Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно
заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА мл. съдия М. МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 9944 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение №31452 от 27.04.2018 г.,
постановено по гр.д. № 78841/2017 г. по описа на СРС, 58 състав, са
отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца С.М.Б. срещу ответника
Институт по отбрана „П.Ц.Л.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т.10б КТ за
отмяна на уволнението, извършено със заповед № 377/17.10.2017 г., чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ – за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност „заместник директор“, както и иск по чл. 225, ал. 1 КТ за
сумата от 24 396 лева /сбор от шест брутни работни заплати/ за периода
17.11.2016 г. – 17.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2017
г.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца в производството С.М.Б., по
отношение срочността на която е постановено задължителното за въззивния състав
на съда разрешение, дадено с определение № 1311/15.04.2019 г. по ч.гр.д. №
1535/2019 г. по описа на САС, ТО, 5 състав. Жалбоподателят излага оплаквания за
неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, с оглед липсата на задълбочен анализ на доказателствата
по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Kъм момента на сключване на трудовия
договор от 05.04.2016 г. ищецът не бил подал заявление за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в НОИ. Поддържа се, че действието по подаване на
такова заявление не представлява упражняване на правото на пенсия, а само
задължава осигурителния орган да се произнесе по него. Ищецът упражнил правото
си на пенсия, считано
от месец юли 2016 г. В тази връзка се поддържа, че неправилно съдът преценил,
че е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.
Неправилно
още според жалбоподателя районният съд приел, че на 23.05.2017 г. ищецът бил
освободен от длъжността „доцент“ в Научния съвет, той бил освободен от тази
длъжност след прекратяване на трудовото му правоотношение с процесната заповед.
Заявеното искане е за отмяна на постановеното решение и уважаване на
предявените искове в цялост.
Подаден
е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство
Институт по отбрана „П.Ц.Л.“, представлявано от директора, с който същата се
оспорва с доводи за неоснователност и неправилност на съображенията на
въззивника, съдържащи се в жалбата.
Поддържа се, че районният съд правилно е установил фактите и въз основа
на тях отхвърлил исковете, тъй като правото на пенсия от страна на ищеца било
упражнено, считано от 01.01.2016 г., т.е. същото вече е било възникнало към
момента на сключване на трудовия договор между страните. Излагат се подробни
съображения от правна страна за приложението на уволнителното основание по чл.
328, ал. 1, т. 10б КТ. Въззиваемият намира доводите, съдържащи се във
въззивната жалба относно освобождаването на ищеца като член на Научния съвет,
за неотносими към предмета на делото. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ акцентира,
че е недопустим, а и неоснователен, тъй като ищецът не ангажирал в хода на
производството доказателства за размера на брутното трудово възнаграждение,
както и за оставането си без работа в шестмесечния период след прекратяване на
договора. Заявено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
постановеното решение – потвърдено.
С
определение № 262143/29.01.2021 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на
починалия в хода на въззивното производство въззивник ищец С.М.Б. са
конституирани наследниците му по закон – М.А.Б. и М.С.Б..
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че
страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът
първоначално заемал длъжността „доцент“ в отдел „Комуникационни и информационни
системи и защита на информацията“, дирекция „Развитие на системите С4I” при ответника, както и че между
тях било сключено допълнително споразумение, с което Б. бил преназначен на
длъжността „заместник директор“ на Института, като с процесната заповед от
17.10.2017 г. на директора на ответника трудовият договор бил прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, считано от 18.10.2017 г.
Като
писмено доказателство по делото пред първоинстанционния съд е приет трудов договор
№ 3-978/05.04.2016 г., по силата на който ищецът е заел длъжността „доцент“ в
отдел „Комуникационни и информационни системи и защита на информацията“,
дирекция „Развитие на системите С4I” в Института по отбрана.
По
делото е представено допълнително споразумение № 3-1311/22.05.2017 г., сключено
по реда на чл. 119 КТ, съгласно което служителят се преназначава на длъжността
„заместник директор“ на Института по отбрана, на пълен работен ден, като се
променя размерът на основното му и допълнителните трудови възнаграждения.
На
17.10.2017 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ с разпореждане при
неспазване на срока на предизвестието на служителя да му бъде заплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Със
заповед № 377 на директора на ответното учреждение от 17.10.2017 г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е прекратено трудовото правоотношение между
страните, възникнало с договор № 3-978/05.04.2016 г., считано от 18.10.2017 г.
Със заповедта е предвидено на служителя да се изплатят обезщетения по чл. 220,
ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
По
делото е представен протокол № 33/25.10.2017 г. от заседание на научния съвет
на Институт по отбрана „П.Ц.Л.“, видно от който е взето решение за
освобождаване като член на научния съвет и от състава на научната организация
на доцент д-р С.М.Б., тъй като лицето вече е извън състава на Института.
Видно
е, че с Разпореждане № **********/26.05.2016 г. на ръководител „ПО“, ТП на НОИ,
София-град, на С.М.Б. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 01.01.2016 г., пожизнено, по заявление, подадено на 20.05.2016 г. и
навършена възраст 58 г. и 8 м.
С
разпореждане № **********/27.06.2016 г. на ръководител „ПО“, ТП на НОИ,
София-град е изменен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
от 01.01.2016 г.
С
писмо, изх. № 1029-21-1111#1/24.01.2018 г. директорът на ТП – София град, НОИ
уведомява, че С.М.Б. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 01.01.2016 г., от която дата е отпусната и пенсия на
лицето.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. С оглед
настъпилата в хода на въззивното производство смърт на ищеца, обуславяща
невъзможността за евентуално /предвид изхода на спора по делото/ възстановяване
на трудовоправната връзка между страните, производството по делото по
претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е недопустимо, поради това, че спорното
по делото субективно право, защитавано чрез иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ е строго лично и ненаследимо и като такова е не е допустимо
поддържането му от наследниците на починалия в хода на производството ищец.
Предвид това обстоятелство, постановеното от първоинстанционния съд решение
следва да бъде обезсилено в тази му част и производството по този иск да бъде
прекратено. В останалата част решението е допустимо. В тази връзка следва да се
посочи, че спорното по делото субективно право на вземане за парично обезщетение,
защитавано чрез иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225,
ал. 1 КТ е имуществено и наследимо и като такова е допустимо предявяването му
от наследниците на починалия в хода на производството ищец /в този смисъл
Определение № 421/22.11.2018 г. по дело № 709/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /.
Предвид горното и като съобрази обстоятелството, че искът по чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ е обусловен от успешно провеждане на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно, въззивният съд намира, че за да
се произнесе по акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, следва преди това да
се е произнесъл по главния иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ / Решение № 275/28.10.2014 г., постановено по гр. д. №
3049/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /.
По
същество обжалваното решение е правилно, като първият съд правилно е отхвърлил
предявените искове. Във връзка с оплакванията на ищеца, съдържащи се в
подадената срещу решението въззивна жалба, и възраженията на ответника, релевирани
с отговора, съдът следва да изложи свои мотиви по съществото на правния спор.
В
конкретния случай спорни между страните по делото се явяват обстоятелствата
считано от кога е упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
респективно при наличието на какви предпоставки за работодателят възниква
правото да прекрати трудовото правоотношение със свой служител на основание чл.
328, ал. 1, т. 10б КТ.
С
Определение № 791/07.07.2015 г. е допуснато касационно обжалване в хипотезата
на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос, свързан с предпоставките за
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10а КТ /понастоящем т.10б, след изменение с ДВ, бр. 98 от 2015 г., в
сила от 1.01.2016 г./ и конкретно - в кой момент се счита за упражнено от
работника/служителя правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст - с
подаването на заявление до осигурителния орган, или от момента на отпускане на
пенсията.
С
Решение № 266 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2015 г., III г. о., ГК, като
се е позовал на постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 218 от
19.06.2015 г. по гр. д. № 7139/2014 г. на ВКС, IV ГО, с което вече е бил даден
отговор на поставения за решаване правен въпрос, съставът на ВКС е приел, че
упражняването на правото на пенсия следва да се свърже с момента, от който
дадено лице придобива правното положение на пенсионер, т. е. когато с
насрещното волеизявление на НОИ е признато и установено съществуването на
правото и пенсията е отпусната от конкретната дата, посочена в разпореждането
на осигурителния орган. Релевантният момент за преценка на условието по чл.
328, ал. 1, т. 10а КТ /сега т. 10б КТ/, дали трудовото правоотношение е
възникнало, след като лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, е датата, от която
осигурителният орган е отпуснал пенсията в съответния размер. Ако тази дата
предхожда датата на сключване на трудовия договор, работодателят може да
упражни потестативното си право да го прекрати в хипотезата на чл. 328, ал. 1,
т. 10а КТ /сега чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ/; ако датата на отпускане на пенсията
е по-късната в сравнение с тази на сключване на трудовия договор, не е налице
фактическият състав на това прекратително основание.
Настоящият
състав на въззивния съд изцяло споделя това правно разрешение, както и
изложените от ВКС аргументи в подкрепа на същото в цитираните решения.
Работодателят
може, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, едностранно
да прекрати трудовия договор с работник или служител, когато трудовото
правоотношение е възникнало след като лицето е придобило и упражнило правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основните елементи на правото на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10б КТ са: 1/ работникът или служителят не само да е
"придобил" право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и
реално да го е "упражнил" - т. е. да получава пенсия за осигурителен
стаж и възраст; и 2/ трудовото правоотношение с работещия пенсионер да е
възникнало, след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, т. е. лицето да има правното положение на пенсионер за
осигурителен стаж и възраст. Това са предпоставките, които следва да са налице,
за да може работодателят да упражни правото си да прекрати договорната връзка
на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ.
Правото
на пенсия възниква за осигуреното лице при наличие на предвидените в закона
предпоставки и се осъществява като се следва определена административна
процедура. Тя започва със заявление на правоимащото лице до съответния
териториално компетентен осигурителен административен орган, който със свое
разпореждане отпуска или отказва отпускането на пенсия. Подаването на заявление
обаче, не е достатъчно за упражняването на субективното право на пенсия, защото
освен него, е необходимо наличието на правото да се установи с конкретна
начална дата от осигурителния орган и да се определи размерът на пенсията.
Затова подаването на писменото заявление не представлява упражняване на
правото, а само предпоставка, която задължава осигурителния орган да се
произнесе и ако са налице предпоставките, да отпусне съответната пенсия.
Следователно
при наличие на волеизявление на осигурителния орган за отпускане на пенсията от
определена дата и от тази дата, посочена в разпореждането, за начална дата на
отпускане на пенсията, осигуреното лице придобива качеството на
"пенсионер", респ. към този момент следва да се счита, че
преобразуващото право не само е придобито, но и е упражнено.
В
конкретния случай като писмени доказателства по делото са приети обсъдените
по-горе две разпореждания, издадени от осигурителния орган, както и официално
писмо до работодателя, от съдържанието на които е видно, че ищецът е упражнил
правото си на пенсия, считано от 01.01.2016 г., а трудовият договор № 3-978, по
силата на който е възникнало трудовото правоотношение между страните е сключен
на по-късна дата - 05.04.2016 г. Следователно за ответника работодател валидно
е възникнало, съответно е упражнено правото да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца от последната заемана от същия длъжност – заместник
директор на Института по отбрана.
Според настоящия състав на съда ирелевантно за
възникване правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение със
свой служител, придобил и упражнил правото си на пенсия на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10б КТ, е имал ли е намерение служителят да подава заявление за
отпускане на пенсия към момента на сключване на договора, както и кога
субективно е почувствал, че е упражнил това си право.
Като
неотносими към предмета на правния спор следва да се ценят доводите на ищеца за
значението на освобождаването му като член на научния съвет и от състава на
научната организация, доколкото се касае за искове, занимаващи се със
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение и последиците
от същото.
Ето
защо в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност, въззивният състав, както посочи
по-горе, следва да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати
производството по същия.
Искът
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от изхода по
главния предявен иск, като с оглед изводите, до които съдът достигна за
неоснователността на последния, то и следва да се заключи, че правилно СРС е
отхвърлил и иска за обезщетение за оставане без работа във връзка с извършеното
уволнение.
По разноските:
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има
право да му бъдат присъдени разноските за въззивното производство. Искане в
този смисъл не е заявено, като по делото липсват доказателства разноски да са
били извършени от страната в тази фаза на процеса.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №31452 от 27.04.2018 г., постановено по гр.д. № 78841/2017 г. по
описа на СРС, 58 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С.М.Б.,
ЕГН **********, срещу Институт по отбрана „П.Ц.Л.“, БУЛСТАТ ********, иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ –
за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „заместник
директор“ и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.
ПОТВЪРЖДАВА решение №31452 от
27.04.2018 г., постановено по гр.д. № 78841/2017 г. по описа на СРС, 58 състав,
в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С.М.Б.,
ЕГН
**********, срещу Институт по отбрана „П.Ц.Л.“, БУЛСТАТ ********, искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т.10б КТ за
признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед №377/17.10.2017
г. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 24 396
лева /сбор от шест брутни работни заплати/ за периода 17.11.2016 г. –
17.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните пред Върховния касационен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.