№ 745
гр. Варна, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Виляна Н. М.
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500909 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 24392/25.03.2024г., подадена от
Я. И. Я., ЕГН ********** срещу решение № 621/28.02.2024г., постановено по
гр.д. № 7300/2022г. на ВРС, 9 състав, с което са отхвърлени предявените от Я.
И. Я., ЕГН ********** срещу Д. П. Г., ЕГН **********, конституирана по
реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на процеса
първоначален ответник П. Г. Д., ЕГН **********, искове, както следва:
- петиторен иск с правна квалификация по чл. 108 от ЗС за признаване
за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ищецът е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху реална
част с площ от 140 кв. м., ситуирани върху имот с идентификатор
10135.5418.4295 с обща площ от 2 774 кв. м., находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, местност „Боровец Юг“, изобразени във форма на
четириъгълник върху представената по гр. д. № 20993/2019 г. на РС-Варна на
1
лист 113 комбинирана скица към допълнителна СТЕ, щриховани с червен
щрих и обозначение с условен № 0,1, въз основа на Договор за продажба на
имот – частна общинска собственост от 30.05.2018 г. и осъждане на ответника
да предаде владението върху гореописаната реална част на ищеца.- да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Иван Кънчев
И., ЕГН **********, е собственик на ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ с номер
501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед, община
Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587, одобрен със
Заповед с номер РД-16- 7706-67 от 04.04.2016г. на Областен Управител на
Област Варна, на основание изтекла в полза на ищеца 10 годишна придобивна
давност, считано от 25.02.2008г.,
- осъдителен облигационен иск с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 660.00 лева
/шестстотин и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от
правото на ползване на гореописаната реална част от 140 кв. м. от недвижим
имот с идендификатор 10135.5418.4295, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, местност „Боровец Юг“ за периода от 30.05.2018 г. до
28.03.2019 г. и от 23.03.2022 г. до 07.06.2022 г., ведно с обезщетението за
забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда – 07.06.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на събрания
по делото доказателствен материал. Въззивникът изразява несъгласие с извод
на съда, че праводателят на ищеца Община Варна се е снабдила с АОС за
процесния имот без да има фактически и правни основания, поради което и
собствеността върху имота не е прехвърлена на ищеца. Счита, че по делото не
са събрани доказателства за идентичност на възстановения на наследници на
К.Т.Г. имот и процесната реална част. Сочи още, че при съставяне на АОС
наследниците на К.Х. не са се противопоставили. Счита, че Община Варна е
придобила собствеността върху процесния имот по силата на чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ. Излага се оплакване, че първоинстанционният съд не е коментира
направеното от ответника възражение за придобивна давност по чл.79 от ЗС,
което въззивникът счита за недоказано. Въззивникът моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с
което исковете да бъдат изцяло уважени, както и да му бъдат присъдени
2
направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, подаден от въззиваемата страна Д. П. Г., ЕГН **********, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита обжалваното
решение за правилно – постановено в съответствие с приложимия материален
и процесуален закон и обосновано. Сочи, че предмет на делото не са били
правата на наследниците на К.Т.Г.. Излага, че първоинстанционният съд
подробно е мотивирал при събрани по делото множество доказателства
извода си, че Община Варна не е станала собственик на процесния имот,
поради което не е могла да прехвърли правото на собственост върху него на
ищеца-въззивник в настоящото производство. Навежда възражение, че
въззивникът за първи път с въззивната жалба оспорва липсата на идентичност
между възстановения на наследниците на К.Х. М. /с имена по мъж К.Т.Г./ и
процесния имот, поради което за него е настъпила преклузия. Отделно от
това се сочи, че има влязло в сила решение по подадена от Я. И. Я. жалба
срещу Заповедта на Областния управител за одобряване на ПНИ, която е
отхвърлена. Излага още, че съдът не се е произнесъл по възражението на
ответниците за придобиване на имота по давност, доколкото е отхвърлил
исковете поради недоказаност на твърдяното от ищеца придобивно
основание. В случай, че въззивният съд счете, че следва да разгледа
възражението, излага съображения във връзка с основателността на същото.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да й бъдат
присъдени направени пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице помагач Община Варна не е депозирало отговор по
жалбата.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Я. И.
Я., ЕГН ********** срещу П. Г. Д., ЕГН **********, починал в хода на
процеса, като на негово място е конституиран наследника му Д. П. Г., ЕГН
**********, с която са предявени следните обективно съединени искове:
- иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на реална част с площ от 140 кв. м.,
3
ситуирани върху имот с идендификатор 10135.5418.4295 с обща площ от 2
774 кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Боровец
Юг“, изобразени във форма на четириъгълник върху представената по гр. д.
№ 20993/2019 г. на РС-Варна на лист 113 комбинирана скица към
допълнителна СТЕ, щриховани с червен щрих и обозначение с условен № 0,1,
въз основа на Договор за продажба на имот – частна общинска собственост от
30.05.2018 г. и осъждане на ответника да предаде владението върху
гореописаната реална част на ищеца.
- иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 660 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на
гореописаната реална част от 140 кв. м. от недвижим имот с идендификатор
10135.5418.4295, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност
„Боровец Юг“ за периода от 30.05.2018 г. до 28.03.2019 г. и от 23.03.2022 г. до
07.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.06.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за продажба на
имот – частна общинска собственост № Д18000890ВН от 30.05.2018 г.
ищецът е придобил собствеността върху имот с идентификатор
10135.5418.4295 с обща площ от 2 774 кв. м., находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, местност „Боровец Юг“. Владението му било предадено на
01.06.2018г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол, но без
процесната реална част от 140 кв.м., която била в държане на ответника. На
28.03.2022г. ищецът отнел владението на ответника, но след това бил осъден
с решение по гр. д. № 20993/2019 г. на РС-Варна да предаде на П. Г. Д.
владението върху процесаната реална част. И с протокол за въвод във
владение по образуваното въз оносва на посоченото решение изпълнително
дело № 20227190400075 на ЧСИ Ст.Янк. ответникът отново бил въведен във
владение на реалната част от 140 кв.м. Поддържа, че праводателят му Община
Варна е бил собственик на имота с идентификатор 10135.5418.4295 на
основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Имотът попадал в територия стопанисвана
от ТКЗС, като земята е била обобществена. Имотите в процесната местност
имали статут на държавни поземлени имоти, правото на собственост върху
които не можело да се придобива по давност. Процесният имот не
съставлявал земя по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ, защото от момента на
създаването на СО „Боровец-юг“ земята изгубила земеделския си характер.
4
Твърди, че към 2002 г. при влизане в сила на ПНИ, процесният новосъздаден
имот не е бил засегнат от реституционни решения и заповеди по § 4к, ал. 7 на
ПЗР на ЗСПЗЗ, не е бил изкупен по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от
ползватели, на които е бил предоставен за ползване, нито е имал
характеристиките на държавен такъв. Ищецът счита, че ответникът
упражнява фактическа власт върху процесната реална част, без да има годно
правно основание за това, поради което дължи и парично обезщетение на
ищеца за лишаване от ползване. Ищецът счита, че претърпените от него
имуществени загуби възлизат на 53 лева месечно или общо 660 лева и се
отнасят за периода от 30.05.2018 г. до 28.03.2019 г. и за периода от 23.03.2022
г. до 07.06.2022 г.
В срока по чл. 131 ответникът е депозирали писмен отговор, с който
оспорва исковете като неоснователни. Ответникът оспорва материалната
легитимация на ищеца като собственик на ПИ с идентификатор
10135.5418.4295, реална част от който е предмет на предявения иск. Оспорва
твърдението, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния
имот, тъй като праводателят му не е бил собственик на имота. Сочи, че по
отношение на общината не е налице твърдяното от ищеца придобивно
основание по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Твърди, че имот с идентификатор
10135.5418.4295 попада в имот, заявен за възстановяване в полза на
наследниците на К.Т.Г., представляващ нива от 5 дка, шеста категория,
намираща се в терен по §4 на Галата в м-ст Фъндъклъка /Боровец-Юг/, по
отношение на който с Решение № 725/27.07.2000 г. на ПК-Варна е било
признато право на собственост на наследниците на К.Т.Г.. На 10.02.1992 г.
синът на К.Т.Г., починала на 18.11.1975 г., е подал заявление до Общинската
поземлена комисия-Варна за възстановяване собствеността върху
земеделските земи на наследодателката му в землището на Галата, общ.
Варна. Процесният имот с идентификатор 10135.5418.4295 по действащата
КК попадал в границите на новообразуван имот № 3581 по ПНИ на с.о.
„Боровец-юг“, земл. „Галата“, общ. Варна. Новообразуваният имот бил
записан на наследниците на К.Х. М., като имената К.Т.Г. и К.Х. М. са били на
едно и също лице. Сочи се, че със заповед от 02.10.2007 г. на Областния
управител на обл. Варна, влязла в законна сила на 05.06.2009 г., са изменени
предходни заповеди за одобряване на ПНИ на с. о. „Боровец-юг“, земл.
„Галата“, като имот № 3581 е заличен, а на негово място са обособени
5
няколко новообразувани имота, между които НИ № 4295 с площ от 2776 кв.
м. и НИ № 4294 с площ от 1128 кв. м. и двата били вписани в регистъра към
ПНИ за наследниците на К.Х. М.. В обобщение се твърди, че процесният
имот с идентификатор № 10135.5418.4295 е идентичен на новообрзувания НИ
пл. № 4295, който попадал в имот признат за възстановяване по реда на § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на К.Х. М., с имена по мъж – К.Т.Г..
И преди, и след изменението на КККР през 2011 г., ПИ с идентификатор
10135.5418.4295 е бил записан в кадастралния регистър като собственост на
наследниците на К.Х. М., съобразно влезлия в сила ПНИ по отношение на НИ
№ 4295. С оглед на горното оспорва твърденията на ищеца, че процесният
имот не е бил засегнат от реституционни решения; че към 2002 г. е влязъл в
сила ПНИ за същия; че Община Варна е придобила собствеността върху
имота на основание чл. 25 ЗСПЗЗ. Оспорва твърдението, че владението върху
имота е предадено на ищеца на 01.06.2018 г. Оспорва твърдението, че на
28.03.2019 г. ищецът е отнел от ответника владението върху процесната
реална част от имота. Твърди, че на същата дата ищецът е разрушил част от
оградата на имота, предоставен за ползване на ответника още през 1982 г. и
владян от последния от тогава до настоящия момент, но не е отнел
владението върху процесната реална част от ответника. Отнемането на
владението по скрит и насилствен начин от страна на ищеца спрямо
ответника по отношение на процесната реална част от имота е станало на
20.06.2019 г., за което ищецът бил осъден по реда на чл. 76 от ЗС да предаде
на ответника отнетото по скрит и насилствен начин владение.
С отговора ответникът прави и възражение за придобиване по давност
на процесните 140 кв. м. реална част от имота, на основание чл. 79 от ЗС, като
се сочи, че ответникът законосъобразно владее имота още от 1982 г. въпреки
отрежданията на ПНИ на м. „Боровец-юг“, земл. Галата. Твърди, че с решение
№ 14-260 от 14.04.1982 г. на ИК на ОСН-Варна му е предоставено право на
ползване, в изпълнение на Постановление № 11 от 2.03.1982 г. на МС, върху
хавра от 0.8 дка, находяща се в землището на гр. Варна, м-ст Мемищона, при
граници Ив.К., Л. П.в и път. Реалната част от ПИ с идентификатор
10135.5418.4295, която е предмет на иска по чл. 108 ЗС, попадала върху част
от територията на имота, предоставен за ползване през 1982 г. на ответника,
която част от имота в последствие с влезлия в сила през 2009 г. ПНИ е
включена в територията на пл. № 4295, отреден за наследници на К.Х. М..
6
Оспорва твърдението на ищеца, че не е текла придобивна давност в полза на
ответника, доколкото процесният недвижим имот не е бил общинска
собственост, поради което и по отношение на същия не е приложим
мораториума, въведен с разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС. Отделно се сочи, че
разпоредбите на ЗД на ЗС са обявени за противоконституционни.
Третото лице-помагач Община Варна с писмен становище оспорва
твърденията в писмения отговор. Поддържа, че е било титуляр на правото на
собственост върху недвижимия имот, продаден на ищеца с договора от
30.05.2018г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Представен от ищеца по делото е договор за продажба на имот – частна
общинска собственост № Д18000890ВН от 30.05.218г., сключен между
Община Варна като продавач и Я. И. Я. като купувач по отношение на
недвижим имот с административен адрес: гр. Варна, С.О. „Боровец-юг“,
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.5418.4295 с площ от 2
774 кв. м. по КККР на гр. Варна.
Приет по делото /л.226/ е и Акт за частна общинска собственост № 7958
от 24.09.2014г. по отношение на поземлен имот с идентификатор
10135.5418.4295 с площ от 2 774 кв. м. по КККР на гр. Варна., находящ се в
гр. Варна, С.О. „Боровец-юг“. Като правно основание за собствеността е
вписана разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС. Към преоиската по издаването
му е приложено удостоверение от 21.03.2014г., издадено от ОЗС-варна,
съгласно което до момента няма постъпили реституционни претенции от
наследниците на К.Х. М..
С решение № 260117/18.01.2021г. по гр.д. № 20993/2019г. по описа на
ВРС, влязло в законна сила на 02.12.2021г., на основание чл.76 от ЗС Я. И. Я.
е осъден да предаде на П. Г. Д. отнетото по скрит и насилствен начин
владение върху площ от 140 кв.м. от имот, находящ се в гр. Варна, местност
„Боровец-юг“, с номер 10135.5418.4295, изобразени във форма на
четириъгълник върху представената по гр. д. № 20993/2019 г. на РС-Варна на
лист 113 комбинирана скица към допълнителна СТЕ, щриховани с червен
щрих и обозначение с условен № 0,1. Приложена е и описаната в диспозитива
7
на решението скица.
С протокол за въвод във владение от 23.03.2022г. по изп.д. №
20227190400075 на ЧСИ Ст.Янк. владението върху описаните в решението
140 кв.м. от имот с идентификатор са отнети от владението на длъжника Я. И.
Я..
Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е
обстоятелството, че ответникът към датата на съдебно заседание /10.04.2023г/
упражнява фактическата власт върху процесната реална част от 140 кв.м.
Представено от ответника по делото е заявление с вх. №
50305/10.02.1992г., подадено от Н.Т.Г., в качеството му на наследника на
К.Т.Г. до Общинска поземлена комисия гр. Варна за възстановяване
собствеността върху земеделски земи в землището на гр. Варна Галата, като в
трета точка е вписана нива с площ от 5 декара в м. „Фъндъклъка“ с посочени
граници. Към заявлението е представена декларация, че К.Х. М. – по паспорт
и К.Т.Г. – по мъж е едно и също лице.
С решение № 725 от 26.07.2000г. на ПК-Варна е признато право на
собственост на наследниците на К.Т.Г. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху нива с площ от 5 декара, находяща се в терен по пар.4
на Галата в местността Фъндъклък /Бор.-юг/.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена от
10.05.2023г., издадено от Община Варна /л.260 от делото/, се установява, че
имената на лицето К.Х. М., родена на 01.04.1905г. и починала на 18.11.1975г.
в с. Галата, общ. Варна, и имената К.Т.Г., са имена на едно и също лице.
В писмо от 15.03.2023г. от главен експерт „ЗЗЗК“. Отдел „Земеделие“,
община Варна до началник отдел „Общинска собственост“ при Община
Варна /л.285 от делото/, съставено с оглед настоящото производство, е
отразена следната информация: ПИ 10135.5418.4295 с площ от 2774 кв.м. по
КККР на гр. Варна попада в ПИ № 3581 по ПНИ на С.О. „Боровец-юг“, с
площ от 5104,46 кв.м., записан на наследници на К.Х. М. с решение №
725/26.07.2000г. на ПК-Варна по заявление № 50305. По жалба на Н.Т.Г. е
уважен проект за изменение на НИ 2892 по ПНИ на С.О. „Боровец-юг“, като
имот № 3581 се заличава и се новообразуват НИ 2889 с площ от 600 кв.м. за
Г. Г. М., НИ 2900 с площ от 600 кв.м. за Ст.Ат.Ж., НИ 4294 с площ от 1128
кв.м. за наследниците на К.Х. М. съгласно решение на ПК и НИ 4295 с площ
8
от 2776 кв.м. за наследниците на К.Х. М. съгласно решение на ПК, както и се
образуват нови граници на НИ 2892, който става с площ от 600 кв.м. за Я. И.
Я.. Приложени към писмото: регистър на ПНИ на местност „Боровец-юг“ за
имот № 3581, в който е записан собственик: наследници на К.Х. М. с
документ за собственост № 725/26.07.2000г.
Видно от удостоверение № 122 от 07.05.1982г. за предоставяне право на
ползване на земя, издадено ОНС-Варна, на П. Г. Д. е предоставено правото на
ползване върху хавра с размер 0,8 декара, находяща се в землището на гр.
Варна, местност Мемишона.
С разрешение за строеж № 311 от 26.08.1986г., издадено от РНС
‚Аспаруховски“ – Варна, на П. Г. Д. едадено разрешение за сезонна
постройка в парцел по плана на м. Ракитника със застроена квадратура 35
кв.м.
В ДВ, бр.30 от 01.04.2003г. е обявено, че със заповед № РД-1-7706(467)
от 04.12.2002г. и заповед № РД-1-7706(68) от 11.03.2003г. на областния
управител на област Варна е одобрен планът за новообразувани имоти на
селищно образование м. Боровец-юг, землище Галата, обл. Варна.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ответника – П. П. и Н. Г.ева. И двамата
свидетели са съседи на процесния имот. Съгласно показанията им както на
ответника П. Д., така и на св. Н. Г.ева през 80-те години са предоставени за
ползване земи /хаври/ с площ от около 800 кв.м. в местността „Боровец-юг“
понастоящем, но към момент на раздаването им за ползване местността се
„Мемишона“. Оттагава те си обработвали имотите. П. Д. много добре
стопанисвал имота, имал насадени много асми, плодни дръвчета и храсти,
цветя, направени алеи и бордюри, редовно поддържал имота и поливал
насажденията. Имал изградена вилна сграда. Целият имот, обработван от Д.
бил ограден с ограда от мрежа и колове. Част от същата била съборена през м.
март 2019г., включително били изкорени насажденията край нея, от страна на
ищеца Я. Я.. Била съборена и част от оградата на св. Г.ева, чийто имот бил
между тези на ответника Д. и ищеца Я.. Преди този момент свидетелите
сочат, че никой не е проявявал претенции към имотите, не са идвали
геодезисти, не е извършвано трасиране. След като Д. си възвърнал владението
на мястото на старата ограда поставил нова.
9
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено, се установява следното:
Процесната реална част от имот с идентификатор 10135.5418.4295 по
КК попада върху територията на ПНИ на С.О. „Боровец-юг", одобрен със
заповед № РД-1- 7706(467)04.12.2002 г. на Областен управител на Варненска
област, поправена със заповед № РД-1-7706(68)11.03.2003 г. на областния
управител. Със Заповед № РД-07-7706-272/02.10.2007 г. на областния
управител на обл. Варна е изменен ПНИ на с. о. „Боровец-юг“, в частта, която
е за ПИ 3581, като се попълват НИ 2889, НИ 2900 в ПИ 3581, изменят се
границите на ПИ 2892, който има обща граница с ПИ 3581, и ПИ 2894. От
територията на НИ 3581 след измененията се образуват НИ 4294 и НИ 4295 и
се заличава ПИ 3581.
Съгласно първоначално одобрения ПНИ на посоченото селищно
образувание, процесната реална част с площ 140 кв. м. от ПИ с
идентификатор 10135.5418.4295 попада в ПИ с идентификатор
10135.5418(403).2894, със записан собственик в кадастралния регистър към
плана П. Г. Д..
За Ни 2894 по ПНИ има изменение след първоначално одобрения план,
състоящо се в ограничаването на поземления имот до 600 кв.м., тъй катоп
ползвател на имота е П. Д., като западната граница, която е дъно на имота, се
премества ма изток. Преди изменението площта на този имот е била 895 кв.м.
Процесната реална част от имот с идентификатор 10135.5418.4295
съобразно разписния лист към ПКП попада в стар имот с пл. № 512 по План
на старите имотни граници със собственик К.Х. М..
Имот идентификатор с 10135.5418.4295 е нанесен в първоначално
одобрената кадастрална карта със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на
АГКК, без да е отразено попълването на НИ 10135.5418.2900 със Заповед №
РД-07-7706-272/02.10.2007г. на Областен управител на област Варна, поради
което площта му е 3374 кв.м. С изменението на КК със Заповед № КД-14-03-
1166/09.05.2011г. се попълва НИ 10135.5418.2900, който е с площ от 600 кв.м.
и площта на ПИ 10135.5418.4295 се променя на 2774 кв.м. Няма изменение по
отношение на вписването на собствеността в кадастралния регистър, където
като собственик са вписани наследници на К.Х. М.. С извършеното изменение
10
не се засяга процесната реална част с площ от 140 кв.м., защото не се засяга
общата граница между двата процесни имота.
Процесната реална част попада в имота на П. Г. Д. предоставен му за
ползване съгласно удостоверение № 122/07.05.1982г. за предоставяне на
право на ползване по постановление № 11/02.03.1982г. на МС.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-оценителна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че средният пазарен наем
на 140 кв.м. от процесния имот с идентификатор 10135.5418.4295 за периода
от 30.05.2018г. до 28.03.2019г.е в размер на 100 лева, а за периода от
25.03.2022г. до 07.06.2022г. е 34 лева.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от
ЗЗД.
По иска по чл.108 от ЗС
Съобразно правилoто за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже твърдението си, че е собственик на процесната
реална част на твърдяното от него основание и че ответникът владее имота, a
ответникът следва да докаже, че владее имота на правно основание.
Ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.5418.4295 с площ от 2 774 кв. м. по КККР на гр. Варна,
в който се намира процесната реална част от 140 кв.м., по силата на договор
за продажба на имот – частна общинска собственост от 30.05.2018г., сключен
с Община Варна. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът
владее реалната част, предмет на иска.
От ответника е направено възражение, че ищецът не е придобил
собствеността върху процесния имот, тъй като праводателят му не е бил
собственик на имота.
Не е спорно сключването на горепосочения договор за покупко-
продажба на имот – частна общинска собственост, както и че преди
сключване на договора за процесния имот е издаден акт за общинска
собственост № 7958 от 24.09.2014г. по отношение на процесния имот. В
11
същия като основание за придобиване на собствеността е посочена
единственото общата разпоредба на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, според която
общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на
общината със закон. Съгласно чл.5, ал.3 от ЗОС актът за общинска
собственост няма правопораждащо действия. Действието на АОС е
констативно, а не конститутивно, поради което при оспорването му в тежест
на общината /лицето, което се позовава на акта/ е да докаже наличието на
посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху
имота – в този смисъл решение решение № 391 от 18.10.2012 г. по гр.д. №
1139/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. №
1167/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр.д. №
643/2011 г. на ВКС, І г.о. и др.
В настоящия случай твърденията на ищеца са, че конкретното
придобивно основание на Община Варна е разпоредбата на чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ. Съобразно посочената правна норма земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска
собственост. Константна е съдебната практика, според която в приложното
поле на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които
са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция, както и земи,
които не са изкупени от ползватели по реда и условията на пар.4 и сл. от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
Установено по делото е, че със заявление вх. № 50305/10.02.1992г.,
подадено от Н.Т.Г., в качеството му на наследник на К.Т.Г., е поискано
възстановяване на нива с площ от 5 декара в м. „Фъндъклъка“, както и че във
връзка със заявлението е постановено решение № 725 от 26.07.2000г. на ПК-
Варна, с което е признато право на собственост на наследниците на К.Т.Г. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 5
декара, находяща се в терен по пар.4 на Галата в местността Фъндъклък /Бор.-
юг/. Именно посоченото решение е вписано в регистъра на собствениците
към първоначалния одобрен ПНИ на м. „Боровец-юг“ от 2003г. по отношение
на НИ № 3581, с площ от 5104,46 кв.м., записан на наследници на К.Х. М., в
който съобразно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза попада и спорната по делото реална част. Безспорно установено е,
че имената К.Х. М. и К.Т.Г. са имена на едно и също лице. От СТЕ се
установи още, че след приемането на ПНИ на м. „Боровец-юг“ от 2003г. са
12
направени изменения през 2007г. в частта за НИ № 3581, който е заличен, а от
него са образувани НИ 4294 и НИ 4295 /съвпадащ с процесния ПИ
10135.5418.4295 по КККР на гр. Варна/. От експертизата става ясно още, че
процесната реална част от имот с идентификатор 10135.5418.4295 съобразно
разписния лист към ПКП попада в стар имот с пл. № 512 по План на старите
имотни граници със собственик К.Х. М.. От изложеното, се налага извода, че
спорната реална част от ПИ 10135.5418.4295 попада в имот, който е подлежал
за възстановяване на наследниците на К.Х. М. и освен това е бил заявен за
възстановяване. При това положение имотът не попада в обхвата на чл.25 от
ЗСПЗЗ и не е станал общинска собственост ex lege. Обстоятелството, че в
преписката по приемането на акта за общинска собственост съществува
удостоверение, съгласно което имотът не е заявен за възстановяване от
наследници на К.Х. М., не променя горните изводи, като издаването на
същото вероятно се дължи на разликата в имената на правоимащото лице,
доколкото същото в заявлението за възстановяване и в решението на ПК е
посочено като К.Т.Г..
По възражението във въззивната жалба за липса на доказана
идентичност между местността „Фъндъклък“ и местност „Мемишона“ съдът
намира следното:
На първо място, след запознаване с отговора на исковата молба, с който
е оспорено твърдяното придобивното основание на Община Варна, предвид
че имотът е заявен за възстановяване от наследниците на К.Х. М./ К.Т.Г. с
гореописаното заявление с вх. № 50305/10.02.1992г. и за възстановяването му
е издадено решение № 725 от 26.07.2000г. на ПК-Варна, ищецът не е направил
възражение, че посочената в заявлението и решението местност „Фъндъклък“
не е идентична с местността, в която се намира процесния имот –
„Мемишона“, съответно доказателства в тази насока не са събирани. Такова
възражение е направено едва с въззивната жалба, с която за първи път е
поискана съдебно-техническа експертиза по въпроса, съответно искането е
отклонено като преклудирано.
На следващо място, съдът намира, че заявеният за възстановяване имот
съвпада с процесния по вече изложените по-горе съображение за отразяването
именно на решение № 725 от 26.07.2000г. на ПК-Варна в регистъра към ПНИ
като основание за собственост на наследниците на К.Х. М.. Посоченото
13
решение на ПК-Варна е постановено след измененията на пар.4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г. и няма конститутивно действие за правото
на собственост. Последното възниква едва с приемане на ПНИ и издаване на
заповед по пар.4к, ал.7, а именно след индивидуализиране на възстановения
имот с приемането на ПНИ. В настоящия случай в самото решението на ПК е
посочено, че имотът е в м. „Фъндъклък“/„Боровец-юг“/, което означава, че
това местоположение се приема за идентично. Именно при приемането на
ПНИ на с.о. „Боровец-Юг“ за НИ № 3581 е записано, че е собственост на
наследниците на К.Х. М. въз основа на посоченото решение на ПК-Варна,
което е основание да се приеме, че това е индивидуализацията на имота,
признат за възстановяване. Същевременно от СТЕ се установи, че спорната
реална част от процесният имот попада в НИ № 3581, както и в имота,
предоставен за ползване на ответника.
По всички изложени съображения, съдът намира, че Община Варна не е
придобила собствеността върху процесния имот по силата на разпоредбата на
чл.25, ал.1 от ЗС, тъй като същият е бил заявен за възстановяване, съответно
не е имала право да актува същия като общинска собственост. Доколкото
праводателят на ищеца не е бил собственик, то с покупко-продажбата не е
прехвърлено правото на собственост върху ищеца.
Действително както се сочи във въззивната жалба,
първоинстанционният съд не е разгледал възражението на ответната страна за
придобиване на процесната реална част по давност, но това не е било
необходимо с оглед извода, че ищецът не е собственик поради липсата на
вещно-транслативно действие на договора за покупко-продажба. По същите
съображения и въззивният състав намира, че не следва да се произнася по
възражението за давност.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.59 от ЗЗД
Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
В разглеждания случай за да установи основателността на иска ищецът
следва да докаже обедняването си – факта че не е получавал доход от
14
собствения си имот за посочения период и че това е станало за сметка на
ответника, който се е обогатил, т.е. ищецът следва установи, че ответникът е
ползвал имота без да е имал основание, като не е правил разходи /плащал
цена/ за ползването, а в тежест на ответника е да установи, че е разполагал с
основание да ползва имота.
Както се посочи по-горе, в настоящия случай не се установи обедняване
на ищеца, доколкото същият не е собственик на процесния имот и не е имал
правото да получава доход от него за процесния период.
С оглед на гореизложеното, искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемaта страна направените в настоящото
производство в размер на 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 621/28.02.2024г., постановено по гр.д. №
7300/2022г. по описа на РС-Варна, 9 състав.
ОСЪЖДА Я. И. Я., ЕГН **********, с адрес: ************** да
заплати на Д. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, сумата от
1500 лева, представляваща направени във въззивната инстанция разноски за
платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач: Община
Варна, БУЛСТАТ *********, конституирано на страната на ищеца Я. И. Я.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16