Решение по дело №7832/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 15.03.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА

                                                              Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                               МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 7832 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 105792 от 28.04.2017г., постановено по гр. д. № 10161/2015г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 54-ти състав, изменено с Определение № 108384/03.06.2020г. е признал за установено, че ответникът К.А.Н. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, сумата от 2538.01 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2012г. – м. 04.2014г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 255410; сумата от 20.23лв., представляваща такси за дялово разпределение през периода от м.05.2012г. до м. 04.2014г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заявлението за заповед за изпълнение – 27.10.2014г. до окончателно изплащане на вземанията, както и сумата от 284.03 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената на топлинна енергия и сумата от 2.80 лв., представляваща  обезщетение за забава в погасяването на таксите за дялово разпределение за периода 30.06.2012г. - 03.10.2014г. за които суми е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 58384/2014г. на СРС, 54 състав. С посоченото решение признава за установено, че ответникът К.Ц.Н. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 362.67 лв., представляваща стойност  на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2012г.-м.04.2014г.  за топлоснабден имот  в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 255410; сумата от 2.89 лв., представляваща такси за дялово разпределение  през периода  от м. 05.2012г.  до м. 04.2014 г. , ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.10.2014г. до окончателното плащане на вземанията, както и  за сумата от 40.58 лв., представляваща обезщетение  за забава в погасяването на цената на  топлинната енергия и сумата от 0.40 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на  таксите за дялово разпределение за периода от м. 05.2012г. до м. 04.2014г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издавен заповед за изпълнение - 27.10.2014г. до окончателно изплащане на вземанията, както и сумата от 40.58 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената на топлинна енергия  и сумата от 0.40лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на таксите за дялово разпределение за периода 30.06.2012г. до 03.10.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 58384/2014г. на СРС, 54 състав. С посоченото решение ответниците К.А.Н. и К.Ц.Н. са осъдени да заплатят на  ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 332.14 лв. – разноски за заповеднотопроизводство и  сумата от 853.99 лв. разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД.

С Определение № 108384 от 03.06.2020г., постановено по гр. д. № 10161/2015г.  по описа на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК е изменено Решение № 105792/28.04.2017г., в частта за разноските, като са намалени присъдените в полза на „Т.С.“ ЕАД разноски в заповедното производство от сумата от 332.14 лв. до сумата от 115.03 лв., а присъдените разноски за исковото производство от сумата от 853.99 лв. до сумата от 653.99 лв. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на ответниците К.А.Н. и К.Ц.Н. от 06.06.2017г., уточнена с молба от 11.07.2017г. за изменение на постановеното по делото Решение № 105792/28.04.2017г. в частта за разноските в останалата част.   

    Срещу решението в цялост е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба ответниците К.А.Н. и К.Ц.Н.. Жалбоподателите поддържат, че част от претендираните от ищеца суми са погасени по давност, оспорват начислените от ищеца лихви, както и дължимите разноски, твърдят, че са заплатили изцяло претендираните от ищеца суми.

  В съдебно заседание ответникът К.Н. заявява, че поддържа жалбата. Прави  възражение за изтекла давност за претендираните от ищеца суми. Твърди плащане изцяло на предявените от  ищеца вземания. В съдебно заседание   представя касови бележки за извършени плащания в периода от 26.10.2015г. до 09.09.2021г. По изложените съображения моли решението на СРС да бъде отменено изцяло, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, въззивната жалба е неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Д.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ответниците.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено следното:

Със заявление вх. № 3154236/27.10.2014г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в условията на разделност срещу Вяра Ц.Н. /1/12 ид.  част/; М.Ц.Н./1/12 ид. част/, З. Ц.Н. – Л./1/12 ид. част/, К.Ц.Н. /1/12 ид. част/, Г.Ц. Н. / 1/12 ид. част/ и К.А.Н. /7/12 ид. части/ за сумата 4350.88 лв. лв.  - главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за период от м.05.2012г. до м.04.2014г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, община Красно село, ж.к. „*********, с абонатен № 255410; 486.91лв. начислена лихва за периода 30.06.2012г. до 03.10.2014г.; 34.68 лв. – цена на услуга дялово разпределение; 4.07 лв. начислена лихва за периода 30.06.2012г. до 03.10.2014г. заедно с законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата. На 08.12.2014 г., по ч. гр. д. № 58384/14 г. на  СРС, 54 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми, като са присъдени и сторените разноски в заповедното производство  в размер на 498.21лв., от които 97.53 лв. държавна такса и 400.68 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът К.А.Н. е подала възражение по чл. 414 ГПК на 03.02.2015г. Ответникът К.Ц.Н. е подал възражение по чл. 414 ГПК на 03.02.2015г. Останалите четирима длъжници не са подали възражение и срещу тях е издаден изпълнителен лист на 11.02.2015г. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 18.02.2015 г. Исковата молба  срещу ответниците К.А.Н. и К.Ц.Н. е  подадена на 25.02.2015г. /в срока по чл. 415 ГПК/.

      Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и e процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.  Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор, но  само в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.           

 Пред СРС са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда  на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът К.А.Н. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми: 2 538.01лв.,  представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода  от м. 05.2012г. - м. 04.2014г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „********, аб.***; сумата от 20.23 лв., представляваща такси за дялово разпределение през процесния период, ведно със законната лихва върху главницата от изплащане на вземанията, както и сумата от 284.03 лв. представляваща обезщетение за  забава в погасяване на цената на топлинната енергия и сумата от 2.80 лв., представляваща обезщетение за  забава в погасяване на таксите  за дялово разпределение за периода 30.06.2012г. -03.10.2014г., както и че ответникът К.Ц.Н. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми: 362.67лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за период от м.05.2012г.м.04.2014г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „********, аб. № 255410, сумата от 2.89 лв., представляваща такси за дялово разпределение през процесния период, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 27.10.2014г. до окончателното  изплащане на вземанията,  както и сумата от 40.58 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената  на топлинна енергия и сумата от 0.40 лв., представляваща  обезщетение за забава в погасяване на таксите за дялово разпределение за периода  30.06.2012г.- 03.10.2014г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение  на парично задължение  по ч. гр. д. № 58384/2014г. на СРС, 54 състав. 

През въззивната инстанция ищецът „Т.С.” ЕАД  е уточнил исковата си претенция, като е заявил, че претенцията е при квоти от първоначално заявените вземания в заповедното производство съответно: 7/12 за К.А.Н. и  и 1/12 за ответника К.Ц.Н..

      За да се уважи предявения главен иск, че ответниците дължат процесните суми, търсени от ищеца като стойност на топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците са потребители на топлинна енергия, че в сградата, в която се намира имотът на ответниците е топлофицирана, както и стойността  на доставената топлинна енергия.

        С отговора на исковата молба, депозиран в срока на чл. 131 ГПК ответниците признават задълженията. Твърдят, че нямат възможност да ги платят. С въззивната жалба са направили възражение за плащане. Представили са копие от фактури и платежни нареждания за периода 26.10.2015г. - 09.09.2021г.  

        С протоколно определение от 30.03.2016г. първоинстанионният съд е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване  обстоятелствата, че ответниците К.А.Н. и К.Ц.Н.  са собственици на процесния топлоснабден имот, представляваща апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „******** ет. 6, както и че през процесния период м. 05.2012г. – м. 04.2014г. ищецът – топлопреносното предприятие е доставил до имота топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. Ответниците са признали всички претендирани от ищеца вземания в посочените в исковата молба размери. 

Представено е копие на молба от ДСК за вписване на законна ипотека върху недвижим имот, собственост на Ц. Ц. Н. и К.А.Н., представляващ Апартамент 20 на шести етаж, находящ се в  гр. София, ж. к.********. Фактът, че ответникът К.Н. и покойният й съпруг са собственици на процесния топлоснабден имот се установява и от писмо изх. № 70СЖН-9200-44-(1) от 30.07.2014г. изпратено до ищцовото дружество от Столична Община.  

Видно от удостоверение за наследници № 001425/11.10.2005г., издадено от Столична община Ц. Ц.Н. е починал на 30.09.2009г. и е оставил за наследници по закон: К.А.Н. и децата си  -  В.Ц.Н., М. Ц.Н., З. Ц.Н., К.Ц.Н., и Г.Ц.Н..

Със  заявление-декларация от 25.10.2007г. ответникът К.А. Н. е поискала от ищцовото дружество да му бъде открита партида на адреса на процесния имот. Посочила е, че домакинството се състои от 2 членове

Видно от протокол ОС на етажните собственици от 28.08.2002г. в сградата, находяща се в гр. София, ж.к "******* е взело решение за сключване на договор с "В. Е. С." ЕООД за извършване на услугата индивидуално разпределение на топлинната енергия.

На 24.09.2002 г. е подписан договор № 825 между ЕС на адрес-гр. София, ж.к "*********  и „В. Е. С." ЕООД за извършване на услугата индивидуално разпределение на топлинната енергия. Впоследствие дружеството е преименувано на „И. Б.“ ЕООД. След промяна на едноличния собственик на капитала, считано от 29..08.2014г. дружеството е с име “Д.“ ЕООД, като със същото име е привлечено в качеството на трето лице помагач на страната ищеца.

 

           При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

         Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Според нормата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. В чл. 142, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда в режим на етажна собственост, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

            Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на чл. 153, ал. 3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат специални условия. Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.

         Въззивниците не оспорват, че са потребители на топлинна енергия за процесния имот. Основните оплаквания във въззивната жалба са относно размера на начислените от ищеца лихви, които според тях освен, че са неоправдано високи са и погасени по давност. Съдът не следва да се произнася по общо заявения довод на въззивниците за неправилно приложение на института за погасителна давност, тъй като такова възражение не е било своевременно заявено от тях в срока по чл. 131 ГПК и същото е преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 133 ГПК.

       От признанието на ответниците, извършено в отговора на исковата молба, че дължат прендираните от ищеца суми, но са затруднение да ги заплатят, се установява, че ответниците са съсобственици на процесния имот, като всяка една от тях притежава както следва ответникът К.А.Н. – 7/12 ид. части, а ответникът К.Ц.Н. – 1/12 ид. част  от правото на собственост върху процесния недвижим имот.   Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на  вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Следователно въззивниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./. В смисъла на горното легално определение, ответниците, като собственици на имота, имат качеството на потребители на топлинна енергия, поради което са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.

По делото в първоинстанционното производство не се спори, че сградата, в която е процесното жилище, собственост на ответниците е била топлоснабдена, че топлинната енергия е отчитана с топломер, който е преминал метрологична проверка и съответства на одобрения тип, при електронно отчитане на данните ежемесечно, като не са констатирани несъответствия в отчетите и показанията в абонатната станция. Технологичните разходи в абонатната станция, са приспаднати, извършвани са годишни отчети на уредите в отделните обекти и количеството топлинна енергия  за разпределение, като са изготвяни и изравнителни сметки. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.) сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение  за топлинна енергия с фирма „Д.“ ЕООД. По делото е представен и протокол от Общо събрание на етажната собственост на сградата, в която си намира топлофицирания имот, от който е видно, че последните са решили да се сключи такъв договор. В приложения списък на присъстващи е вписан и наследодателя на ответниците – Ц. Ц.Н.. Съгласно представеното по делото заявление-декларация ответникът К.А.Н. е заявила желание да бъде открита партида за ползваната топлинна енергия съгласно Общите условия на ищцовото дружество и е заявила, че домакинството се състои от двама човека.

            По делото са приети  отчетни квитанции от 10.05.2013г.; 08.06.2014г.,  подписани от двете ответници. Представени са и два броя индивидуални справки за дялово разпределение, представена от „Д.“ ЕООД за периода от 01.05.12г. до 30.04.13г. и от 01.05.13г. до 30.04.15. Освен това въззивникът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщенията към фактурите за процесния период и извлечение за задължения на абонат № 255410.

    При съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства и с оглед направеното от ответниците признание на иска следва да се приеме, че за периода от м. 05.2012г. – м. 04.2014г. стойността на доставената до процесния имот топлинната енергия е в размер на 4 350.88лв. формирана като разлика между начислените суми по прогнозна консумация за период и добавен резултат от изравнителните сметки, от която ответникът К.А.Н. дължи 7/12 ид. части, а именно 2558.24 лв. – главница цена за доставена топлинна енергия, а ответникът К.Ц.Н. дължи  1/12 ид. част, а именно 362.57 лв. главница за доставена топлинна енергия. Поради което съдът намира, че исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия доказана в претендирания размер. От ответниците не се оспорва и стойността на услугата дялово разпределение, която възлиза съответно  на  20.23 лв., дължима от първия ответник и 2.89 лв., дължима от втория ответник.

    Неоснователен е доводът на ответниците за погасяване на претендираните от ищеца суми. Представените от тях във въззивното производство платежни нареждания удостоверяват плащания за период, който е последващ /26.10.2015г. -09.09.2021г./.

      По изложените съображения следва да се приеме, че въззиваемата страна  – ищец  се легитимира като кредитор на вземанията  по отношение на ответниците в условията на разделност за периода м.05.2012г. – м. 04.2014г. в претендирания с исковата молба размер. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че главните искове се явяват основателни до размер на горепосочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане – чл. 422, ал. 1 ГПК – 27.10.2014г.

 Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени, а съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд  е обвързан от посоченото в нея.

       Предвид липсата на други оплаквания във въззивната жалба и поради съвпадане на изводите на двете инстанции въззивната жалба на ответниците следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено  изцяло като правилно

 

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има въззиваемата страна.  Настоящият състав намира, че независимо от направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на въззиваемата страна „Т. София.ради което съдът намира, че действително не е осъществено процесуално представителство.

            На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и предвид цената на предявените искове настоящото решение е окончателно.

             Предвид изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 105792 от 28.04.2017г., постановено по гр. д. № 10161/2015г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 54-ти състав, изменено с Определение № 108384/03.06.2020г.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.