Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 17.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на деветнадесети октомври две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР И.
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 852 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 145 и сл. от АПК, образувано по жалба на П. И. И., ЕГН: **********
***, чрез адв. Е. Г. против отказа на Кмета
на Община С. Д. Ф. Д., обективиран в писмо изх. № С-505/4 от
09.05.2019 г., да му бъде издадено удостоверение за извършеното плащане, което
да му послужи за снабдяване с констативен нотариален акт за правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор: 68080.398.240, находящ се в
землището на град С., закупен по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят твърди, че с писмо изх. № С-505/4 от 09.05.2019 г., Кметът
на Община С. е отказал да признае правото му на собственост върху имот с КИ
68080.398.240 по КККР на гр. С.. Писмото представлявало индивидуален
административен акт, тъй като отричало негови права по закон. Макар и не в
установената от закона форма, по същество представлявало отказ на направеното
от жалбоподателя искане за признаване на правото на собственост. Постоянната
съдебна практика била в смисъл, че когато съдържанието на писмото е такова, че
отрича права, то същото представлява индивидуален административен акт, годен за
обжалване. С молба вх. № С-505/21.01.2019 г. поискал да му бъде признато
правото на собственост върху процесния имот. Наследник бил на И. П. И., жител ***.
На основание 21 ПМС, на баща му било предоставено място с площ от 700 кв. м. в
местността „Б.“ в землището на град С., което имот той обработвал. В имота имало
и постройка, построена по надлежния ред през 70-те години. С оценителен
протокол от 30.11.1992 г. на Общински съвет – К., комисия, назначена със
Заповед № 1138/05.11.1992 г. на Кмета на Община К. определила оценка за
закупуване на мястото. С писмо изх. № 1799/11.12.1992 г., баща му И. П. И. бил
уведомен, че по повод подадена молба вх. № 1799 от 02.06.1992 г., за извършване
на оценка, е необходимо да внесе посочените в писмото суми. Баща му платил
дължимите суми, но не получил удостоверение за признато право на собственост.
На направеното питане с входящ № С-2207/26.06.2014 г. до Община С., на
жалбоподателя отговорили, че документи не се пазят в общинската администрация,
тъй като приходните счетоводни документи имали срок за съхранение от пет
години. Жалбоподателят счита, че направеното от баща му плащане по цитираният
по-горе оценителен протокол, било редовно и за него възникнали правата по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобие собствеността върху описания по-горе имот, върху
който имало постройка – негова собственост. Посоченият по-горе имот
представлявал по действащия план на местността „Б.“ в землището на град С. имот
с кадастрален идентификатор 68080.398.240, който бил актуван като частна
общинска собственост. Съгласно §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, постройката отговаряла на
изискванията на закона и съответно били налице основанията за придобиване на
собствеността върху имота по специалния ред, предвиден в ЗСПЗЗ. Въпреки всички
документи, необходими за приключване на процедурата по прехвърляне на правото
на собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с писмото му се отказвало
искането. Кметът посочил, че не може да поиска от Общински съвет – С., да се
произнесе с решение, с което да признае жалбоподателя за собственик на описания
имот. Изисквали да представи платежен документ за платената цена, определена в
оценителния протокол. Бащата на жалбоподателя платил определената цена, но
платежното нареждане не било сред документите, които запазил. На това основание
и общината неправомерно отказвала да уважи искането му. Общинската
администрация била задължена да съхранява преписките, касаещи собствеността на
общината и на гражданите, като при поискване да предоставя копия от тях на заинтересованите
лица. Също така, Общината следвало да доказва собствеността си по предвидения в
Закона за общинската собственост ред. Счита, че в случая не били налице
предвидените в закона основания, за съставянето на акт за общинска собственост
на описания по-горе недвижим имот, тъй като в него имало изградена постройка по
реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и собствеността върху имота следвало да се уреди
по специалния предвиден в този закон ред и условия, а не при основанията,
посочени в Закона за общинската собственост. Със задължителното тълкуване на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, направено с Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. на В.
к. с., по тълкувателно дело № 2/2011 г. на ОСГК, било посочено, че в полза на
ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на §4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в
тълкувателната норма на §1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ – да е трайно прикрепена към терена,
без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните
правила и норми, установени в действащите към момента на построяването
нормативни актове. На основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с извършената оценка и
плащане, баща му станал собственик на земята. Жалбоподателят също така счита
отказът за нищожен, като издаден при липса на материална компетентност, тъй
като Общински съвет – С. бил органът, имащ правото да взема решения, с които да
признава или да се разпорежда с общинската собственост, а в случая следвало да
бъде признато правото на собственост на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да отмени отказа на Кмета на Община
С., като върне преписката със задължителни указания по прилагане на закона, а
именно – да му бъде издадено удостоверение, с което да бъде признат за
собственик на имота. Претендира за разноските по делото.
Ответникът – КМЕТЪТ на ОБЩИНА
С., чрез адв. С. Г., оспорва жалбата. Сочи че, липсват доказателства за
извършено плащане. В представената документация - списъци на платили по §4а не
фигурирало името на наследодателя на жалбоподателя в набирателната сметка по
чл. 65, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а фактът на плащане не можел да се установява със
свидетелски показания. Липсвали доказателства за твърдяна построена сграда
съгласно разпоредбата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсвали доказателства, че при
приемане на ПНИ по смисъла на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ жалбоподателят, респ.
неговият наследодател обжалвали плана. При задължение на искащия административен
акт да установи съществуването на благоприятните за него и твърдени от него
фактически основания, това не било сторено (чл. 170 от АПК). Жалбоподателят не
оказал необходимото съдействие за събиране на доказателства по реда на чл. 36,
ал. 2 от АПК. Жалбоподателят искал от Община С. издаване на недопустим
индивидуален административен акт. Община С. не била овластен административен
орган, който да се произнася относно придобиване на земеделска земя по реда на
№ 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ. В този смисъл жалбата била и недопустима. Жалбоподателят,
респ. неговият наследодател, можел да придобие искания земеделски имот при
доказване на осъществения фактически състав, част от който бил плащането.
Компетентният орган за издаване на документ за собственост бил нотариусът,
който бил длъжен да следи за спазване на закона, а формата на документа за
собственост била констативен нотариален акт. Не било ясно защо се твърди и
нищожност на административния акт в жалбата. Жалбата била насочена към
задължаване на административният орган да издаде недопустим индивидуален
административен акт, което характеризирало настоящето производство като
недопустимо. В Община С. не съществували други по-различни документи, от тези,
които били представени по делото.
МОЛИ съда да постанови решение, с което или да прекрати производството
като недопустимо, или да остави без уважение жалбата. Претендира за разноските
по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представеното удостоверение за
наследници, че И. П. И., бивш жител ***, е починал на 10.09.2001 г. като е
оставил наследници по закон – двете си деца – жалбоподателят и дъщеря си К. И.
И..
Не се спори и се установява от представеното удостоверение № 409 от
20.04.1983 г. на ОНС К., че по силата на ПМС 21 от 07.01.1981 г. на
наследодателя на жалбоподателя е бил предоставен за ползване земеделски имот –
нива с площ от 700 кв. метра, находяща се в землището на град С., в местността
„Б.“. На 02.06.1992 г. И. П. И. *** за оценка на предоставената му за ползване
земя. В молбата е посочено, че в имота е засадено лозе, овощни дръвчета и е
построена вила с площ от 24 кв. метра. С писмо изх. № 1799 от 11.12.1992 г. на
Общински съвет К., наследодателят на жалбоподателя бил уведомен в едноседмичен
срок от получаване на писмото да се яви в Кметство С., за да получи оценителен
протокол и заповед № 1241 от 02.12.1992 г. В писмото е посочено какви суми е
необходимо да бъдат преведени по сметка на Община К.. Посочено е също, че след
заплащане на сумите е необходимо разписките за извършеното плащане да бъдат
представени в Общински съвет К., отдел „АБ“, които да бъдат приложени към
молбата на наследодателя. представени са към преписката оценителен протокол от
30.11.1992 г. на ОС К. и Заповед № 1241 от 02.12.1992 г. на Кмета на Община К.,
с която се утвърждава оценката на ползвания имот.
По делото са представени документи от данъчната администрация при Община
К. и Община С. за подадена данъчна
декларация за имот, находящ се в землището на град С. в местността „Б.“ както и
платежни документи за платен данък сгради.
На 25.01.2019 г. жалбоподателят отправил молба с вх. № С-505 до Кмета на
Община С., с която поискал, по същите мотиви, изложени и в настоящата жалба, да
му бъде предоставено правото на закупуване на собствеността на земята по
мотивите, посочени в ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т.д. 2/2011 г. на ОСГК на ВКС.
В случай, на отказ от придобиване на права върху имота по посочения начин, моли
съда да предложи на Общински съвет С. да вземе решение за обявяване на търг с
явно наддаване, както и да бъдат актуализирани актовете за общинска
собственост. С писмо вх. № С -505/1 от 21.02.2019 г. жалбоподателят е отправил
ново искане до Община С., в което е поискал да му бъде финализирана процедурата
по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и да му бъде издадено удостоверение за снабдяване с
констативен нотариален акт за правото си на собственост. По делото е представен
отговор на Община С., изх. № С-505/2, с който жалбоподателят е уведомен, че
името на наследодателя му не фигурира в списъците на лицата, заплатили имоти по
реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е също, че в Община С. са налични само
документите по преписката– удостоверение за предоставено ползване и молба за
оценка на имота. С писмо вх. № С-505/3 от 30.04.2019 г. жалбоподателят отново е
поискал процедурата да бъде завършена и да му бъде издадено удостоверение за
снабдяване с констативен нотариален акт за правото на собственост върху
описания имот. С писмо № С-505/4 от 09.03.2019 г., подписано от Кмета на Община
С. Д. Д., на жалбоподателя е указано, че доказателствената тежест на
благоприятни за него факти е негова, че за административния орган процедурата е
незавършена, защото жалбоподателят не може да докаже извършено плащане съгласно
оценката на имота. Това писмо е актът, който се оспорва пред настоящия съд.
Същото е връчено на жалбоподателя с известие за доставяне на 11.05.2019 г. и на
пълномощника му – на 13.05.2019 г.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Оспорва се отказ на Кмета на Община С., съдържащ се в писмо изх. №
С-505/4 от 09.05.2019 г., да издаде удостоверение за снабдяване на констативен
нотариален акт по реда, предвиден в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно легалното
дефиниране в чл. 21, ал. 1 АПК оспореното писмо има характер на индивидуален
административен акт, защото съдържа изрично волеизявление на овластен със закон
административен орган, с което се създават задължения към конкретен адресат
(жалбоподателя) и с него пряко и непосредствено се засягат права и законни
интереси на същия.
Отказът е законосъобразен.
Основната цел на ЗСПЗЗ е възстановяване правата на собствениците върху
земеделски имоти, като в съответствие с тази цел, с приемането на разпоредбата
на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, редакция ДВ бр. 28/1992 г. се прекратява правото на
ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове
на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
С приемането на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 28/1992 г. (в конкретния случай) е
уредено и правото на изкупуване на имоти, попадащи в обхвата на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като крайният срок, многократно удължаван, е изтекъл на 31.01.1998 г. За
да е осъществен фактическият състав на изкупуването и гражданите да придобият
правото на собственост, същите следва да са заплатили съответната цена на
земята на нейният собственик или на общината, като в различните периоди е
действала различна нормативна уредба за сроковете за плащане и оценката на
земята. При действието на редакцията от ДВ бр. 28/04.04.1992 г., заплащането на
общината или държавата е следвало да бъде извършено в шестмесечен срок от
оценката на имота - §4а, ал.5. Отделно, било е въведено ограничението на §4д от
ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на само един имот по реда на §4а или 4б от с.з.
Това ограничение действа и понастоящем, като не се е прилагало в ограничен
период от време, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че това е
единственият имот, ползван, респективно – закупен от праводателя му. Със същото
изменение на ЗСПЗЗ е въведено и ограничение в площта, подлежаща на изкупуване –
за имоти по §4а – до 600 кв. метра. Предоставеният за ползване имот е с площ от
700 кв. метра, а се твърди да е придобит по реда на §4а. Жалбоподателят е
поискал от административния орган да му предостави удостоверение за придобито
право на собственост, каквото не би могло да му бъде предоставено поради липса
на доказателства за реализиран фактически състав по придобиване правото на
собственост по този ред и конкретно за този имот. Жалбоподателят не доказва
факта на плащане, а доказването му е в негова тежест и може да се установи само
с писмени доказателства – вносни бележки или платежни нареждания. Законът е
предвидил сумите да постъпват на специална банкова сметка (§***, ал.2 – ред
1992 г.), а за ползвателя е възникнало задължение да предостави платежните
документи. Такава покана е била отправена до праводателя на жалбоподателя с
писмото, с което е уведомен за изготвената оценка – да представи платежните
документи в 7-дневен срок от плащането. Не са представени доказателства платежи
документи да са постъпили въобще в общинската администрация, която към онзи
момент е била тази на Община К., преди отделянето на град С. и село А. като
самостоятелна община. За възникне задължение на административния орган да
съхранява определен документ, то следва да се установи по несъмнен начин, че
такъв му е бил предоставен, а в преписката образувана по молбата на
наследодателя на жалбоподателя няма данни същият да се е явил и предоставил
документите за плащане. Административният орган е проверил и в списъците за
платили лица към набирателната сметка по чл. 65, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, но не е
открил данни за плащане от праводателя на жалбоподателя. По делото не е
представено нито едно годно доказателство, от което да се установи поне индиция
за времето, през което наследодателят на жалбоподателя евентуално е заплатил
стойността на земята, за да може съдът, а и преди него – административния орган
да проследи дали правото на ползване се е трансформирало в право на собственост
с оглед действащите редакции на ЗСПЗЗ към момента на плащането, да се установи
по какъв ред и въз основа на каква оценка е било платено, ако има извършено
плащане, да се установи и каква площ е била заплатена с оглед действащите
ограничения в ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, отказът на Кмета на Община С. се явява
законосъобразен и жалбата следва да се остави без уважение.
Следва да се осъди жалбоподателят да заплати на Кмета на Община С. направените в първоинстанционното производството
разноски в размер на общо 1200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение (600
лева по гр. д. №831/2019 г. на РС К. и 600 лева по гр. д. №852/2020 г. на РС К.),
както и 600 лева за адвокатски хонорар по адм. д. №1297/2020 г. на А. с. – П., на осн. чл.226, ал.3 АПК.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на П. И. И., ЕГН: ********** *** против отказа на Кмета
на Община С. Д. Ф. Д., обективиран в писмо изх. № С-505/4 от 09.05.2019
г., да му бъде издадено удостоверение за извършеното плащане, което да му
послужи за снабдяване с констативен нотариален акт за правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор: 68080.398.240, находящ се в землището на
град С., закупен по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като неоснователна.
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН: ********** *** да заплати на Кмета
на Община С. ***, п.к. *******, ул. „И. В.“ № **, в качеството му на
административен орган, деловодни разноски в размер на 1800 лв. (хиляда и
осемстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред А. с. П. в четиринадесетдневен срок от връчването на съобщението, че е изготвено.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: