Р Е Ш Е Н И
Е
№……………..
гр. София, …………………2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 3131 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
109905 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 8038/2018 г. по описа на СРС, 47 с-в е
прието за установено по предявения от „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу „Б. М“ ЕООД, ЕИК ******** иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6000.00 лева с вкл. ДДС,
представляваща заплатен предварително депозит за точно изпълнение на
задълженията по договор за наем, прекратен на 31.10.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 11.07.2017 г. до окончателното й плащане, за която сума
е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 46809/2017г. на Софийски районен съд, 47-ми състав. Със същото решение е
отхвърлил предявените от „Б. М“ ЕООД срещу „Е.К.“ ЕООД насрещни искове с правно основание чл.232, ал.2, предл.1 от ЗЗД и чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД за заплащане на допълнителна наемна цена за периода от м.03.2016г. до м.10.2016г.
в размер на 5750,00лева-част от общо дължимата наемна цена в размер на
51 823 лева, представляваща доплащане за ползвана допълнителна открита
площ и за сумата от 1250.00 лева обезщетение за щети, нанесени на сондажа,
развалена и неотремонтирана помпа, както и премахната метална ограда и разрушен
Б.ов фундамент под нея, част от общо дължимото обезщетение в размер на 13 000.00 лева, от което 3000.00 лева за
оградата и Б.овия фундамент и 10 000.00 лева вреди по сондажа, помпата ,
подаващ водопровод, като неоснователни.
Срещу така
постановеното решение, в частта, с която е уважен предявения срещу него по реда
на чл.422 ГПК иск и са отхвърлени насрещните искове е подадена въззивна жалба
от ответника „Б. М „ЕООД, в която са изложени оплаквания, че решението е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила;
необосновано; постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и
при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.
Поддържа, че
в хода на производството е провел пълно и главно доказване на насрещните си
претенции, но поради неправилно интерпретиране на доказателства и тяхната сила
съдът е достигнал до погрешни правни изводи. От своя страна поддържа, че ищецът
не е провел доказване, че сумата по заплатения депозит по наемното
правоотношение следва да му бъде възстановена. В производството било
установено, че наемателят /ищец в производството/ е заплатил депозитна сума в
размер на 5000.00 лв. без ДДС за гарантиране изпълнение на задълженията си по
договора. Неправилни били изводите на СРС, че страните са сключили неформален
договор за наем, тъй като представения по делото проект на договора в писмена
форма е бил одобрен от управителя на дружеството – ищец-Л.И., но съдът
неправилно не допуснал СТЕ за установяване, че именно този проект на договора е
този, който е одобрен от наемателя- ищец. Въззивникът дава обяснения за
причините, поради които този проект на договора за наем не е подписан, които са
свързани със смъртта на предишния управител Л.И. и вписване на промени в
дружеството- ищец в ТР. Поддържа, че Иванов не е изпълнил задължението си да
върне единия от одобрените екземпляри на наемодателя с положен подпис от
наемателя. Поддържа, че СРС е допуснал процесуално нарушение в проведеното
производство, тъй като не е допуснал СТЕ за установяване, че именно този
екземпляр на договора за наем е бил одобрен от наемателя.
Поддържа, че
изводите на съда, че не се установява в производството да е ползвана от
наемателя по-голяма от договорената открита площ при цена 1.5 лева/кв.м., са
напълно неправилни, погрешни и несъответни на събраните доказателства. Според
жалбоподателя, страните са постигнали съгласие площта да се измерва с крачки,
като са приели че една крачка е един метър. Именно страните са постигнали
съгласие така измереното да се отразява в тетрадка, която е представена пред
съда. Лицето М.А.е било всеки ден на обекта, той е бил лицето за контакт от
страна на наемателя и същият е зает по трудов договор при ищеца и е оператор на
Б.овия възел. С оглед това е несериозно да се сочи, че отразеното от него в
представената тетрадка не отговаря на истината. Последното представлява
потвърждение на констатирани площи ползвани по договора за наем.
Поддържа, че
ползването на посочената в тетрадката открита площ над договорените 2500 кв.м. е
установено в производството. Идентични доводи излага и за нанесените в наетия
имот вреди на оградата –премахната и невъзстановена част от метална ограда по
северната граница; щети по сондажа и водопреносната мрежа до Б.овия възел.
Заявява, че
не са налице основания за връщане на депозита по договора именно с оглед
установеното, че от страна на наемателя е била ползвана по-голяма площ, за
която не е бил заплатен наем и с оглед установеното, че от страна на наемателя
са нанесени вреди на наетата вещ, включваща недвижим имот и движима вещ. При
условията на евентуалност заявява, че наемателя не следва да иска връщане на сумата
в размер на 6000.00 лв., а само такава в размер на 5 000.00 лв. без
включване в сумата на ДДС, което е публично задължение по ЗДДС – наемателя я е
заплатил на наемодателя, след което същата се превежда към бюджета, а за това
наемателя е приспаднал сумата като данъчен кредит. Т.е. по отношение на тази
част от сумата 1000.00 лв. наемателят – ищец е недобросъвестен, а постановеното
решение от СРС в частта на уважаване на иска – при допусната груба грешка. Ищецът
действал недобросъвестно, тъй като с посочената част от сумата ще се обогати неоснователно
за сметка на ответника. Излага подробни правни и фактически доводи за
обосноваване на оплакванията по постановеното от първата инстанция решение.
Отправя
искане за отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на установителния
иск на ищеца и уважаване на предявените от него осъдителни искове в цялост.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Е.К.“ ЕООД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Отправя искане за потвърждаване на постановеното решение в
обжалваната част, като правилно, законосъобразно, обосновано, постановено в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Предявеният
установителен иск бил установен по основание и размер, съответно – предявените
насрещни осъдителни искове не били установено по основание и правилно съдът с
решението си ги отхвърлил като неоснователни. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на
СРС е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По
предявения от „Е.К.“ ЕООД срещу „Б. М“ ЕООД иск с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чрез събраните пред първата инстанция
доказателства е установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6000.00 лева с вкл. ДДС,
представляваща заплатен предварително депозит за точно изпълнение на
задълженията по договор за наем от м.11.2015 г., прекратен на 31.10.2016 г.
Така, чрез
представените пред първата инстанция фактури, първата от които с
№77/01.12.2015г., включваща дължимия наем за м.11.2015г. –първоначално 2000.00
лв. без ДДС, а от м.април 2016 г.- 4000.00 лв. без ДДС и гаранционния депозит в
размер на 5000.00 лева без ДДС и 6000.00
лева с ДДС, внесена по банкова сметка ***.12.2015 г. се установява и страните
не спорят, че в периода м.11.2015 г. до 31.10.2016 г. страните са били
обвързани от наемен договор, по който наемателя – ищец е заплащал така
договорената наемна цена.
В
производството не е спорно, че предмета на договора за наем е недвижим имот и
движими вещи, както следва: Б.ов възел, находящ се в гр.София, кв."Враждебна
II", имот №968, намиращ се в неурегулирана територия, включващ съоръжение-Б.ов
възел модел Sistem Mobymix 1500i, окомплектован с два силоза и смесител с
автоматично управление, ведно с компресор Rarize, моде P300SFT, както и
прилежаща към тях открита площ-част от описания имот.
В
производството не са установени фактическите твърдения на ответника-наемодател,
че така договорената и заплащана наемна цена за посочения период се отнася за
открита площ 2500.00 кв.м. Такава площ действително е посочена, но в представения
в производството проект на писмен договор за наем от 01.11.2015 г., който не
носи подпис на страните по него. Самият договор е представен от ответника на
хартиен носител на л. 70-75 от делото, но от страна на ищеца не е потвърдено,
че преговорите са завършили по посочения начин с подписване на изявлението. Според
чл.142 ГПК доказателствената сила на документа се определя от закона, който е
бил в сила по времето и мястото, където документът е бил съставен. Според
чл.144 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. Това е т.нар. “формална доказателствена сила” на
подписаните документи /както частни, така и официални/. По отношение на неподписаните
частни документи чл.144 ГПК не намира приложение- законът не им придава никаква
задължителна доказателствена сила. Това не означава, че такъв документ не може
да бъде доказателство. Съдът преценява неговата доказателствена сила обаче свободно,
по вътрешно убеждение и с оглед всички данни по делото, без да е обвързан от
някаква задължителност.
Именно с
оглед така формираните изводи, настоящия състав, намира че в производството не
е доказано, че наемателя е ползвал площ по-висока от договорената, както и че
нейният размер е определен в представената пред първата инстанция тетрадка
водена от свидетеля Е.Е.А.– изпълнявал длъжността „пазач на обекта“ при
ответника в периода 2015 -2016 г. Макар да се установява в проведеното
производство, че свидетеля А. е извършил замерване с крачки на ползвана от
наемателя площ по указания на работодателя му – Б.- М, именно чрез неговите
показания се установява и че наетата площ е била оградена, а той е измервал
там, където се изсипват материалите. При съобразяване евентуалната
заинтересованост на свидетеля по реда на чл.172 ГПК, като ангажиран при
ответника и с оглед установеното в производството, че целият имот, в който се
намира Б.овия възел е 20000.00 кв.м., съдът намира за неустановено твърдението
на ответника за ползвана площ от наемателя – първоначално договорена и ползвана
в по-голям размер – посочен в съставената тетрадка- извлечение от която е
представена по делото. Изводът се обосновава и чрез събраните в производството
гласни доказателства – показанията на свидетелите В.П.и М.А., преценени
съобразно указанията на чл.172 ГПК, чрез които се установява, че ползваната от
ищеца площ е била около декар, декар и половина. Правилни са изложените от СРС
изводи, че в производството не е установено свидетелят М.А.да е бил овластен от
търговеца – ищец да полага подпис в тетрадка, в която от страна на пазачите на
ответната фирма да се отразява ползваната площ при измерване с крачки.
Предвидената в закона – чл.301 ТЗ презумпция бе оборена в производството, тъй
като търговеца- ищец се е противопоставил незабавно на извършените от това лице
без представителни за дружеството правомощия действия. Несъмнено и в
производството е установено, чрез показанията на свидетеля М.А., че е подписвал
на посочените от свидетелите А. и Б.П.места в тетрадката без да участва в
меренето на площите със стъпки, като не знае целите на тази тетрадка.
Правилно
съдът е приел, че не е сключен формален договор за наем, след като
представеният от ответника писмен такъв не е подписан от наемателя. С оглед
твърденията на страните и представения проект, съдът намира че страните са
обвързани от договор за наем, чийто
основни параметри се установяват от
съвпадащите на страните волеизявления. Съвпадане на волеизявленията на
страните за размер на ползвана площ и начин на измерване и заплащане на
допълнително ползвана от наемателя площ не е установено в производството чрез
събраните доказателства, а представения неподписан писмен проект на договора за
наем не носи подпис на наемателя.
Както бе
посочено, чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства е
установено и заплащането на депозитната сума 6000.00 лв. с ДДС, което не се
оспорва в производството. Установява се, че сумата е била заплатена като
гаранция за изпълнение на задълженията по договора за наем от страна на
наемателя. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че следва да бъдат
присъдени само 5 000.00 лв., тъй като депозитът бил договорен без ДДС. В случая именно по силата на ЗДДС наемателят е заплатил
6 000.00 лв., тъй като за данъчно задълженото лице - наемодателя е налице задължение
да заплати ДДС в бюджета, което задължение ще кореспондира със задължението на
наемателя, като данъчно задължено лице след връщането на сумата.
Доколкото в
производството не е установено, че наемателя дължи допълнителен наем за
ползвана допълнително площ, съдът намира, че предявения насрещен иск по чл.232,
ал.2, предл.1 от ЗЗД правилно е бил отхвърлен като неоснователен. Идентичен
извод се налага и за предявения насрещен осъдителен иск по чл.233, ал.1, изр.2
от ЗЗД доколкото в производството не е установено, че по вина на наемателя
липсва част от оградата на обекта в северната част, респ. че от страна на
наемателя са нанесени вреди по сондажа и водопреносната мрежа до Б.овия възел.
Чрез
събраните пред първата инстанция гласни доказателства и констатациите на
експерта по СТЕ, която съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява по
несъмнен начин, че водопроводните тръби в имота са трайно корозирали, стари и
са причинявали аварии по време на наемния договор. Идентични обстоятелства са
установени и за сондажа. Последното е довело до търсене на различни разрешения
от наемателя- доставка на вода, направа на нов сондаж и поставяне на нова
помпа, които наемателя е оставил в имота на наемодателя и не е могъл да
вземе. С оглед така установеното е
неоснователна претенцията на наемодателя заявена по реда на чл.233, ал.1, изр.2
от ЗЗД за заплащане на суми за нанесени от наемателя щети в имота. В този
смисъл са правилни и изложените от СРС изводи, за това че в производството не е
установено, че наемателя е увредил част от оградата по северната граница.
Установява се по несъмнен начин, че към настоящия момент част от платната ламарина
с ширина около 4.90 м. от северната страна на имота са премахнати към момента
на изготвяне на съдебната експертиза.
Между
страните при предаване на наетия обект -Б.ов възел, предмет на договора, не е
съставен приемо-предавателен протокол, в който да се опише неговото състояние.
В тежест на наемодателят е да докаже състоянието на имота при предаването и при
приемането му обратното. По делото не са
ангажирани доказателства за състоянието на Б.овия възел към момента на
предаването му на наемодателя или към момента на предаване на наемателя. От
събраните свидетелски показания не се установява по безспорен начин състоянието
на имота към предаването и връщането му обратно. От свидетелските показания на свидетелите, работещи като пазачи на обекта и
служители на ответника /А. и П./, не дават конкретни показания за конкретно
извършени от длъжностни лица на ищеца действия, довели до повреждане на
водопровода и оградата. Така не може да се приеме по безспорен начин, че ищецът
е разрушил процесната ограда. Също така не се установява вреди по сондажа,
помпата, подаващ водопровод, последният в какво състояние е предаден и в какво
е върнат обратно.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции, решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендираните
от нея разноски. Същата претендира разноски в размер на 1 857.00 лв., като
е направено възражение за прекомерност. Главният иск е с цена 6000.00 лв., като
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7,ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 630.00 лв. Насрещните искове са с цена 8 300 лв., като минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7,ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 745.00
лв. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, като адвокатските
възнаграждение следва да бъдат намалени до законоустановените минимуми – в общ
размер на 1 375.00 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА Решение № 109905 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 8038/2018 г.
по описа на СРС, 47 с-в.
ОСЪЖДА „Б. М“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „Е.К.“
ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1
375.00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.