РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Ихтиман, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840101091 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от С. Д. С.,
ЕГН: ********** и Р. С. С., ЕГН: ********** против С. И. С., ЕГН: ********** за
установяване на обстоятелството, че ищците притежават пожизнено право на ползване
върху дворно място, с пространство от 730 кв. м, образуващо УПИ IX-601 в кв. 91 по
дворищно-регулационния план на гр. Костенец, заедно с построените в дворното място
масивна жилищна сграда , гараж, полумасивна лятна кухня и навес.
Ищците твърдят, че са съпрузи, а ответникът по настоящото производство е
наследник на техния син И. С. Д., който починал на 09.09.2023г. С Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 34, том II, peг. № 2046, дело № 659 от 02.08.1999 г. на
нотариус С. В., peг. № 013 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията
Ихтиман като акт № 16, том II, вх. peг. № 506/02.08.1999г. продали на И. Д. описания
недвижим имот, като са запазили пожизнено право на ползване и обитаване спрямо същия.
След смъртта на сина им направили справка в Служба по вписвания гр. Ихтиман, от която
установили, че от 27.02.2002г. има вписан отказ от право на ползване – Акт № 33, том I, вх.
рег. № 566/27.02.2002г. съгласно декларация рег. № 381/26.02.2002г. на нотариус Нина
Василева, рег. № 014 на НК с район на действие СРС.
Ищците твърдят, че положените подписи върху нотариално заверена декларация за
отказ от право на ползване не са положени от тях и след преминаване на имотите в
собственост на ответника по силата на наследствено правоприемство за тях се поражда риск
от смущаване на правото им на ползване, което поражда техния правен интерес за
предявяване на настоящия иск.
Ответникът С. И. С. е призован по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление,
като в срока по чл. 131 ГПК назначеният му особен представител е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като недопустим. По същество твърди, че искът е
неоснователен, тъй като не е налице опит да се игнорира правото на ползване на ищците,
1
напротив същите осъществяват владение на правото на ползване поС.но, непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнено.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 34, том II, peг. № 2046,
дело № 659 от 02.08.1999 г. на нотариус Соня Владимирова, peг. № 013 в регистъра на
Нотариалната камара ищците са продали на сина си И. С. Д. дворно място, с пространство
от 730 кв. м, образуващо УПИ IX-601 в кв. 91 по дворищно-регулационния план на гр. К.,
заедно с построените в дворното място масивна жилищна сграда , гараж, полумасивна лятна
кухня и навес, като са запазили правото да ползват и обитават имота до края на живота си.
По делото е приложена декларация рег. № 381/26.02.2002г. на нотариус Нина
Василева, рег. № 014 на НК с район на действие СРС, съгласно която С. С. и Р. С. са се
отказали от правото на ползване върху продадения имот.
Впоследствие, видно от приложения по делото нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 89, том II, рег. № 2633, дело № 265 от 2014 г.на Нотариус Румен Генев,
рег. № 485 в Регистъра на Нотариалната камара, И. С. на основание извършената покупко-
продажба, доброволна делба, изменение на ПУП-ПР, отказ от запазено право на ползване,
премахване на съществуваща сграда и извършване на законен строеж е признат а собственик
на масивна двуетажна жилищна сграда с гараж със застроена площ от 93 кв. м и РЗП от 185
кв. м, лятна кухня със застроена площ от 40 кв. м и навес със застроена площ от 23 кв. м,
изградени в поземлен имот от 1064 кв. м, съставляващ УПИ IX-601 в кв. 91 по плана на гр.
Костенец, одобрен със Заповед № 0-1196/02.08.1977 т., № РД-15-99/03.07.1995 т. и № РД-15-
145/21.10.1999 г. на Кмета на община Костенец.
От заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза, която съдът
кредитира изцяло, се установява, че подписите в декларацията за отказ от вещно право на
ползване не са положени от Р. С. С. и С. Д. С..
От представеното по делото удостовеР.е за наследници от 20.12.2023 г., издадено от
Столична община, Район „Красно село“, се установява, че И. С. Д. е починал на 09.09.2023
г., като единственият му наследник по закон е С. И. С..
От показанията на разпитаните по делото свидетели Т. С. и Й. Р., се установява, че С.
и Р. С. винаги са ползвали имота и друг не е имал претенции за ползването му. Според св. С.
внукът им не е идвал в имота от 15 години.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изоди:
Предявен е положителен установителен иск, чрез който ищците целят установяване
по отношение на ответника, че имат право на ползване върху недвижим имот, който той е
придобил по наследство.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост,
чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо
защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както
всеки установителен иск, разглежданият цели разрешаване на възникнал правен спор
относно притежанието на конкретно вещно право и установяване със сила на пресъдено
нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по
повод на вещта, обект на оспорваното право.
Предметът на спора между страните е съществуването на ограничено вещно право по
отношение на недвижим имот. Правото на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС представлява
ограничено вещно право, чрез което се предоставя правната възможност едно лице да
2
използва чужда вещ съобразно нейното предназначение и да получава добивите от нея.
В случая праводателят на ответника чрез снабдяването си с констативен нотариален
акт за собственост на процесния имот, в който е отрекъл правото на ползване на ищците, на
практика е оспорил това ограничено вещно право. По този начин ответникът и ищците са
легитимират с нотариални актове, които взаимно изключват или ограничават правата им.
Така нотариалният акт, с който ищците легитимират правото си на ползване върху имота
ограничава правото на собственост на ответника, а констативният нотариален акт, с който се
легитимира ответникът в качеството му на наследник на Ивайло С. изключва
съществуването на правото на ползване за ищците, т.е. за ищците съществува правен интерес
от търсената защита.
От заключението на по допуснатата почеркова експертиза се установи, че в
действителност ищците не са автори на вписаната декларация за отказ от вещното право на
ползване, и след като са упражнявали това свое право от момента на прехвърлянето на
собствеността до настоящия момент, те са носители на това ограничено вещно право.
В този смисъл съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло,
като и бъде установено по отношение на ответника, че ищците са носители на вещно право
на ползване върху процесния имот.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на
ищците стоР.те разноски в размер на 5548,00 лева, включващи заплатената държавна такса,
адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител и депозит за изготвяне на
съдебно-почеркова експертиза.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 56 ЗС по
отношение на С. И. С., ЕГН: ********** , че С. Д. С., ЕГН: ********** и Р. С. С., ЕГН:
**********, притежават пожизнено право на ползване върху дворно място, с пространство
от 730 кв. м, образуващо УПИ IX-601 в кв. 91 по дворищно-регулационния план на гр. К.,
заедно с построените в дворното място масивна жилищна сграда , гараж, полумасивна лятна
кухня и навес.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА С. Д. С., ЕГН: **********
и Р. С. С., ЕГН: ********** сумата от 5548,00 лв. (пет хиляди петстотин четиридесет и осем
лева) разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3