№ 13625
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110139040 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. В. В. срещу „С.К“ АД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че страните не са обвързани от клаузата на чл. 27 от Договор за
паричен заем № *******/11.07.2022 г. поради нищожност на уговорената
неустойка за неосигуряване на обезпечение в размер на 0,9 % от отпуснатата
сума на ден, и за осъждане на същия да върне на ищцата 50 лева (частично от
1190,30 лева) – платени от ищцата суми въз основа на нищожната клауза или
на договора за кредит, който бил изцяло нижщожен, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2023 г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за
паричен заем № *******/11.07.2022 г., с който на ищцата били отпуснати от
ответника 950 лева при годишен лихвен процент 36 % и годишен процент на
разходите 42,58 %, като кредитът бил със срок на изплащане 12 месеца и
общата дължима сума била 1188,06 лева. В чл. 27 от договора се
предвиждало, ако ищцата не предостави обезпечение в 3-дневен срок, същата
да дължи на кредитора и неустойка в размер на 0,9 % от отпуснатата сума на
ден. Ищцата твърди, че е изплатила изцяло задължението по договора на
02.08.2022 г., но той бил нищожен и следвало да върне само получената
главница, тъй като в договора била уговорена лихва в размер над 3 пъти над
законната и това я правело незаконна, а и посочването на по-висока лихва
било основание да се приеме, че липсва реквизит на договора – точно
посочване на лихвения процент, поради което целият договор е нищожен.
Освен това не било посочено кои компоненти се включват в изчислението на
годишния процент на разходите, поради което и той бил неточно посочен, а
това означавало, че липсва и този реквизит на договора, а и освен това в
годишния процент на разходите не била включена неустойката. За
неустойката се сочи, че била уговорена в противоречие с добрите нрави, тъй
1
като силно се отклонявала от размера дори на вероятните вреди на кредитора
от непредоставяне на обезпечение. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „С.К“ АД,
което оспорва основателността на иска. Ответникът признава, че е сключен
твърденият от ищцата договор, като тя е получила 950 лева, а размерът на
уговорената неустойка не е включен в годишния процент на разходите.
Излага подробни мотиви относно процедурата за сключване на договора за
кредит от разстояние, както и за това, че ищцата е знаела съдържанието на
договора, свободно се съгласила с него и затова то нямало как да е
неравноправно. Поддържа, че уговорената неустойка не била
незаконосъобразна, имала обезпечителна и гаранционна функция и не
противоречала на добрите нрави, като нямало пречка да се уговарят
неустойки за непредоставяне на обезпечение, с което ответникът да обезпечи
сигурността на плащането. Поради това се иска отхвърляне и на главния, и на
евентуалния иск. Претендира разноски
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 33, ал. 1 и 2
ЗПКр – за главния иск, и чл. 26, ал. 4 ЗЗД във връзка чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал.
1, т. 9 и 10 ЗПКр; чл. 143, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и чл. 26,
ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД – по съединения кумулативно осъдителен иск,
като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с
правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите,
на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в
диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между тях е сключен Договор за паричен заем №
*******/11.07.2022 г., с който на ищцата били отпуснати от ответника 950
лева, а в договора са вписани годишен лихвен процент 36 % и годишен
процент на разходите 42,58 %; че е уговорена неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на кредита на ден при забава за предоставяне на обезпечение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба и отговора.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищцата счетоводна експертиза и
задължаване на ответника да представи документи, тъй като същите не са
необходими за правилно разрешаване на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
2
НАСРОЧВА гражданско дело 36539 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 24
април 2024 г. от 15:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са главни искове за прогласяване на нищожност на клауза в
договор за кредит поради противоречие със закона – уговаряне на неустойка в
непропорционален размер, както и за връщане на недължимо платеното по
договора за кредит, който се твърди, че е недействителен поради неправилно
посочване на ГПР и уговорена прекомерна лихва, с правна квалификация на
главния иск – чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 33, ал. 1 и 2
ЗПКр, а по съединения кумулативно осъдителен иск – чл. 26, ал. 4 ЗЗД във
връзка чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр; чл. 143, ал. 1 ЗЗП във
връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните има
сключен договор и уговорка за неустойка, като уговорената неустойка не
изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Евентуалният иск се уважава, ако съдът при преценка на ефекта на
неустоечната клауза и текста на договора установи, че същата не отговаря на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или
годишният процент на разходите е неправилно посочен, което съгласно
решение на СЕС от 21.03.2024 г. подело C-714/22 П.К се приравнява на липса
на посочен ГПР, и се установи, че ищцата е платила на ответника в повече от
отпуснатото ѝ по договора.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между тях е сключен Договор за паричен заем
№ *******/11.07.2022 г., с който на ищцата били отпуснати от ответника 950
лева, а в договора са вписани годишен лихвен процент 36 % и годишен
процент на разходите 42,58 %; че е уговорена неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на кредита на ден при забава за предоставяне на обезпечение.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: плащане на сума по договора в размер повече от 950 лева.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: размера на вредите си от неизпълнение на задължението за
обезпечение; съразмерността на тези вреди с уговорената неустойка.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищцата за експертиза и задължаване на ответника да представя документи.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – М. В. В., че ако
не изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да я осъди да заплати
разноски на ответника.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4