Решение по дело №355/2020 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                             11.02.2021 г.                                гр. Чирпан

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН                                                         ПЪРВИ СЪСТАВ

На 14.01.2021 г.

 

В публично заседание в състав:

                                                     

                                                                     Председател: Атанас Динков

                                                   

Секретар: Донка Василева

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков гр. дело № 355 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

                    

Предявени са искове с правно основание чл. 493, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3  от ЗЗД.

В исковата молба (ИМ), предявена от ищеца С.А.И., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника си адв. З.П.К. *** против ответника „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република България, област София (столица), община Столична, гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков - главен изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори Бистра Ангелова Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христов Паличев, се твърди, че на 13.06.2017 г., около 12.45 часа, на път II-66-107 км., свързващ с. Плодовитово с гр. Чирпан, в посока гр. Чирпан (запад - изток), е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), със следните участници: моторно-превозно средство (МПС) - лек автомобил, с рег. № **, собственост и управлявано от на **, ЕГН **********, адрес: ***, и превозно средство с животинска тяга (каруца), с рег. № **– управлявано от С.А.И., ЕГН **********,***, с пътник в превозното средство **, ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че управлявания с несъобразена скорост от **лек автомобил, застигнал и ударил с предната си лява част, движещото се пред него в дясната част на пътното платно за движение превозно средство с животинска тяга (каруца), в неговата задна част, след което настъпило ПТП, от което били причинени телесни повреди на двете лица, пътуващи в каруцата. Във връзка с описания случай на водача Нерезов бил съставен АУАН, Серия Д, № 241655/13.06.2017 г.

Непосредствено след пътния инцидент бил подаден сигнал за случилото се на тел. 112, като на място пристигнали екипи на РУ – Чирпан и специализиран автомобил на МЗ - ЦСМП гр. Стара Загора, филиал Чирпан. Ищецът С.А.И. бил откаран в ФСМП – Чирпан, където след преглед и извършена рентгенография му била поставена диагноза: „Fact.post f-ram costal V dex, със съпътстващи увреди, изразяващи се в контузия на гръдния кош с трайно затруднение при движение и болки при поемане па въздух, обременяване на раменния пояс, хематом в лява лумбална област“. Изписан бил с предписания за спазване на постелен режим, щадящ физическото му състояние.

Твърди се, че в резултат на този инцидент и получените от него множество травматични увреждания, и в частност - причинената контузия на гръден кош с трайно затруднение при движение, и болки при поемане на въздух, обременяване на раменния пояс, хематом в лява лумбална област, фрактура на V-то ребро, ищеца претърпял, и продължавал да търпи болки и страдания. След напускане на болничното заведение ищецът останал да се възстановява в домашни условия и в продължение на около 25-30 дни бил в много тежко състояние - абсолютно неподвижен, изпитвал силни болки при поемане на въздух и при движение, като бил на легло през цялото време. Бил зависим от помощта на близките си за най - елементарни битови и санитарни нужди. Нуждата от чужда помощ му била необходима в продължение на повече от 30 дни.

Твърди се, че от момента на инцидента ищецът не можел да спи нощем от силната болка в областта на торса в продължение на седмици, като и към подаване на ИМ, ищецът не се бил възстановил напълно от получената увреда - все още усещал болки в областта на нараняванията при физическо натоварване. В резултат на преживяното ПТП здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало отражение на психиката му. Вследствие на изживения шок, той се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения в съня и вниманието. Чувствал напрегнат, не можел да спи нощем и постоянно се връщал към момента на инцидента и мисловно преживявал случилото се. Всички тези понесени болки от физическо естество, представлявали неимуществени вреди. Наред с тях ищецът претърпял и болки от морално естество - преживените притеснения, стрес при възникване на травмата и изживяната интервенция, ограниченията в битовото му ежедневие по-значителни в периода на възстановяване за продължителен период от време (повече от месец), невъзможността да разчита на себе си по време на необходимото раздвижване и излизане от дома за разходка, и изпитваното чувство за непълноценност и зависимост от грижите на близките му хора. За горепосочения продължителен период от време бил нарушен обичайният му и установен начин на живот в битово отношение, и това ставало причина за постоянен душевен дискомфорт.

В ИМ се твърди, че към датата на ПТП, управлявания от **, ЕГН **********, лек автомобил, с рег. № **, негова собственост, имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със застрахователна полица BG/06/117000798341, с покритие от 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г., което ангажирало отговорността на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.

Тъй като вредите на ищецът били вследствие на виновното поведение на водача на лек автомобил с рег. № ** - **, ЕГН **********, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, съгласно застрахователна полица № BG/06/117000798341, с покритие от 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г., от името на ищеца била предявена извънсъдебна претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди. 

На 25.03.2020 г. била изпратена до ответното дружество писмена застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, получена от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София на 27.03.2020 г., видно от известие за доставяне с ИД № PS600001HDTU5/25.03.2020 г.

В отговор с Писмо с изх. № 92-856/24.04.2020 г. ищeцът бил уведомен, че във връзка с пътния инцидент била образувана щета (преписка) под № 43072952000059, и експертна комисия към „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София, след като разгледала документите по преписката се произнесла, че претенцията на ищеца била основателна до размера от 1600 (хиляда и шестстотин) лева за претърпените от него неимуществени вреди.

На 11.06.2020 г. ищецът изпратил до ответното дружество писмено възражение срещу така определения размер на обезщетението, като декларирал, че не е съгласен с него, тъй като размерът му бил крайно занижен. Възражението било получено от ответника на 11.06.2020 г., видно от известие за доставяне, с № ИД PS600001ILYLA.

На 18.06.2020 г. ищецът получил ново писмо от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София, с изх. № 0-92-7426/17.06.2020 г., с което бил уведомен, че ответникът отказва определяне на допълнително застрахователно обезщетение по застрахователна преписка 43072952000059.

Твърди се, че макар да била определена посочената сума от страна на застрахователното дружество, тази сума не била изплатена на ищеца.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република България, област София (столица), община Столична, гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков - главен изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори Бистра Ангелова Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христов Паличев да заплати на С.А.И., ЕГН **********,*** следните обезщетения: 15000.00 лева (петнадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от С.А.И., ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, подробно описани в настоящата искова молба, които са в резултат на ПТП настъпило на 13.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 15 000.00 лева, считано от 27.03.2020 г. до окончателното и изплащане.

Претендират такси и разноски по производството, както и адвокатско възнаграждение на основание на основание чл. 36, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна процесуално-правна защита на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. М.В. от АК - София, пълномощник на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева, със съдебен адрес:***, с който заявява, че иска е недопустим, а исковата молба нередовна.

Оспорва изцяло предявения иск за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по основание и размер, като излага подробни доводи за това. Навежда, че съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенция си за плащане пред съда само ако застрахователя не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Визирано било в чл. 380, ал. 1 от КЗ, че лицето което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяване на претенцията да представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Навежда, че в настоящия случай била налице законовата разпоредба в текста на чл. 498, ал. 3 от КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Твърди се, че на 30.03.2020 г. С.А.И., чрез адв. Здравко К., отправил „покана за плащане“, с което се заявило, че С.А.И. е пострадал при ПТП и се предлагало да се извърши плащане от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Със заявлението бил представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, заверен препис от пълномощно, съдебно удостоверение, фиш.

Твърди се, че във връзка със заявлението на С.А.И. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от него на 13.06.2017 г. при ПТП била образувана преписка № 43072952000059.      

След преглед на заявлението, застрахователно - медицинската комисия при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, констатирала, че на 13.06.2017 г. на път ІІ-66-107км. било настъпило ПТП, между л.а. „Ситроен“, с рег. № СТ 5653 ВН, собственост на ** и превозно средство с животинска тяга.

Твърди се, че към заявлението липсвали данни за банковата сметка на С.А.И..

Твърди се, че на 24.04.2020 г., „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД изпратили писмо, с изх. № ОЗ-92-856/24.04.2020 г. до С.А.И. и адв. З.К., че следва да представят пълномощно с нотариална заверка на подписите, което  да отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ и да съдържа изявление, че ползвателя на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично. В пълномощното следвало да бъде посочен номерът на съответната застрахователна претенция преписка № 43072952000059, или да се представят пълни точни данни за банковата сметка на С.А.И..

Навеждат, че представеното заявление не представлявало редовна застрахователна претенция, тъй като ищцата не била изпълнила задължението си по чл. 498, ал. 1 и 2 от КЗ, във вр. чл. 380, ал. 1, изр. 2 от КЗ. Поради липса на редовна застрахователна претенция, тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ, не бил започнал да тече, а процедурата за доброволно уреждане не била приключила.

Навежда се, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК, който предвижда по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банковата сметка. Навежда, че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на ищцата за забава на кредитора по отношение на плащането на застрахователното обезщетение.

Навежда се, че посочването на банковата сметка на адв. К., е в колизия с нормата на чл. 338 от ГПК, който предвижда плащане от застраховател към ползвател на застрахователни услуги, чрез застрахователен посредник или друго лице се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите за съответната застрахователна претенция.

Твърди се, че с поведението си „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД не е дало повод за завеждане и водене на настоящото дело. Застрахователна медицинска комисия при Централно управление на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД разгледала претенциите на С.А.И. и след като взела под внимание обстоятелствата при които е настъпило произшествието, възрастта на пострадалия, съобразила характера и степента на уврежданията, действително претърпените болки и страдания, съдебната практика при определяне на обезщетения при аналогични случаи и установения критерий за справедливост, определила на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1600 лева за неимуществени вреди. Обезщетението не можело да й бъде изплатено, предвид обстоятелството, че ищецът и към настоящия момент не е представил банкова сметка.

***, че претендирания размер на обезщетение над определените от „ДЗИ – Общо застраховане” АД е крайно завишен. Подобни високи размери на обезщетения за неимуществени вреди не са съобразени с принципа за справедливост. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, следва, да се преценят конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалите.

По отношение на претенцията за лихви, считат, че съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ, непредставянето на данни за банкова сметка ***. 1 има последица на забава на кредитора по отношението на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Съгласно чл. 497, ал. 1, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичане на срока по 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тъй като заявлението е без посочване на банкова сметка ***хви.

По отношение на претенцията на ищеца за законна лихва от 27.03.2020 г. правят възражение за изтекла давност по чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Навеждат, че процесното ПТП, във връзка с което ищеца е предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди от непозволеното увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ е настъпило на 13.06.2017 г. и от този момент е започнал да тече тригодишният давностен срок, предвиден в специалната разпоредба на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Искът срещу застрахователното дружество бил заведен на 08.07.2020 г., след изтичане на предвидения в закона 3-годишен давностен срок на вземането за лихва. Навежда се, че вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД има периодичен характер и следва да се счита погасено извън 3-годишния период преди датата на предявяване на иска, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за периода от настъпване на вредоносния резултат - 13.06.2017 г. ПТП е настъпило на 13.06.2017 г., следователно с изтичането на тригодишна давност към 13.06.2020 г. (три години преди предявяване на иска пред съда на 08.07.2020 г.) са се погасили правата по претенцията за лихви. Навежда, че съгласно чл. 380, ал. З от КЗ, непредставянето на данни за банкова сметка ***. 1 има последица на забава на кредитора по отношението на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Твърдят, че от представените към исковата молба и от писмения отговор на исковата молба доказателства, в конкретния случай заявлението е без посочване на банкова сметка, ***во не дължи лихви.

В о.с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа иска и моли да бъде уважен изцяло.

         В о.с.з. ответното дружество, чрез процесуален представител моли да бъде отхвърлен иска изцяло, като неоснователен и недоказан.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори, че на 13.06.2017 г., около 12.45 часа, на път II-66-107км., свързващ с. Плодовитово с гр. Чирпан, в посока гр. Чирпан (запад - изток), е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), със следните участници: моторно-превозно средство (МПС) - лек автомобил, с рег. № **, собственост и управлявано от на **, ЕГН **********, адрес: ***, и превозно средство с животинска тяга (каруца), с рег. № **– управлявано от С.А.И., ЕГН **********,***, с пътник в превозното средство **, ЕГН **********, тъй като управлявания с несъобразена скорост от **лек автомобил е застигнал и ударил с предната си лява част, движещото се пред него в дясната част на пътното платно за движение превозно средство с животинска тяга (каруца), в неговата задна част, след което настъпило ПТП, от което били причинени телесни повреди на двете лица, пътуващи в каруцата. Тези обстоятелства се установяват от приложения протокол за ПТП от 13.06.2017 г. и от заключенията на приетите по делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза и съдебно - автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.И.В. – автоексперт.

В резултат на процесното ПТП, ищецът С.А.И. е получил телесни увреждания - контузия на гръдния кош, кръвонасядане по лява лумбална (поясна) област. Ищецът С.А.И. не страда от психично заболяване, не е получил психически травми вследствие на преживяното на 13.06.2017 г., като по време на пътнотранспортното произшествие е преживял краткотрайна стресова реакция, която е  нормална психологична защитна реакция. Не се е достигнало до разгръщане на психично заболяване, което да има последствия за вбъдеще. Констатираните телесни увреждания и медицински интервенции във връзка с настъпилото ПТП на 13.06.2017 г. не са оказали неблагоприятно въздействие върху нормалните физиологични процеси на организма. Тези обстоятелства се установяват от заключенията на приетите по делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж. В.И.В. - автоексперт и д-р Т.Г.П. - специалист съдебен лекар, и комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Т.Г.П. - специалист съдебен лекар и д-р З.М.Д. - специалист психиатър.

Нанесените телесни увреди и преживеният стрес от ищеца, вследствие процесното ПТП, се установяват и от показанията на свидетеля **, която твърди, че ищеца е изпитвал болки и страдания, особено силни в първите дни след ПТП-то, като 20 дни не е можел да става от леглото, нощно време не е можел да спи спокойно, изпитвал е страх и болка, като понастоящем все още е изпитвал стрес от преживяното, но вече се чувствал нормално.

По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП - Застрахователна полица № BG/06/117000798341, с покритие от 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г.

По делото не е спорно, а и видно от представената кореспонденция между ищеца и ответника - застраховател и преписките по застрахователните щети, образувани във връзка с процесното ПТП (макар и непредставени в цялост) е, че във връзка със заявлението на С.А.И. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от него на 13.06.2017 г. при ПТП била образувана преписка № 43072952000059, по която му е било изплатено обезщетение от ответника за причинените за неимуществени вреди в размер на 1600 лева.        

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.

Предявеният иск е допустим тъй като съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 412 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства, ищецът е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява допустима.

Разгледан по същество иска за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен, по следните съображения:

Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на 13.06.2017 г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът е получил телесни увреждания - контузия на гръдния кош, кръвонасядане по лява лумбална (поясна) област, като по време на пътнотранспортното произшествие е преживял краткотрайна стресова реакция и от посочените увреждания е изпитвал болки и страдания. Тези обстоятелства се установяват от заключенията на приетите по делото - комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж. В.И.В. - автоексперт и д-р Т.Г.П. - специалист съдебен лекар, и комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Т.Г.П. - специалист съдебен лекар и д-р З.М.Д. - специалист психиатър. Съдът кредитира с доверие експертните заключения, тъй като същите не са оспорени от страните по делото, изготвени са добросъвестно и компетентно отговарят на поставените въпроси.

Разпитаният по делото свидетел ** установява и факта на настъпила тревожност, нервност у ищеца, страх от шофиране. Съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите отразяват преки нейни впечатления и коресподират с останалите събрани по делото доказателства, като ги цени при условията на чл. 172 от ГПК.   

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента, а именно: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина. Противоправното поведение на деликвента - водач на лекия автомобил „Ситроен Ц1“, с рег. № СТ 5653 ВН, се изразява в несъобразяване с правилата за движение, а именно: движил се е с несъобразена скорост, не е спазил необходимата дистанция от движещото се пред него в дясната част на пътното платно за движение превозно средство с животинска тяга (каруца), вследствие на което го е застигнал и ударил с предната си лява част, в неговата задна част, и при възникналото ПТП са били причинени вреди. Противоправното поведение на деликвента и механизма на ПТП се доказват от приложения като доказателство по делото протокол от ПТП и от заключението на приетата по делото съдебно - автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.И.В. – автоексперт. Съдът кредитира с доверие експертното заключенияе, тъй като същото не е оспорено от страните по делото, изготвено са добросъвестно и компетентно отговаря на поставените въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на настоящото производство, ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават вината на застрахованото лице за настъпването на ПТП.

По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП - Застрахователна полица № BG/06/117000798341, с покритие от 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г. При това положение и по силата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите причинени от деликвента. Съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 от ЗЗД, ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.

В настоящото производство се претендира обезщетение за неимуществени вреди, като спорния момент е относно размера на обезщетението.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не е абстрактно. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесното ПТП, са били оценени от застрахователя на сумата на 1600 лева, изплатена на ищеца.

Съдът като съобрази обстоятелствата, при които са били причинени уврежданията (ПТП), техния вид, характер и времетраене (контузия на гръдния кош и кръвонасядане по лява лумбална (поясна) област, краткотрайна стресова реакция, които са били съпроводени със силни болки, продължили по-малко от месец, преживяна раткотрайна стресова реакция, тревожност, раздразнителност, нервност със същата продължителност, оздравителен процес продължил около 25-28 дни,обстоятелствата, че ищецът не страда от психично заболяване, и не е получил психически травми, вследствие на преживяното на 13.06.2017 г., както и че констатираните телесни увреждания и медицински интервенции във връзка с настъпилото ПТП на 13.06.2017 г. не са оказали неблагоприятно въздействие върху нормалните физиологични процеси на организма му) и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че справедливото обезщетение е в размер на 4600 лева. Съдът не възприема за основателно възражението на ответника, че изплатеното от него обезщетение от 1600 лева е справедливо по изложените по-горе съображения. Неоснователно е искането на ищеца за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева, тъй като не е съобразено с характера на причинените му телесни увреждания, съответно продължителността и интензитета на негативните му преживявания, вследствие процесното ПТП.

Ето защо, като се приспадне заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 1600 лева, то предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер от 3000 лева.

Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1 от КЗ, за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, в резултат на ПТП настъпило на 13.06.2017 г., която сума представлява разлика между определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4600 лева и заплатеното от застрахователя обезщетение от 1600 лева.

Ищецът претендира законна лихва от 27.03.2020 г. датата, на която ответното дружество е било уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица, чрез предоставяне на препис от Констативен протокол с пострадали лица от 13.06.2017 г. по описа на РУ - Чирпан от страна на ищеца, посредством уведомление за настъпило на 13.06.2017 г. ПТП с пострадало лице на основание чл. 403, ал. 3, във вр. с чл. 430 от КЗ до окончателното й изплащане. Ищецът е предявил писмено застрахователната си претенция до ответника на 27.03.2020 г., поради което следва да се приеме, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 от КЗ. По изложените съображения ответника дължи лихва за забава върху горепосоченото обезщетение от 27.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат. Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на ищеца, на основание чл. 38 от ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. З.П.К. ***, сумата от 552 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, следва да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 224 лева, дължима държавна такса по делото, върху уважената част от иска, както и сумата от 1026 лева за възнаграждения на вещите лица, заплатени от бюджета на съда.

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република България, област София (столица), община Столична, гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков - главен изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори Бистра Ангелова Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христов Паличев, да заплати на С.А.И., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника си адв. З.П.К. ***, сумата в размер на 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1 от КЗ, за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, в резултат на ПТП настъпило на 13.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от от 27.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдения размер от 3000 лева до пълния претендиран размер от 15000 лева.

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република България, област София (столица), община Столична, гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков - главен изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори Бистра Ангелова Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христов Паличев, да заплати на адв. З.П.К. ***, сумата от 552 (петстотин петдесет и два) лева за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република България, област София (столица), община Столична, гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков - главен изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори Бистра Ангелова Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христов Паличев, да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Чирпан, сумата от 224 (двеста двадесет и четири) лева, дължима държавна такса по делото, върху уважената част от иска, както и сумата от 1026 (хиляда и двадесет и шест) лева за възнаграждения на вещите лица, заплатени от бюджета на съда.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: