Решение по дело №821/2023 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 300
Дата: 15 юни 2023 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20231510100821
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Дупница, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Юлия Д. Й. Вукова
в присъствието на прокурора Д. Ем. Й.
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510100821 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която
искова молба е предявен иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ.
Ищецът излага твърдения за причинени му неимуществени вреди от действия на
прокуратурата, нарушаващи правото на Европейския съюз- Договора за ЕС - преамбюл, чл.
2, чл. 4§3; чл. 6§3, чл. 19, §1, ал. 2, на Хартата на основните права на ЕС-преамбюл, чл. 1, чл.
20, чл. 47, §§1 и 2, по следните преписки, образувани от Районна прокуратура-Кюстендил:
Преписка вх. № 1564/2016г. и Преписка вх. № 661/2018г.; както и по ДП № 1260/2017г. по
описа на РП-Кюстендил и ДП № 7 от/2018г. по описа на ОСлО при ОС-Кюстендил.
Твърди, че подал жалба в РП-Кюстендил, по която била образувана преписка №
594/2016г., по която РП на няколко пъти се произнесла с постановления за отказ да образува
досъдебно производство. Всички тези откази били отменени от Окръжна прокуратура, и
впоследствие било образувано ДП № 1260/2017г. по описа на РП-Кюстендил, ДП № 7
от/2018г. по описа на ОСлО при ОС-Кюстендил. Същото било прекратено с постановление
на прокурор от РП-Кюстендил от 26.02.2018г., потвърдено с постановление на прокурор от
ОП на 18.02.2018г.
Ищецът счита, че с действията си прокуратурата е извършила съществено нарушение
на правото на ЕС, изразяващо се в неспазване на правото му на справедлив съдебен процес и
на ефективни правни средства за защита. Не било проведено обективно, всестранно и пълно
1
изследване на всички обстоятелства и не била постигната справедливост. Излага подробни
описания на конкретните действия/бездействия на прокуратурата, чрез които са допуснати
нарушения на правото на ЕС по посочените производства.
Твърди, че от тези действия за него са произтекли неимуществени вреди, изразяващи
се в засягане на личното му достойнство и чест, интензивни негативни емоции и
преживявания; чрез системни неверни и позорящи твърдения било подкопано доброто му
име в обществото. Обръщайки се към Прокуратурата, ищецът не получил защита на своите
права, а напротив-с действията си тя самата се превърнала за него в източник на вреди.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата от 3200.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 18.05.2018г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез Наталия Илиева-
прокурор в РП-Кюстендил, с който се изразява становище неоснователност на предявения
иск. Оспорват се твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди във връзка с
описаните прокурорски преписки. Излагат се пространни съображения за недоказаност на
претенцията. Оспорва се предявения иск и по размер, при условията на евентуалност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
От изпратеното от РП-Кюстендил ДП № 1260/2017г. по описа на РП-Кюстендил, ДП
№ 7 от/2018г. по описа на ОСлО при ОС-Кюстендил, се установява следното:
Досъдебно производство № 7 от/2018г. по описа на ОСлО при ОС-Кюстендил, пр. пр.
№ 594/2016г. по описа на РП-Кюстендил е образувано и водено за това, че като свидетел по
досъдебно производство № 910/2014г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил пред надлежен
орган на властта съзнателно е потвърдил неистина-престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
След приключване на разследването, същото е прекратено от РП-Кюстендил с
постановление от 26.02.2018г., на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. След
жалба на В. срещу постановлението на РП-Кюстендил, същото е потвърдено с
постановление на ОП-Кюстендил от 18.05.2018г. По жалба срещу постановлението на
прокурор от ОП-Кюстендил е образувана преписка в АП-София, по която, с постановление
от 31.08.2018г. е потвърдено постановлението на ОП-Кюстендил.
По делото не са ангажирани от ищеца доказателства за претърпените от него
неимуществени вреди, въпреки дадените с доклада по делото указания в тази насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Отговорността на държавата – членка за неизпълнение на договорите и актовете на
институциите не е уредена изрично както в Договорите, така и във вторичното право на ЕС,
но е допустима съгласно решението на Съда на ЕС по дела С-6/90 и С-9/90 Andrea
Francovich et Danila Binifaci, според което „принципът на отговорност на държавата за
вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното
2
право, за които носи отговорност държавата е присъщ на системата на Договора“. Правното
основание на тази отговорност се определя от нормата на чл. 4, § 3 от Договора за
европейския съюз /ДЕС/, която предвижда, че държавите членки са длъжни да предприемат
всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на
задълженията си произтичащи от Договорите и актовете на институциите на Съюза. При
неизпълнение – държавата следва да предприеме всички необходими мерки за
преустановяването му и да поправи последиците от това неизпълнение. Последното включва
и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на нарушението.
Отговорността може да възникне от действия в нарушение на общностното право на
всеки държавен орган-независимо от правомощията и мястото му с оглед разделението на
властите. Това може да бъде орган на законодателна, изпълнителна или съдебна власт.
Изразеният общо принцип, че държавите-членки носят отговорност за вреди независимо от
органа, който ги е причинил, е последван и от изрично произнасяне на Съда на ЕС,
потвърждаващо възможността за ангажиране на извъндоговорната отговорност на
държавата от действия на съдебен орган - решението по делото Kobler - постановено в
рамките на процедура по преюдициално запитване.
Основателността на предявения иск за обезщетение за вреди, причинени от
нарушаване на правото на Европейския съюз е предпоставена от наличието на няколко
предпоставки – претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, нарушението да
е достатъчно съществено и да съществува причинна връзка между нарушението и вредата,
претърпяна от увреденото лице. Съдът следва също така при преценка на дължимостта на
претендираното обезщетение да прецени дали нарушението е явно, а то е явно, когато е
нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС (Решение С-224/01) или явно
не е съобразена установената съдебна практика на СЕС (С-168/15).
Настоящите искове са предявени от лице с правен интерес, което твърди, че в рамките
на проведени производства от органи в структурата на съдебната власт са били нарушени
защитени от правото на ЕС негови права – правото на справедлив съдебен процес и
ефективни правни средства за защита,правото на достъп до информация и достъп до
документи.
При преценка на гореописаната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав не
констатира допуснати нарушения в гореописания смисъл. Субективното усещане на ищеца
за несправедливост, обусловено от прекратяване на преписките, образувани по негови
жалби, не намират опора в доказателствения материал по делото.
При липса на първата предпоставка, а именно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, то предявения иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. За
пълнота следва да се посочи, че не са ангажирани от ищеца каквито и да било доказателства
за претърпени от него неимуществени вреди, както и за причинна връзка между тях и
прекратените досъдебни производства/прокурорски преписки.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като несонователен, предявения от И. Г. В. , ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ №
2, иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора на ЕС, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3200.00 (три хиляди и двеста)
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 18.05.2018г. до окончателното изплащане, вследствие
действията на Прокуратурата по ДП № 1260/2017г. по описа на РП-Кюстендил, ДП № 7
от/2018г. по описа на ОСлО при ОС-Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ОС гр. Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4