Р Е Ш
Е Н И Е
№ 655/23.10.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на седми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 1369 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Териториално поделение на НОИ - Хасково с правно основание чл. 74, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ срещу „Ников Ауто -
Николай Колев" ЕООД и Я.Щ.Я..
Ищецът твърди, че от сектор „Краткосрочни плащания и контрол" в ТП на НОИ –
Хасково постъпил сигнал относно съмнения за нарушаване на осигурителното законодателство на
Република България и за произтичащите от това злоупотреби със средства на фонд
„Безработица", и необходимостта от установяване дали било налице възникване на
осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО за
наетото по трудово правоотношение лице в осигурителя „Ников Ауто - Николай
Колев" ЕООД - Я.Щ.Я., назначен на длъжност „общ работник", за периода от
08.04.2019 г. до 19.05.2019 г., с основно месечно възнаграждение - 560 лева. На основание чл. 108 от КСО била
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Ников
Ауто - Николай Колев" ЕООД, резултатите от която били обективирани в констативен протокол № КП-5-26-00568006/20.05.2019
г. Сочи се, че със заповед № 1/20.04.2019 г. било прекратено трудовото правоотношение между ответниците на основание чл. 325, т. 4 от КТ,
като била
отразена причина за прекратяване на трудовия договор „завършване на
договорената работа", считано от 20.04.2019 г. От представеното копие на
трудов договор между тях било видно, че същият бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - срочен трудов договор
до завършване на определена работа,
Освен това, в договора не били посочени вида, качеството и обема
на работа, която лицето било наето да изпълни или довърши. В подаденото уведомление за сключен договор в НАП също имало деклариран срок на
трудовия договор до 19.04.2019 г., при положение че трудовият договор бил сключен до завършване
на определена работа и не би могло да се знае предварително, кога ще бъде
завършена работата. Според длъжностната характеристика длъжността била подчинена на
техническия ръководител и бригадира, а в дружеството нямало назначени лица. Картата
за предварителен медицински преглед била издадена 3 дни след постъпване на лицето на работа. В регистъра на
трудовите договори била посочена дата на прекратяване на трудовия договор - 23.04.2019 г., в заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение - 20.04.2019 г., а уведомлението било подадено в НАП на
29.04.2019 г. Картата за предварителен медицински преглед на Я.Щ.Я. била издадена на
11.04.2019 г., като в нея на лицето била вписана лична карта № ********* издадена на 22.04.2019 г. (т.е. картата
за предварителен медицински преглед били вписани данни за лична карта на лицето, която все още не била
издадена). Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се обяви недействителността на клаузата „срок на трудовия договор“ в т. V от сключения между ответниците трудов договор
№ 1/08.04.2019 г. поради противоречието
й със закона, като се претендират направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.
1 ГПК ответниците не са
подали писмен отговор, a в с.з. на 07.10.2019 г. оспорват предявения иск като
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори
между страните, а и от събраните писмени доказателства – 2 бр. трудов договор 01/08.04.2019 г.; длъжностна характеристика за общ
работник; заповед № 01/20.04.2019 г.; карта за предварителен медицински преглед
на Я.Щ.Я.; декларации и обяснения от З.К.П., от Н.Х.К.и от Я.Щ.Я.; справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. №
26388193013676/08.04.2019 г. и с изх. № 26388193015982/29.04.2019 г. от НАП; 2
бр. уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; и констативен протокол №
КП-5-26-00568006/20.05.2019 г.; се установяват
описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. В тази
връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи,
като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката З.К.П. за обстоятелствата относно сключването на
процесния трудов
договор, като показанията й са записани подробно в
протокола за съдебното заседание, проведено на 07.10.2019 г. /л. 42 по делото/.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 74, ал. 1 КТ, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:
Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи
на закона е недействителен, като недействителността
може да засегне само отделни негови клаузи – чл. 74, ал. 4 КТ.
Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между ответниците е бил сключен трудов договор № 1/08.04.2019 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, като в т. V на същия се съдържа клауза, според която срокът му е 19.05.2019 г. Касае се за вид срочен трудов договор за определяем срок, който се сключва до завършване на определена работа. Т.е. срокът му се определя от продължителността на времето, необходимо за довършване на уговорената работа, като този факт обуславя както възникването на правоотношението с източник такъв договор, така и неговото прекратяване – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Затова друга клауза в трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, свързана със срок, различен от определяемия такъв за този вид договори, е недействителна поради противоречието й с цитираната императивна правна норма и не поражда правни последици. Ето защо, доколкото в случая, срокът на процесния договор е определен с изтичане на конкретен период от време, а не с оглед настъпването на посоченото по-горе и установено в закона бъдещо сигурно събитие, клаузата на т. V на същия се явява недействителна.
Възраженията на ответника „Ников Ауто - Николай Колев" ЕООД са преклудирани, тъй като не са направени своевременно – в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, а едва в хода на устните състезания, поради което не следва да бъдат обсъждани. Това е така, защото те се основават на факти, съществуващи и известни му към този момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност. В този смисъл е и т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти, а и би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила /за последното вж. и Решение № 29 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 3441/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 83 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 1463/2013 г. на ВКС, III г. о., Решение № 305 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 76 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 648/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че възраженията останаха и недоказани. В тяхна подкрепа са ангажирани единствено гласни доказателства чрез разпита на свидетелката З.К.П., но от тях се установява, че бил съставен още един екземляр от процесния договор, в който обаче пропуснали да запишат датата 19.05. като срок, т.е. макар волята на ответниците да е била сключването на трудов договор до завършването на определена работа, те са уговорили и конкретен срок за неговото прекратяване, което е в противоречие с основанието за сключването му – чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се
присъдят такива в размер на 100,00 лв.
за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8,
изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен
от внасяне на държавна такса, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да
заплатят по сметка на РС-Хасково
дължимата държавна такса,
определена от съда в размер на 80,00 лв., съобразно чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителна клаузата „срок на трудовия договор“ в т. V от сключения между „Ников Ауто - Николай Колев" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул. „Панорамен път Пеньо Пенев“ № 35, и Я.Щ.Я., адрес: ***, трудов договор № 1/08.04.2019 г. поради противоречието й със закона, по предявения срещу тях от Териториално поделение на НОИ - Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Георги Кирков" № 30, иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Ников Ауто - Николай Колев" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул. „Панорамен път Пеньо Пенев“ № 35, и Я.Щ.Я., адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплатят на Териториално поделение на НОИ - Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Георги
Кирков" № 30, сумата от 100,00
лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ников Ауто - Николай Колев" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул. „Панорамен път Пеньо Пенев“ № 35, и Я.Щ.Я., адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплатят по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 80,00 лева, представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.
Край на
формуляра