РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Търговище, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20213500900086 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497, ал. 1 т. 1 и чл.
429, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД от К. А. К., ЕГН **********
от с. *******, ул. „*******“ №7, област *******, действащ чрез адв. Н. Н. Д.
– ШАК и С. А. Х. – САК, със съдебен адрес гр. *******, ул. „*******“ №
****, четвърти полуетаж, офис №4 ПРОТИВ „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *******, ул. „*******“ №
**** за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за търпените от него болки и страдания в резултат на ПТП от
02.06.2021 г., в гр. Омуртаг, км. 1+904 – второкласен път II-48, причинена от
водача на ППС марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № Н5836ВС – Н. Я. Х.,
за което е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП –
02.06.2021 г. със „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД. Претендират законна лихва върху
посочената по-горе сума на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата
на уведомяване с извънсъдебната претенция – 21.06.2021 г. до окончателното
й изплащане, ведно със законна лихва върху главница 60 000 лева и лихва на
1
осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата, на която изтича 15 работни дни
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1., или от дата 13.07. 2021 г. до окончателното й
изплащане. Ищецът бил депозирал писмена претенция с вх. № 100-2205 на
21.06.2021 г., като по нея е образувана щета № 10021100101275Н при
ответното дружество. От застрахователя „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД отговорили на
така депозираната извънсъдебна претенция с писмо с изх. № Л—3911 от
09.07.2021 г., че към настоящия момент е необходимо представяне на
допълнителни документи (цялата документация по образуваното досъдебно
производство, вкл. влязъл в законна сила краен акт, с който е приключило.
Претендират се разноски.
По реда и в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Д., със становище по
допустимостта и основателността на предявените искове по чл. 432, ал. 1 от
КЗ. Оспорват изцяло предявените срещу „ЗАД АРМЕЕЦ” АД искове както по
основание, така и по размер, като считат същите за неоснователни, но
допустими. Оспорва се отговорността на водача Н. Х. по основание и по
размер. Същият не бил реализирал виновно поведение, в резултат на което да
е причинено процесното ПТП. Оспорва се причинно-следствената връзка
между ПТП и травматичните увреждания на К. К., както и причинната връзка
между тези увреждания и претендираните неимуществени вреди. Оспорват се
вредите като факт от обективната действителност и като размер. Водачът на
автобус Мерцедес Туризмо, с рег. № HD57TUR, е осъществил противоправно
поведение, като управлявайки посоченото МПС с превишена скорост в
населено място, е поставил в невъзможност водача на микробус „ФОРД
ТРАНЗИТ“, с рег № Н5836ВС да го възприеме, респективно да го пропусне
като движещ се по път с предимство. С действията си водачът на „Мерцедес
Туризмо“ е предопределил непредотвратимостта на удара с управляваното от
Н. Х. МПС „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег.№ Н5836ВС, което правомерно е
преминавало през кръстовището. При условията на евентуалност, правят
възражение за съпричиняване, като твърдят, че пострадалият се е намирал
неправомерно на пътното платно. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение, възникнало на основание застрахователен
договор, обективиран в полица № BG/11/120003215143 относно МПС „ФОРД
ТРАНЗИТ“, с рег.№ Н5836ВС.
2
По реда и в срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба от ищеца К. А. К., Поддържат се всички доказателствени искания и ще
се ползват от всички приложени писмени документи към исковата молба.
Заявяват, че за посочения механизъм за настъпване на ПТП са ангажирали
нужните доказателствени искания в т. 3 на исковата молба, а доколкото при
деликтната отговорност вината се презумира, то считат, че същата е налице.
Относно оспорване наличието на причинно-следствена връзка и така
описаните по вид и характер травми и здравословно състояние на ищеца
считат, че са ангажирали съответните доказателства и доказателствени
искания, които ще установят твърдените факти и обстоятелства. Считат, че не
е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
С допълнителен отговор по реда на чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответното
дружество заявява, че поддържа направените възражения по механизма на
автопроизшествието, поддържат направените възражения за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение, поддържат направените
възражения за съпричиняване, поддържат възраженията си по отношение на
претендираните лихви.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: на първо място следва да се посочи, че производството по делото
беше спряно, до приключване на наказателното производство, образувано за
разследване на престъпление и произшествието, при което е пострадал
ищецът. С влязла в сила присъда по НОХД № 113/ 2022 г. на РС – Омуртаг,
подсъдимият Й. Р. – румънски гражданин, управлявал автобус „Мерцедес“ и
подсъдимият Н. Я. Х., управлявал т.а. „Форд Транзит“, са признати за
виновни, при условията на независимо съпричиняване, в извършването на
престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“, предложение второ от НК и са им
наложени съответните наказания. Деянието, за което Н. Х. е признат за
виновен е свързано с нарушаване на правилата за движение по пътищата –
неспазване на знак Б2 – да спре и пропусне движещия се с предимство
автомобил, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, касаещ предприемане на безопасна маневра
– завой наляво, като с действията си е причинил на К. А. К. – ищеца, счупване
на главата на лявата раменна кост, причинило на пострадалия трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник за срок от 5-55 месеца.
Присъдата е влязла в сила на 24.07. 2023 г.
От съдебно-медицинската експертиза се установи, че на 02.06.2021 год.,
при описаното по-горе произшествие, К. К. е бил блъснат от товарен
автомобил, при което паднал по гръб върху лява гръдна половина и получава
травма на лява раменна става. При извършените изследвания в МБАЛ –
Търговище и най-вече рентгенови изследвания, се установява, че има
счупване на главичката на лява раменна кост, с малък костен фрагмент.
Приложено е закрито наместване на счупването – без операция, след което е
3
поставена ортеза на лява раменна става за два месеца – обездвижване на
рамото. Това счуване е причинило трайно затрудняване движението на левия
горен крайник, със среден срок за възстановяване пет-шест месеца, от датата
на увреждането. По време на получаването на счупването и определен период
след това, той е търпял много силни болки и страдания, защото счупената
кост боли силно. След оздравителния период ще останат леки ограничения
при движения в областта на раменната става, най-вече при вдигане на левия
горен крайник горе. В момента движи, но по-бавно вдига ръката, защото при
рязко вдигане получава силни болки в областта на рамото. Трябва да внимава.
Също ще има болки при по-тежък физически труд с лявата ръка. Необходимо
е да провежда рехабилитация, за по-бързо възстановяване и по-пълно
раздвижване на раменната става. При млади хора – като ищеца, по-
благоприятно протичат оздравителните процеси, като вещото лице се надява
да се възстанови напълно, да няма болки, но това е прогноза. Може болките
да продължат с години в областта на рамото. При самото счупване
задължително има леки разкъсвания на ставната капсула, има връзки около
счупването, но те са леки. Ако получи пълно разкъсване на ставната капсула,
ще трябва да се оперира. Получават се травми на ставната капсула и на
връзките в областта на раменната става, това е обичайно при счупване и
наместване. В областта на ставите се получава увреждане на ставните
торбички и връзките, но те преминават с времето. Щом К. вдига ръката, макар
и бавно, добро е възстановяването. При млади хора протича благоприятно.
Във връзка с установяване механизма на произшествието по делото е
назначена автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице М. Х.
се установява, че на 02.06.2021 год., около 11.30 часа, на път ІІ-48, Котел –
Омуртаг – околовръстен път на гр. Омуртаг, се движил автобус „Мерцедес“, с
прикачено ремарке, управляван от румънския гражданин Й.Р. Посоката на
движение е към гр. Омуртаг. Скоростта на движение на автобуса е била в
порядъка на 76 км/ч. На мястото, където настъпва ударът с микробуса,
ограничението е 50 км/ч, тъй като автобусът навлиза след табела за населено
място. В същото време, автобус наближава със същата скорост кръстовище с
третокласен път 704, откъдето излиза микробус „Форд Транзит“, рег. № Н
5836 ВС, управляван от водач Н. Х.. Водачът Х. предприема навлизане на
второкласния път, чрез маневра завиване надясно, като не спазва знак „Стоп“
и неправомерно навлиза на второкласния път. Водачът Й. Р., забелязва
навлезлия в неговата лента за движение микробус, предприема спасителна
маневра, като отклонява превозното средство наляво. В същото време,
микробусът навлиза наляво. При това движение на двете МПС-та, автобусът
закача задния ляв панел на микробуса. Поради голямата разлика в масите на
двете МПС-та, автобусът е в пъти по-тежък, от ударния импулс, който
преминава вдясно от масовия център на микробуса, се получава въртящ
момент в посока обратна на часовниковата стрелка. Микробусът се завърта и
застава напречно на платното за движение пред автобуса. Последва челен
сблъсък за автобуса и страничен в лявата страна на микробуса. След удара,
движението на автобуса с прикачено към него ремарке, тласка странично
микробуса, т.е. тук вече автобусът тласка микробуса, продължава по лявата
лента за движение където остават следи от плъзгане на гумите, както и
омаслени следи, подробно описани в протокола за оглед на ПТП. Пътят,
4
който изминава масовият център на автобуса от удара до крайно положение е
в порядъка на около 61 метра. Скоростта на движение намалява до удара с
паркирания отляво, по посоката на движение на автобуса, товарен автомобил
„Мерцедес Атего“, с рег. № Н 1949 ВМ (отбелязан с № 6 на схемата). Той е
бил паркиран в лявата страна, спрямо посоката на движение на автобуса,
извън пътя реално. Скоростта, с която е бил ударен, ударът в композицията в
товарния автомобил, вече е била в порядък на около 10 км./ч. От удара,
товарният автомобил „Мерцедес“ се премества напред и удря намиращият се
пред него пешеходец К. К., който се е намирал пред товарния автомобил. При
което, пострадалият получава описаните в СМЕ наранявания.
От разпита на свидетелката Радева и свид. Хасанов – съответно близка
на семейството на ищеца и кмет на село *******, се установява, че К. звъннал
на г-жа Р. по телефона в момента, когато е станала катастрофата, като й
казал, че е под камиона, страх го е, защото никой не го виждал, да намери
кола и да тръгне. Настанили го в болницата в гр. Търговище. Той бил
стресиран доста, треперел, плачел постоянно и викал „страх ме е“.
Психически не бил добре. Държал се настрани от хората. Помагали му по
някакъв начин да се придвижва, да става, да сяда. Не искал никого. Даже се
скарал с приятелката си. Бил нервен, не искал да излиза от стаята си. Искал да
е сам, да няма никой при него. Това е било след изписването от болницата. В
болницата е бил под наблюдение два дни. Споделял по телефона, че там
повръща, гади му се, че са му изписали някакви лекарства за стомаха. И след
като го изписват от болницата, също получавал тези болки в стомаха Просто
бил много по-различен от това, както го познавали. Налагало се да му правят
промивка за охлузванията на рамото. У дома можел да се храни с дясната
ръка. Помагали му да се изкъпе, не можел да си вдигне известно време рамото
и сега понякога се оплаквал, че има болки. В това състояние бил близо месец
и половина. След това вече сам се придвижвал. Използвал една патерица на
здравото рамо, а на лявото рамо имал шина, която носил почти два месеца.
През този период не можел да работи и известно време не е ходил на работа –
близо шест месеца, защото работата му била тежка. Работел в ПВЦ фирма.
Към настоящия момент, физически, от самата травма усеща болката в рамото,
но не общувал както едно време. Преди инцидента не бил затворен, бил весел.
но сега е малко по-различен. Споделял е за страхове, особено когато някой
друг кара кола. Няколко месеца след произшествието все питал околните дали
ще се възстанови. Преди играел футбол, но вече не можел. Когато той
шофирал бил по-спокоен, а когато някой друг – не. В момента, физически и
емоционално близките му преценяват, че се е възстановил. В момента работи
в автокъща, като консултант.
От назначената психологична експертиза относно психичното
състояние на ищеца във връзка с преживяната травма се установи следното: в
рамките на стресовата ситуация, която се е случила преди две години и
половина, ищецът изпитал реакция на силен стрес, в рамките на остра
стресова реакция и последващото адаптационно разстройство от два-три
месеца. Оттогава той имал много голяма психодинамика – имал е приятелка,
след което се е разделил, като раздялата е била предизвикана от него. Най-
странното нещо за вещото лице било това, че ищецът е с наранявания на
ръката, а през цялото време говорел за краката, че не можел да върви, че са го
5
болели много краката, а за ръката не казал нито една дума. След като
направили теста за депресивност, той показал умерена степен на
депресивност към момента, но това не е депресивност в тесния смисъл на
думата – като болест. Той много често залагал на познати въпроси: отслабнал
ли сте на тегло, уморявате ли се бързо, имате ли сърцебиене? Дава високи
показатели. В същото време, на фона на тези високи показатели, на въпроси
като: усещате ли живота си оползотворен, удовлетворен ли сте, полезен ли
сте, как мислите за в бъдеще? Той отговоря с много високи показатели на
адаптивност, като положителност. Оттам, високите показатели на тези
психосоматични симптоми, които дава много често и тези, които са за
качество на живот, много се разминават. Оттам вещото лице съди както в
експлорацията, той говори за крака и нищо за ръка, че покачва депресията не
на фона на истински депресивно преживяване, а на фона на някаква
заученост. Като това е в момента на прегледа. Към онзи момент, той е
изпитал остра стресова реакция. Било е тежко състоянието му. Има
интелектуално-паметен капацитет за събитието, но няма емоционален пълнеж
към него. Затова при изследването се преценяват качествено нещата.
При така описаните факти, въззивният съд прави следните изводи по
спорните въпроси: на първо място относно вината на водача на автомобила,
застрахован при ответника, противоправността на поведението му и
причинната връзка.
С оглед на това, че по тези въпроси има постановена присъда от
наказателен съд, след влизането й в сила, ответникът не е поддържал
възраженията си по тези въпроси. Присъдата е задължителна за гражданския
съд и по силата на чл. 300 от ГПК, гражданският съд приема, че са налице
условията за реализиране на гражданската отговорност на застрахователя, при
когото е застрахован автомобилът, управляван от Н. Х.. В случая това е ЗАД
„Армеец“ АД. Т.е. установено е това, че деянието е извършено, че е
противоправно и виновността на дееца.
Не се оспорва и валидността на застраховката „Гражданска
отговорност“ за автомобила, който е управлявал водачът Н. Х. – „Форд
Транзит“, с рег. № Н 5836 ВС. С оглед на това искът е установен в своето
основание.
По отношение на това какво следва да бъде справедливото обезщетение.
По отношение на неимуществените вреди, понятието справедливост
включва както конкретни субективни обстоятелства, свързани с личността на
пострадалия, така и обективни такива.
На първо място съдът отчита тежестта на претърпяната травма, болките
6
и страданията в чисто физически смисъл. Видно е, че движенията на лявата
ръка са били изключително затруднени за период от 2 месеца, а в последствие
подвижността постепенно се е възстановявала. Все още обаче ищецът изпитва
болки при по-резки движения и трябва да внимава. Първоначалните болки са
били доста силни според вещото лице.
На следващо място съдът отчита битовите неудобства, престоят в
болницата, това, че К. се е нуждаел от чужда помощ при преобличане,
хранене, къпане.
Наред с това следва да се отчетат емоционалните промени в характера и
личността. Що се отнася до това, че се събирал по-рядко с приятели и стоял
по-малко с тях, това не е нещо, което е непременно негативно, още повече, че
такива промени могат да се дължат и на преосмисляне на ценностите в
живота.
От друга страна обаче, видно е, че ищецът е преживял произшествието
много емоционално, което до голяма степен в първите месеца е повлияло
негативно на психиката му. С оглед и на заключението на вещото лице обаче,
и на показанията на свидетелите, съдът не счита, че проблемите в адаптацията
са продължили извън обичайното в такива случаи. Нормално е при подобни
преживявания да има стрес и промяна в настроението, в мотивацията, а в
последствие и повишено внимание при шофиране. Всичко това обаче се
отчита от съда при преценяване на претърпените неимуществени вреди. Още
повече няма данни за предприето някакво специално лечение, въпреки
препоръките на психолога, който е бил посетен. Очевидно е, че К. вече се е
справил с последствията от произшествието в чисто психологичен план.
Разбира се съдът отчита и промяната в начина на живот и доколко това
произшествие е повлияло и ще повлияе занапред върху начина на живот и
обичайните занимания, бъдещите планове. Както се установи ищецът се е
наложило да смени работата си и това също е свързано с известни неудобства,
но не се събраха данни сегашната му работа де е по-малко интересна и това
да е повлияло в отрицателен аспект. Що се отнася до чисто емоционалната
раздяла с приятелка, то това е било лично решение на ищеца, а и във
възрастта, в която е той, това са обичайни неща. От друга страна се събраха
данни, че е спортувал преди произшествието, а една такава травма безспорно
влияе на възможността за физическа активност на по-високо ниво.
7
Като обективни фактори, имащи значение за определянето на размера
на обезщетението, съдът приема икономическата обстановка в страната,
размера на средните доходи, средната продължителност на живота и
съответно възрастта на ищеца, който е бил на 19 години към датата на
произшествието и на 21 в момента. По данни на НСИ за 2021 г. и 2022 г. –
първо тримесечие, средните доходи на човек от домакинство са в размер на
1829 лв. за 2021 г. и 2005 лв. за 2022 г. – ръст с 9,62 % за една година.
Отделно от това съдът отчита и големия процент на инфлация в периода
от 2021 г. до момента.
При това съдът се съобразява и с действащата съдебна практика по
отношение на размерите на присъжданите обезщетения. Всичко това има
отношение към понятието справедливост, визирано в чл. 52 от ЗЗД. До
голяма степен това понятие е субективно и зависи както от обективните
критерии, така и от собствената практика и опит на съда.
На базата на всички тези критерии и опирайки се на други свои решения
по дела за обезщетение на това основание, съдът определя размер от 50 000
лв. за неимуществените вреди.
По отношение възражението за съпричиняване. Съдът приема, че такова
съпричиняване няма. Ищецът се е намирал извън пътното платно, на място,
където е можело да паркират автомобили и да се движат хора. Той нито е бил
длъжен, нито е могъл да предположи неправомерното поведение от страна на
другите участници в движението и автомобилът, който реално го е ударил, е
бил паркиран и неподвижен. Ищецът не е имал възможност за каквато и да
било реакция и избягване на удара.
С оглед на това, съдът счита, че искът следва да се уважи за сумата от
50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
застрахователя. Според чл. 429, ал. 3 от КЗ, в този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Видно от представените доказателства
съобщението от адвокат Д. е връчено на 21.06. 2021 г. на ответника и тази
дата следва да се счита за дата на предявяване на претенцията. Няма данни за
8
по-ранна дата.
В останалата част на иска – предявен за сумата от 60 000 лв., същият
следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до претенцията за други лихви, то съдът намира, че
очевидно се касае до неточно тълкуване на закона от страна на
пълномощника на ищеца. След като по правилата на чл. 429, ал. 3 от КЗ,
съдът определя най-ранната дата, от която следва да се определи
обезщетението за забава, то е безпредметно да се коментира нормата на чл.
497 от КЗ. Защото тя урежда забавата на застрахователя, но след като той
отговаря и за забавата на застрахования, то винаги се отчита най-ранната дата
от тези, посочени в чл. 429, ал. 3 от КЗ.
По разноските. Ищецът е освободен от внасянето на държавна такса и
разноски. Адвокат Д. го защитава при условията на чл. 38 от ЗА – безплатно.
С оглед на това в полза на съда следва да се определи ответникът да внесе
държавна такса от 2000 лв. върху уважения размер на иска, както и 300 лв. за
разноските по медицинската експертиза.
По отношение хонорара за адвокатска защита. Всяка от страните има
право на разноски, за един адвокат. В настоящия процес ищецът е
представляван от трима адвокати. Според представеното при завеждане на
делото пълномощно, адвокатски хонорар е договорен за младши адвокат С.
Х., при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В първото съдебно заседание се яви
адвокат А., с адвокатско пълномощно и подписан договор за правна защита,
при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С оглед на това съдът намира, че адвокатски хонорар може да бъде
определен само за един адвокат. Това следва да бъде адвокат Х., с която е
сключен първият договор за правна защита и съдействие, инкорпориран в
пълномощното. Хонорарът се определя според уважения размер на иска и
НМРАВ. В случая това следва да стане според действащите норми към
момента на упълномощаване на адвоката и сключване на договора за правна
защита и съдействие. Именно той е обвързващият страните по отношение на
уреждането на материалното заплащане между тях. Ако договорът беше
сключен при други условия и клиентът следваше сам да заплати сумата, то
именно към този момент се договаря и размерът на адвокатския хонорар.
След като договорът е сключен на 02.06. 2021 г., размерът на адвокатското
9
възнаграждение следва да се определи от съда, според действащите към тази
дата размери по Наредба № 1. В този смисъл е съдебната практика на ВКС от
2023 г.: определение № 50161 от 15.06. 2023 г., по гр.д. № 1537/ 2022 г. на
трето ГО и определение 1506 от 06.06. 2023 г. по к.гр.д. 4518/ 2022 г. на трето
ГО.
Размерът при това е 2030 лв. (830+1200). Има направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар и такова за нищожност на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1. Съдът намира, че така
посоченият хонорар, според размера на иска и свършената работа от
адвокатите, не е прекомерен.
По отношение искането за разноски за заверяване на представените по
делото документи, то съдът счита това искане за злоупотреба с право.
Документите, които страната представя по делото като копия, тя сама
заверява и това не е нотариална дейност. Това са действия по процесуалното
представителство и затова няма как да бъдат таксувани отделно.
Разноските на ответника са за депозит за вещо лице и, юрк.
възнаграждение, което съдът определя на 150 лв. Общо в размер на 450 лв.
Според отхвърления размер на иска ищецът дължи сумата от 90 лв. и следва
да бъде осъден да ги заплати на ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *******, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 представлявано по делото от ю.к. Б. Д., ДА ЗАПЛАТИ на К. А.
К., ЕГН **********, от с. *******, ул. „*******“ № 7, област *******,
действащ чрез адв. Н. Н. Д. – ШАК и адв. С. А. Х. – САК, с адрес гр. *******,
ул. „*******“ № ****, четвърти полуетаж, офис № 4, сумата от 50 000
(петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – морални болки и страдания, свързани с причинената
му телесна повреда при ПТП на 02.06. 2021 г. край гр. Омуртаг, ведно със
законната лихва, считано от 21.06.2021 г., до окончателното изплащане.
В останалата част отхвърля исковата претенция като неоснователна.
10
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК
*********, седалище в гр. *******, с посочените по-горе данни, да заплати на
адвокат С. А. Х. от гр. *******, сумата от 2030 лв., на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, за осъществената от нея безплатна адвокатска защита по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК
*********, седалище в гр. *******, да заплати по сметка на ОС – Търговище
сумата от 2300 лв. – държавна такса според уважения размер на иска и
разноски по делото.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН ********** с посочените по-горе данни, да
заплати на „ЗАД Армеец“АД, седалище в гр. *******, сумата от 90 лв.,
разноски по делото според отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
11