№ 250
гр. Благоевград, 19.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500110 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК и е образувано по две ВЖ.
Въззивна жалба с вх.№24820/01.12.2023г. е подадена от адв.З. Г. И., със
съдебен адрес: гр.Благоевград, ул.“адрес“ №18, особен представител на Р. И.
Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.Благоевград, ж.к. „адрес“ №22, вх.А, ет.4,
ап.11, против Решение №760/10.11.2023г., постановено по гр.д. №1579/2022г.
по описа на РС-Благоевград. Съдържа оплаквания за незаконосъобразност на
частта от решението, с която са уважени искове на ищеца и се претендира
отмяната му и отхвърлянето им като неоснователни.
Въззивна жалба с вх.№25073/05.12.2023г. е подадена от „Йеттел
България“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „адрес, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв.З. Й. Ц., със съдебен адрес:
гр.София, ж.к. „адрес“, ул.“адрес“ №6, ет.5, против Решение
№760/10.11.2023г., постановено по гр.д. №1579/2022г. по описа на РС-
Благоевград. Изложени са възражения срещу отхвърлителната част на
решението и искане за отмяната му в тази част и уважаване на исковете.
Съдът констатира, че въззивните жалби са депозирани в срок, от
1
процесуално легитимирани страни, против подлежащ на атакуване съдебен
акт.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства.
Окръжният съд, като анализира доказателствата по отделно и в
съвкупност, установи от фактическа страна следното :
Ч.гр.д. № 908/2022г. по описа на Районен съд Благоевград е образувано
въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и
следващите от ГПК, по което съдът е издал Заповед № 484/12.04.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено длъжникът Р. И. Г., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ж.к.
адрес, бл. 22, вх. А, 4 ет. 4, ап. 11 да заплати на кредитора "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. адрес, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от законния
представител Д.К.К., чрез адв. З. Ц., следните суми: 929,29 лв. -
представляваща главница - сбор от неплатени месечни абонаментни такси,
потребление на услуги, лизингови вноски и неустойка по следните договори:
Договор за мобилни услуги № ********* от 17.09.2019г., Договор за мобилни
услуги № ********* от 09.12.2019г. и Договор за лизинг на устройство
MOTOROLA One Macro 64GB Blue + E6 от 09.12.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/12.04.2022г./ до окончателното погасяване; 25лв. - платена държавна такса по
делото, и 360 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и с
разпореждане от 20.06.2022г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск в едномесечен срок от получаване на съобщението, което той е направил.
По силата на Договор за мобилни услуги № ********* от 17.09.2019г.,
сключен между ищцовото дружество и ответницата Р. И. Г. за мобилен номер
*************, ищецът следва да предоставя мобилни услуги на ответника
абонат с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 27,99 лева на
месец, и месечен абонаментен план 31,99 лева на месец, след изтичане на
първоначалния срок на договора, с дата на издаване на фактура на 25-то
число, с уговорен срок на действие 24 месеца, а ответникът да ги заплаща.
Договорът, съобразно посоченото в него влиза в сила на 17.09.2019г. Същият
съдържа подпис на ответницата на последните страници, като е посочено
2
името на потребителя и след това се съдържа и подпис на потребителя.
Приложена и приета по делото е и ценова листа за абонаментни планове.
Видно от декларация - съгласие от 17.09.2019г. ответника Г. е декларирала, че
е получила подписан от представител на оператора екземпляр от общите
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията на потребителите
на мобилни услуги, като е съгласна с тях и се е задължила да ги спазва.
Декларирала е, че операторът е предоставил и същата е получила
информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
По силата на договор за мобилни услуги № ********* от 09.12.2019г.,
сключен между ищцовото дружество и ответницата Г. за мобилен телефонен
номер ************ и мобилен телефонен апарат Motorola, модел One Macro
64 GB Blue+E6, ищецът следва да предоставя мобилни услуги на ответника
абонат с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 27,99 лева на
месец, и месечен абонаментен план 31,99 лева на месец, след изтичане на
първоначалния срок на договора, с дата на издаване на фактура на 25-то
число, с уговорен срок на действие 24 месеца, а ответникът да ги заплаща.
Договорът е влязъл в сила на 09.12.2019 г. и съдържа подпис на ответницата
на последните страници, като е посочено името на потребителя и след това се
съдържа и подпис на потребителя. Видно от съдържанието на договора
потребителя е запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях и е
съгласен да ги спазва, което е удостоверено и с представената и приета
декларация-съгласие, подписана от ответницата. Приложена и приета по
делото е и ценова листа за абонаментни планове.
Видно е, че в изрични клаузи с идентично съдържание, а именно: за
номер ************* в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
17.09.2019 г. и за номер ************ в т. 11 от Договор за мобилни услуги
№ 62582158 от 09.12.2019 г. е уговорено, че в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
тя не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива
3
отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок
до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са
били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
По силата на Договор за лизинг от 09.12.2019 г. лизингодателят се е
задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно
ползване мобилно устройство марка Motorola, модел One Macro 64 GB
Blue+E6 с мобилен номер +************, а лизингополучателя се е задължил
да заплати обща лизингова цена в размер на 367,77 лв., с включен ДДС по
начин посочен в договора. Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза
в сила от деня на подписването му. Съгласно чл. 3 от Договора за лизинг
лизингополучателят се е задължил да заплати цената на 23 броя месечни
вноски, всяка една в размер на 15,99 лв. с включен 20 % ДДС, като месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги.
В чл.1, ал. 2 от Договора е договорено, че лизингополучателят има
право да придобие собствеността върху предоставеното на лизинг
устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с
Лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за
лизинг и след изпълнение на условията за придобиване, посочени в ОУ, като
заплати допълнителна сума от 15,99 лв.
Съгласно договора, лизингополучателят може да заяви изрично и в
писмена форма, че желае да върне устройството, а ако не го върне или
писмено заяви, че не желае да го закупи, лизингополучателят е длъжен да
заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 15,99лв. /чл. 1, ал. 3/.
Според чл. 4 от договора, с подписването му лизингополучателят е
потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за
употреба. Представени са и подписани от ответницата ОУ към договора за
лизинг.
Вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че
счетоводството на „Йеттел България“ ЕАД е водено редовно, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството, като в счетоводната система на
4
„Йеттел България“ ЕАД данните влизат обобщено по сметки на датата на
всеки билинг цикъл на дати 01, 05, 10, 15, 18, 20 и 25-то число. Посочено е,
че фактурите се осчетоводяват по кредита на сметки 703 - Приходи от услуги.
Вещото лице е дало заключение, че размерът на неизплатеното от
ответника към ищеца задължение по изброените фактури към датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК - 11.04.2022г е за 270,92 лева, от
които: -за мобилен № ************** са 171,52 лева – от които мобилни
услуги – 91,57 лв. и лизингови вноски – 79,95 лв.; и за мобилен №
************* са 99,40 лв., представляващи мобилни услуги.
Вещото лице е установило, че датата на двустранно спиране на
номерата е 17.03.2020г.
Констатирала е, че общият размер на дължимите неустойки за
предсрочното прекратяване на процесните Договори за мобилни услуги, при
условията на които са ползвани мобилни номера ************ и
************* е за 354,56 лева, а общият размер на дължимите от ответника
суми по Договор за лизинг от 09.12.2019г е за 383,76 лева (за 24 вноски х
15,99 лева). Заедно с това, начислените текущо суми по Договора за лизинг в
издадените в периода 25.11.2019г. - 25.04.2020г. фактури са за 79,95 лева (за
пет броя вноски х 15,99 лева); и начислената сума в крайната фактура от
25.05.2020г., за предсрочно прекратяване на Договора за лизинг е за 303,81
лева (за 19 вноски х 15,99 лева).
Въз основа на изложеното от фактическа страна, Благоевградският
окръжен съд приема следните правни изводи :
Съдът намира, че предявените искове са допустими и за ищеца е налице
правен интерес от търсената защита по реда на чл. 422 от ГПК.
Преди са се прецени основателността на исковете следва да се обсъдят
възраженията за неравноправни клаузи, тъй като предпоставят тази преценка.
Въззивният състав приема, че възраженията за нищожност на клаузите
за неустойка, поради неравнопраност на същите по смисъла на чл. 143, т.5 от
ЗЗП в договорите за мобилни услуги са основателни. Ето защо на това
основание следва да бъдат отхвърлени исковете, с които се претендират
неустойка за предсрочно прекратяване на абонаменти в размер на три
месечни абонаментни такси за двата договора за мобилни услуги. С
5
изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в
ДВ, бр. 100 от 2019 г., в текста на чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди, в
изключение от общото правило, че когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително
следва да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива.
Заедно с това в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, на съда беше вменено
правомощието да отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите,
когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които
съществува обоснована вероятност да са неравноправни. Това задължението
произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от
ГПК се въвежда изрично задължение съдът служебно да следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Ето защо в случая
заповедният съд е извършил неправилна преценка, на базата на представените
към заявлението доказателства, дали всички или част от претендирани суми
от длъжника, произтичат от неравноправни клаузи. Не е отчел, че такива са
клаузите предвиждащи задължение за потребителя при прекратяване на
договора, поради нарушение на задълженията му по него, заплащането на
неустойка.
Решаващият състав приема, че съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към
ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по
договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална
дейност. В настоящия случай от доказателствата по делото е видно, че
длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител в
договорното правоотношение със заявителя. Успоредно с това, от нормата на
чл. 143 от ЗЗП следва, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят
на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се
създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца,
който е икономически по[1]силната страна и потребителя – икономически по-
слабата страна.
От съдържанието на приложените от заявителя договори за мобилни
6
услуги се установява, че мобилният оператор има възможност едностранно да
ги, когато другата страна не изпълнява свое задължения. В процесните
договори за мобилни услуги е предвидено единствено, че при прекратяването
им по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца
неустойка, съставляваща сбора на абонаментните вноски до края на срока на
договора, но не повече от три вноски. Идентична уговорка в полза на
потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва.
Заедно с това договорите за мобилни услуги са бланкови, съдържанието
им не е предварително договорено между страните и физическото
лице[1]потребител не е имало възможност да влияе върху клаузите, което
означава, че не са индивидуално договаряни. Въз основа на това въззивният
съд намира, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с
длъжника, се е възползвала от положението си на икономически по-силна
страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията,
които всеки един от контрагентите ще поеме. Тези клаузи за неустойка
създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга,
поради което имат неравноправен характер. Поради това частта от
решението, с която исковете за неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните два договора за мобилни услуги са отхвърлени, е правилна.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че този извод не
може да бъде направен по отношение на договорките за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите за лизинг. Тези клаузи уреждат
задължение на потребителя при разваляне на договора за лизинг, поради
неизпълнение на задължения от страна на лизингополучателя, да заплати като
неустойка оставащите неплатени месечни лизингови вноски до размера на
цената на предоставеното устройство. Така уговорената неустойка има
типичната за неустойката обезщетителна функция и не запълва нито една от
хипотезите за неравноправна клауза, уредени в чл. 143 от ЗЗП.
В казуса обаче макар част от претенцията да е квалифицирана катоза
неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора за лизинг, според
настоящия състав тя е за залащане на дължимите месечни вноски по него, тъй
като срокът на договора е изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК и лизингополучателят не е върнал устройството на лизингодателя.
7
Както се установи от заключението на вещото лице ответницата Р. Г. не е
изпълнила задължението си да заплати лизинговите вноски за мобилно
устройство марка Motorola, модел One Macro 64 GB Blue+E6, срокът на
договора е изтекъл към м. 11.2021г. Ответницата не твърди и не представя
доказателства, че е върнала устройството на лизингодателя, поради което
следа да се приеме, че настъпил падежа на всички дължими от нея вноски в
общ размер от 383, 76лв. Ето защо в частта от атакувания акт, с която искът е
уважен, същият е правилен.
Благоевградският окръжен съд счита, че исковете за заплащане на
месечните такси по договор за мобилни услуги №*********/17.09.2019г. за
номер *************, за периода 25.11.2019г. – 24.03.2020г. в размер на
99,40лв. и по договор за мобилни услуги №********* от 09.12.2019г., за
номер ************, за периода 25.11.2019г. – 24.03.2020г. в размер на 91,
57лв. са дължими на договорно основание. Безспорно е установено от вещото
лице, че не са заплатени от клиента на мобилните услуги, въпреки че е
ползвал тези услуги. Заедно с това експертизата сочи, че са дължими в
размера, претендиран от мобилния оператор. Изложеното налага извод, че са
ликвидни и изскуеми. Ето защо в частта от атакувания акт, с която исковете
са уважение, същият е правилен.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
На осн. чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение.
Относно искането на жалбоподателя - ищец за присъждане на разноски
за въззивната инстанция за изготвяне на ВЖ, съдът счита, че е неоснователно,
тъй като тя не беше уважена.
На следващо място, на особения представител на ответницата следва да
бъдат изплатени разноски за процесуално представителство пред БлОС в
размер на 400лв., които съответстват на минимума по Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното
възражение за прекумерност от насрещната страна е неоснователно.
Заедно с горното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски по съразмерност за въззивното производство за изтогвяне на
отговор по нейната ВЖ, които са в размер на 400лв.
8
С оглед обстоятелството, че въззивна проверка е инициирана и от
особен представител на ответницата, ищецът „Йеттел България“ ЕАД, следва
да заплати по сметка на БлОС държавна такса за въззивното обжалване в
размер на 75лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №760/10.11.2023г. по гр.д. №1579/2022г. на
БлРС.
ОСЪЖДА Р. И. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Благоевград, п.к. 2700, ж.к. „адрес“ № 1, ул. „адрес“, вх. А, ет. 4, ап. 11 да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Младост, ж.к. „адрес, Бизнес Парк София,
сграда № 6 разноски за настоящата инстанция в размер на 400лв.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Младост, ж.к. „адрес, Бизнес Парк
София, сграда № 6 да заплати по сметка на БлОС държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 75лв.
ПОСТАНОВЯВА на адв. З. И. - особения представител на ответницата
Р. И. Г. да се изплати възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9