РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, в публично
заседание на 19 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 22 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция „Дунавска” при Агенция „Митници”, против Решение № 881 от 03.12.2019г.,
постановено по АНД № 2273/2019 г. по описа на Районен съд –Русе, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 126 от 14.12.2018г. на Началника на Митница –
гр.Русе, с което по т. 1 за нарушение на чл. 126 ал. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) и на основание чл. 126 ал. 1 т. 2 от ЗАДС на
„Екопетрол“ ЕООД, гр.Русе е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 18 137.10 (осемнадесет хиляди сто тридесет и седем
лв. и 10ст.) лева, а на основание чл. 107е ал. 2, във вр. с чл. 124 ал. 1 ЗАДС
е присъдена сумата от 14739лв., представляваща стойността на стоката – предмет
на нарушението.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се потвърди НП.
Ответникът по касационната жалба – „Екопетрол“
ЕООД, гр.Русе, чрез процесуален представител адв.Г.М., оспорва жалбата, счита
решението на РС – Русе за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище, че при разглеждане на делото пред въззивната инстанция
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което делото
следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С
решението, постановено по АНД № 2273/2019г. по описа на съда, Русенският
районен съд e отменил НП № 126 от 14.12.2018г. на Началника на Митница –
гр.Русе. С него на „Екопетрол“ ЕООД, гр.Русе за извършено според наказващият
орган административно нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 18 137.10
лева, а на основание чл.107е, ал.2, вр. чл. 124, ал.1 от ЗАДС е присъдено заплащането на
стойността на предмета на нарушението, в размер на 14 739 лева.
С
посочената от АНО за нарушена норма от закона - чл. 126, ал. 1 т. 2 ЗАДС е
въведена санкция за "лице, което държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза", която за юридическите лица и едноличните
търговци е в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а
при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв.
Фактическата обстановка,
накратко, такава, каквато е установена от въззивната инстанция:
На 01.08.2018г. митнически служители
извършили проверка на подземен резервоар за съхранение на енергийни продукти,
находящ се на територията на бензиностанция, стопанисвана от „Приста Транс
петрол“ ЕООД, който се ползвал под наем от „Екопетрол“ ЕООД. От продукта, съдържащ
се в резервоара, били взети проби за установяване вида му за целите на
акцизното облагане. Според системата за отчетност резервоарът съдържал
14 038 литра гориво. За стоката били представени документи, според които
тя представлявала „БЛ – Дизелово гориво Б6 с минимум 6% биодизел“ с код КН
27102011. След извършено експертно изследване в митническа лаборатория било
установено, че анализираната проба представлява „тежко масло“, „газьол“,
несъдържащ биодизел, с теглово съдържание на сяра, непревишаващо 0.001%. В
продукта било установено съдържание на триглицериди (растителни мазнини) в количество 6.2%. Въз основа на
тези резултати митническите органи приели, че стоката следва да се класира в
код Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС – КН 27101943.
Въз
основа на тези констатации и събрани доказателства срещу дружеството бил
съставен АУАН № 123/20.08.2019г. за
нарушение на чл. 126 ал. 1 ЗАДС, тъй като държало акцизна стока без данъчен
документ по този закон ли фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В
последствие било издадено и атакуваното НП.
За
да уважи жалбата срещу оспореното пред него наказателно постановление,
районният съд е приел, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 126 ал. 3 ЗАДС, за да се приеме, че дружеството е било длъжно да знае, че акцизната
стока, която съхранява в резервоара, не съответства на документите, които
притежава и според които тя представлява „БЛ – Дизелово гориво Б6 с минимум 6%
биодизел“ с код КН 27102011. Освен това наказващият орган не бил доказал и не
бил представил доказателства, от които да се направи безспорен извод, че
дружеството е знаело за това обстоятелство, което обуславяло
незаконосъобразността на оспореното НП. С такива мотиви уважил жалбата и
отменил наказателното постановление.
Решението
на въззивната инстанция е неправилно.
Касационната
инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, че поцесното гориво било
различно от това, за което били представени документи от дружеството.
Позоваването на заключението на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) е обосновано и се подкрепя от
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. В
тази връзка съдът не споделя възражението на ответника по касационната жалба,
изразено в съдебно заседание, че по отношение на качеството на горивото не е налице
несъмненост и безспорност на обвинението. Доводите на ответника относно
методите, използвани от МЛЕ, са неоснователни. Както и районният съд е
отбелязал разпоредбите на чл. 23-26 от Наредба № 3 от 18.04.2006г. за вземане
на проби и методите на анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, не
съдържат задължителен каталог от методи по видове стоки или друг признак.
Използването на нови, по-модерни и съвършени методи, разработени за нуждите на
митниците и прилагани в рамките на Европейския съюз, е научно обосновано, още
повече, че касаторът е представил в хода на въззивното производство писмени
документи, установяващи методите, стандартите и апаратурата, които са
използвани при изпитване на процесното гориво.
Колкото
до възражението на ответника, че неясно по какви правила М.К. е била изслушана
в хода на съдебното производство в качеството на вещо лице, при положение, че
тя не била изготвяла никакво заключение, следва да се отбележи следното: Видно
е от МЛЕ № 02–02.08.2018/08.08.2018г.(л.35-36 от преписката), че тя е подписана от М.К. като
„началник отдел“. Процесуалният представител на дружеството-нарушител е
направила възражение в хода на съдебното производство, че М.К. не следва да
бъде разпитвана в качеството на свидетел, тъй като тя е участвала в изготвянето
на експертизата и я е подписала (л.142 – 143 от АНД №2273/2018г.), поради което е допусната до разпит
именно в качеството на вещо лице. Нейните показания обаче, не касаят качеството
на процесното гориво, нито допълват МЛЕ, както твърди ответното дружество, а
касаят единствено разяснение по метода, който е използван в експертизата. По
делото е налично становище на М.К. в качеството й на началник отдел „Митническа
лаборатория“ при ТД Дунавска (л.119
от АНД №227/2018г.),
което е представено от касатора заедно с други писмени документи, в което са
дадени подробни разяснения относно използвания вътрешно-лабораторен метод. Дори
и да се приеме, че допускането на разпита на М.К. е в нарушение на процесуалните
правила, същото не е съществено и не води до нарушаване на правото на защита на
нарушителя, тъй като изложеното от нея в съдебно заседание се съдържа и в
цитираното становище, което е прието по делото. Именно това становище подлага
на съмнение заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното
производство съдебно-химическа експертиза, още повече, че и вещото лице по нея
в съдебно заседание изрично заявява, че с използваните от нея апарат и метод не
установяват състава на биокомпонента, а само отразява наличието или не на
метилови естери на мастни киселини. Съставът на биокомпонента (дали съдържа триглицериди –
слънчогледово масло или биодизел) се установявал на чист продукт и с друг метод, тъй като
нямало как когато е вложен в миниралния дизел да се изолира и да се търси
състава на биокомпонента. Точно обратното е установила МЛЕ, която използвайки
вътрешно-лабораторния метод е констатирала наличието именно на триглицериди в
процесното гориво. В тази връзка неоснователно е и възражението на ответното
дружество, че в МЛЕ липсвала констативно-съобразителна част. Получените
резултати са коментирани, макар и накратко, като е посочено какви компоненти са
установени – триглицериди (растително
масло),
както и че същите не представляват моноалкални естери на мастните киселини (биодизел).
При това положение и
с оглед на обстоятелството, че представените от дружеството документи в хода на
проверката се отнасят до гориво „БЛ – Дизелово гориво Б6 с минимум 6% биодизел“
с код КН 27102011“, правилно районният съд е стигнал до извода, че поцесното
гориво било различно от това, за което били представени документи от
дружеството-нарушител. Неправилно обаче въззивният съд е стигнал до извода, че
в случая са приложими разпоредбите на чл. 126 ал. 2 и ал. 3 ЗАДС, съгласно
които санкциите по ал. 1 се налагат независимо от представянето на документи,
когато лицето знае или е било длъжно да знае, че акцизната стока е с
неустановен (неизвестен) произход, доказано от митническите или от приходите
органи (ал. 2), като за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да
знае, когато: доставката на стоките е между свързани лица; привидна е, или
заобикаля закона; на цена е, която значително се отличава от пазарната; не е
съпроводена с относимите документи за качество или съответствие (ал. 3), и в
тези случаи – по ал. 2 – отговорността се реализира по отношение на лицето
доставчик или получател по доставката на акцизни стоки, за която не е налице
документална обоснованост и / или не са представени необходимите документи или
не е декларирана съответната информация пред Агенция "Митници" и
Националната агенция за приходите (ал. 4). По смисъла на чл. 126, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗАДС изискването да се установи знание,
респ. да е налице задължение за знание у съответните физически лица, е относимо
към случаите, когато за доставката са представени документи, които формално
удостоверяват плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, но въпреки
това е установено, че акцизните стоки са с неустановен (неизвестен) произход. В
настоящия случай нарушителят не е ангажирал документи, които да удостоверяват
релевантните за акцизния режим факти. След като представените от дружеството
"Екопетрол" ЕООД документи са били вече отчетени за удостоверяване
доставката общо на 22 727 литра немаркиран газьол с търговска марка „БЛ –
Дизелово гориво Б6 с минимум 6% биодизел“ с код КН 27102011 в обект на доставка
гр.Русе, ул.“Алея Момина сълза“ № 3, очевидно тези документи не са годни да
удостоверят каквито й да е обстоятелства по отношение на установените в подземния
резервоар, находящ се на територията на бензиностанцията, намираща се в
гр.Русе, бул.“Трети март“ № 59, 14038 литра „тежко масло“, „газьол“, несъдържащ
биодизел (моноалкални
естери на масти киселини),
с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001%“, поради което същите се
явяват и акцизни стоки с неустановен произход. По делото се доказа категорично,
че от една страна процесното гориво не съответства като качество и съдържание
на горивото, удостоверено с представените от „Екопетрол“ ЕООД документи, а от
друга - за горивото, удостоверено с
представените документи, последните посочват, че е доставено в обект гр.Русе,
ул.“Алея Момина сълза“ № 3, но е и в цитираната бензиностанция. Съгласно
разпоредбата на чл. 80г ал. 1 от
Правилник за прилагане на закон за акцизите и данъчните складове „когато
стоките се доставят на повече от едно място, в акцизния данъчен документ в
полето "точен адрес на мястото на доставка" се попълват седалището и
адресът на управление на получателя. В случаите по ал.1 за удостоверяване на
местата на доставка лицето, посочено като получател в акцизния данъчен
документ, издава документ съгласно приложение № 14б, който се прилага към
акцизния данъчен документ (ал.
2). Ал. 3 допълва,
че „Лицето по ал. 2 е задължено да съхранява документа по ал. 2, заверен от
лицето/ата, което ще използва стоките“. Такива документи дружеството не е
представило нито в хода на административнонаказателното производство, нито пред
въззивната инстанция. Представянето им едва пред касационната инстанция с
възражението, че до сега не били изискани от касатора, не следва да се кредитира,
тъй като на първо място е недопустимо. Касационната инстанция се произнася в
рамките на фактическата обстановка, установена пред въззивния съд. Събирането
на нови доказателства, които не са представени пред районния съд и установяват
нова обстановка, е недопустимо. Освен това така представените документи
произхождат от дружеството-нарушител и са без достоверна дата, което поражда
съмнения за достоверността на съдържанието им. Ако дружеството е разполагало с
тях към момента на проверката, то е имало възможност да ги представи както в
хода на административнонаказателното производство, така и в производството пред
въззивната инстанция, още повече, че то е имало нормативното задължение да
издаде и съхранява такъв документ още при доставката на горивото. Представянето
им едва пред касационната инстанция поражда основателни съмнения, че са
създадени в последствие и не следва да бъдат кредитирани.
При това положение
не може да има съмнение, че е реализиран съставът на нарушение по чл. 126 ал. 1 от ЗАДС, за което законосъобразно в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН компетентния наказващ орган е
ангажирал административно наказателната отговорност на нарушителя. Размерът на
имуществената санкция е законосъобразно определен по реда на чл. 126, ал. 1
т. 2 от ЗАДС като
удвоен размер на дължимия акциз.
За пълнота следва да се
посочи, че по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да
обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. В конкретиката на настоящия казус,
не се установява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Обстоятелството, че
нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност.
От изложеното до тук следва,
че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният
съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Воден
от горното и на основание чл.222, ал. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. І-во,
предл. ІI-ро
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 881 от 03.12.2019г. на Районен съд - Русе, постановено по АНД № 2273/2019 г.
по описа на РРС, като вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
126 от 14.12.2018г. на Началника на Митница – гр.Русе, с което за нарушение на
чл. 126 ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и на основание
чл. 126 ал. 1 т. 2 от ЗАДС на „Екопетрол“ ЕООД, гр.Русе е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 18 137.10
(осемнадесет хиляди сто тридесет и седем лв. и 10ст.) лева, а на
основание чл. 107е ал. 2, във вр. с чл. 124 ал. 1 ЗАДС е присъдена сумата от 14739(четиринадесет хиляди седемстотин
тридесет и девет) лева, представляваща стойността на
стоката – предмет на нарушението.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.