№ 119
гр. гр.Велинград, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИСМ. С. Ц., чрез адв. С. АК Бургас, против
Наказателно постановление № 57/05.04.2022 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя Ц. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 266,
ал. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ за извършено административно нарушение по
чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и на осн. чл. 273, ал. 1 ЗГ са отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението-17 пр. куб. м. иглолистни дърва
от бял бор с дължина 1 м. и вещите, послужили за извършване на
нарушението-товарен автомобил „Щаер“ с бяла кабина с ДКН *****,
собственост на Т.-71 ЕООД.
Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното наказателно постановление, поради допуснати нарушения на
материалния закон и съществени процесуални нарушения. Оспорват се
фактическите констатации, отразени в него. Сочи се, че фактическата
обстановка е останала неизяснена, което е довело до неправилни правни
изводи. Отрича се извършването на вмененото административно нарушение
както от обективна, така и от субективна страна, тъй като превозен билет за
разтоварваната дървесина е бил издаден, а това че разтоварваното количество
е повече от отразеното в превозния билет, не може да се вмени във вина на
жалбоподателя.
В частта, с която, на осн. чл. 273, ал. 1 ЗГ е отнет в полза на държавата
товарен автомобил „Щаер“ с ДКН *****, собственост на Т.-71 ЕООД, се сочи,
1
че е нарушен принципът за съразмерност, прогласен в чл. 20, ал. 4 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, в писмено становище, оспорва въззивната жалба.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от
обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 12.04.2022 г., а жалбата е
подадена на 26.04.2022 г., срещу подлежащ на обжалване акт и от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
На 17.08.2021 г. служители на РДГ – Пазарджик – свидетелите гл.
специалист „горски инспектор“ И.Б., гл. специалист „горски инспектор“ М.Е.
и колегата им Г.П. изпълнявали служебните си задължения, съгласно
утвърден график, на територията на ДГС Селище ЮЦДП. При извършван
обход на територията на гр. Сърница забелязали, че от паркиран в частен
имот товарен автомобил „Щаер“, с рег. № ******, с бяла кабина, се
разтоварват иглолисти дърва от вида бял бор за огрев. Решили да извършат
проверка за законния произход на дървесината. Спрели до имота и поискали
да им бъде предоставен превозен билет за разтоварваната дървесина. От
представения им превозен билет № 7974/00048WQRYSF1 от 16.08.2021 г.
проверяващите установили, че е издаден за 6 плътни куб.м. дърва от дървесен
вид бял бор, което се равнява на 10 пространствени куб.м. дърва. В превозния
билет като получател на дървесината било посочено лицето Р.Т., а превозът
следвало да бъде осъществен с автомобил с рег. № ****** от жалбоподателя
И.Ц.. Посоченият в превозния билет адрес, на който трябвало да бъде
доставена дървесната бил гр. Сърница, ул. ********** № 25, а не този, на
който се разтоварвала. Извършили замерване на процесния дървен материал и
установили, че е около 26 пространствени куб. м.
Установили, че водач на превозното средство е жалбоподателят ИСМ.
С. Ц., който разтоварвал дървата от камиона в имот, собственост на А.А. с
GPS координати 41.742995;24.014092. Установено било също, че превозното
средство е собственост на „Т. 71“ ЕООД с управител и едноличен собственик
на капитала Р.К.Т.. За установеното в хода на проверката бил съставен
Констативен протокол № 161159/17.08.2021 г. По случая било образувано
досъдебно производство № 4195/2021 г. по описа РУ – Велинград, пр.
преписка № 392/2021 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, за
престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК. С Постановление от 17.01.2022 г. на
прокурор при РП Пазарджик, ТО-Велинград наказателното производство
било прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
вр. чл. 9, ал. 2 от НК. Препис от постановлението от 17.01.2022 г., ведно с
2
копие на материалите от досъдебното производство, били изпратени на РДГ –
Пазарджик за преценка за реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
На жалбоподателя И.С. Ц. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 000430/14.02.2022 г., за това че на
17.08.2021 г. в гр. Сърница, общ. Сърница на адрес с GPS координати
41.742995; 24.014092, разтоварва иглолистни дърва от вида бял бор, с
дължина 1 м. с товарен автомобил „Щаер“ бяла кабина с ДКН ******, с общ
обем 17 пр. куб. м., за които не е представен превозен билет-нарушение на чл.
213, ал.1, т. 2 ЗГ. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя,
предявен му бил за подпис и бил подписан без възражения от него. Надлежно
му бил връчен и препис от същия. Въз основа на съставения АУАН и
Постановлението от 17.01.2022 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 4195/2021 г. по описа РУ-
Велинград, пр. преписка № 392/2021 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-
Велинград, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя И.С. Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв., на основание чл. 266, ал. 1, във вр. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ,
за извършено административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, а
именно, за това че 17.08.2021 г. в гр. Сърница, общ. Сърница, на адрес с GPS
координати 41.742995;24.014092 разтоварва от товарен автомобил „Щаер“, с
бяла кабина, с рег. № ******, иглолистни дърва от вид бял бор с дължина 1 м.
с общ обем 17,00 пр. куб. м., непридружени с превозен билет /за дървата не е
представен превозен билет/. На осн. чл. 273, ал. 1 ЗГ били отнети в полза на
държавата 17 пр. куб. м. иглолистни дърва от вида бял бор с дължина 1 м. и
товарен автомобил „Щаер“ с бяла кабина, с ДКН: ******, собственост на Т.-
71 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сърница,
ул. ****** № 14, общ. Сърница.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи от показанията на
служителите на РДГ Пазарджик- свидетелите И.Б. и М.Е. и от писмените
доказателства, приложени по административнонаказателната преписка. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като последователни, логични и
непротиворечиви помежду си. С показанията си свидетелите възпроизвеждат
факти, които са установили лично и непосредствено в хода на проверката.
Свидетелите са лицата, извършили проверката на жалбоподателя за спазване
на изискванията на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, които лично се го видели да разтоварва дървесина в частен имот в гр.
Сърница от процесното превозно средство. Показанията им са обективни,
доколкото макар да са служители в структурата към която принадлежи
административнонаказващият орган, не се твърди и не се установява да се
намират с Ц. в отношения, които биха ги мотивирали да го уличат в
извършване на нарушение. Изложеното от свидетелите се подкрепя от
съставения Констативен протокол № 161159/17.08.2021 г. и от останалите
писмени доказателства.
3
Свидетелските показания не се опровергават от обясненията на
жалбоподателя, който не оспорва фактическата обстановка, а възраженията
му са субективна несъставомерност на нарушението, нито от обясненията
управителя на юридическото лице, собственик на превозното средство, който
също не оспорва фактическата обстановка.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита че
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и представената по делото Заповед № РД49-
199/16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните и в срока по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. Макар в процесния
случай да са смесени общата хипотеза за издаване на наказателно
постановление след съставянето на АУАН и изключението по чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, когато се издава без съставянето на такъв, съставянето на АУАН не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не ограничава по
никакъв начин правото на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да узнае нарушението, в което е обвинен и да организира
защитата си, нито препятства съда да упражни контрол за законосъобразност
на обжалвания акт. В хипотезите на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателното
постановление следва да се издаде в шестмесечен срок от получаване на
материалите по преписката от наказващия орган, който срок е спазен.
Спазена е разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Съдържат се всички
индивидуализиращи признаци на нарушението- датата и мястото на
извършването и установяването му, обстоятелствата, при които е извършено,
за да може жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да се защити срещу
изложените факти.
Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ забраняват се покупко-
продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на
дървесина, която не е придружена с превозен билет. По арг. от чл. 211, ал. 2
ЗГ превозен билет се издава за дървесината, добита от горските и
извънгорските територии, когато се транспортира от временен склад или от
обект, в който постъпва, преработва се или от които се експедира. Съгласно
15б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, превозният билет се издава чрез интернет
информационната система на ИАГ по ред и при условия, определени със
заповед на изпълнителния директор на ИАГ. В изпълнение на тази законова
делегация е издадена действащата към датата на извършване на процесното
деяние Заповед ЗАП-142/14.02.2020 г., с която се утвърждават образците на
4
превозните билети. Съгласно т. 3 от тази заповед превозният билет с надпис
„оригинал“ придружава транспортираната дървесина от мястото на нейното
натоварване (експедиране) до мястото на доставка, както и при нейното
съхраняване на посочения в билета адрес.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 17.08.2021 г.
жалбоподателят И.Ц. е разтоварвал в частен имот, находящ се в гр. Сърница,
дърва от вида бял бор, в общ обем, установен в хода на прекратеното
наказателно производство на 27 пр. куб. м., с дължина 1 линеен метър, в
каквато насока са показанията на свидетелите Б. и Е. и данните от
приложения към преписката Констативен протокол 161159/17.08.2021 г..
Установи се, че на 16.08.2021 г. в 18,47 часа е издаден превозен билет №
7974/00048/WQRYSF1 за 6 куб. м. плътни или 10 куб. м. пространствени
дърва от вида бял бор с дължина 1 линеен метър, който е жалбоподателят е
представил при проверката. Видно е разминаването на измереното
количеството разтоварвана дървесина и това по представения превозен билет,
което и значително и не може да се приеме, че се дължи на техническа грешка
при измерването. За количеството дървесина над 10 пр. куб м. или 6 пл. куб.
метра не е представен превозен билет, т.е. същото не е придружено с превозен
билет. Освен това, като място на доставка в представения от Ц. превозен
билет е посочен друг адрес на доставяне-гр. Сърница, ул. ********** № 25 и
друго лице получател на дървесината-Р.Т., а Ц. е заварен да разтоварва
дървата в гр. Сърница, в частен имот с адрес с GPS координати 41.742995;
24.01.4092, собственост на А.А.. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, когато с едно
превозно средство се транспортира дървесина до различни адреси, се издават
отделни превозни билети за всеки адрес. Ето защо съдът намира, че правилно
и законосъобразно контролните органи са приели, че дървесината над 10
пространствени кубични метра-процесните 17 пр. куб. м. разтоварвани от Ц.,
не е придружена с превозен билет. Не се твърди и не се установява от
доказателствата по делото и при преглед в регистъра на ИАГ за превозните
билети, който е публичен, че е издаден превозен билет за процесното
количество, в който като място за доставка да е посочен адресът, където Ц. е
заварен да разтоварва дървесината.
Ето защо съдът намира, че са налице обективните признаци от състава
на нарушението по чл. 213, ал.1, т. 2 ЗГ, в което жалбоподателят е обвинен.
Съдът намира за неоснователни доводите на И. Ц., че извършеното
нарушение не може да му се вмени във вина. Нарушението на чл. 213, ал. 1, т.
2 ЗГ е формално и може да се извърши само при пряк умисъл. Установява се
от представения по делото Трудов договор № 58/30.11.2020 г. между ИСМ. С.
Ц. и Т. 71 ЕООД, че деецът е назначен на длъжност шофьор на товарен
автомобил в дружеството и че дейността на дружеството е свързана с превоз
на дървен материал. Установи се от обясненията на жалбоподателя, че на
16.08.2021 г. по молба на Р.Т. е превозил дърва с товарен автомобил Щаер с
ДКН *****, собственост на работодателя, които преди това заедно с Т. са
5
натоварили. С оглед професията, която упражнява Ц. е знаел, че обемът на
натоварената дървесина не отговаря на количеството по превозния билет, тъй
като закономерно е имал представа 6 плътни или 10 пространствени кубични
метра колко място заемат в превозното средство, след като и друг път е
превозвал дървесина с него. Запознат е бил с изискванията относно случаите,
в които дървесината следва да е придружена с превозен билет, които са
посочени в закона. Ц. е имал обективна представа също за обема на
дървесината по издадения превозен билет и къде е следвало да бъде
разтоварена, тъй като лично го е подписал след като е бил издаден. Знаел е, че
не се разтоварва на мястото, посочено в него, след като, както сам твърди е
познавал лицето, което го е помолило да я превози и което е вписано като
получател. Ето защо съдът намира, че деецът е съзнавал, че разтоварвайки
процесното количество, за което не е имало издаден превозен билет нарушава
чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, но го е извършил именно с тази цел.
По тези съображения, съдът намира, че законосъобразно е ангажирана
отговорността му по този текст.
В случая не може да намери приложение чл. 28 ЗАНН. Нарушението не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на
обикновените случаи на този вид. Изискванията на закона добитата дървесина
да е придружена с превозен билет освен, че осигурява проследяемост на
движението й от момента на добиване до крайния получател, гарантира
законността на добива. Предвид особеното значение на горските територии,
опазването им от незаконна сеч е важно както за националното стопанство,
така и за околната среда и здравето на гражданите, които ги ползват като
място за отдих и почивка. Затова следва да се спазват стриктно изискванията
за добив на дървесина и свързаните с него последващи дейности по покупко-
продажбата, други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработване на дървесина,
сред което е и това дървесината да е придружена с превозен билет. Освен това
предмет на нарушението е 17 пр. куб. метра дървесина, което е значително и
не може да обоснове прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че размерът на определеното наказание близо до
минимума е справедлив, като се има предвид количеството разтоварвана
дървесина, за което не е имало издаден превозен билет.
По тези съображения наказателното постановление в тази част следва
да се потвърди.
Съдът счита за законосъобразни изводите на
административнонаказващия органи, че са налице и предпоставките на чл.
273, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за отнемане в полза на държавата на
вещите, предмет на нарушението-17 пр. куб. м. дърва от бял бор с дължина 1
м. Възможността вещите, послужили за извършване на нарушение, както и
вещите - предмет на нарушението да се отнемат в полза на държавата
независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са
6
използвани независимо или против волята на собственика им, е изрично
предвидена в чл. 273, ал. 1 ЗГ. Безспорно разтоварваната дървесина се явява
предмет на нарушението по смисъла на чл. 273, ал. 1 от ЗГ.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН сочи, че отнемане не се допуска,
когато стойността на вещите не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е
предвидено друго. Макар посочената разпоредба на чл. 273, ал. 1 от ЗГ да е
специална по отношение на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН нито тя, нито друга
разпоредба от Закона за горите предвижда изключение от принципа, че
средството и предмета на административното нарушение се отнемат в полза
на държавата, независимо от стойността й. Ето защо, съдът намира, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, а
именно при постановяване на отнемане на вещи в полза на държавата,
тяхната стойност да съответства на тежестта на извършеното нарушение.
В случая стойността процесното количество 17 пр. куб. м. дървесина
според постановлението за прекратяване на наказателното производство е
776,95 лв., която съответства на характера и степента на нарушението и в тази
част наказателното постановление следва също да се потвърди.
Незаконосъобразно обаче е отнето в полза на държавата превозното
средство, от което е разтоварвана дървесина. Действително същото е
послужило за извършване на нарушението посредством монтирания на него
автокран /щипка/, с който е разтоварвана. Използвано е от лице, което се
намира в трудови правоотношения с неговия собственик и на което
превозното средство е било поверено, поради което съдът счита, че тезата на
жалбоподателя и на управителя на дружеството, че Р.Т. не е знаел за
извършения превоз е необоснована и неподкрепена с доказателства. Като
управител на дружеството Р.Т. организира дейността му и негово задължение
е да следи по какъв начин, от кого и за какво се ползват материалните активи.
В подкрепа на твърденията на управителя, че на 17.08.2021 г. е бил болен не
се представиха доказателства. Нарушението е извършено в делничен ден,
като не се твърди в този ден Ц. е възпрепятстван да изпълнява трудовите си
задължения. Ето защо съдът намира, че нарушението е извършено по време на
изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение с "Т.-71"
ЕООД, за което управителят на дружеството е знаел. Не се представиха по
делото доказателства в подкрепа на твърденията, че товарният автомобил е
бил повреден и не е трябвало да се движи. Според данните в публичния
регистър на ИАГ за издадените превозни билети, с това превозно средство е
транспортирана дървесина на предишния ден- 15.08. 2021 г.. Освен това
твърденията на Ц. и Т. са противоречиви относно повредата, като единият
твърди, че е бил повреден автокранът /щипката/, а другият, че е повредена
хидравликата. Ето защо в случая за законосъобразността на наказателното
постановление в тази част решаващо е съответствието между стойността на
отнетата вещ и характера и тежестта на нарушението. Съдът намира, че
такова съответствие не е налице, поради което тази санкция се явява
7
незаконосъобразна. Видно от представеното по делото Удостоверение №
616174/13.07.2022 г. за застрахователна стойността на превозното средство,
неоспорено от насрещната страна, поради което съдът го кредитира,
стойността на процесното превозно средство е 44 800 лв. и е в пъти по-висока
от стойността на непридружения с превозен билет дървен материал. Освен
това не се установи това превозно средство да е послужило за извършване
преди това на друго нарушение по ЗГ. Количеството разтоварван дървен
материал, предмет на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, също не
оправдава прилагането на предвидената в чл. 273, ал. 1 ЗГ законова мярка.
Ето защо в тази част наказателното постановление следва да се отмени.
При този изход на правния спор, приключил с отхвърляне на жалбата в
частта относно извършеното нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 ЗГ, на
жалбоподателя не се дължат разноски и претенцията за заплащането им е
неоснователна. Разноски не се претендират и от административнонаказващия
орган.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 57/05.04.2022 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите-Пазарджик, в частта, с която на
ИСМ. С. Ц., ЕГН: **********, с адрес гр. Сърница, общ. Сърница, ул.
******** № 4, е наложено административно наказание глоба в размер на
100,00 лв. /сто лева/, на основание чл. 266, ал. 1, във вр. чл. 275, ал. 1, т. 2 от
ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 57/05.04.2022 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите-Пазарджик, в частта, с която на
осн. чл. 273, ал. 1 ЗГ, се отнемат в полза на държавата 17 пр. куб. м.
иглолистни дърва от вида бял бор с дължина 1 м.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 57/05.04.2022 г. на Директора
на Регионална дирекция по горите-Пазарджик, в частта, с която на осн. чл.
273, ал. 1 ЗГ, се отнема в полза на държавата товарен автомобил „Щаер“ с
бяла кабина, с ДКН: ******, собственост на Т.-71 ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. ****** № 14, общ. Сърница.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
връчване на съобщенията до страните, че е изготвено, пред Административен
съд Пазарджик, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8
9