Разпореждане по дело №10156/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 23403
Дата: 10 юли 2018 г. (в сила от 22 август 2018 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20171100110156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

гр. София,  10.07.2018г

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на десети юли, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                               

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията Кюркчиев гр. дело № 10156 по описа за 2017г. на І-8 с-в при СГС, за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявените искови претенции на „К.т.б.“ АД /н/ срещу Г.П.Г., а предмет на делото е претенция за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника. 

С отговора на исковата молба, ответникът е изразил становище за прекратяване на производството по настоящото дело, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като ищецът злоупотребявал с процесуалните си права, предявявайки повече от едно заявление за издаване на заповед за изпълнение и инициирайки повече от едно производство по иск за установяване на едно и също вземане – с един и същи източник. С допълнително становище от 29.06.2018г., ответникът поддържа своето искане по чл. 126 от ГПК и прави искане до настоящия съд – да сезира „компетентните органи“ за осъществената от ответника злоупотреба с процесуални права.

Служебно извършената справка в информационния масив на деловодната програма и деловодството на съда установи, че между същите страни, на същото основание и за същото искане пред настоящия Софийски градски съд е вече образувано гр.д. № 4707/2017г. по описа на 2 състав при І ГО.

За да достигне до този извод, съдът изиска препис от исковата молба, по която е образувано гр.д. № 4707/2017г. по описа на 2 състав при І ГО и след аналитично сравнение между изложените в двете молби факти, достигна до категоричния извод, че ищецът се домогва да установи съществуването на едно и също вземане в две отделни производства: Идентични са страните в правоотношението, от което произтича твърдяното задължение, идентичен е източникът на задължението, идентични са твърденията за формата на неизпълнението, датата на изподане в забава и т.н.т.

Разликата между двете производства е само следната:

Ø  споменатото вече гр.д. № 4707/2017г. по описа на 2 състав при І ГО има за предмет установяване на пълния размер на вземанията, произтичащи от Договор за банков кредит от 02.06.2007г., докато,

Ø  настоящото гр. дело № 10156 по описа за 2017г. по описа на 8 състав при І ГО има за предмет част от споменатото вземане, но пък за сметка на това е образувано по- късно;

Описаното по- горе фактическо положение е последица изцяло от действията на ищеца „К.т.б.“ АД /н/, който очевидно е подал пред Софийски районен съд две отделни заявления за издаване на заповед за изпълнение, но всяко от тях е подадено на едно и също основание, за едно и също задължение (заявено веднъж в пълен размер и втори път частично) и срещу един и същи ответник Г.П.Г..

Тъй като всяко от заповедните производства се е развивало в условията на относителна процесуална автономия – то подадените от ответника възражения, срещу издадените заповеди за изпълнение във всяко от заповедните производства са довели до предявяване на два отделни иска, които продължават да бъдат основани на едно и също вземане - произтичащо от идентичен е източник, като искът за установяване съществуването на вземането по гр.д. № 4707/2017г. по описа на 2 състав при І ГО има за предмет установяване на пълния размер на вземанията, произтичащи от Договор за банков кредит от 02.06.2007г., докато настоящото гр. дело № 10156 по описа за 2017г. по описа на 8 състав при І ГО, освен че е било образувано по- късно, има за предмет установяване съществуването на само част от споменатото вземане.

            Сезирането на съда с множество идентични искания (заявления), както и свързаните с тях последващи искове по чл. 422 от ГПК) никак не може да способства за по- добра защита на правата и законните интереси на заявителя/ ищеца, понеже повдигнатият правен спор може да бъде разрешен и с хронологически първото по реда на постъпването. Предприетото от ищеца процесуално поведение обаче, действително създава съмнение за намерение да се злоупотребява с процесуални права. Ако ответникът счита, че такова поведение е налице, той самият следва да предприеме мерки за защита на правата си, тъй като, извън посочените в чл. 126, ал.1 от ГПК правомощия, съдът не може да осъществява служебно други. Искането да бъдат сезирани „компетентните органи“ няма как да бъде уважено, защото ответникът разполага с уредения от чл. 3 на ГПК процесуален институт.

Настоящото дело очевидно е образувано по- късно т.е. след посочените и подлежи на служебно прекратяване, поради наличието на предвидените предпоставки в чл. 126, ал.1 от ГПК. Висящността на делото е напълно излишна, като се има предвид, че се очаква спорът да бъде разрешен в рамките на по- рано образуваното гр.д. № 4707/2017г. по описа на 2 състав при І ГО, което се отнася до пълния размер на претендираното вземане.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  ПРОИЗВОДСТВОТО  по гр. дело № 10156 по описа за 2017г. на І-8 с-в при СГС, образувано по искови претенции на „К.т.б.“ АД /н/ с ЕИК ******срещу Г.П.Г. с адрес-***, на основание чл. 126, ал.1 от ГПК - поради наличието на друго, по- рано образувано гр.д. № 4707/2017г. по описа на 2 състав при І ГО, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт и се развива между същите страни, на същото основание и за същото искане.

 

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски Апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт.

 

                        СЪДИЯ: