№ 553
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20225001000611 по описа за 2022 година
Производство по чл.267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№262568/29.06.2022 г. от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, с адрес: гр. С., бул. “С.ш.”
67 А, представлявано заедно от Изпълнителнителните директори - М.М.-Г. и
П.Д., чрез пълномощника юрисконсулт Р. Ч. против Решение № 260062 от
26.05.2022г., постановено по г.д. 112/2020г, по описа на Окръжен съд С.З., в
частта му, с която се осъжда жалбоподателя да заплати А. А. И. ЕГН
********** с адрес: с. О., община Г., ул. „О.“ № 17 със съдебен адрес: град К.,
ул. “С.” № 6, офис 10 - адв. П. К. от САК обезщетение в размер на 320 000
лв., частичен иск от 900 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените й телесни увреждания при ПТП на 27.08.2019 г, а
именно : Contusio capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis
/Diffi Axonal Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri,
Contusio pulmonum bilateralis; други и неуточнени симптоми и признаци,
отнасящи се до нервната и костно-мускулната система ведно със законната
лихва от 22.11.2019 г. до окончателното плащане.
1
Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в посочената част,
като моли съда да го отмени в същата и да отхвърли изцяло предявения иск.
Алтернативно, поддържа, че ако се приеме искът за доказан по основание,
същия следва да бъде уважен до размер от 45000 лв, който се явява
справедлив съгласно чл.52 ЗЗД като обезщетение за ищеца в конкретния
случай.
В срок е подаден писмен отговор на жалбата, с който се оспорват
изцяло наведените в същата доводи и възражения, за което са изложени
подробни съображения. Иска се въззивната инстанция да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
След преценка на материалите по делото, направените от
страните твърдения и искания, както и развитите в жалбата срещу
първоинстанционното решение възражения в аспекта на чл.269 ГПК,
Пловдивският апелативен съд намира следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл.423, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД. От материалите по делото се установява, че пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.И.“АД и е
представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр. разп. от
22.11.2019 г., застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая
е заведена щета с № ..... г., по която застрахователят все още не е изплатил
обезщетение. Ето защо, искът се явява допустим, във връзка с изискването по
чл.380 КЗ.
В ИМ се твърди, че на 27.08.2019 г., около 16:32 часа в с. О., обл.
С.З., се е движил автобус „С.“ с peг. № ..., управляван от С.Д.С., който
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходката А. А.
И., като вследствие на инцидента същата е пострадала. Твърди се, че причина
за настъпване на ПТП са допуснатите от С.Д.С. нарушения на правилата за
движение по пътищата. В конкретната ситуация, за водача на автобуса били
налице определени, фиксирани в закон, задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата. Сочи се, че в случая съществува пряка
2
причинна връзка между деянието на С.С. и настъпилите общественоопасни
последици - телесните повреди, причинени на А. А. И..
Твърди се, че при процесното ПТП, А. А. И. е получила следните
травматични увреждания: Contusio capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio
cerebri bilateralis /Diff Axonal Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss
zygomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis; други и неуточнени
симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система.
След инцидента на 05.07.2019 г., пострадалата е хоспитализирана
в НХК - КАИЛ при УМБАЛ „п. С.К.ч“ АД, гр. С.З. с анамнеза: снета по данни
на екип от СПО, ЦСМП и дежурен полицейски екип. В момента на прегледа е
неконтактна, несъдействаща за прегледа, с травми в областта на главата,
шията, гръдния кош, корема, гърба и крайниците. Наблюдават се множество
хаотични движения на крайниците и се регистрират Джаксънови припадъци.
Соматичният й статус - към момента на прегледа е имобилизирана с твърда
шийна яка, крайниците са множество екскориации по ръцете и краката,
разкъсно-контузна рана в областта на лява подбедрица. Направени са
необходимите параклинични изследвания, КТ на глава, КТ на корем,
рентгенография на гръден кош и бял дроб. На контролно скениране при КТ на
глава е установено наличие на промени от типа на мозъчен оток. В дясно
фронтално се вижда разширяване на контузионното хеморагично огнище от 6
на 9.6мм, като дендитета е по - малък и се вижда лек перифокален едем.
Извършени са консултации с реаниматор, детски хирург, педиатър, УЗД,
ортопед и физиотерапевт. Ходът на заболяването е протекло по следния
начин - пациентката е била хоспитализирана в НХК и пребазирана в КАИЛ за
неврореанимационни мероприятия. Предвид тежките увреждания на
пострадалата, същата е поставена в дълготрайна медикаментозна кома. След
извеждането й от седацията, тя е пребазирана в НХК, като персистират
ментални смущения, обусловени от дифузната травма на мозъка, както и
белодробни и ОДС смущения от травмите и продължителната ИБВ. По време
на лечението в болничното заведение настъпват и пулмонални и декубитални
усложнения. Изписана е на 17.09.2019 г. с окончателната диагноза Contusio
capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diff. Axonal
Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri, Contusio
pulmonum bilateralis и е насочена за рехабилитация. При изписването й е
назначена медикаментозна терапия и са дадени препоръки към ОПЛ за
3
проследяване, физиотерапия и КТ на гл. мозък контрола след 45 дни.
Посочва се, че на 17.09.19 г., А. И. постъпва в Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „п. С.К.ч“ АД, с
оплаквания от силно затруднени активни движения в крайниците, понижена
мускулна сила, затруднен говор, ДЕЖ и невъзможна самостоятелна походка.
В тази връзка й е изготвена рехабилитационна програма и й е назначена
медикаментозна терапия. На 24.09.2019 г., пострадалата е изписана с
окончателната диагноза друг вид физиотерапия и като придружаващи
заболявалия последици от вътречерепна травма. При изписването й са дадени
указания за ХДР и АДР и й е назначена медикаментозна терапия.
На 24.10.2019 г., съгл. Амб.лист №496/24.10.2019 г., ищцата е
прегледана от ортопед - травматолог във връзка с оплаквания от болка в ляво
ходило след процесното ПТП. Поставена й е диагнозата счупване на
метатарзална кост и са й дадени указания за ограничено натоварване на левия
крак.
На 20.11.2019 г. А. И. е прегледана от специалист детски болести и
детска неврология, съгл. Амб.лист № 860/20.11.19 г. и е установено, че има
ограничена дорзална флексия на двете сгънала и дисдиадохокинезия.
Поставена й е диагнозата други и неуточнени симптоми и признаци,
отнасящи се до нервната и костно- мускулната система и е назначена
медикаментозна терапия.
В Им се твърди, че в резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП, А. А. М. търпи силни болки и много страдания, като същата
не се чувства добре физически и емоционално. Възстановяването й все още
не е приключило, а претърпените травми са оставили своето негативно
отражение върху здравословното й състояние и до днес. Пострадалата
трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва
физически, като за този период, за ежедневното си обслужване и
задоволяване на елементарните си жизнени потребности, е разчитала изцяло
на помощ от близките си. Твърди се, че болките в контузионните области
продължават и към настоящия момент, като при натоварване и
продължително стоене, те се усилват. Преди процесното ПТП, ищцата била
едно добро, жизнерадостно, активно и много усмихнато дете, като
демонстрирала отлични знания и умения в класните и извънкласните
4
дейности в училище. След инцидента, за дълъг период от време е лишена от
обичайния си начин на живот, като получените изключително тежки телесни
увреждания се отразяват негативно на нейната опорно-двигателна система и
централна нервна система. Освен болките, тя изживяла и силен стрес по време
на пътния инцидент, който се е отразил изключително негативно на
емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното съзнание.
Поддържа се, че причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалата следва да бъдат компенсирани със справедливо обезщетение от
застрахователя. Посочва се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното
поведение на водача на увреждащия автомобил С.Д.С., а за причинените от
него вреди отговаря ответникът по делото ЗК „Л.И.“АД, гр. С.. За
увреждащия автобус „С.“ с peг. № ..., управляван от С.Д.С., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. ...... г. със срок на валидност една
година, считано от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г. със ЗК „Л.И.“АД, гр. С., по
силата на която, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети
лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от
КЗ, в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер
на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г.
Посочва се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП, е
образувано ДП 176/ 2019 г. по описа на РУ - Г., пр.пр. 1406/ 2019 г. по описа
на РП - Г., което към настоящия момент не е приключило.
Във въззивната жалба не се оспорва настъпването на ПТП на
посочените в ИМ дата, час и местоположение, с участието на ищцата А. А. И.
и застрахован при ответника водач С.Д.С., управлявал автобус „С.“ с peг. №
..., за който е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
...... г. със срок на валидност една година, считано от 31.05.2019 г. до
30.05.2020 г. със ЗК „Л.И.“АД. Не са налице възражения и относно приетите
за установени от първоинстанционния съд факти, че като пряка последица от
настъпилото ПТП, ищцата е получила описаните в ИМ телесни увреждания,
относно проведеното лечение и претърпяни интервенции, относно
физическото и психическото й състоянието след ПТП, явяващо се резултат от
получените увреждания. Не се оспорват също достоверността и данните от
5
показанията на разпитаните свидетели, както и заключенията на приетите в
първоинстанционното решение съдебно-психологическа експертиза и
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, респ. приетите
в обжалваното решение за установени въз основа на същите факти. Ето защо,
съгласно чл.269 ГПК, не следва да се преразглежда установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка по тези въпроси.
Възраженията на жалбоподателя, на първо място, са относно липсата
на вина у водача на автобуса за настъпването на ПТП и увреждането на
ищццата. Поддържа се, че на 28.04.2017г., водачът на автобус “С.” с per. № ...,
в условията на спазване на задълженията си за управление на автомобила, с
позволената и съобразена с пътните условия скорост, при правилно
извършвано движение при маневра на място на пътното платно, необозначено
за движение на пешеходци, реализира ПТП с неправомерно движещата се
пешеходка, внезапно навлязла на пътното платно. Посочва се, че съобразно
приетите и изслушани експертизи по делото, водачът на МПС не е имал
възможността да спре/заобиколи пешеходката, за чието движение не е могъл
и не е бил длъжен да знае и съобразява и невиновно реализира ПТП. Твърди
се, че за водача на автобус „С.”, деянието, при което е пострадала ищцата в
производството е „случайно” по смисъла на чл.15 НК, извършено е
невиновно, в конкретната обстановка водачът не е имал възможност да
предотврати ПТП, не е наказан и не е допустимо да бъде ангажирана
деликтната му отговорност за настъпилата вреда, причинена именно от
ищцата и нейното лично виновно поведение. Единствено виновна за
настъпилия пътен инцидент според жалбоподателя е внезапно навлязлата на
платното за движение на автомобили пешеходка А. И., която не се е
съобразила с приближаващите се МПС-та и скоростта им на движение, като е
могла и е била длъжна. Поддържа се, че процесното ПТП е настъпило поради
субективните действия и виновно поведение единствено на движещата се
неправилно пешеходка, навлязла внезапно в коридора на движение на
автобуса, при ограничена видимост за водача от друго спряно превозно
средство, поради което тя е била невидима за него, като за нея единствено
ударът е бил предотвратим при конкретните условия, като същата не е
следвало да предприема неправомерното си движение.
В тази връзка, според жалбоподателя, неправилно в
първоинстанционното съдебно решение се преценява поведението на водача
6
на автобус ”С.” като неправомерно по повод на задължения, които не се
отнасят до водач на конкретното превозно средство. Счита, че неправилно са
му вменени задължения за спиращ и потеглящ автобус, които не се отнасят за
него и въпреки това са кумулирани и приложени с друга норма, неприложима
поради спазените ограничения. Поддържа се, че в настоящия случай, не е
настъпило ПТП със спрелия/потеглящ спрял автобус, а с такъв, който се
движи в лентата си с позволената за мястото скорост, като водачът не може и
не е длъжен да предвиди неправилното движение на неправилно пресичащата
пред спрялото превозно средство пешеходка, далеч от мястото, на което й е
позволено да го стори, скрита от спрялото там МПС, можеща да види
голямото се приближаващо МПС, при която ситуация е абсолютно забранено
на същата да продължи да се движи и е длъжна да не създава пречка за
движението на останалите участници. Според жалбоподателя,
първоинстанционният съд неправилно е обсъждал обратна презумпция за
доказване, въпреки че в настоящия случай, презумпцията е за невиновност
поради липса на доказващи виновността актове на наказателен орган, която
била доказана от събраните по делото доказателства.
Освен възраженията за липса на виновно поведение у водача на
автобуса, респ. за вина за настъпването на ПТП единствено у пострадалата, в
жалбата се възразява също, че присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищцата
болки и страдания, в резултат на ПТП от 27.08.2019 г., в размер на 320 000
лева, е завишено, с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и
застрахователна практика за посочения период - 2019 г.
Поддържа се, че неправилно е приложен принципът за справедливо
обезщетяване на неимуществените вреди, регламентиран с чл. 52 от ЗЗД,
изискващ съдът да определи точен паричен еквивалент на болките,
страданията и другите морални вреди на увреденото лице. При определяне на
обезщетението, следва да бъдат съобразени конкретните обстоятелства в
случая: характер и степен на уврежданията, период на тяхното проявление,
обективно здравословно състояние на ищцата към настоящия момент, както и
нейната възраст. Съгласно заключението на приетата по делото СМЕ, ищцата
е получила травматично увреждане, от което е възстановена след медицинска
намеса и лечение в домашни условия. Срокът на възстановяване е приключил,
като бъдещите проявления може и да не настъпят. В тази връзка, обезщетение
7
за претърпени неимуществени вреди от пострадалата следва да бъдат
присъдени единствено за претърпените от нея телесни увреди, от които се е
възстановила, както и е преживяла събитието, като е проявила нормално
психическо отношение към същото. Посочва се, че при съвкупна преценка на
всички установени факти и предвид практиката на Върховния касационен съд
при определяне на обезщетения за неимуществени вреди по аналогични
случаи, най-разумното и реално дължимо обезщетение, достатъчно да
репарира причинените на ищцата болки и страдания, при спазване принципа
за забрана на обогатяването на увреденото лице, би било обезщетение в
размер на 45 000 лева като справедлив размер на претърпените вреди.
В този смисъл, жалбоподателя поддържа, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е неправилно в частта досежно присъдения
размер на обезщетение, тъй като сумата от 320 000 лева не съответства на
обема, интензитета и продължителността на търпените вреди, с нормално
психическо отношение към събитието, без нарушение в обичайния бит на
пострадалата, както и не е съобразена практиката на ВКС по сходни казуси за
периода от осем години преди настоящия акт на съда и конюнктурата на
страната тогава, като решението алтернативно следва да бъде отменено, а
обезщетението - намалено на 45 000 лева поради изложеното и поради
поведението на пострадалата при настъпилия инцидент.
По първия спорен въпрос относно механизма и причините за
настъпване на ПТП и съответно, водачът и пострадалата допринесли ли са
затова, как и в каква степен, съдът съобрази приетото пред първата инстанция
заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза (КСМАТЕ).
Съгласно автотехническата му част, механизмът на ПТП е следния:
На 27.08.2019 г, около 16:30 часа в с. О., обл. С.З., автобус „С.“ с
per. № ...., управлявано от С.Д.С. се движи в посока от изток на запад със
скорост на движение около 52 km/h и опасна зона за спиране около 38 т.
Пред него откъм дясната му страна, в уширение на платното за движение и
необозначена с пътен знак автобусна спирка (наличие само на пътен знак
Д17) е бил спрял пътнически микробус за качване и слизане на пътници. В
това време пешеходката А. А. И. предприема пресичане на платното за
движение пред предната част на спрелия пътнически автобус от север на
8
юг. Към момента на навлизането и на платното за движение автобуса се е
намирал на около 23 m преди коридора и на пресичане. Настъпва удар, като
мястото на удара между пострадалата и автобуса на се намира на 6,1 m
източно от мерната линия и 2,0 m южно от северния край на платното за
движение. Към момента на удара пострадалата е била с лявата си
страница към челната част на автобуса. Първоначалният контакт се е
реализирал в зоната на предната дясна ъглова част на автобуса, като
надлъжната ос автобуса е била успоредна, или почти успоредна на оста на
платното за движение. След удара пострадалата е била отхвърлена наред
по посока на движението на автобуса, който след удара отлага спирачни
следи по терена и се установява в дясната част на платното за движение.
Скоростта на автобуса към момента на удара и преди настъпване на ПТП е
около 52 km/h.
Според заключението, няма данни за наличие на ограничена за
водача на автобуса видима зона, освен тази пред спрелия за качване и слизане
на пътници в дясно и пред него л.а. Ф..
Посочено е, че пострадалата по делото е имала техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не предприема
пресичане на платното за движение при наличие на движещо се по него МПС
и в момент, в който МПС няма техническата възможност да спре преди да
настъпи удара. Технически правилно е да го изчака да премине и чак тогава
да предприеме пресичане.
Според заключението, водачът на автобуса е нямал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с така
изчислената скорост на движение от 52 км/ч, както и при движение със
скорост от 50 km/h. Към момента на навлизането на пострадалата на платното
за движение, тя е била вътре в опасната зона за спиране на автобуса.
Съгласно заключението, скоростта на автобуса, при движение с
която водача му е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара към момента на реакция чрез предприемане на аварийно спиране, при
навлизането на пострадалата на платното за движение, е 35 km/h, а към
момента, в който е била на нивото на лявата страница на Ф., е 23 km/h.
Направен е извод, че техническата причина за настъпване на ПТП е
навлизането на пострадалата на платното за движение при наличие на
9
движещо се него МПС. Ако се приеме, че автобуса е следвало да се движи
със скорост към момента на навлизане на пострадалата на платното за
движение - 35 km/h (и по-ниска от нея) и към момента в който пострадалата е
била на нивото на лявата страница на Ф. - 23 km/h (и по- ниска от нея), то
допълнителна техническа причина за настъпване на ПТП е и технически
несъобразена с пътната обстановка скорост на движение на автобуса.
Според заключението, водачът на автобуса има техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако:
-Към момента на навлизане на пострадалата на платното за движение се
движи със скорост около 35 km/h и по-ниска от нея, реагира чрез
предприемане на аварийно спиране и спре преди коридора й на движение;
-Към момента в който пострадалата е била на нивото на лявата страница
на Ф. се движи със скорост около 23 km/h и по-ниска от нея, реагира чрез
предприемане на аварийно спиране и спре преди коридора и на движение.
Към заключението е изготвена е мащабна скица с наличната
хоризонтална и вертикална маркировки. На нея са показани всички намерени
следи и находки, движението и крайното положение на автобуса „С.“ с per. №
...., местоположението му на пътното платно преди и в момента на удара,
както и спрямо пострадалата и спрелия в този момент в отбивката микробус
Ф.. Видно е от същата, както и от фотоалбума от местопроизшествието,
представен като доказателство по делото, че преди мястото на настъпване на
ПТП, автобусът минава през кръстовище, непосредствено след което, вдясно
от пътното платно, в зоната на банкета, на около 18 м преди мястото на удара,
е налице пътен знак Д-17, обозначаващ наличието на пешеходна пътека, без
същата да е очертана с хоризонтална пътна маркировка на платното. Видно е
също, че след знака започва уширение край пътното платно, в което е
поставена метална автобусна спирка, несигнализирана с пътен знак, както и
че срещу спирката, е налице спрял пътнически микробус, който е наполовина
върху пътното платно, наполовина в уширението. Според данните от
експертизата, пешеходката А. А. И. е предприела пресичане на платното за
движение пред предната част на спрелия пътнически микробус от север на юг,
като към момента на навлизането й на платното за движение, автобусът се е
намирал на около 23 м преди коридора й на пресичане и се е движил с около
52 км/ч. При приемане на заключението, вещото лице И. обяснява, че
10
инцидентът е настъпил в границите на населено място, като водачът на
автобуса е имал техническа възможност да възприеме както пътния знак за
пешеходна пътека, така и намиращия се по-нататък, спрял в дясно спрямо
посоката му на движение, микробус, от разстояние, значително по-голямо от
опасната му зона за спиране, която е изчислена на около 38 метра.
Съдът кредитира заключението на КСМАТЕ в тази част, но не
възприема извода в същото, че основна причина за настъпване на ПТП е
навлизането на пострадалата на пътното платно при наличие на движещо се
него МПС, по следните съображения:
Според съда, от данните по делото и от заключението безспорно се
установява, че автобусът се е движил в населено място със скорост от 52
км/ч, която е над нормативно разрешената от 50 км/ч, т.е. с превишена
скорост, в нарушение на чл.21, ал.1 ЗДП. Освен това, според съда, скоростта
на движение на автобуса не е била съобразена по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДП с
конкретната пътна обстановка. Съгласно тази разпоредба, Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В настоящия случай, съгласно заключението, на около 18 метра
преди мястото на ПТП, вдясно от пътното платно, в зоната на банкета, е
имало пътен знак Д-17, обозначаващ пешеходна пътека в зоната на знака, но
въпреки това, по делото не се установява шофьорът на автобуса да е
съобразил скоростта си с указанието, че на това място пресичат пешеходци. В
тази връзка, следва да се посочи, че съгласно т.54, §6 от ДР на Закона за
движение по пътищата (ЗДП), "Пешеходна пътека" е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни
знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Ето защо, липсата в случая на хоризонтална
маркировка на пътното платно, означаваща наличието на пешеходна пътека,
не води до извод, че липсва такава, тъй като е имало сигнализация за наличие
11
на такава с пътен знак Д-17. В чл.119, ал.1 ЗДП, законът предвижда
конкретно задължение на водачите на нерелсови превозни средства при
приближаване на пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или
спрат. В случая, няма данни да е имало пресичащи пешеходци в участъка на
пешеходната пътека, но според настоящия състав, а и според съдебната
практика, с оглед общото задължение на водачите по чл.20, ал.2 ГПК да
управляват МПС със съобразена с изброените в разпоредбата фактори
скорост, при наближаване на пешеходна пътека от МПС, скоростта му на
движение, определяна от водача, следва да бъде съобразена с възможността
така сигнализираният участък от пътя да бъде пресечен от пешеходци, което
означава, че водачът следва при наличие на знак Д-17 превантивно да намали
скоростта си, за да е във възможност да реагира своевременно при поява на
пешеходци. В случая, по делото не се установява водачът на автобуса да е
намалил скоростта си преди участъка, сигнализиран със знак Д-17, поради
което, според настоящата инстанция, действията му са били в нарушение на
нормата на чл.20, ал.2 ЗДП.
Нещо повече, от доказателствата по делото и данните от
заключението е видно, че в участъка от пътя, непосредствено след знака Д-17,
обозначаващ наличието на пешеходната пътека, е налице уширение, в което е
имало поставена метална автобусна спирка. Установява се също, че преди
настъпването на процесното ПТП, срещу спирката е имало спрял пътнически
микробус, разположен наполовина върху пътното платно, наполовина в
уширението. Според настоящия състав, в случая е налице кумулиране на
няколко фактора – наличие на пешеходна пътека, на автобусна спирка и на
спрял за качване и слизане на пътници микробус, увеличаващи потенциалния
риск от настъпване на ПТП, които са били възприети от водача на автобуса,
но не са били съобразени в никаква степен от него. Съгласно схемата на
местопроизшествието към заключението, автобусът е преминал на разстояние
от около 115 см от спрелия в зоната на уширението пътнически микробус,
половината от който обаче е навлизала и в зоната на пътното платно. Това
означава, че се е наложило автобусът да заобиколи паркиралият на част от
пътното платно микробус. В тази връзка, според обясненията на вещото лице
И. при приемане на заключението, тази дистанция за заобикаляне не е била
достатъчна и водачът на автобуса е следвало да остави по-голямо разстояние.
12
Съдът споделя този извод на вещото лице, като намира, че в случая,
поведението на водача на автобуса е била в нарушение и на чл.20, ал.2 ЗДП,
тъй като, освен наличието на пешеходна пътека в участъка преди мястото на
ПТП, водачът е следвало да съобрази конкретната пътна обстановка и
особеностите на съответния участък от пътя, а именно – уширение с
поставена автобусна спирка, наличие на спрял пътнически микробус в
уширението срещу спирката, предполагащо потенциално слизане и качване на
пътници в тази зона, движещи се около микробуса пътници и пресичане на
пътното платно в тази част от пътя. Освен това, според съда, като не е
намалил скоростта си при преминаване покрай спрелия пътнически микробус,
водачът на автобуса е нарушил разпоредбата на чл.65 от ЗДП, според който,
При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно
превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или
автобусна спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е
длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на
необходимост да спре. Това му нарушение е довело до невъзможност да
избегне сблъсъка с пострадалата, която при установената скорост от 52 км/ч,
е попадала в опасната зона на спиране на автобуса.
В допълнение, следва да се посочи, че законът поставя доста
завишени изисквания за лице, което желае да придобие правоспособност за
управление на моторни превозни средства от категория D, проектирани и
конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача, т.е автобуси
като процесния, а именно: Да е на възраст не по-малко от 24 години; Да
притежава правоспособност за управление на МПС от категория С; Да
притежава стаж като водач на МПС от категория С не по-малко от 2 години
или да притежава стаж като водач на МПС от категория D1 не по-малко от 1
година; Да отговаря на изискванията за физическа годност, определени в
Наредбата по чл.152а, ЗДвП; Да отговаря на изискванията за психологическа
годност, определени в Наредба № 36. С оглед завишените изискванията към
водачитe за придобиване на правоспособност за управление МПС от
категория D, съдът намира, че от една страна, може да се приеме, че тяхната
квалификация относно упражняване на една правнорегламентирана дейност,
каквато е управлението на МПС, е доста по-висока от тази на повечето
обичайни участници в движението, които не са професионални шофьори, с
право да превозват повече от 8 пътници. Ето защо и изискванията към тях
13
относно спазването на правилата на движение по пътищата и съобразяването
на конкретните пътни условия и други фактори по чл.20, ал.2 ЗДП следва да
са също по-високи, отколкото към останалите участници в движението, в това
число и пешеходците. В конкретния случай, това според съда означава, че
като професионален шофьор на МПС за превозване на пътници, водачът на
процесния автобус е следвало, на основание чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДП, да
съобрази конкретната пътна обстановка, сигнализация и други участници в
движението и да намали скоростта си при възприемане на знака за пешеходна
пътека и намиращия се на около 10-12 м след него спрял пътнически
микробус, заемащ част от пътното платно на движение на автобуса. Ако бе
сторил това и се бе движил с по-ниска скорост, съобразявайки намиращия се
пред него пътнически микробус и потенциалната възможност от него да
слязат пътници, които да пресекат пътното платно, водачът на автобуса би
могъл да минимизира риска от настъпване на ПТП или на вредните
последици при настъпване на такова. А както се посочи по-горе, според
заключението на КСМАТЕ, ако скоростта му беше намалена до 35 км/ч или
по-ниска, то водачът би могъл да реагира чрез предприемане на аварийно
спиране и да спре автобуса преди коридора на движение на пострадалата.
Също така, ако водачът се бе движил с около 23 км/ч, то той е можел да спре
чрез предприемане на аварийно спиране преди коридора на движение
пострадалата, към момента, в който тя е била на нивото на лявата страница на
Ф. и безспорно е била видима за него, при което би предотвратил сблъсъка.
По отношение установеното по делото поведение на пострадалата А.
И., съдът възприема изводите в заключението на КСМАТЕ, че една от
техническите причини за настъпване на ПТП е навлизането на пострадалата
на платното за движение при наличие на движещо се в него МПС, което
означава, че тя е можела да предотврати настъпването на ПТП, ако бе
съобразила идващия по пътя автобус и бе изчакала преминаването му, преди
да пресече пътното платно. Установеното по делото поведение на
пострадалата е било в нарушение на нормата на чл.113, ал.1 ЗДП, според
който, при пресичане на платното за движение, пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1.
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства. В случая, пострадала е могла да
изчака преминаването на автобуса или да пресече пътното платно в зоната на
14
пешеходната пътека, намираща се на 18 м. преди мястото на ПТП.
Във връзка с последното, съдът взе предвид, че според заключението
на КСМАТЕ, по делото няма данни за ограничена за водача на автобуса
видима зона, освен тази пред спрелия за качване и слизане на пътници в дясно
и пред него микробус Ф.. Предвид това, според съда, ако водачът на автобуса
бе спазил изискването на чл.65 ЗДП да намали своевременно скоростта си
преди преминаването покрай спрелия в уширението на пътя микробус и бе
оставил по-голямо разстояние при заобикалянето му, в такъв случай би имал
възможност, предвид позицията си на управление в предната лява част на
автобуса, да възприеме пострадала още преди навлизането й на пътното
платно непосредствено пред автобуса и или да реагира посредством аварийно
спиране, или чрез спасителна маневра на ляво, или чрез предупредителен
звуков сигнал с клаксона на автобуса, с което да предотврати по-нататъшно
навлизане на пострадалата на платното пред автобуса. От данните в
заключението на КСМАТЕ обаче е видно, че водачът на автобуса не е
реагирал своевременно на създалата се опасност, което видно от факта, че
спирачните следи при спирането му са оставени на пътното платно едва след
настъпване на удара с пострадалата, който е бил в зоната на предния му десен
овален вертикален ръб, като надлъжната ос на автобуса е била успоредна или
почти успоредна на оста на платното за движение.
Не може да бъде споделено възражението на ответника, че в случая
се касае за случайно деяние по см. на чл.15 НК, което изключва вината на
водача на автобуса. Съгласно дефиницията в посочената норма, „ Не е виновно
извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно
деяние).“ Както се посочи по-горе обаче, в случая водачът на автобуса,
явяващ се също така професионален шофьор, със специална правоспособност
за управление на ППС за превоз на повече от 8 пътници, на основание чл.20,
ал.2 и чл.65 от ЗДП, е бил длъжен да съобрази пътното си поведение в
населеното място (с.О.) и в частност скоростта си с потенциалната опасност
от изскачане на пешеходец на пътното платно в зоната на спрелия пътнически
микробус, което не е сторил, но което е могъл да стори, ако е управлявал
автобуса със скорост от 35 km/h (и по-ниска от нея) към момента на
навлизане на пострадалата на платното за движение и със скорост от 23 km/h
(и по-ниска от нея) към момента, в който пострадалата е била на нивото на
15
лявата страница на микробуса Ф., спрял за слизане и качване на пътници в
уширението до пътното платно.
С оглед горното, неоснователни се явяват възраженията в жалбата,
че на 28.04.2017г., водачът на автобус “С.” с per. № ..., е спазил задълженията
си за управление на автомобила с позволената и съобразена за пътните
условия скорост, както и че правилно е извършил движение при маневра на
място на пътното платно, необозначено за движение на пешеходци, които се
опровергават от доказателствата по делото, коментирани по-горе.
Опровергава се и твърдението, че водачът на МПС не е имал възможността да
спре/заобиколи пешеходката, както и че не е могъл и не е бил длъжен да знае
за движението й и да го съобрази. Впрочем, именно защото е налице опасност
слизащите или намиращи се зад спряло на спирка МПС за обществен превоз
да не бъдат забелязани от преминаващ по пътното платно друг автомобил, в
чл.65 ЗДП е предвидено задължение за водача на преминаващия автомобил
своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да
спре. Според настоящия състав, при наличие на автобусна спирка в зоната на
процесното уширение, която обективно е могла да бъде възприета от водача
на автобуса много преди навлизане в участъка на ПТП и пред която е имало
спрял пътнически микробус, задължението за водача на автобуса в
конкретния случай не е отпаднало само защото е липсвало сигнализиране на
спирката с пътен знак, каквото тълкуване би било противоречало на смисъла
и целта на закона. Съответно, според съда, в случая, задължението по чл.65
ЗДП е било относимо към поведението на водача на автобуса.
Като несъстоятелни и почиващи на погрешно смислово тълкуване
могат да се определят възраженията на жалбоподателя, че с
първоинстанционното решение на водача на автобуса неправилно са вменени
задължения за спиращ и потеглящ автобус, които не се отнасят за него и
въпреки това са кумулирани и приложени с друга норма, неприложима
поради спазените ограничения. Първоинстанционния съд се е позовал в
мотивите си на нормата на чл.65 ЗДП по повод установеното по делото
преминаването на водача на автобуса покрай спрелия пътнически микробус,
без преди това да намали скоростта си, за да може да спре при необходимост,
каквато именно е законовата постановка. Колкото до позоваването в
мотивите на решението на нормата на чл.122 ЗДП, то е свързано със
предвидено от законодателя, сходно на това по чл.65 ЗДП, задължение на
16
водач да намали при приближаване на спиращ, спрял или потеглящ автобус,
но визира конкретна хипотеза, когато на този автобус е налице знак, че
превозва деца. И двете норми обаче очевидно визират евентуалната опасност
от инцидент на приближаващото МПС с пътници от спиращия, спрелия или
потеглящ автобус, а не със самия автобус, поради което и съжденията на
жалбоподателя в този смисъл, визиращи неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, са необосновани.
Крайно погрешна е тезата на жалбоподателя, че в случая е налице
презумпция за невиновност на застрахования водач на автобуса, поради липса
на актове на наказателен орган, доказващи неговата виновност. С нормата на
чл.45 ЗЗД, в сила от 1950г., е прието, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тоест, при
спорове за вреди, причинени от непозволено увреждане, какъвто в основата
си е и настоящия, вината на посочения от пострадалия делинквент се
предполага до доказване на противното, т.е. касае се за оборима презумпция.
Спорът между страните не е на плоскостта на наказателното право и не е с
предмет ангажиране на наказателната отговорност на делинквента, поради
което и презумпцията по чл.31, ал.3 от Конституцията и чл.16 НПК не е
приложима в настоящия случай.
В заключение, съдът приема, че основна вина за настъпването на
ПТП има водача на автобуса, който, ако бе съобразил скоростта си с
особеностите на пътния участък, пътната сигнализация и конкретната пътна
обстановка преди настъпване на ПТП, би могъл да избегне настъпването на
ПТП. Съответно, според съда, от ответното дружество не бе опровергана
презумпцията за виновност по чл.45, ал.2 ЗЗД на водача на застрахования при
същото автобус. Доколкото се установи по делото, че и пострадалата А. И. е
допринесла за настъпването на ПТП, тъй като не е изпълнила задължението
си да пресече пътното платно в зоната на близката пешеходна пътека и да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, преди да навлезе на
пътното платно, съдът приема съпричиняване от нейна страна на вредоносния
резултат в размер на 20 %. Причината за възлагане на по-голямата част от
вината за настъпване на ПТП върху водача на автобуса е в по същественото
нарушаване на правилата за движение по пътищата от негова страна, за което
17
по-горе бяха изложени събражения, както и с оглед по-големия му опит като
водач на МПС, превозващо пътници, в сравнение с пострадалата, която към
момента на ПТП е била на 15г., с оглед на който опит, поведението му е
много по-укорително и неоправдано.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че деянието на водача водач
С.Д.С., управлявал автобус „С.“ с peг. № ... осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, поради което
са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
По отношение на причинените на пострадалата А. И. увреждания,
съдът кредитира изцяло изводите на вещите лица по съдебномедицинската и
комплексна съдебна психолого - психиатрична експертиза. И двете
заключения установяват, че към момента А. И. се е възстановила, дотолкова,
че да може да се обслужва, да се движи, да извършва някакъв вид дейност, но
нейната психика, вече е много по – различна от традиционната за един
нормален за неговата възраст. Установява се безспорно, че при нея е
настъпило психично разстройство Посткомоционен синдром
(Посттравматичен органичен мозъчен синдром), като са констатирани
значителни паметови нарушения, мисловният процес е забавен,
непродуктивен и застоен, беден на асоциации и представи, а процесът на
възприема и обработка на нова информация е затруднен. Възможностите на
мисловната дейност и нивото на социална зрялост на А. И. не отговарят на
нормалното състояние за нейната възраст /според вещите лица А. има регрес
и се е върнала в една по-ранна възраст, която съответства на около 3 г./.
Експертите правят категоричният извод, че ищцата няма да се излекува до
състоянието, в което е била преди ПТП - то, тъй като е налице загуба на
мозъчна тъкан и това ще оказва влияние до края на живота й. В бъдеще, А. И.
ще трябва да бъде лекувана от психиатри, психолози и невролози, като
невролозите ще предписват медикаменти, с които да задържат морфологията
на мозъка, докато психиатрите и психолозите ще се опитват да оправят
качеството на мисловния процес. Налице е риск от настъпване в бъдеще на
18
усложнения като целбрастения, енцефалопатия или епилепсия, за който сочат
вещите лица. Следва да бъде отчетена младата възраст на ищцата при
настъпване на увреждането (15 години), наличните трудности в обучителния
процес, както и общуването й с нейни връстници, което се установява от
свидетелските показания, които са обективни, последователни и
непротиворечиви.
С оглед изложеното, настоящата инстанция приема, че травмите на
ищцата вследствие ПТП са оставили траен отпечатък, както върху здравето й,
така и върху психиката й респ. довели са до промяна на социалната й
активност и взаимодействие в приятелския кръг. Последиците от травмите са
трайни, ще й създават неудобства за цял живот – в професията, общуването,
обслужването в домакинството и като цяло в начина й на живот. Следва да се
имат предвид и последващата реализация, респ. възможността за бъдеща
самостоятелност без зависимост от родител. Съдът отчита, както
продължителния период на лечение, което продължава и към настоящия
момент и ще продължи през целия й живот, така и обстоятелството, че почти
три години след инцидента, пълно възстановяване не е настъпило и няма
изгледи да настъпи. В тази връзка, абсолютно голословни, неверни и
опровергаващи се от доказателствата по делото са възраженията в жалбата на
ответника, че ищцата е получила травматично увреждане, от което е
възстановена след медицинска намеса и лечение в домашни условия, както и
че срокът на възстановяване е приключил, а бъдещите проявления може и да
не настъпят
Ето защо и като взе предвид установените по делото факти относно
претърпените от ищцата увреждания, състоянието й понастоящем,
негативните прогнози за възстановяването й, младата й възраст, същественото
негативно влияние на получените увреждания върху цялостния й начин на
живот и перспективи за бъдещето и след като съобрази икономическата
конюнктура в страната към датата на събитието – 27.08.2019г., обективен
индикатор за която са действащите към този момент лимити за отговорността
на застрахователите, уредени в чл.492 КЗ, а именно - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, съдът
приема, че сумата от 400 000 лв. се явява справедлива по см на чл.52 ЗЗД като
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. С оглед
19
установеното по делото съпричиняване от страна пострадалата, за което по-
горе бях изложени съображения, което настоящата инстанция определи в
размер на 20%, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено с 20 % до сумата от 320 000
лв, частично от общия размер на вземането от 900 000 лв, до който размер от
320 000 лв се явява основателен предявения иск, която сума следва да се
присъди на ищцата, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2019 г., до
окончателното плащане.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод,
решението му в обжалваната част, с която се осъжда жалбоподателя да
заплати А. А. И. ЕГН ********** с адрес: с. О., община Г., ул. „О.“ № 17 със
съдебен адрес: град К., ул. “С.” № 6, офис 10 - адв. П. К. от САК обезщетение
в размер на 320 000 лв., частичен иск от 900 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни
увреждания при ПТП на 27.08.2019 г, а именно : Contusio capitis, colli,
thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diffi Axonal Indjury/, Higroma
cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis;
други и неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-
мускулната система ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до
окончателното плащане, ще бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
Л.И."АД, ЕИК ...., седалище и адрес гр.С., Р-Н „С.", бул."С.ш." № 67А
следва да заплати на адв. П. К. от САК, със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6,
офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ в размер на 8 855,04 лв с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260062 от 26.05.2022г., постановено
по т.д. 112/2020г, по описа на Окръжен съд С.З., в обжалваната част, с която
се осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И."АД, ЕИК ...., седалище
и адрес гр.С., Р-Н „С.", бул."С.ш." №67А да заплати А. А. И. ЕГН **********
20
с адрес: с. О., община Г., ул. „О.“ № 17 със съдебен адрес: град К., ул. “С.” №
6, офис 10 - адв. П. К. от САК обезщетение в размер на 320 000 лв., частичен
иск от 900 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените й телесни увреждания при ПТП на 27.08.2019 г, а
именно : Contusio capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis
/Diffi Axonal Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri,
Contusio pulmonum bilateralis; други и неуточнени симптоми и признаци,
отнасящи се до нервната и костно-мускулната система ведно със законната
лихва от 22.11.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И."АД, ЕИК ....,
седалище и адрес гр.С., Р-Н „С.", бул."С.ш." №67А да заплати на адв. П. К. от
САК, със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10 адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 8
855,04 лв с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21