имала чисто
обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 ЗЗД. С оглед на изложеното
ответникът моли да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, че на 11.10.2021 г. между Г. КР. ИВ. и „М.” АД бил
сключен Договор за потребителски кредит № 144573. По силата на този
договор ответното дружество е дало в заем на ищеца сумата от 1000,00 лв.,
която последният е получил. Между страните било уговорено, че заемателят
ще върне главницата на 18 месечни вноски ,съгласно погасителен план, който
е приложен по делото и са посочени падежите -от 11.11.2021 г. до 11.04.2023
г. Страните се споразумели и че общата сума за изплащане от страна на
ищеца ще бъде 1336,11 лв., а при необезпечен кредит- 2518,71 лева. Страните
по договора са се разбрали също така и че уговореният фиксиран ГЛП е в
размер на 38.95 % , при ГПР – 49.65 % .
В чл. 10 ал.1 на договора е посочено, че ако заемателят не представи
исканото от ответното дружество / условията са посочени в чл.20 от
Договора/ обезпечение в тридневен срок, считано от сключване на договора
или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер 6,90 лева +
0,230% от усвоения размер на кредита.Видно от погасителния план тази
неустойка е изчислена изначално в размер на 1 182,60 лева, разсрочена на 18
вноски по 139,93лева , като по този начин общото задължение по договора за
паричен заем става в размер на 2518,71 лв.
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 т.3 от
2
ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗЗП за признаване за установено, че неустоечна клауза-
чл.10 от Договор за потребителски кредит №144573/11.10.2021г., сключен с
„М.” АД с ЕИК ****** е нищожна поради противоречи с добрите нрави и
поради това че представлява неравноправна клауза е основателен.
Клаузата по чл. 10, вр. чл.20 от Договора, която предвижда заплащане
на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(осигуряване на поръчител , който отговаря на редица условия, посочени в
чл.20 ал.3), е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, т.
3 ЗЗД.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в
размер на 1 182,60 лева в сключените между страните договор за заем е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти
и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК
критерии. В случая размерът на уговорената неустойка по чл.10 от договора е
в размер на 1 182,60 лева и е уговорена за неизпълнение на задължение на
заемополучателя да осигури на кредитора обезпечение - осигуряване на
поръчител, отговарящи на определени условия, сред които нетен
осигурителен доход, определен трудов стаж при един работодател, липса на
задължения по други договори за кредит или ако имат такива - да са изрядни
платци.Това задължение за допълнително обезпечение възниква още при
подписване на договора. Касае се за обезпечения, осигуряването на които
обикновено е условие за отпускане на кредит, за да бъде гарантиран
кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията си. Може да се приеме, че
свободата на волята на договаряне допуска едно такова задължение да
възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче въпроса
какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на
това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да
обезщети очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при
липса на обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере
вземанията си доброволно и разходи за принудителното им събиране, в това
3
число воденето на съдебни дела и разноски в изпълнително производство.
Съдът намира, че уговорената парична неустойка няма как да улесни
събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да
обезпечи разходите по принудителното събиране, т.к. те са по Закон дължими
на кредитора и в исковото и изпълнителното производство. Напротив,
начислената неустойка увеличава значително дълга на заемателя и естествено
води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на
разноските при евентуално принудително събиране. В случая е отпуснат
кредит в размер на 1000,00лева, като размерът на неустойката -1 182,60 лева
надвишава нетната сума по кредита. Всичко това навежда на извод, че целта й
е неоснователно обогатяване на кредитора. При тези съображения, съдът
счита, че целта, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я
прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
С оглед на изложеното СвРС счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 24 ЗЗП от Г. КР. ИВ. срещу „М.” АД
с ЕИК ****** , с който се иска да бъде установено , че клаузата за неустойка
в чл. 10 ал.1, вр. чл.20 от Договор за потребителски кредит
№144573/11.10.2021г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
поради това че представлява неравноправна клауза, е доказан и основателен.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски срещу ответното дружество за държавна такса
в размер на 50,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 313,00 лв.
(чл. 38, ал 2, във вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 и чл. 36, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАдвС); или всичко в общ размер от 363,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД, във
вр. с чл. 24 от ЗЗП, Свищовският районен съд
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА по иск на Г. КР. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес гр.
Свищов, ул. „**** Свищов****“ № *******, срещу „М.” АД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София , ул. *******, ***,
представлявано от законния си представител В.Г.С.– Управител, за нищожна
клаузата в чл. 10, ал.1, вр. чл.20 от сключения между тях Договор за
потребителски кредит №144573/11.10.2021г., предвиждаща заплащане на
неустойка- 1 182,60 лева ,при неизпълнение на задължение на заемателя за
предоставяне на обезпечение , поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „М.” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
София , ул. *******, ***, представлявано от законния си представител
В.Г.С.– Управител да заплати на Г. КР. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес гр.
Свищов, ул. „**** Свищов****“ № ******* разноски но делото в размер на
363,00 лева, от които 50,00лева- държавна такса и 313,00 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5