Мотиви към присъда №134/29.04.2014г.,
постановена по н.о.х. дело №125/2014г. по описа на РРС.
Районна прокуратура
гр.Радомир е повдигнала обвинение против Ц.Г.Л., родена на *** г. в гр. Д., с постоянен адрес: с.Б., общ.Б., обл.К.,
ул.”Св.
/спогодба, одобрена с определение от .
г. по гр.д. № . г. по описа
на Районен съд гр.Радомир,влязла в сила на
13.10.2011г./ да издържа свой низходящ - детето си З.И.И., с ЕГН ********** чрез баща й и неин законен представител И.М.И., съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно - 14 месечни вноски по 80.00 лева,
или общо 1120.00 лева,
за периода от 01.12.2012 г. до 31.01.2014 г., като деянието е извършено
повторно / след като е била осъдена с присъда № . г. по н.о.х.д. № .
година по описа на РС – Радомир, влязла в сила на 06.06.2012 г. и присъда №.. по
н.о.х.д. №.. по описа на РС-Радомир, влязла в сила на 05.06.2013г./ –
престъпление по чл.
183, ал.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл. 28, ал.1 от НК.
Представителят на РП
гр.Радомир поддържа обвинението така, както е предявено, като предлага подсъдимата
Л. да бъде призната за виновна, но да не й се налага наказание в условията на
чл.183, ал.3 от НК.
Защитникът на подсъдимата
пледира да не й се налага наказание в условията на чл.183, ал.3 от НК.
Радомирският районен
съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със спогодба,
одобрена от съда с определение от 05.10.2011г. по гр.д.№.. по описа на Районен
съд гр.Радомир, влязло в сила на 13.10.2011г. подсъдимата Л. се е задължила да издържа свой низходящ - детето си З. И. И., с ЕГН ********** чрез баща й и неин законен представител И.М.И., като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лева, считано от 01.05.2011г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства,
водещи до нейното изменение или прекратяване.
С присъда №..,
постановена по н.о.х.д.№.. по описа на РС-Радомир, влязла в сила на
06.06.2012г. подсъдимата е била призната за виновна в това, че след като е била
осъдена да издържа свой низходящ – детето си З.
И. И., с ЕГН ********** чрез баща й и неин законен представител И.М.И., като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лева, считано от 01.05.2011г. съзнателно
не е изпълнила това свое задължение за периода от месец май 2011г. до месец
януари 2012г., поради което и на основание чл.183, ал.1, във вр. с чл.54 от НК
й е било наложено наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично на адрес гр.Б. д.,
ул.”В. К.” бл.., ет.., ап.
както и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. С
присъда №.. по н.о.х.д. №.. по описа на РС-Радомир, влязла в сила на
05.06.2013г. подсъдимата е била осъдена, като й е било наложено наказание
„пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една
година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез публикация на
присъдата в регионален вестник за това, че след като е била осъдена да издържа
свой низходящ – детето си З.И. И., с ЕГН ********** чрез баща й и неин законен представител И.М.И., като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лева, считано от 01.05.2011г. съзнателно
не е изпълнила това свое задължение за периода от 01.02.2012г. до 30.11.2012г. От
събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимата не е
изпълнявала своето задължение да издържа своя низходящ – детето си З. И. И., с ЕГН ********** чрез баща й и неин законен представител И.М.И., като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лева за периода от 01.12.2012г. до
31.01.2013г. От представените по делото доказателства, обаче, се установява, че
до приключване на съдебното следствие подсъдимата е издължила цялата сума за
инкриминирания период /т.е. за периода 01.12.2012г. до 31.01.2013г. включително
- четиринадесет месечни вноски по 80,00 лева, т.е. 1120,00лева/, както и, че не
са настъпили други вредни последици за пострадалата /в този смисъл са
показанията на свидетеля И.М.И./.
Така приетата за
установена фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитания по
делото свидетел И.М.И., както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК. Всички те кореспондират помежду си по отношение
авторството на деянието, механизма на неговото извършване и формата на вината,
поради което съдът им дава вяра.
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът намери за доказано по делото, че
подсъдимата не е заплащала дължимата месечна издръжка на детето си за периода 01.12.2012г.
до 31.01.2013г., т.е. за 14 месечни вноски, поради което същата е осъществила с
деянието си от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна
деянието е извършено чрез бездействие.
От субективна страна
подсъдимата е действала при пряк умисъл като форма на вината.
Причина за извършване
на деянието е ниското й правно съзнание.
С оглед на
обстоятелството, че преди постановяване на присъдата подсъдимата е изпълнила
задължението си за инкриминирания период и от свидетелските показания се
установи, че не са настъпили други вредни последици за пострадалия, както и, че
до настоящия момент разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК не е прилагана спрямо
подсъдимата, съдът, след като я призна за виновна, не й наложи наказание.
В този
смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Районен съдия: