РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Ямбол, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Д.
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Д. Гражданско дело №
20242330101112 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Я. А. М. против „ВиК“ ЕООД - гр.
Я. С исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт № ***, том ,*** рег. № ***, н.д.
№ *** г. на *** рег. № *** - Ж. Р., с район на действие – РС- Я. ищецът е придобил в
собственост имот, с административен адрес: гр. Е., ул. *** , представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 27382.500.1378.1.1, разположен в ПИ с идентификатор
№ 27382.500.1378, представляващ апартамент № ***, със застроена площ от 77.60 кв.м., на
*** етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при граници:
27382.500.1378.1.2, 27382.500.1378.1.4, ведно с прилежащото избено помещение № ***, с
полезна площ от 10 кв.м. и таванско помещение № ***, с полезна площ от 8.30 кв.м., както
и 7.72 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена.
Ищецът сочи, че е придобил имота на 06.10.2022 г. от В. Г. Г.
На 20.03.2024 г. ищецът отишъл в офиса на ответното дружество, за да си открие
партида за имота. Въпреки, че закупил имота през м.10.2022 г. не бил го ползвал и
съответно в същият нямал консумация за ток и вода.В началото на 2024 година започнал
ремонт на жилището и решил да се открие партида за водата на негово име. Отишъл в
касата на ответника заедно с негов приятел С. Д. Х.. Подал документи за откриване на
партида за водата и служителката му казала, че трябва да заплати такса, която му се сторила
доста висока. След като заплатил видял, че същата му предоставила 2 бележки за плащане,
като установил, че освен за откриване на нова партида за водата е заплатил на ответното
дружество задължения на трето лице, а именно К. Н. Ж. за периода м.10.2014 г. до
1
29.06.2015 г., както следва: Съгласно фактура № *** г. с отчетен период 25.03.2014 г.-
28.09.2014 г. с краен срок за плащане - 28.11.2014 г. за сумата от 49.24 лв.; Съгласно фактура
№***г. с отчетен период-28.09.2014 г. до 24.10.2014 г. с краен срок за плащане - 28.12.2014
г. за сумата от 91.15 лв.; Съгласно фактура № *** г. с отчетен период-25.12.2014 г. до
29.01.2015 г. с краен срок за плащане - 29.03.2015 г. за сумата от 37.49 лв.; Съгласно фактура
№*** г. с отчетен период -29.04.2015 г. до 03.06.2015 г. с краен срок за плащане - 29.07.2015
г. за сумата от 33.13 лв. Общата сума на тези четири фактури била 211.01 лв.
Ищецът твърди, че без да е уведомен предварително под формата за плащане за
откриване на нова партида за водата, служителката на ответното дружество го задължила
да заплати и сметките за вода на едно трето лице, което той не познава, а именно К.Н. Ж. за
период преди близо 10 години – 2014-2015 г. Когато ищецът потърсил обяснения защо са го
накарали да заплати чужди задължения, служителката започнала да се оправдавала, че се
водело на адреса на имота, който придобил през 2022 г. и нямало как да не се покрие. Сочи
се, че очевидно е, че въпросните сметки са погасени по давност по смисъла на разпоредбата
на 111, б.“в“ от ЗЗД. Поддържа се, че се ответното дружество неоснователно е задължило
ищеца да заплати сумата от 211,01 лв.
На тия съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 211,01 лв., ведно със законната лихва, считано от
момента на завеждане делото до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с което
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че ищецът е потребител на
„ВиК“ услуги за процесният недвижим имот в гр. Е.. Поддържа, че е налице основание за
извършеното плащане от ответника. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 и ал. 2
е предвидено, че при промяна на собствеността или правото на ползване предишният и
новият собственик или ползвател имат право да поискат и да получат справка за дължимите
суми към момента, като в случай, че не се спазят тези изисквания новият собственик или
ползвател заплащал всички дължими суми за имота след датата на промяна на
собствеността.Поддържа се, че в този смисъл ищецът не е спазил предвидената в Общите
условия процедура за прехвърляне на партидата при смяна на собствеността, поради което
сумата в размер на 211,01 лв. била основателно платена от него. На следващо място се
поддържа, че плащането на чуждо задължения води до облигационна връзка между
платилия и третото задължено лице, като тези отношения били уредени в разпоредбите на
чл.74 ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД. Иска се от съда да отхвърли така предявеният иск.
В съдебно заседание за ищеца се явява в качеството на процесуален представител по
пълномощие ***.В. К. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с депозирани по
делото писмени бележки и на изложените в тях основания се поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява ....Е. Д., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително
депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея съображения се
поддържа, че искът е неоснователен и недоказан и се иска да бъде отхвърлен.
2
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният от ищеца против ответника иск е с правно основание осн. чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, като същият се явява допустим, като предявени от и срещу процесуално
легитимирана страна, при наличие на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални
предпоставки.
Между страните не е спорно, че ищецът е закупил на 06.10.2022 год. недвижим имот
– апартамент, находящ се на административен адрес: гр.Е., ул.“***, доколкото това
обостоятелство се признава и от ответника с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК. Не
е спорно между страните, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.2, ал.1,
т.1 от ОУ на ВиК оператора, за обект – горепосоченото жилище, собствеността върху което
е придобито от ищеца на 06.10.2022 год.
На 20.03.2024 год. ищецът е подал пред ВиК оператора заявление за промяна на
титуляр на пртида, като не е спорно, че ищецът е заплатил общо сумата от 211,01 лева,
съответно по фактура № *** г. с отчетен период 25.03.2014 г.- 28.09.2014 г. с краен срок за
плащане - 28.11.2014 г. сумата от 49.24 лв.; фактура № *** г. с отчетен период-28.09.2014 г.
до 24.10.2014 г. с краен срок за плащане - 28.12.2014 г. сумата от 91.15 лв.; фактура № *** г.
с отчетен период-25.12.2014 г. до 29.01.2015 г. с краен срок за плащане - 29.03.2015 г.
сумата от 37.49 лв. и фактура № *** г. с отчетен период -29.04.2015 г. до 03.06.2015 г. с
краен срок за плащане - 29.07.2015 г. сумата от 33.13 лв.
Или общо за периода 05.03.2014 год. до 03.06.2015 год. за ВиК услуги сумата от
211,01 лева.
Възраженията на ответника са в две насоки, първо че между ищеца и ответното
дружество са възникнали валидни облигационни отношения и ищецът дължи на
дружеството сумата от 211,01 лева на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия.
Второто възражение е в насока, че ищецът е заплатил съзнателно и доброволно
задълженията на едно трето лице и ищецът следвало да насочи иска си към това трето лице.
Двете възражения са взаимоизключващи се, доколкото един път се твърди, че сумата
от 211,01 лева е дължима от ищеца на договорно основание, и втори път, че ищецът е
изпълнил съзнателно и доброволно едно чуждо задължение, поради което и следва да
насочи претенцията си към това трето неучастващо по делото лице.
При все това съдът е длъжен да разгледа и двете възражения като намира, че същите
са неоснователни.
Съгласно чл.61, ал.1 от ОУ, при промяна на собствеността или на правото на
ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК
оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване,
промяна или закриване на партида, като представят за справка документи, удостоверяващи
придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване
3
на имота.
Съгласно чл.63, ал.1 от ОУ, при промяна на собствеността или правото на ползване
предишният и новият собственик или ползвател имат право да поискат и да получат от В и
К оператора справка за всички дължими суми за В и К услуги към момента на промяната.
Съгласно ал.2 на посочената разпоредба, в случай, че новият и предишният
собственик или ползвател не спазят изискванията по чл. 61, ал. 1, новият собственик или
ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на
собствеността или ползването.
Разпоредбата е категорична, новият собственик – ищецът в производството дължи
заплащане на всички дължи суми за имота - след датата на промяна на собствеността,
06.10.2022 год., което обстоятелство както вече бе посочено не е спорно между страните. В
този смисъл ищецът доколкото не е спазил изискванията на чл.61, ал.1 от ОУ дължи
заплащане на всички дължими суми за имота след 06.10.2022 год., но не и преди датата на
промяната на собствеността, преди 06.10.2022 год.
Или по друг начин ищецът не дължи заплащане на суми за отчетения и заплатен от
него период от 05.03.2014 год. до 03.06.2015 год., независимо дали вземането за което са
издадени процесните фактури е било погасено по давност или не.
Досежно второто възражение на ответника, съдът намери същото за недоказано. По
делото по никакъв начин не се установиха фактически данни, които да обосновават извод у
съда, че ищецът съзнателно и доброволно е заплитал задължение на едно трето лице към
ВиК оператора за посочения във фактурите период. Липсват изначало данни ищецът да е
познавал посоченото във фактурите като задължено лице – К. Н. Ж., респ. откъдето
вероятно да се предположи, че ищецът е заплатил съзнателно и доброволно едно негово
задължение към ВиК оператора. Напротив по делото бяха събрани гласни доказателства
чрез разпит в качеството на свидетел лицето В. Х. К., от показанията на който свидетел се
установява, че през м.март 2024 год., тя, ищецът и негов приятел са посетили ответното
дружество за да сменят партидата на апартамента в гр.Е., при което служителка на
ответното дружество заявила на ищецът, че има такса за това около 220-230 лева. Ищецът се
учудил, че сумата е толкова голяма, но я заплатил. Служителката не му била казала, че има
задължения и на трето лице, казала му че трябва да плати за партидата. Това трето лице – К.
Ж., те не го били познавали, видели името му в самата бележка. Служителката не била
предупредила ищецът, че има старо задължение на трето лице. След като се прибрали в
къщи, ищецът се обадил на майка си, тя се озадачила как така има заплащане на трето лице
и му казала, че ще заведат дело.
При тия фактически данни съдът намери възражението на ответника в тази насока за
неоснователно и недоказано като не подкрепящо се от събраните по делото доказателства.
От обстоятелството, че след заплащане на сумата от 211,01 лева, ищецът не е възразил на
място, на касата на ответника, не може да се изведе извод, че същият съзнателно и
доброволно е поел едно чуждо задължение.
4
Основополагащ и фундаментален принцип в правото е, че ако е налице разместване
на имуществени блага, при което едно лице се обогатява, за сметка обедняването на друго,
без правно основание за това, справедливостта изисква възстановяване на предходното
правно положение чрез връщане на полученото.
В конкретната хипотеза изначало е липсвало основание за заплащане от ищеца на
сумата от 211,01 лева, тъй като за периода 05.03.2014 год. до 03.06.2015 год. между ищеца и
ответника не са съществували облигационни отношения касателно предоставяне на ВиК
услуги за процесното жилище. Такива правоотношения между страните са възникнали едва
след 06.10.2022 год., и както вече бе посочено по-горе за ответника на основание чл.63, ал.2
от ОУ са възникнали задължения за заплащане на всички дължими суми за имота след
06.10.2022 год., но не и преди датата на промяната на собствеността, преди 06.10.2022 год.
Липсват и данни обосноваващи извод, че между страните преди извършено от ищеца
плащане на сумата от 211,01 лева да е постигнато съглашение по силата на което
последният да се е съгласил да заплати с тази сума едно чуждо задължение, на трето
неучастващо по делото лице - К. Н. Ж., за един минал период от 05.03.2014 год. до
03.06.2015 год., респ. между това трето лице и ищецът по делото да е имало съглашение в
тази насока.
От момента на получаване на облагата, длъжникът изпада в забава и дължи лихви, в
случая обаче се претендира законната лихва от датата на завеждане на делото, поради което
и искането на ищеца за присъждане на законната лихва следва да се уважи така, както е
заявено.
При този изход на делото ищецът има право на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 400 лева и заплатена държавна такса и такса за
паричен превод в размер на 51,85 лева, или общо разноски в размер на 451,85 лева, които
следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца.
Съдът намира, че възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение за един адвокат е неоснователно, тъй като е
съобразено от една страна с предвидения в Наредбата минимален размер на адвокатските
възнаграждения, а от друга е същото съответства на фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Водоснабдяване и Канализация“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.*** представлявано от ***
Х. Г. М. ДА ЗАПЛАТИ на Я. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.***, сумата от
211,01 лева, представляваща сбор от фактури с №№ *** год.; *** год.; *** год. и *** год., за
използвана вода за периода от м.март 2014 год. до м.юни 2015 год. от третото лице К. Н. Ж.,
5
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото – 12.04.2024 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.***, представлявано от *** Х. Г. М.
ДА ЗАПЛАТИ на Я. А. М. с ЕГН ***сумата от 451,85 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Я. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
6