Р Е Ш Е Н И Е
№ 432
гр. Горна Оряховица, 30.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав,
в публичното заседание на тридесети
октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Трифон Славков
при участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА,
като разгледа гр.д. № 403 по описа на ГОРС за
Предявени са обективно съединени искове при
квалификацията чл. 128, т. 2 КТр., чл. 261 от КТр., чл. 262, ал. 1КТр.,чл. 264
КТр., иск за заплащане на разходите за път от и до работното място и чл. 224,
ал. 1 от КТр, заедно с акцесорни претенции за присъждане на законната лихва, от
датата на предявяване на исковете, до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е сключил
трудов договор № 5178 от 06.10.2015 г. с ответника по делото, на длъжност
„Охранител”, с месторабота „РВД-Г.Оряховица”, на осем часов работен ден, със
срок на изпитване
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТр - неизплатено
трудово възнаграждение в нетен размер на 530 лв., дължимо за периода 01.03.2017
г. до 30.04.2017 г.;
- иск
с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТр - обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2015, 2016 и
- иск с правно основание чл. 261 КТр. - неизплатено
допълнителното трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, в общ
нетен размер от 250 лв., дължимо за периода от 06.10.2015г. до 01.08.2017 г.;
- иск
с правно основание чл. 264 КТр. - неизплатено допълнителното трудово
възнаграждение за работа през официални празници за отработени 50 часа, в общ
брутен размер на 100 лв., дължимо за периода от 06.10.2015г. до 01.08.2017 г.;
- иск с правно основание чл. 262, ал. 1 КТр. - неизплатено
допълнителното трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд
общо 210 часа, в общ брутен размер на 300 лв., дължимо за периода от
06.10.2015г. до 01.08.2017 г.;
- иск
за заплащане на уговорено в чл. 4.1.19 в договора между страните възнаграждение
за път за периода 06.10.2015 г. до 01.08.2017 г. по 2 лв. дневно за 21 месеца,
или общо сумата от 672 лв.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати горепосочените възнаграждения и
обезщетения, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, в едно с разноските по
делото.
С молба от 29.06.2018 г. ищецът е изменил
част от предявените искове като е увеличил размерът им. Поискал е изменение на:
иска си по чл. 262, ал. 1 от КТр., като е увеличил размерът му от 300 лв. на
1416,43 лв.; на иска по чл. 264 КТр., като е увеличил размерът му от 100 лв. на
209, 63 лв. и на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4.1.19 от трудовия договор
между страните, като е увеличил размерът му от 672 лв. на 681,20 лв.
В дадения едномесечен срок по 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита исковете за
изцяло неоснователни, а представените доказателства за недопустими и
незаконосъобразни. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност относно
исковете за заплащане на трудово възнаграждение и положен извънреден труд.
Оспорва представените ксерокопия на документи с графици на работниците в
дружеството, с твърдение че от тях по никакъв начин не се удостоверявало, че
управителят на дружеството е запознат с организацията на работния процес в
предприятието. Претендира разноски. По поисканото от ищеца изменение на
исковете за увеличаване на техния размер ответникът не е взел становище.
Съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ:
За основателността на предявения иск е
необходимо да се установи, че в процесния период страните са били обвързани от
трудово правоотношение и възмездяването на положения труд не е извършено в
цялост, без да е налице основание за това. Ответникът не твърди за посочения
период, ищецът да не е полагал труд съобразно уговореното, поради което съдът
приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за заплащане на трудово възнаграждение.
Спорен между страните е въпросът, в какъв
размер е възникнало вземането за трудово възнаграждение и дали то е погасено от
ответника чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ
работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение за извършена работа. Видно
от представените по делото доказателства – трудов договор № 5178 от 06.10.2015
г., график на дежурствата на охраната на обект „РВД-Г.Оряховица” за м. март и април
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че за периода 06.10.2015 г. до 01.08.2017г. г.
ответникът е начислил и изплатил брутно трудово възнаграждение в размер на: 9235,39
лв. като от представените документи се установявало, че няма неизплатени
трудови възнаграждения.
В открито съдебно заседание проведено на
28.09.2018 г. ищецът е оспорил подписите си положени във ведомостите за заплати
за м. март и април
Съдът намира, че сключеното споразумение
между страните, за разсрочено изплащане на дължимото трудово възнаграждение е
неотносимо към правния спор, а и влиза в противоречие с останалия събран по
делото доказателствен материал, а именно ведомостите за заплати и
съдебно-графическата експертиза, поради което не го цени.
Поради изложеното искът за заплащане на
трудово възнаграждение за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2017 г. в нетен размер
на 530 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата следва да се отхвърли поради недоказаност.
По иска с правно основание чл. 224,
ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът има право на обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, чийто размер се определя въз основа на полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през
който служителят е работил най-малко 10 работни дни.
В тежест на ищеца е да докаже прекратяване на
трудовото правоотношение.
В тежест на работодателя е да докаже
положителния факт на ползване на отпуска или заплащането на дължимото
обезщетение за неизползването му.
Правото на
работника или служителя на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
възниква при прекратяване на ТПО, ако той не е използвал изцяло полагащия му се
платен годишен отпуск. От експертизата се установява, че останал неползван
платен годишен отпуск от страна на ищеца към датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение е в размер на 4 дни. За периода 06.10.2015 г. до
01.08.2017г. размерът на дължимото обезщетение
е за сумата 87,60 лв. в брутен размер /78,84 лв. в нетен/, с оглед на което
предявеният иск следва да бъде уважен до тази сума и отхвърлен до целият
предявен размер сумата от 300 лв.
По иска с правно основание чл. 261 КТ:
Нощният труд
се заплаща с увеличение, което при липса на друга уговорка е в размера, посочен
в чл. 8 от НСОРЗ. От показанията на разпитания свидетел, а и от приложените
графици, се установи, че ищецът е полагал труд при нощни смени, като съгласно
заключението на ССчЕ за положения нощен труд, при 12-часова работна смяна
дължимото увеличено възнаграждение в брутен размер по приложените от ищеца
графици възлиза на 182,25 лв. в брутен размер/131,87 лв. в нетен/ за периода
06.10.2015 г. до 01.08.2017г. Предвид изложените
съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен до сумата от 131, 87 лв. отхвърлен до целият предявен размер
сумата от 250 лв.
По иска с правно основание чл. 264 КТ за неизплатено допълнителното
трудово възнаграждение за работа през официални празници. Видно от приетата по
делото ССчЕ е, че за периода от 06.10.2015г. до 01.08.2017 г. дължимото на
ищеца възнаграждение в брутен размер е за сумата от 331, 32 лв., а в нетен 259,
79 лв. Ищецът е предявил искът си за сумата от 100 лв., като впоследствие е
изменил размера му като е поискал увеличение на 209, 63 лв., поради което и с
оглед диспозитивното начало в процеса до тази сума следва да се уважи иска
изцяло.
По иска с правно основание чл. 262, ал. 1, т.
4 КТ:
За
основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на ответника е полагал труд извън
установеното за него работно време в рамките на процесния период 06.10.2015 г. до 01.08.2017г.
От събраните
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Р. С. Р.се установява,
че ищецът е полагал извънреден труд в посочените от него дни. Свидетелят сочи,
че в дружеството и на обекта, на който са работили смените били от 07 ч. до 19
ч. и от 19 до 07 ч., дневна, нощна и два дена почивка. От приетите по
делото писмени доказателства и от неоспорената от страните ССчЕ, включително и
допълнителната такава, се установява, че ищецът е полагал извънреден труд през
процесния период от време, при сумарно отчитане на възнаграждението съгласно
сключения и приложен по делото трудов договор, но работодателят не го е
начислил и изплатил. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 от КТ, се налага извод, че ответникът – работодател дължи заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд от ищеца в общ
брутен размер от 1820,20 лв. за периода 16.10.2015 г. до 01.08.2017 г., съответно
нетен 1424,17 лв., установен от заключението на ССчЕ /т.2.2/. Предвид
изложеното, съдът приема, че предявеният иск за положен извънреден труд се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера, до който е
предявен, а именно изменения увеличен размер от 300 лв. на 1416, 43 лв. нетно
възнаграждение, с оглед диспозитивното начало в процеса.
Съдът намира за неоснователно възражение
на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, т.к. съгласно ч.
358, ал. 1, т. 3 от КТ – давността е тригодишна. Същата е започнала да тече на
16.10.2015 г., като съответно за най-старото задължение на ответника е изтекла
на 16.10.2018 г. Исковата молба по делото е предявена на 23. 02.
По иска по чл. 79 ЗЗД за
заплащане на уговорено в чл. 4.1.19 в договора между страните възнаграждение за
път за периода 06.10.2015 г. до 01.08.2017 г. по 2 лв. дневно за 21 месеца, или
общо сумата от 672 лв.
Видно от приложената по
делото експертиза и представените от страните графици за работа е, че дължимата
от ответника за периода 06.10.2015 г. до 01.08.2017 г. сума за заплащане на
пътните разходи на ищеца при използване на градски транспорт е 644, 80 лв.
Ищецът първоначално е предявил искът си за сумата от 672 лв., като след това е
изменил размерът му като е увеличил размера на иска за сумата от 681, 20 лв. С
оглед на това искът следва да бъде уважен за сумата от 644, 80 лв. и отхвърлен
за остатъка до 681, 20 лв.
По
предварителното изпълнение:
На
основание чл. 242, ал.1 ГПК съдът следва служебно да допусне предварително изпълнение
на главните вземания.
По разноските:
С оглед изхода от делото и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 181,
15 лв. разноски за адвокат съобразно уважената част от исковете, а на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата от 366,31 лв.
– част от възнаграждението за вещо лице, изплатено от бюджета на съда както и
за държавна такса за предявените искове, която съответства на уважената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 2 във връзка с чл. 193, ал. 2 от
действащия ГПК, направеното от ищеца К.Н.С., ЕГН ********** оспорване на
истинността на представените от ответника „Агенция за сигурност и охрана
СИРИУС” ЕООД, ЕИК *********,
ведомости за заплати за м.
март и м. април
ОСЪЖДА „Агенция за сигурност и охрана СИРИУС”
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К.Н.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумите,
както следва:
на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от
78,84 лв., представляваща дължимо за периода от 06.10.2015г.-01.08.2017г.,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в нетен размер;
на основание чл. 261 КТ сумата от 131,87 лв.,
представляваща дължимо за периода от 06.10.2015г.-01.08.2017г. допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд в нетен размер;
на основание чл. 264 КТ сумата от 209,63 лв.,
представляваща дължимото за периода от 06.10.2015г.-01.08.2017г. допълнителното трудово възнаграждение за
работа през официални празници в нетен размер;
на основание чл. 262, ал.1, т.4 КТ сумата от 1416,43
лв., представляваща дължимо за периода от 06.10.2015г.-01.08.2017г.
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в нетен размер;
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
4.1.19 от договора между страните сумата от 644, 80 лв. за периода от
06.10.2015г.-01.08.2017г., представляваща пътни разноски,
ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 23.02.2018 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 181,15 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение в нетен размер на
530 лв., дължимо за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2017 г. - изцяло, иска по чл. 224, ал. 1 от КТ до пълния
предявен размер от 300 лв., иска по чл. 261 от КТ до пълния предявен размер от
250 лв., иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4.1.19 в договора между страните до
пълния предявен размер от 681,20 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Агенция
за сигурност и охрана СИРИУС” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.
78, ал.6 ГПК по сметка на съда сумата от 366,31 лв. държавна такса и депозит за
вещо лице, както и сумата от 5 лв., в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените вземания по чл. 262, ал.1, т.4 КТ, чл. 261 КТ, чл. 264 от КТ и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Велико Търново с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: