Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018
град Добрич, 22.02.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Петър
Монев
ЧЛЕНОВЕ : Милена Хараламбиева Калиптен Алид
При участието на секретаря Елица Александрова разгледа
докладваното от съдия Монев ВЧНХД №390
по описа на Добричкия окръжен съд за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и
следващите от НПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба на частния
тъжител Д.Д.П., с ЕГН ********** чрез повереника
й – адв.Х.Х.
*** срещу Присъда №20/19.06.2020г. по НЧХД №573/2019г. по описа на Районен съд-гр.Добрич, с която подсъдимият Е.В.Д., с ЕГН ********** е
признат за НЕВИНОВЕН, в това, че на 22.04.2019г. в гр.Д. е причинил на Д.Д.П. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в претърпени болки и страдания –
престъпление по чл.130 ал.II от НК, като
на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото обвинение.
Жалбата, като подадена в срок и от лице притежаващо
активна процесуална легитимация е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е частично
ОСНОВАТЕЛНА.
В проведеното пред въззивната инстанция публично
съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв.Х.Х.,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания, възразява и срещу
прекомерността на адвокатското възнаграждение, което жалбоподателката е осъдена
да заплати на оправдания подсъдим Д..Настоява се за отмяна на обжалвания
съдебен акт и осъждане на подс.Е.Д., а като алтернатива се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС, поради
допуснати от съда съществени нарушения
на процесуалните права на частния тъжител и на материалния закон, както и
редуциране на определените с присъдата разноски.
Процесуалният представител на подсъдимия счита, че
решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно.Настоява, че
подзащитния му не е извършил деянието, за което жалбоподателката е подала
тъжбата.По отношение на адвокатското възнаграждение заявява, че то е съобразено
с фактическата и правна сложност на казуса.
Добричкият окръжен съд, съобразявайки се с изложените
в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото
доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на
присъдата съгласно чл.314 ал.I от НПК,
констатира следното:
Видно от приложените по делото материали производството
пред първата инстанция е образувано по повод депозирана частна тъжба от Д.Д.П.,
с ЕГН ********** *** срещу Е.В.Д., с ЕГН ********** *** за това, че на 22.04.2019г.
в гр.Добрич е причинил на Д.Д.П. *** лека телесна повреда, изразяваща се в
претърпени болки и страдания – престъпление по чл.130 ал.II от
НК.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 22.04.2019г. частната тъжителка Д.Д.П., заедно с баща
си – свид.Димитър Т. Н.в, посетила административната сграда на
ТПК„Свежест"-гр.Д., находяща се на ул.„П." №8а. Тъжителката носила за
представяне болничен лист на свое име, както и документи, които трябвало да
връчи на председателя на кооперацията – свид.Д. И.И.. В документите се съдържало искане за свикване
на извънредно събрание относно прекратяване на пълномощията на председателя Д.
И. и избор на нов председател, както и попълване на състава на Управителния
съвет.След като се запознала със съдържанието на документите свид.Д. И. отказала
да им постави входящ номер.Отказала да ги върне и на тъжителката.Това станало
причина между двете жени да възникне стълкновение.В този момент бащата на
тъжителката, който я чакал в коридора, се намесил като попитал какво става.Спорът
на частната тъжителка и свид.И. за документите продължавал.След като свид.Н. се
намесил, свид.И. от своя страна повикала своя син – подс.Е.В.Д., който се
намирал в съседство на офиса на И..Подс.Д. пристигнал, бягайки, като
същевременно пръснал със спрей на земята, а след това пръснал със същия спрей и към лицето на свид.Д.р
Т. Н..Частната тъжителка взела документите от ръцете на баща си и побягнала към
изхода.След нея побягнал подс.Д., който
се опитал да отнеме документите от тъжителката.Тъжителката успяла да
излезе отвън, където видяла свид.В. И.В. и се обадила на телефон 112, в
резултат, на което на мястото на
спречкването пристигнали с патрулен автомобил дежурните полицаи свид.М. Л.в Ц.
и свид.Ми.К.в И.
От показанията на свидетелите В. И.В., М. Л. Ц. и М. К.
И., които районният съд кредитира като последователни и непротиворечиви, се установява, че между частната тъжителка и
подсъдимия в действителност е имало словесен
конфликт, но никой от свидетелите не е очевидец на физическо
съприкосновение помежду им.
Според свид.Д. .И., подс.Д. се е опитал единствено да
отстрани тъжителката, пръскайки със спрей в посока към нея.
Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на
свид.Д. Т. Н., в които той твърди, че
подсъдимият Д. е ритал частната тъжителка П. по краката.Правилно и
законосъобразно съдът е приел, че като баща на частната тъжителка, свид.Николов
е заинтересован от изхода на делото.
По делото е назначениа съдебно-психологична експертиза
на тъжителката Д.П..Съгласно заключението на вещото лице към момента на
изследване се наблюдават запазени активно внимание, памет, мислене и интелект,
не се наблюдават патопсихологични разстройства на мисленето и интелектуален
дефицит.Запазени са възможностите да планира, комбинира и изпълнява сложни
действия, не се наблюдават нарушения на висшите психични функции.Не се
наблюдават емоционално - волеви нарушения, като освидетелстваната показвала
добри задръжни процеси, като поведението се ръководи от мотивацията спрямо
конкретна ситуация.Налице е умерено изразена депресивност.
По делото е
извършена и съдебно-медицинска експертиза въз основа на свидетелски
показания.Според заключението на вещото лице тъжителката Д.П. е получила
контузия на седалището и коленете.Установените увреждания са резултат на удари
с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин,
както сочи пострадалата и свид.Н..Подобни увреждания обуславят болка и страдание
без разстройство на здравето.Отново според вещото лице въздействието на лютив
спрей върху очите, като органи на
зрението е временно затруднение на зрителното възприятие, а също така силна
болка и страдание или въздействието на лютив спрей би могло да се възприеме
като временно разстройство на здравето неопасно за живота.По делото обаче няма данни
тъжителката да е била напръскана с лютив спрей върху очите, както и в областта
на лицето.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният
съд в пределите на своята компетентност е взел всички мерки по смисъла на чл.13
ал.I от НПК, за да осигури разкриването на обективната
истина – разпитани са били всички възможни свидетели на случилото се, назначени
са и са изготвени различни експертизи. Въпреки това вината на подсъдимия остава
недоказана по безспорен начин, а съгласно разпоредбата на чл.303 ал.I от
НПК присъдата не може да почива на
предположения. Установеният словесен конфликт между тъжителката и подсъдимия,
както и установените по отношение на същата известни увреждания, не са
достатъчно основание, за да се направи основателен и безспорен извод за
виновността на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.II от НПК, съдът следва да признае подсъдимия за виновен
единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.Недопустимо е
постановяването на осъдителна присъда, когато обвинението не е доказано по
категоричен начин, когато не са установени всички обстоятелства, касаещи
повдигнатото обвинение.По делото са налице единствено косвени доказателства, съвкупността
от които при направен подробен анализ не е в състояние да обоснове категоричен
и безспорен извод за вината на подсъдимия.Следователно по отношение на
подсъдимия не би могла да бъде
постановена осъдителна присъда.
Предвид изложените съображения, депозираната жалба се
явява неоснователна по съществото на делото, а именно спрямо присъдата в нейната
наказателноправна част.
Относно разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.190 ал.I предл.“последно“
от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен, разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител, поради
което съдът с присъдата е възложил на частната тъжителка Д.Д.П. да заплати на Е.В.Д.
сторените от него по делото разноски в размер на 1 000,00/хиляда/ лева.
С депозираната жалба е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.Този институт е непознат на
наказателно-процесуалния кодекс на Р България, а размера на възнаграждението,
което се дължи на съответния адвокат за защита по наказателни съдебни или
досъдебни производства е предмет на договаряне между двете страни по договора
за правна помощ.
В съдебно заседание от 01.11.2019г. по делото е приет
за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от Д.Д.П.,
с ЕГН ********** срещу Е.В.Д., с ЕГН ********** в размер на 4 500,00/четири
хиляди и петстотин/лева за причинени неимуществени вреди от извършеното
престъпление по чл.130 ал.II от НК.Д.Д.П. е конституирана като граждански ищец /л.57 от НЧХД №573/2019г. по описа на РС-гр.Добрич/.
При извършената проверка на обжалвания съдебен акт
Въззивната инстанция установи, че първоинстанционният съд е допуснал отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правата на гражданския ищец, а именно – първоинстанционният съд е пропуснал да
изложи в диспозитива на обжалвания съдебен акт позицията си относно приетия за
разглеждане граждански иск, както и не е
обсъдил същия и в мотивите към акта.
Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на
чл.348 ал.III т.1 и т.2 от НПК – липсва
произнасяне по гражданския иск в присъдата и мотиви към гражданската й част на,
липсва и, което е накърнило правото на гражданския ищец да получи произнасяне
по предявения от него иск, а от там и възможността за произнасяне от две
инстанции по съществото на гражданския иск.
По изложените съображения въззивната инстанция намира,
че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в наказателната й част, а по
отношение на гражданския иск делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл.338 и
чл.335 ал.II във вр. с чл.348 ал.III т.1 и т.2 от
НПК, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№20/19.06.2020г., постановена по НЧХД №573/2019г. по описа на РС-гр.Добрич в
наказателната й част и
ВРЪЩА делото
на РС-гр.Добрич за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на
съдебното заседание по отношение на предявения гражданския иск.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………… ЧЛЕНОВЕ :
1………………….
2…………………..