Решение по дело №390/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260018
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Петър Петков Монев
Дело: 20203200600390
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260018

 

град Добрич, 22.02.2021 година

 

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и първа  година, в състав :

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Петър  Монев

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Милена Хараламбиева  Калиптен Алид

                                                         

При участието на секретаря Елица Александрова разгледа докладваното от  съдия Монев ВЧНХД №390 по описа на Добричкия  окръжен  съд за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба на частния тъжител Д.Д.П., с ЕГН ********** чрез повереника й – адв.Х.Х. *** срещу Присъда №20/19.06.2020г. по  НЧХД №573/2019г. по описа на Районен съд-гр.Добрич, с която подсъдимият Е.В.Д., с ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН, в това, че на 22.04.2019г. в гр.Д. е причинил на Д.Д.П. *** лека телесна повреда, изразяваща се в претърпени болки и страдания – престъпление по чл.130 ал.II от НК, като на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото обвинение.

Жалбата, като подадена в срок и от лице притежаващо активна процесуална легитимация е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

В проведеното пред въззивната инстанция публично съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв.Х.Х., който поддържа жалбата на посочените в нея основания, възразява и срещу прекомерността на адвокатското възнаграждение, което жалбоподателката е осъдена да заплати на оправдания подсъдим Д..Настоява се за отмяна на обжалвания съдебен акт и осъждане на подс.Е.Д., а като алтернатива се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС, поради допуснати от съда съществени  нарушения на процесуалните права на частния тъжител и на материалния закон, както и редуциране на определените с присъдата разноски.

Процесуалният представител на подсъдимия счита, че решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно.Настоява, че подзащитния му не е извършил деянието, за което жалбоподателката е подала тъжбата.По отношение на адвокатското възнаграждение заявява, че то е съобразено с фактическата и правна сложност на казуса.

Добричкият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.I от НПК, констатира следното:

Видно от приложените по делото материали производството пред първата инстанция е образувано по повод депозирана частна тъжба от Д.Д.П., с ЕГН ********** *** срещу Е.В.Д., с ЕГН ********** *** за това, че на 22.04.2019г. в гр.Добрич е причинил на Д.Д.П. *** лека телесна повреда, изразяваща се в претърпени болки и страдания – престъпление по чл.130 ал.II от НК.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 22.04.2019г. частната тъжителка Д.Д.П., заедно с баща си – свид.Димитър Т. Н.в, посетила административната сграда на ТПК„Свежест"-гр.Д., находяща се на ул.„П." №8а. Тъжителката носила за представяне болничен лист на свое име, както и документи, които трябвало да връчи на председателя на кооперацията – свид.Д. И.И.. В  документите се съдържало искане за свикване на извънредно събрание относно прекратяване на пълномощията на председателя Д. И. и избор на нов председател, както и попълване на състава на Управителния съвет.След като се запознала със съдържанието на документите свид.Д. И. отказала да им постави входящ номер.Отказала да ги върне и на тъжителката.Това станало причина между двете жени да възникне стълкновение.В този момент бащата на тъжителката, който я чакал в коридора, се намесил като попитал какво става.Спорът на частната тъжителка и свид.И. за документите продължавал.След като свид.Н. се намесил, свид.И. от своя страна повикала своя син – подс.Е.В.Д., който се намирал в съседство на офиса на И..Подс.Д. пристигнал, бягайки, като същевременно пръснал със спрей на земята, а след това  пръснал със същия спрей и към лицето на свид.Д.р Т. Н..Частната тъжителка взела документите от ръцете на баща си и побягнала към изхода.След нея побягнал подс.Д., който  се опитал да отнеме документите от тъжителката.Тъжителката успяла да излезе отвън, където видяла свид.В. И.В. и се обадила на телефон 112, в резултат, на което  на мястото на спречкването пристигнали с патрулен автомобил дежурните полицаи свид.М. Л.в Ц. и свид.Ми.К.в И. 

От показанията на свидетелите В. И.В., М. Л. Ц. и М. К. И., които районният съд кредитира като последователни и непротиворечиви,  се установява, че между частната тъжителка и подсъдимия в действителност е имало словесен  конфликт, но никой от свидетелите не е очевидец на физическо съприкосновение помежду им.

Според свид.Д. .И., подс.Д. се е опитал единствено да отстрани тъжителката, пръскайки със спрей в посока към нея.

Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свид.Д. Т. Н., в които той твърди, че  подсъдимият Д. е ритал частната тъжителка П. по краката.Правилно и законосъобразно съдът е приел, че като баща на частната тъжителка, свид.Николов е заинтересован от изхода на делото.

По делото е назначениа съдебно-психологична експертиза на тъжителката Д.П..Съгласно заключението на вещото лице към момента на изследване се наблюдават запазени активно внимание, памет, мислене и интелект, не се наблюдават патопсихологични разстройства на мисленето и интелектуален дефицит.Запазени са възможностите да планира, комбинира и изпълнява сложни действия, не се наблюдават нарушения на висшите психични функции.Не се наблюдават емоционално - волеви нарушения, като освидетелстваната показвала добри задръжни процеси, като поведението се ръководи от мотивацията спрямо конкретна ситуация.Налице е умерено изразена депресивност.

По делото е  извършена и съдебно-медицинска експертиза въз основа на свидетелски показания.Според заключението на вещото лице тъжителката Д.П. е получила контузия на седалището и коленете.Установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочи пострадалата и свид.Н..Подобни увреждания обуславят болка и страдание без разстройство на здравето.Отново според вещото лице въздействието на лютив спрей  върху очите, като органи на зрението е временно затруднение на зрителното възприятие, а също така силна болка и страдание или въздействието на лютив спрей би могло да се възприеме като временно разстройство на здравето неопасно за живота.По делото обаче няма данни тъжителката да е била напръскана с лютив спрей върху очите, както и в областта на лицето.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд в пределите на своята компетентност е взел всички мерки по смисъла на чл.13 ал.I от НПК, за да осигури разкриването на обективната истина – разпитани са били всички възможни свидетели на случилото се, назначени са и са изготвени различни експертизи. Въпреки това вината на подсъдимия остава недоказана по безспорен начин, а съгласно разпоредбата на чл.303 ал.I от НПК  присъдата не може да почива на предположения. Установеният словесен конфликт между тъжителката и подсъдимия, както и установените по отношение на същата известни увреждания, не са достатъчно основание, за да се направи основателен и безспорен извод за виновността на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.II от НПК, съдът следва да признае подсъдимия за виновен единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда, когато обвинението не е доказано по категоричен начин, когато не са установени всички обстоятелства, касаещи повдигнатото обвинение.По делото са налице единствено косвени доказателства, съвкупността от които при направен подробен анализ не е в състояние да обоснове категоричен и безспорен извод за вината на подсъдимия.Следователно по отношение на подсъдимия  не би могла да бъде постановена осъдителна присъда.

Предвид изложените съображения, депозираната жалба се явява неоснователна по съществото на делото, а именно спрямо присъдата в нейната наказателноправна част.

Относно разноските:

Съобразно разпоредбата на чл.190 ал.I предл.“последно“ от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител, поради което съдът с присъдата е възложил на частната тъжителка Д.Д.П. да заплати на Е.В.Д. сторените от него по делото разноски в размер на 1 000,00/хиляда/ лева.

С депозираната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Този институт е непознат на наказателно-процесуалния кодекс на Р България, а размера на възнаграждението, което се дължи на съответния адвокат за защита по наказателни съдебни или досъдебни производства е предмет на договаряне между двете страни по договора за правна помощ.

В съдебно заседание от 01.11.2019г. по делото е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от Д.Д.П., с ЕГН ********** срещу Е.В.Д., с ЕГН ********** в размер на 4 500,00/четири хиляди и петстотин/лева за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл.130 ал.II от НК.Д.Д.П. е конституирана като граждански ищец /л.57 от НЧХД №573/2019г. по описа на РС-гр.Добрич/.

При извършената проверка на обжалвания съдебен акт Въззивната инстанция установи, че първоинстанционният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на гражданския ищец, а именно – първоинстанционният съд е пропуснал да изложи в диспозитива на обжалвания съдебен акт позицията си относно приетия за разглеждане граждански иск, както и  не е обсъдил същия и в мотивите към акта.

Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл.348 ал.III т.1 и т.2 от НПК – липсва произнасяне по гражданския иск в присъдата и мотиви към гражданската й част на, липсва и, което е накърнило правото на гражданския ищец да получи произнасяне по предявения от него иск, а от там и възможността за произнасяне от две инстанции по съществото на гражданския иск.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в наказателната й част, а по отношение на гражданския иск делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

 Въз основа  на гореизложеното и на основание чл.338 и чл.335 ал.II във вр. с чл.348 ал.III т.1 и т.2  от НПК, Добричкият окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА   Присъда №20/19.06.2020г., постановена по НЧХД №573/2019г. по описа на РС-гр.Добрич в наказателната й част и

 

ВРЪЩА делото на РС-гр.Добрич за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание по отношение на предявения гражданския иск.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………              ЧЛЕНОВЕ :

                                                                               1………………….

                                                                                             

 

                                                                                             

                                                                                2…………………..