РЕШЕНИЕ
№ 1440
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ ************* по описа за *** година
Производство по реда на чл. 362- 364 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. С. Х., с ЕГН ********** и постоянен
адрес- ***, против Ц. А. Б., ЕГН **********, с адрес- ***, с която е предявен иск с правна
квалификация чл.19, ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 30.12.*** г. в *** между страните бил сключен
предварителен договор за покупко- продажба на следния недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1460.2.27 по КККР на ***, с
адрес: ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 102,37 кв. м, с прилежащи части 3,393% идеални части от общите части
на сградата (секция А), равняващи се на 19,42 кв. м и 3,204 % идеални части, равняващи се
на 17,85 кв. м от поземлен имот с идентификатор 56784.506.1460. Сочи се, че ответницата Б.
придобила правото на собственост върху процесния апартамент въз основа на Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот от *** с № *, том *, рег. № ***, дело № *** от
*** г. по описа на нотариус А.К., сключен между „Тирлин лукс“ ООД, ЕИК *********, като
продавач, и Ц. А. Б., ЕГН **********, като купувач. По силата на сключения предварителен
договор от 30.12.*** г. ответницата се задължила да прехвърли собствеността върху имота
срещу сумата от 94 000 евро, която се твърди, че е била платена в брой към момента на
подписване на договора. Във връзка с изпълнение на задълженията й като продавач, Б.
упълномощила ищеца, чрез пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието,
включително с правото Х. да прехвърли на себе си процесния имот. Сочи се, че
1
задължението за прехвърляне на имота било с падеж 30.12.*** г., поради което ищецът в
качеството на пълномощник предприел действия по снабдяване с необходимите документи
за сключване на окончателен договор. Твърди се, че узнавайки за това ответницата Б.
реагирала негативно, съобщила му, че вече има други планове за имота, поради което нямала
намерение да изпълни задължението си за прехвърлянето му, дори заплашила да оттегли
даденото пълномощно и фиктивно да прехвърли жилището на неин близък.
Предвид всичко гореизложено, ищецът Х. твърди, че за него се породил правен
интерес от иницииране на настоящия съдебен процес, като иска от съда да постанови
решение, с което да обяви за окончателен сключения на 30.12.*** г. между Ц. А. Б., в
качеството на продавач, и Д. С. Х., в качеството на купувач, предварителен договор за
покупко- продажба на недвижим имот представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.506.1460.2.27 по КККР на ***, с адрес: ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 102,37 кв. м, с
прилежащи части 3,393 % идеални части от общите части на сградата (секция А), равняващи
се на 19,42 кв. м и 3,204 % идеални части, равняващи се на 17,85 кв. м от ПИ с
идентификатор 56784.506.1460.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат К.-
пълномощник на ищеца. Направено е искане за присъждане на разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответната страна Ц. А. Б., чрез упълномощения процесуален представител
адвокат Н. Ш., с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. На свой
ред ответницата излага твърдения, че от *** г., когато им се родила дъщеря, тя и Д. Х.
живеят на съпружески начала. Действително, на *** Б. придобила процесния имот въз
основа на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот вх. № *** от ***, акт №
***, том ***, дело №*** г. по описа на СВ – Пловдив. Чрез манипулативни твърдения
ищецът я убедил да подпише изготвен от него документ, за да може той, упражнявайки ***
професия, да се грижи за апартамента и евентуално да потърси на кого да го продаде, ако се
наложи. Тъй като към онзи момент Б. имала доверие на Х. и не смятала да живее в
процесния апартамент, а и все по-често не се чувствала добре, тя се съгласила. Така, на
30.12.*** г. по време на предпразничната подготовка за посрещане на Нова година ищецът
й дал някакви документи, които тя с доверие подписала. Между тях е бил и процесният
предварителен договор. На 20.02.2020 г. Б. подписала пред нотариус и пълномощно, по
силата на което Х. може да се снабдява с всякакви документи. В началото на *** г.
здравословното състояние на ответницата рязко се влошило и след редица изследвания тя
била диагностицирана със заболяване, налагащо спешна операция заради завишени
показатели на туморен маркер. Изненадващо и непосредствено след това Д. Х. побързал да
се раздели с нея. Докато ответницата обикаляла по лекари, разбрала, че ищецът е започнал
да вади документи, свързани със собствения й недвижим имот, поради което на 21.05.*** г.
оттеглила издадените от нея пълномощни и малко след това на *** била оперирана.
Предвид всичко гореизложено, Б. твърди, че е била въведена в заблуждение умишлено от
2
страна на Х., поради което прави възражение за унищожаемост на предварителния договор
от 30.12.*** г. Оспорва ищцовото твърдение, че е получила в брой сумата от 94 000 евро в
деня на подписване на процесния договор. Сочи, че към 30.12.*** г. ищецът е имал
множество задължения и никакво имущество, поради което не е имал обективна възможност
да заплати 94 000 евро и не е разполагал с такава сума. При условията на евентуалност-
прави възражение за унищожаемост на процесния договор поради грешка. Б. е имала
погрешни представи и не е знаела, че поема задължение да продаде имота си и най-вече, че
според съдържанието на договора е получила в брой сумата от 94 000 евро. Претендира
разноски. Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адвокат Н. Ш.-
пълномощник на ответницата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Установява се от представения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот №*, том *, рег. №***, дело №*** от *** г. на нотариус А.К., че на *** ответницата Б. е
закупила от „Тирлин Лукс” ООД следния недвижим имот- самостоятелен обект с
идентификатор 56784.506.1460.2.27 по КККР на ***, с адрес: ***, с предназначение на СО:
жилище, апартамент, с площ от 102,37 кв.м, с прилежащи части 3,393 % идеални части от
общите части на сградата (секция А), равняващи се на 19,42 кв. м, и 3,204 % идеални части,
равняващи се на 17,85 кв. м от ПИ с идентификатор 56784.506.1460.
Установява се, че на 30.12.***г. между Ц. Б., като продавач, и Д. Х., като купувач, е
сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, съгласно който,
ответницата се е задължила да продаде на ищеца горепосочения имот (описан в раздел І,
чл.1 на договора) срещу заплащане на цена от 94 000 евро. Според чл.3 от договора,
продажната цена на имота се заплаща изцяло и в брой в деня на подписването му, като с
подписване на договора продавачът декларира, че е получил изцяло и в брой от купувача
уговорената сума и с това паричните им отношения са напълно уредени. Постигнато е между
страните съгласие продавачът да прехвърли на купувача процесния имот в срок до 30.12.***
г. пред нотариус, посочен от купувача (чл.4). В чл.5 от договора страните са уговорили, че
разноските по оформянето на сделката по нотариален ред- държавни и нотариални такси,
както и дължимият местен данък са за сметка на купувача.
Представено е по делото пълномощно, с нотариална заверка на подпис и съдържание
от 20.02.2020 г., с което Ц. Б. упълномощава ищеца Х. да я представлява пред нотариус по
негов избор, като се разпореди от нейно име и за нейна сметка, като продаде, включително
сам на себе си, процесния имот, при цени и условия по негова преценка или на лице/лица по
негов избор без ограничение или да учреди законна или договорна ипотека с банка по негов
избор и при условия по негова преценка, да извършва всякакви действия на разпореждане с
имота без ограничение; да получи в брой или по банков път продажната цена в случай на
продажба; да подписва нотариални актове във връзка с дадените му права и всички други
необходими документи без ограничение.
Установява се, че на същата дата Ц. Б. е подписала и декларации, с нотариална
3
заверка на подпис, по чл.28, ал.8 от ЗННД, чл. 42, ал.2, т.2 от ЗМИП и по чл.264, ал.1 от
ДОПК.
По делото е постъпило писмо от ТД на НАП- Пловдив, съдържащо данни, че
ответницата Ц. Б. няма публични задължения към дата 10.05.2022г.
Прието е писмо и от Община Пловдив, Дирекция ”МДТ”, в което е отразено, че
задълженията по отношение процесния имот за 2022 г. възлизат на 361,68 лв.
Ответницата Б. е представила медицинска документация, от която е видно, че е
диагностицирана със заболяване- злокачествено новообразувание на яйчника; на *** е
постъпила за лечение в ***, на същата дата е оперирана и е изписана на 07.06.*** г.; явила
се е пред Обща клинична онкологична комисия, която с решение № *** е определила
провеждане на подходящо лечение. С ЕР на ТЕЛК № *** ответницата е освидетелствана,
като й е определена 91 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ.
Установява се още от представените по делото писмени доказателства от ответната
страна, че срещу Д. Х. са образувани изп. д. №810/*** г. на ЧСИ М. за събиране на вземане
в размер на 400 лв., дължимо на ПОС по изпълнителен лист от 28.10.***г. по нохд
№1486/***г., и изп. д. №998/2015 г. на ЧСИ П.И. за събиране на вземане в размер на
23 542,10 лв. по издаден на 02.10.2015 г. изпълнителен лист в полза на *** по ч. гр. д.
№12419/2015 г. на ПРС. С решение №506/ 15.02.2022 г., постановено по гр. д. №4962/*** г.
на ПРС, е уважен предявен от „ЕОС Мартикс” ЕООД против настоящия ищец иск по чл. 422
от ГПК, като е признато за установено, че последният дължи на ищцовото дружество сума
от 1 503,59 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от
02.04.2015 г., сключен с ***, ведно с лихви и разноски, за които притезания е издадена
Заповед от 30.10.2020 г. по ч. гр. д. №14207/2020 г. на РС- Пловдив. Представено е писмо от
ТД на НАП- Пловдив, адресирано до ПРС, съдържащо данни за имущественото състояние
на страните, както и удостоверение от *** за притежаваните от ответницата Б. сметки в
банката и наличното салдо по тях към дата *** , а също и извлечение от разплащателна
банкова сметка за периода 30.12.*** г.-***
За доказване въведените с отговора възражения за унищожаемост на процесния
договор от ответницата са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите А. Н. Б. и Е. Д. Б..
Свидетелят Б. депозира показания, че дъщеря му и ищецът живели на семейни начала
от *** г. до месец април на *** г., като от връзката си имат родено през *** година дете.
През 2020 г. страните закупили апартамент, който бил в незавършен вид. Ц. споделила, че с
Д. имат намерение да продадат имота, че е подписала някакви документи в тази връзка,
както и пълномощно за евентуалната му продажба и за обслужване на битовите и данъчни
задължения. Апартаментът не бил продаден, тъй като поради пандемията от COVID-19
действия по намиране купувачи не били предприети, а впоследствие Ц. се разболяла и
започнало лечението й. Свидетелят посочва още, че, докато живеели на семейни начала, Ц. и
Д. почивали само в български курорти, а след раздялата им ищецът бил в ***, ***, ***, ***,
4
***.
Свидетелката Е. Б. твърди, че в края на *** г. Ц. придобила жилище, впоследствие с
Д. искали да го продадат и с част от парите от продажбата да погасят задължения на ищеца.
Ц. споделила, че на 30.12.*** г., преди да тръгнат за почивка, ищецът й дал да подпише
някакъв документ по повод продажбата на имота. Според ответницата, това бил документ, с
който упълномощава Х. да преговаря с купувачи. Малко по- късно двамата посетили
нотариус и Ц. подписала пълномощно за продажбата на имота. След като се влошило
здравословното й състояние, ответницата оттеглила пълномощното, тъй като се притеснила,
че ищецът ще продаде апартамента, а тя искала да обезпечи детето си. Свидетелката посочва
още, че Д. има задължения към различни кредитори, по тази причина няма имущество, което
да се води на негово име.
По делото са изслушани и показанията на свидетелите на ищеца Н.И.Ф. и И.К.Ц.
Свидетелката Н.Ф. излага, че познава страните от около пет години, понастоящем
има връзка с ищеца. Твърди, че Д. Х. притежава апартамент, в него се извършвали ремонтни
дейности, за които плащал ищецът. Имотът Х. закупил от Ц., последната признала пред
свидетелката, че апартаментът си е негов, но заявила, че не е готова да му върне.
Свидетелката посочва, че Д. има висок стандарт на живот, често пътува в чужбина, ***, като
във връзка с практикуваните спортове посещава различни дестинации.
Свидетелят Ц. заявява, че Д. Х. притежава апартамент, правил е ремонт в него.
Според свидетеля, ищецът води охолен начин на живот, ходи постоянно на екскурзии,
подпомага приятелите си с парични средства, има скъп автомобил и скоро платил за ремонта
му около 15 000лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл.19 от ЗЗД, с предварителния договор страните по сделка уговарят
съществените условия за изпълнение на окончателния договор, при което ако някоя от
страните откаже сключването на окончателния договор, другата страна има право да
предяви иск пред съда за сключването му.
За успешното провеждане на конститутивния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи кумулативното осъществяване на следните условия: да е налице
сключен валиден предварителен договор; в същия да са залегнали всички необходими
елементи, изискуеми за прехвърлянето на вещни права върху недвижим имот; ищецът да е
изправна страна по този договор, т.е. изпълнил е поетите с него задължения; към датата на
приключване на устните състезания да са налице условията за прехвърляне на имота в т.ч.
ответникът да е собственик на имота.
В случая страните са сключили предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот, който съдържа всички съществени елементи на окончателен такъв- имотът
е индивидуализиран в достатъчна степен, посочена е продажната цена, като е уговорен
начин на заплащането й, съдържа се и клауза за сключване на окончателен договор. Освен
5
това, договорът е сключен в изискуемата писмена форма.
Неоснователно е релевираното от ответницата възражение за унищожаемост на
предварителния договор, поради измама.
Според чл.29, ал.1 от ЗЗД, измамата е основание за унищожаване на договора, когато
едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в
заблуждение. Въвеждането в заблуждение представлява създаване, респ. поддържане на
неверни представи или премълчаване на определени обстоятелства от значение за
формиране на вътрешната воля на лицето- страна по договора. Ако лицето, сключващо
договора, знае действителното правно положение, то не би сключило договора.
В настоящото производство не се събраха убедителни доказателства, които да водят
на извод, че ответницата е била в заблуждение относно вида и съдържанието на договора
или че не е наясно с неговите правни последици. Свидетелите Б.и нямат преки впечатления
от уговорките на страните, не са присъствали на техни разговори по повод договора,
научили са за него след сключването му от разказаното им от Ц.. Изложените от тях
обстоятелства са твърде общи и неконкретни и въз основа на същите не могат да се направят
някакви изводи в полза на твърдяната измама. Не се установяват действия или поведение на
ищеца Х., мотивирали ответницата да подпише предварителния договор, създавайки у нея
невярна представа, че последиците му няма да настъпят или че ще настъпят някакви други
последици. Освен това от депозираните показания стана ясно, че ответницата е
интелигентна жена, по професия е ***, към момента на подписване на договора
здравословното й състояние е било добро, имала е намерението да продаде имота, като не се
установява да е била поставена в невъзможност да извърши трезва преценка относно
съдържанието на договора. Следва да се посочи още, че, във връзка с извършване акта на
имуществено разпореждане Б. е подписала пълномощно пред нотариус, където е имала
възможност да се запознае подробно със съдържанието му и вземе своето информирано
решение, тъй като при изповядване на упълномощителната сделка е извършено нотариално
удостоверяване на съдържанието, което изисква документът да се прочете от нотариуса и
упълномощителят да изрази съгласие със съдържанието му. Наред с това се установи и че
същата е подписала и декларации по чл.28, ал.8 от ЗННД, по чл. 42, ал.2, т.2 от ЗМИП и
чл.264, ал.1 от ДОПК, които се съставят при прехвърляне и учредяване на вещни права
върху недвижими имоти. При така установените обстоятелства, не би могло да се приеме, че
ответницата е била умишлено въведена от ищеца в заблуждение относно
характера/предмета на сделката и правните й последици.
Не се установи и възражението, поддържано в отговора, че договорът е унищожаем,
като сключен при грешка. Не са изложени конкретни фактически обстоятелства, нито са
ангажирани доказателства от ответницата, които да обосновават наличието на соченото
основание за унищожаемост. Грешката е невярната представа за съдържанието на
насрещните престации (предмета) или насрещната страна по договора, като въз основа на
тази погрешна представа се прави волеизявлението. В случая по делото няма каквито и да е
доказателства да е било налице такова несъзнавано несъответствие между волята и
6
изявлението на ответницата при сключването на процесния предварителен договор, а
евентуално направена от нея по-късно преценка, че е постъпила неправилно, или
обстоятелството, че не се е запознала подробно с клаузите, съдържащи се в договора, преди
да го подпише, не се отразяват на действителността на сделката.
С оглед изложеното до тук следва да се приеме, че между страните е налице валидна
договорна връзка, по силата на която са възникнали правата и задълженията, описани в
предварителния договор, в т.ч. задължение за ответницата да прехвърли собствеността
върху процесния имот, при което на изследване подлежат въпросите дали са налице
основания за обявяването на договора за окончателен.
Доводите в отговора на исковата молба, че ищецът е неизправна страна по
предварителния договор, се явяват неоснователни и същите се опровергават от
съдържанието на отразените в договорните клаузи изявления. В конкретния случай за
купувача е възникнало задължение да плати продажна цена за описания недвижим имот в
размер 94 000 евро, като е уговорен начин на заплащането й- изцяло и в брой в деня на
подписването на договора. Клаузата по чл.3 от договора, според която, с подписване на
договора продавачът декларира, че е получил изцяло и в брой от купувача уговорената сума
от 94 000 евро, е напълно ясна и същевременно в тази му част договорът има характер на
разписка, установяваща постигнатото между страните съгласие за размера на цената и
получаването на паричната сума. Коментираният частен писмен документ не е оспорен
досежно неговата автентичност, поради което същият е обвързващ с формалната си
доказателствена стойност, по см. на чл.180 ГПК, относно авторството на съдържащите се в
него изявления, и удостоверява извършено от купувача плащане на договорената за имота
продажна цена. С оглед на това, безпредметно е да се обсъждат събраните по делото
доказателства по повод твърденията на ответницата, че към датата на сключване на
процесния договор ищецът не е разполагал с материални възможности да заплати
уговорената продажна цена.
Доколкото в случая предмет на предварителния договор е недвижим имот, то с оглед
нормата на 363 от ГПК следва да се прецени още дали са налице и условията за прехвърляне
на имота по нотариален ред.
Безспорно е по делото, а и видно от представения нотариален акт №*, том *І, рег.
№***, дело №*** от *** г. на нотариус К., Ц. Б. е придобила процесния имот по силата на
договор за покупко- продажба, сключен на *** с „Тирлин Лукс” ООД. Няма спор и че към
настоящия момент ответницата е титуляр на правото на собственост върху имота.
Що се отнася до условието, касаещо липсата на непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, следва да се отбележи, че по делото е постъпило писмо от ТД на НАП- Пловдив, в
което се съдържа информация, че Ц. Б. няма публични задължения.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице изискуемите предпоставки
за обявяване на предварителния договор за покупко- продажба, сключен на 30.12.***г., за
7
окончателен, при което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.
Тъй като в случая се касае за прехвърляне правата на собственост върху недвижим
имот, то с оглед разпоредбата на чл.364, ал.1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати разноските по прехвърлянето, като заедно с това се нареди вписването на възбрана
върху същия имот до тяхното издължаване.
Следващите се по прехвърлянето на имота разноски са данък, дължим на основание
чл.44, ал.1 от ЗМДТ, и дължимата се на основание чл.87 във вр. с чл.85 от ЗННД нотариална
такса.
Съгласно чл.46, ал.2, т.1 от ЗМДТ, основа за определяне на дължимия се за
придобиване на недвижимо имущество по възмезден начин данък е оценката на
имуществото в левове към момента на прехвърлянето, като имуществото, когато се касае за
прехвърляне на недвижими имоти, се оценява по уговорената цена, а в случай че тя е по-
ниска от данъчната оценка- по последната.
В разглеждания случай страните са уговорили в предварителния договор продажна
цена за продаваемия имот в размер на 94 000 евро с левова равностойност 183 848,02 лв.,
която е по- висока от данъчната оценка на имота- 100 464 лв., при което дължимият, на
основание чл.44, ал.1 от ЗМДТ, от ищеца в полза на Община Пловдив местен данък,
определен съгласно чл.46, ал.2, т.1 и чл.47, ал.2 ЗМДТ във вр. с чл.49 ЗМДТ във вр. с чл.35,
ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци и такси на територията на
Община Пловдив (2,5% върху оценката на прехвърляното имущество), възлиза на
4 596,20лв.
Тук следва да се посочи, че плащането по чл.44 от ЗМДТ се дължи от ищеца, тъй
като той е в качеството на купувач на имота, а посочената норма предвижда местният данък
да се заплаща от купувача, освен ако не е уговорено друго. В случая процесният договор не
съдържа друга уговорка- съгласно чл.5 от същия, страните са се споразумели, че разходите
по нотариалното прехвърляне на имота се заплащат от купувача.
Наред с това, на основание разпоредбите на чл.85-88 от ЗННД, от ищеца (чл.87 от
ЗННД- от лицето, чието искане е разгледано от органа, изпълняващ нотариални функции) се
дължи и нотариална такса за прехвърляне на правото на собственост. Съгласно чл.97, ал.3 от
ЗННД, при възмездни сделки удостоверяваният материален интерес по смисъла на чл.96,
ал.1, т.1 от ЗННД е договорната цена. Съобразно т.8 от ТНТ към ЗННД, при удостоверяван
материален интерес над 100 000 лв. се събира нотариална такса от 730, 50 лв. + 0,2 % за
горницата над 100 000 лв. Или дължимата от ищеца държавна такса следва да се определи в
размер на 898,20 лв., като същата следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ПОС.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК, следва да се впише възбрана върху процесния имот
за реализиране вземанията на държавата, досежно разноските по прехвърлянето му.
Съгласно чл.364, ал.2 ГПК, на ищеца не следва да се издава препис от решението,
докато не представи доказателства, че са заплатени разноските по прехвърлянето на имота –
8
местен данък и нотариална такса в определените размери, както и дължимите данъци и
такси за имота.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата Ц. Б. следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените за производството разноски, които,
съобразно представения списък и данните по делото, възлизат в размер на 1157,80 лева.
На упълномощения от ищеца адвокат Г. К., осъществил процесуалното му
представителство по делото в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед защитавания материален интерес- 100 464 лв.
и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията към датата на приключване на устните състезания по делото,
преди изменението с ДВ бр.88/ 04.11.2022г.), нормативно установеният минимум на
дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 3539,28 лв.
Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на пълномощника на
ищеца адвокатско възнаграждение в посочения размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 30.12.*** г. в гр. Пловдив между Ц. А.
Б., ЕГН **********, като продавач, и Д. С. Х., ЕГН **********, като купувач,
предварителен договор за покупко- продажба на следния недвижим имот: апартамент №**,
находящ се на 10- ти етаж от секция „А“, с площ от 102,37 кв. м, представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1460.2.27 по КККР на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес: ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, с площ от 102,37 кв. м, ведно с 3,393 % от общите части на сградата, ведно
с 3,204 % идеални части от поземлен имот с идентификатор 56784.506.1460, за сумата от 94
000 (деветдесет и четири хиляди) евро, изплатена от купувача на продавача към момента на
подписването на предварителния договор.
ОСЪЖДА Д. С. Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес- ***, да заплати на Община
Пловдив сумата от 4 596,20 (четири хиляди петстотин деветдесет и шест лева и двадесет ст.)
лв.- местен данък за придобиване на имущество по възмезден начин, а в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, нотариална такса в размер на
898,20 (осемстотин деветдесет и осем лв. и двадесет ст.)лв.
На основание чл.364, ал.1 от ГПК, НАРЕЖДА да се впише служебно ВЪЗБРАНА
върху недвижимия имот- апартамент №*, находящ се на 10- ти етаж от секция „А“, с площ
от 102,37 кв. м, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.506.1460.2.27 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009г.
9
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ***, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 102,37 кв. м, ведно с 3,393 %
от общите части на сградата, ведно с 3,204 % идеални части от поземлен имот с
идентификатор 56784.506.1460, до заплащане на разноските по прехвърлянето му в размер
на посочените суми, като се изпрати препис от решението, след влизането му в сила, на
Служба по вписванията- Пловдив.
ОСЪЖДА Ц. А. Б., ЕГН **********, с адрес- ***, да заплати на Д. С. Х., с ЕГН
********** и постоянен адрес- ***, сумата от 1157,80 (хиляда сто петдесет и седем лв. и
осемдесет ст.) лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц. А. Б., ЕГН **********, с адрес- ***, да заплати на адвокат Г. Я. К.,
ЕГН **********, АК- Пловдив, със служебен адрес: ***, сумата 3539,28 (три хиляди
петстотин тридесет и девет лв. и двадесет и осем ст.) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца Д. С. Х., ЕГН **********, по гр.д.
№1492/***г.
Указва на ищеца, че препис от настоящото решение няма да бъде издаден, докато не
докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите такси и данъци за имота.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10