Определение по дело №17858/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5744
Дата: 6 февруари 2024 г. (в сила от 6 февруари 2024 г.)
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20231110117858
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5744
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110117858 по описа за 2023 година
Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Л. П. Д. срещу частния
съдебен изпълнител В. Д. М..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
В исковата молба съдът открива известно противоречие: от една страна, ищцата
заявява, че „към обезщетението следва да се начисли и размерът на законната лихва
за дадения период на забава на нейното връщане. Законната лихва се дължи върху
подлежащата на връщане сума от деня на деликта по нейното усвояване“. От друга
страна, единственото искане („петитум“), формулирано от ищцата, е да бъде
присъдено обезщетение „ведно със законната лихва върху главницата от завеждане
на исковата молба до окончателното и издължаване“. Ищцата следва да преодолее
това противоречие.
Искането на ответницата за привличането на трето лице, което да й помага –
застрахователят на професионалната й отговорност – е основателно.
Доказателственото искане на ищцата за задължаване на ответницата да
представи цялостен заверен препис от съответното изпълнително дело е необходимо за
изясняването на предмета на настоящото производство и следва да бъде уважено.
Приложените към исковата молба писмени документи са необходими за изясняването
на делото от фактическа страна и следва да бъдат приети.
По приемането на приложените към отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото съдът ще се произнесе, след като предостави
възможност на ищцата и третото лице помагач да изразят съответни становища.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав. От
съображения за бързина и процесуална икономия следва да бъде изготвен служебно
препис от исковата молба и нейните приложения, които да бъдат изпратени на третото
лице помагач.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА гр. дело № *********17858 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2023 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 20. 03. 2024 г. от 10, 00 часà, за която дата и час да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страната на ответницата *******.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на третото лице помагач до края на първото открито
съдебно заседание да подаде писмено становище по предмета на делото.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от връчването на преписа от
настоящото определение да уточни от който момент претендира законовата лихва, като
съобрази мотивите към настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответницата да представи цялостен
заверен препис от изп. дело № ******* ведно с всички намиращи се в него документи и
книжа, включително издадените от него сметки и фактури и платежни документи, в
едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

ОТЛАГА произнасянето по приемането на приложените към отговора исковата
молба документи като писмени доказателства по делото, във връзка с което
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата и третото лице помагач да се запознаят с
тях и да изразят съответни становища до края на първото открито съдебно заседание.

ОТЛАГА произнасянето по приемането на приложените към отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото, във връзка с което
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да се запознае с тях и да изрази съответно
становище до края на първото открито съдебно заседание.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че е била конституирана като длъжник по изп. дело № *******
по описа на частния съдебен изпълнител В. Д. М. с рег. номер *** и ареал на действие
Софийския градски съд. Съдебният изпълнител пристъпила към изпълнение с
налагането на запор върху банковата сметка на ищцата при *******. По тази банкова
сметка обаче ищцата получава пенсията си от НОИ, за което банката изрично
уведомила съдебния изпълнител. Въпреки това на 20. 01. 2020 г. е било реализирано
изпълнение върху сумата 220 лева и 59 стотинки, включваща единствено и само суми
от пенсията на ищцата. Банката уведомила с електронна поща на 23. 01. 2020 г.
съдебния изпълнител, че сумата 191 лева и 49 стотинки следвало да бъде върната, тъй
като била от пенсия. Съдебният изпълнител обаче нито върнала сумата, нито
пристъпила към предвидените по закон действия по нейното разпределение. Вместо
това на същата дата превела сумата 191 лева и 49 стотинки в полза на взискателя, а
2
горницата над този размер до 220 лева и 59 стотинки удържала за себе си. Ищцата
обосновава, че сумата 220 лева и 59 стотинки е била неин несеквестируем доход
съгласно чл. 446 и чл. 446а ГПК. Поддържа, че е поискала от съдебния изпълнител да й
възстанови сумата, но това така и не било сторено. Прави извод, че е налице
неправомерно поведение на съдебния изпълнител, което й е причинило имуществени
вреди. Иска от съда да осъди ответницата да й заплати сумата 220 лева и 59 стотинки,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие на
принудително изпълнение върху несеквестируем доход ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба до окончателното издължаване. Претендира разноски.
Ответницата оспорва предявените искове като неоснователни. Отрича да са
налице неправомерни действия при и по повод възложената й със закон дейност по
принудително изпълнение, както и да са настъпили вреди и да е налице причинна
връзка между неправомерните действия и вредите, ако такива са настъпили. Заявява, че
фактическите твърдения на ищцата са изопачени и подвеждащи, както и че не
отговарят на обективната истина. Признава, че е наложила запор върху банковата
сметка на ищцата, както и че ******* е превела сумата от 220 лева и 59 стотинки.
Изтъква обаче, че не е знаела и не е могла да знае основанието на прихода по сметката,
както и че със съобщение до банката още през 2017 г. е разяснила, че запорът не следва
да се изпълнява по отношение на пенсия и всякакъв вид други несеквестируеми
средства от социален характер, но не е получила отговор от банката. След справка
съдебният изпълнител констатирала, че ищцата имала и втора спестовна сметка в
същата банка освен разплащателната. Наложила запор и върху нея, като в съобщението
до банката изрично посочила, че запорът не поражда действие спрямо пенсията до
размера на минималната работна заплата. На 22. 06. 2018 г. съдебният изпълнител
получила съобщение от банката, според което по „блокираната“ сметка постъпвала
пенсия под размера на минималната работна заплата, по отношение на която запорът
не поражда действие, както и че запорът няма да се изпълнява със суми от пенсия,
постъпили след налагането му. Ответницата твърди, че банката е спазвала тази своя
декларация, като ищцата или неин пълномощник са теглели средства от процесните
банкови сметки от несеквестируемия доход, който бил извън обхвата на запора.
Ответницата изтъква, че не знае и не може да следи за основанието на отделните
постъпления по банковите сметки на ищцата и че предвид разменените съобщения с
банката е имала основание да предполага, че щом на 20. 01. 2020 г. банката е превела
сумата 220 лева и 59 стотинки към съдебния изпълнител, то става въпрос за
секвестируем остатък (сума, надвишаваща несеквестируемите прагове по чл. 446, ал. 1
ГПК) или несеквестируем доход, превърнал се в секвестируем поради придобиване на
характер на спестявания на средствата. Изтъква, че на 21. 01. 2023 г. постъпилите 220
лева и 59 стотинки са били разпределени, като 191 лева и 49 стотинки от тях са били
преведени в полза на единствения взискател, а остатъкът е бил удържан за покриване
на дължими на съдебния изпълнител такси и разноски по изпълнението. Едва на 23. 01.
2020 г. съдебният изпълнител научила от електронно писмо на банката, че постъпилите
суми са от несеквестируем доход на ищцата, но към тази дата сумата 191 лева и 49
стотинки е била вече преведена в полза на взискателя и съдебният изпълнител не е
могла да я възстанови. Твърди, че задължението за връщането на несеквестируемата
сума вече е за взискателя. Заявява, че още в деня на постъпването на съобщението от
банката е уведомила взискателя за необходимостта несеквестируемата сума от 191
лева и 49 стотинки да бъде върната на ищцата. Намира, че не следва да носи
отговорност за бездействието на взискателя. Прави извод, че поведението й е било
правомерно. Позовава се на съдебна практика, като обосновава, че след като съдебният
3
изпълнител не разполага с данни за несеквестируемата част от дохода, то запорът е
наложен законосъобразно. Заявява, че с оглед на изложеното съдебният изпълнител не
е действала виновно. Евентуално, дори и съдът да приеме, че са налице
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, то отрича ищцата да е
претърпяла имуществена вреда, защото с изплащането на дълга тя всъщност е
удовлетворила едно задължение, с което имуществото й така или иначе е било
обременено. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Предявен е осъдителен иск за присъждането на обезщетение за претърпени
имуществени вреди с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 74,
ал. 1 ЗЧСИ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищцата, че е в нейна тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване:

1. твърдяното неправомерно поведение на съдебния изпълнител, изразяващо
се в запориране на несеквестируемо вземане по нейна банкова сметка и
разпореждане с постъпилата на 20. 01. 2020 г. сума в размер на 220 лева и 59
стотинки;

2. наличието на пряка причинна връзка между неправомерното поведение на
съдебния изпълнител и претърпяната загуба на сумата 220 лева и 59 стотинки.

УКАЗВА на ответницата, че е в нейна тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване липсата на вина при извършването на разпореждането със
сумата 220 лева и 59 стотинки, както и че е възстановила на ищцата същата сума.

УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства да е възстановила на ищцата
сумата 29 лева и 10 стотинки.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
4
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл.
38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Определението не подлежи на обжалване.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

На третото лице помагач да се връчат също така и служебно изготвени преписи
от исковата молба и нейните приложения, както и от представените преписи от
отговора на исковата молба и неговите приложения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5