О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ.С. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Петкова
въззивно гражданско дело № 2067
по описа за 2018
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 24875/19.08.2019 г., подадена от Г.С.Л., чрез
адв. В.Т., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 923/23.07.2019 г., постановено по настоящото дело. В
молбата се излага становище, че с постановеното съдебно решение, съставът на
ВОС е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения имат и двамата съпрузи. Претендира се, че съобразно
разпоредбата на чл. 329 от ГПК разноските следва да останат в тежест на
страните, така както са направени, а в условията на евентуалност се моли да
бъде изменено решението в частта за разноските като бъдат присъдени такива в полза на
молителя съразмерно с уважената част от въззивната
жалба.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от М. Володимировна Т., с който се изразява становище за
неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред въззивната инстанция е
образувано по жалба на Г.С.Л. срещу решение №2567/04.06.2018г.,
постановено по гр.д. №19149/17г. по описа на ВРС, 48-ми с-в, в частите, с
които: е прието, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
между възизвника и М.В.Т., родена на ***г., сключен
на 22.09.2007 г. в гр. Уман, обл.
Черкаси, Украйна, за което е съставен акт № 1778 от
14.11.2007 г. от длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Варна, има и
въззивника Г.Л., предоставено е упражняването на
родителските права по отношение на детето
М. Г. Л. на майката М.В.Т., като е определено местоживеенето на детето М. Г. Л.
при майката М.В.Т., с адрес: ***, определен е режим на лични отношения на
бащата с детето детето М. и е осъден Г.С.Л. да
заплаща в полза на детето М., чрез неговата майка и законен представител М.В.Т.,
месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от предявяване на
иска-19.12.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за
изменение или прекратяване, на основание чл.143 от СК.
С Решение № 923/23.07.2019 г. съставът на Варненски окръжен съд е потвърдил решение №2567/04.06.2018г., постановено по
гр.д. №19149/17г. по описа на ВРС, 48-ми с-в, в частите, с които: е прието, че
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между Г.С.Л., ЕГН **********,***,
и М.В.Т., родена на ***г., сключен на 22.09.2007 г. в гр. Уман,
обл. Черкаси, Украйна, за
което е съставен акт № 1778 от 14.11.2007 г. от длъжностното лице по
гражданското състояние в гр. Варна, има и мъжът Г.Л.; в частта, с която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. Г. Л., ЕГН **********, на майката М.В.Т.,
като е определено местоживеенето на детето М. Г. Л., ЕГН ********** при майката
М.В.Т., с адрес: ***, както и е осъден Г.С.Л., ЕГН ********** да заплаща в
полза на детето М., чрез неговата майка и законен представител М.В.Т., месечна
издръжка в размер на 150 лв., считано от предявяване на иска-19.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, на основание чл.143 СК.
Съставът на ВОС е изменил е режима на лични отношения, определен между бащата Г.С.Л.,
и детето М. Г. Л. като го определя в следния смисъл: бащата Г.С.Л. да взема и
вижда детето М. Г. Л. както следва:
-
всяка втора и четвърта седмица от месеца от
17.00 часа в петък с преспиване до 17.00 часа в неделя;
-
на рождения ден на бащата 30 януари от 10.00
часа до 21.00 часа, а ако е учебен ден- от 10,00ч. до 21.00ч. на първия следващ
30 януари почивен ден;
-
до навършване на 10-годишна възраст на детето
бащата да може да присъства на организираните партита
по повод рождения ден на детето съвместно с майката, както и да взима и вижда
детето М. всяка година в деня, следващ рождения му ден - 21 януари, от 17,00ч. с преспиване до 9,00
ч. на следващия ден, като осигури присъствието му в учебни занятия, ако денят е
учебен;
-
всяка четна година по време на Великденските
празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден
на празника;
-
всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на
24.12. до 18:00 часа на 26.12., с приспиване;
- всяка
четна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 02.01., с
приспиване;
- по 20 дни през лятната ваканция, когато
майката не ползва платения си годишен отпуск.
С
постановеното решение въззивникът Г.С.Л. е
осъден да заплати на въззимаемата М.В.Т. разноски
пред въззивната инстанция в размер на 1460 лева, на
основание чл. 78 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящият случай, Варненски окръжен съд е
бил сезиран с искане за присъждане на разноски в полза на М.В.Т. преди приключване на
последното съдебно заседание. Представен е списък по член 80 от ГПК (л.
300 от делото), с който се претендира присъждане на разноски в размер
на 1460,00 лв., от които 1200,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и
60,00 лв. платен депозит за преводач и 200,00 лв. платен депозит за СПЕ. За
доказване реалното извършване на разноските, страната е представила договори за
правна защита и съдействие от 12.11.2018 г. и 17.06.2019 г., платежно нареждане
от 15.02.2019 г. и банков превод от 01.04.2019 г.
С подаването на въззивната си жалба въззивникът Г.С.Л. е
оспорил съдебното решение в гореописаните части, а не само в частта относно
вината за разстройството на брачните отношения, поради което и пред въззивната
инстанция е неприложима разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК. Приложима е
разпоредбата на чл. 329, ал. 2, изр. 2 от ГПК, съобразно която при въззивно обжалване, разноските следва да бъдат присъдени по
реда на член 78 от ГПК. Въззиваемата страна е
ангажирала адвокат и заплатила възнаграждение на същия за защита срещу всички
изложени в жалбата оплаквания. С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция – потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части,
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на разноски в
полза на въззиваемата страна М.В.Т..
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 24875/19.08.2019 г., подадена от Г.С.Л., чрез адв. В.Т., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 923/23.07.2019 г., постановено по в. гр. дело № 2067 по
описа за 2018 г. на Окръжен съд Варна.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба чрез Окръжен съд Варна пред Върховен
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.