№ 1***
гр. Русе, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № *** по
описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК.
Ищцата М. П. Д. твърди, че с изпълнителен лист от 18.08.2011 г., издаден по
ч.гр.д.№ ***/2011 г. по описа на РС-Русе въз основа на влязла в сила Заповед за
незабавно изпълнение № 4710/18.08.20011 г., тя и Т.И.Т. били осъдени да заплатят
солидарно на „БАНКА ДСК" ЕАД сумите: 3489,07 лв. главница, ведно със законната
лихва от 18.08.2011 г., 472,90 лв. просрочена лихва за периода 30.03.2011 г. - 17.08.2011
г., 79,24 лв. заплатена държавна такса и 258,86 лв. юрконсултско възнаграждение. С
Договор за покупко-продажба на вземане от 04.06.2012 г. „БАНКА ДСК" ЕАД продала
вземането по посочения изпълнителен лист на „ОТП Факторинг България" ЕАД. По
молба на взискателя „ОТП Факторинг България" ЕАД било образувано изп.дело № ***
по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, peг.№ 760 и район на действие Окръжен съд -
Русе. Едновременно с образуването на изпълнителното дело и по искане на взискателя
били извършени справки за имуществото на длъжниците, изпратени били покани за
доброволно изпълнение, предприети били множество изпълнителни действия. След
това не били искани и извършвани изпълнителни действия. С Постановление от
04.05.2018 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8
ГПК. От отбелязването от ЧСИ Цветанка Георгиева на гърба на изпълнителния лист
било видно, че последното валидно изпълнително действие било извършено на
09.05.2014 г., като до тази дата не били събрани суми по делото.
С Договор за прехвърляне на вземане от 28.09.2018 г. вземането по
1
изпълнителния лист от 18.08.2011 г. било продадено на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. За
извършената цесия длъжниците не били уведомени. По молба на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД бил върнат оригиналът на изпълнителния лист, въз основа на който срещу
ищцата било образувано ново изп.дело № *** по описа на ЧСИ Милкана Македонска,
рег.№ 831. Със съобщение, връчено й на 15.05.2024 г., същата била уведомена за
образуваното на 25.04.2024 г. изпълнително дело и за наложени запори върху
банковите й сметки в „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „Банка ДСК“ АД. За
25.07.2024 г. били насрочени опис, оценка и изземване на движими вещи на адрес: ***
Вземанията, предмет на изпълнителния лист и на изпълнителното дело, били
погасени по давност, който факт настъпил след приключване на производството, по
което бил издаден изпълнителният титул.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се признае
за установено в отношенията между страните, че ищцата М. П. Д. не дължи на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД сумите: 3489.07 лв. главница, ведно със законната лихва от
18.08.2011 г., 472.90 лв. просрочена лихва и 338.10 лв. разноски по изпълнителен лист
от 18.08.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ ***/2011 г. по описа на РС-Русе, поради погасено
по давност право на принудително изпълнение, на основание чл.439 ГПК. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Твърди, че на 28.09.2018 г. бил сключен договор за
прехвърляне на вземания между „ОТП Факторинг България" ЕАД и ,,ЕОС Матрикс"
ЕООД, по силата на който „ОТП Факторинг България" ЕАД, в качеството на цедент,
прехвърлило на „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството на цесионер, портфолио с
необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с
физически лица. Предмет на посочения договор за цесия били и вземанията по
настоящото производство. С оглед настъпилото частно правоприемство, настоящ
кредитор по процесното вземане се явявал единствено „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания не било
елемент от фактическия състав на договора за цесия, а имало отношение единствено
към противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети лица. Съобщаването
по чл.99, ал.4 от 33Д имало за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на
задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от 33Д.
Предвид настъпилата перемпция по изп.дело № *** по описа на ЧСИ Цветанка
Георгиева, въз основа на процесния изпълнителен лист било образувано от ответника
ново изп.дело № *** по описа на ЧСИ Милкана Македонска, с рег.№ 831 при КЧСИ и
район на действие ОС-Русе. Според „Еос Матрикс“ ЕООД, за установените вземания
със заповед за изпълнение тече петгодишна погасителна давност от датата на
2
влизането й в сила. Аргументът в тази насока бил, че влязлата в сила заповед за
изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за
пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили о6стоятелства (чл. 424 и чл. 439
ГПК). По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попадала в приложното
поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай на ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение
и поради неподаването на възражение в законоустановения за това срок, заповедта за
изпълнение влязла в сила. С изтичането на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта за изпълнение се получавал крайният ефект, именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по
аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следвало да се прилага
петгодишната погасителна давност.
Твърдението в исковата молба, че погасителната давност е започнала да тече на
09.05.2014 г. и е изтекла на 09.05.2019 г. не било съобразено с постановките на ТР № 3
от 28.03.2022 г. по тълк.д.№ 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато трае
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, BКC, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато било
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В този смисъл, доколкото производството
по изп.дело № *** било висящо към момента на постановяване ТР № 2/26.06.2015 г. по
т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, то давността започнала да тече най-рано на 26.06.2015
г. Предвид това, новото изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Милкана
Македонска било образувано преди да изтече установеният давностен срок, като още с
молбата били поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и
удовлетворят вземането на кредитора, за които били заплатени и съответните такси.
До предявяване на настоящия иск били предприемани регулярни действия по
образуваното производство, като не били настъпили последиците на погасителната
давност. Според даденото разрешение с т.3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по ТД №
2/2023 г. ОСГТК, погасителната давност се прекъсвала от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, т.е. дори да се
приеме, че в даден момент е настъпила перемпция по образуваното изпълнително дело
№ ***, същата била без правно значение за прекъсването на давността. И Решение №
3/04.02.2022 г. по гр.д.№ ***/2021 г. на BКC, което разглеждало даденото с т.10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на
валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на
паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за
изпълнение. Редовна била молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил
изпълнителен способ за осребряване имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК),
включително когато първоначалната й нередовност била поправена в срок, както и
3
молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приемало се, че действието на принудително
изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно в смисъла на
тълкувателния акт и прекъсвало погасителната давност за паричното притезание,
съгласно чл.116, 6. "в" ЗЗД. Основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисквало
изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с
осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани,
наложени преди перемпцията.
Обявяването на допълнителни условия към това основание за прекъсване на
погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на разпоредбата,
неоправдано щяло да ограничи приложното й поле и би било тълкуване contra legem.
Възражението за изтекла погасителна давност не сезирало съда с искане за
произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради което, когато
длъжникът се позовава на давност, предметът на предявения иск било съществуването
или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания и спирания на давността. Следвало да се посочи и удължаването на
давностните срокове с чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), което не било
съобразено от насрещната страна. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и
за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от
обнародването на този закон в Държавен вестник.
С оглед изложеното, ответникът моли предявения иск като неоснователен,
необоснован и недоказан да бъде отхвърлен. Претендира разноски по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Предмет на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Ищцата основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след
приключване на ч.гр.д. № *** по описа за 2011 г. на РС-Русе, по което в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист солидарно срещу Т.И.Т. и М. П. Д. за
заплащане на сумите: 3489.07 лв. главница, ведно със законната от 18.08.2011 г. до
окончателното й изплащане, 472.90 лв. просрочена лихва и 338.10 лв. деловодни
разноски. По същество се твърди юридически факт от категорията на юридическите
4
събития – изтичането на петгодишен давностен срок, по аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД,
за вземане, установено по заповедно производство, за което не е воден установителен
иск. Обективно давностният срок тече след постановяване на съдебния акт, поради
което искът се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е и основателен.
Вземането на „Банка ДСК“ ЕАД произтича от сключен между нея и
кредитополучателя М. П. Д. договор за заместване в дълг от 01.12.2009 г. и договор за
кредит за текущо потребление от 27.11.2003 г., обезпечен с поръчителството на Т.И.Т..
На 04.06.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД е
сключен договор за цесия с предмет – вземания, посочени в приемо-предавателен
протокол, едно от които е и процесното, за което по цитираното заповедно
производство е издаден изпълнителен лист.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ ***/2011 г. по описа на
РС-Русе, по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, на 01.04.2014 г. е образувано
изп.дело № ***/2014 г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, рег.№ 760 и район на
действие ОС-Русе, срещу двете солидарни длъжници. В самата молба е поискано
налагането на възбрана върху имоти на длъжниците. Такава е наложена на 21.05.2014
г. върху имот на Т.Т.. С молба от 07.06.2016 г. взискателят е поискал извършване на
опис на движими вещи на длъжниците. Такъв е насрочен от съдебния изпълнител и
извършен на 12.07.2016 г.
Нова молба за налагане на възбрана върху имоти на Т.Т е депозирана от
взискателя на 04.04.2017 г.
На 07.04.2017 г. е наложен запор върху вземане от наемна цена по договор за
наем на поземлени имоти на длъжника Т.Т.
Нова възбрана върху имоти на същата длъжница е наложена на 10.05.2017 г.
С Постановление от 04.05.2018 г. на ЧСИ Цветанка Георгиева производството по
горното изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 28.09.2018 г. между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД
е сключен договор за цесия, с който вземането по цитирания по-горе изп.лист е
прехвърлено на второто дружество.
Последното от своя страна, въз основа на същия изп.лист, е образувало ново
изп.дело срещу ищцата на 25.04.2024 г. под № *** по описа на ЧСИ Милкана
Македонска, която е насрочила опис на движими вещи на 25.07.2024 г.
Спрямо ищцата за вземането, за което са издадени заповед за изпълнение и
изп.лист по ч.гр.д.№ ***/2011 г. по описа на РС-Русе, се прилага общата 5-годишна
погасителна давност (чл.117, ал.2 от 33Д). Срокът на погасителната давност за
процесното вземане е бил прекъснат на 01.04.2014 г. с подаване на молбата за
5
образуване на ИД № ***/2014 г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, съдържаща
искане за прилагане на годен изпълнителен способ и не е текъл до 26.06.2015 г.,
предвид действащото до тази дата ППВС № 3/18.11.1980 г. (отменено с ТР № 2/2015 г.,
постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която отмяна действа само
занапред). По отношение на давността и нейното спиране и прекъсване, ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК сочи определени изпълнителни
действия, имащи пряко отражение върху давностния срок, но урежда въпроса
занапред, след датата на постановяването му. Изпълнителното производство е било
образувано на 01.04.2014 г. – при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. Съгласно
даденото в него тьлкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като докато трае изпълнителния процес давност не тече. С постановяване на
ТР № 2 от 26.06.2015 г. съдебната практика приема, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира, като във връзка с
това, цитираното по-горе ППВС се счита за изгубило сила. Отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., поражда действие от датата на
обявяването на Тълкувателното решение, като даденото в него разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, приключили преди това. Съгласно ТР № 2/2023 г. от
04.07.2024 г. по т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК, настъпването на перемпцията е основание
за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма
за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото
на принудително изпълнение. При пасивната солидарност няколко длъжници дължат
една и съща престация на един кредитор, който може да иска изпълнението й от всеки
съдлъжник, но точното изпълнение на един от тях освобождава не само него, а и
останалите.
От изложените пo-горе факти е видно, че към 26.06.2015 г. (датата на обявяване
на ТР № 2) изпълнителното производство по ИД № ***/2014 г. на ЧСИ Цветанка
Георгиева е било висящо. След посочената дата, по делото са извършвани
изпълнителни действия, прекъсващи давността, до 07.04.2017 г., след което, обаче, при
съобразяване на постановеното в ТР № 2 от 2015 г. и ТР № 2 от 2024 г., както и на
чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
погасителната давност е изтекла на 07.06.2022 г. Новото изпълнително дело е
образувано от „Еос Матрикс“ ЕООД две години по-късно, когато правото на
принудително изпълнение на длъжника вече е било погасено. Между предприетите
изпълнителни действия по първото изпълнително дело, до образуването на второто
изп.дело, е изминал срок по-дълъг от пет години, поради което следва да се приеме, че
самото изпълняемо право на ответника-взискател е погасено по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и
6
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата
деловодни разноски. Такива се претендират в общ размер 1672 лв., от които 172 лв.
заплатена държавна такса и 1500 лв. адвокатски хонорар. В отговора си по делото
ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение,
на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съобразно фактическата и правна сложност на делото,
провеждането на едно открито съдебно заседание по спора, съдът намира
възражението за основателно, поради което редуцира дължимото на ищцата
адв.възнаграждение на 730 лв., съгласно минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Витоша, ж.к.»Малинова долина», бул.»Рачо Петков-Казанджията» № 4-
6, че М. П. Д., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ сумите по изпълнителен лист от
18.08.2011 год., издаден по ч.гр.д. № ***/2011 год. на РС-Русе, за събирането на които
е образувано изп.д.№ *** по описа на ЧСИ Милкана Македонска, рег.№ 831 и район
на действие – Окръжен съд Русе, поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Витоша, ж.к.»Малинова долина», бул.»Рачо Петков-
Казанджията» № 4-6, да заплати на М. П. Д., с ЕГН **********, 902 лева деловодни
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7