Р Е Ш Е Н И Е № 44
гр. Сливен 28.02.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 17/2018 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.А.М., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0804-000739 от 29.08.2017 г., издадена от Началник Група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят излага подробни съображения срещу констатацията на административния орган, че водачът на МПС не е притежавал "съответното свидетелство за управление". Развива доводи, че отнемането на свидетелството не означава неправоспособност на водача за управление на МПС за съответната категория. Заявява, че действително на 29.08.2017 г. водача Д. Ф. А. е бил лишен от право да управлява МПС, като СУМПС е отнето от органите на сектор „ПП“ ОДМВР Сливен, но същото не е изтекло, валидно било и той търпял наказание лишаване от право да управлява МПС.
В о.с.з. А.А.М., редовно призован не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата. Твърди, че в случая с прилагането на ПАМ се ограничават правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, като законодателят не е целил налагане на ПАМ на лице, допуснало управляването на личното му МПС от лице с отнето свидетелство за управление. Моли съда заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник Група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен не изпраща представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият А.М. предоставил собствения си лек автомобил "Деу Нексия" с рег. № СН **** ВН на Д. Ф. А.. На 29.08.2017 г. в 00,54 ч. в гр. Сливен, на бул. "Бургаско шосе“ – посока с. Тополчане, Д.А. бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Сливен, които установили, че водачът, управлява МПС след употреба на алкохол, самото МПС е спряно от движение и управлява посочения лек автомобил, след като свидетелството му за управление на МПС е отнето. За констатираното нарушение на чл. 150, ал. 1, чл.5 ал.3 т.1 и т.2 от ЗДвП е съставен АУАН № 072321/29.08.2017 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.
Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-000739 от 29.08.2017 г. от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на А.А.М. *** на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети два броя регистрационни табели. Като мотиви на заповедта е посочено, че в качеството на собственик на МПС - лек автомобил "Деу Нексия" - с рег. № СН **** ВН, А.М. е допуснал управлението му от водача Д.А. ЕГН **********, след като СУМПС е отнет – иззет след употреба на алкохол – неправоспособен , установено при извършената проверка на 29.08.2017 г. около 00,54 ч. в гр. Сливен, бул. "Бургаско шосе". Заповедта е връчена на лицето на 02.01.2018 г. С жалба вх.№ СД-01-01-189 от 16.01.2018 г. А.М. е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са приети заверени копия на АУАН № 072085/13.08.2017 г.; ЗППАМ № 17-0804-000674/13.08.2017 г. и справка за нарушител/водач на Д. Ф. А., от които се установява, че водачът А. е с отнето СУМПС № ********* по административен и съдебен ред.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция "Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.6 от заповедта са посочени началниците на Групи в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез препращането към констатациите от извършената проверка на 29.08.2017 г. на Д. Ф. А.. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Действително в разпоредителната му част като правно основание е посочена единствено разпоредбата на чл. 171, т. 2А, без конкретизиране в кой закон се съдържа същата, но самата заповед е озаглавена "Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП", т.е. посоченият пропуск не ограничава правото на защита на М. и не представлява съществено процесуално нарушение.
По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП /в относимата ред. ДВ бр. 54 от 2017 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия А.М., административният орган се е позовал на наличието на последната от посочените в чл. 171, т. 2а от ЗДвП хипотези, а именно – А.М. като собственик на лек автомобил „Деу Нексия” с рег.№ СН **** ВН е допуснал управлението му от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление – СУМПС е отнет – иззет след употреба на алкохол по надлежния ред. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
По делото няма спор за факти. Безспорно е, че на 29.08.2017 г. Д.А. е управлявал цитираното МПС - собственост на А.М., без да притежава съответното СУМПС. Безспорно е, че издаденото на водача свидетелство за управление на МПС е било временно отнето, съгласно приложената по делото ПАМ № 17-0804-000674/13.08.2017 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, а впоследствие отнето въз основа на решение № 1193/11.09.2017 г. на РС Сливен за 48 месеца и въз основа на решение № 1132/24.08.2017 г. по описа на РС Сливен за 20 месеца / л. 32 от делото/. Спорът по делото е досежно тълкуването на закона - означава ли управлението на МПС с отнето по надлежния ред свидетелство за управление на МПС в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
В конкретния случай са събрани безспорни доказателства, че по време на проверката на 29.08.2017 г. Д.А. не е могъл да представи СУМПС, тъй като към този момент е бил лишен от същото по административен ред въз основа на ПАМ и по съдебен ред с решения на СлРС. Следователно към датата на съставяне на АУАН № 072321/29.08.2017 г., послужил като основание за издаване на оспорената ПАМ, водачът е управлявал МПС, собственост на А.М., след като е бил лишен по надлежния ред и без да притежава съответното свидетелство за правоуправление.
Съгласно чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в ЗДвП условия и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория. С отнемането на свидетелството водачът е лишен от правото да управлява МПС от съответната категория за конкретния период и съответно не притежава валидно СУМПС.
В този смисъл липсата на свидетелство за управление на моторно превозно средство за категорията на управляваното МПС, поради отнемането му по надлежния ред, какъвто е конкретния случай, представлява липса на съответно свидетелство за управление като удостоверителен документ за правоспособността. Това обуславя извод, че управлението на МПС с отнето по надлежния ред СУМПС изпълва съдържанието на законово регламентирания фактически състав за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП.
В случая признаците на състава,
налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката е
собственик на МПС, последното е управлявано от друго лице, което към момента на
управлението не притежава валидно свидетелство за управление, защото е
отнето по административен и съдебен ред. Тези обстоятелства са безспорно установени. В случая необходимо и
достатъчно условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава
валидно свидетелство за управление, по който факт спор няма, а и събраните
писмени доказателства са еднопосочни. Без значение са причините, поради които
не притежава валидно СУМПС. Законодателят е разписал обективни предпоставки,
при които се налага принудителната мярка, като е съобразил, че войната по
пътищата, предизвикана от многобройните ПТП, изисква да се вземат строги мерки
за здравето и живота на гражданите.
С оглед на изложеното управляването на МПС с отнето свидетелство за управление е всъщност управление без съответното свидетелство по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. При установените по делото факти - предоставяне на собственото на жалбоподателя МПС на трето лице и управление от страна на последното на същото МПС без свидетелство за управление, поради отнемането му по надлежния ред, административният орган законосъобразно е наложил, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца - минимално предвидения в закона срок. За разлика от останалите предложения, съдържащи се в чл. 172, т. 2а от ЗДвП, законодателят изрично е предвидил, че в този случай ПАМ се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, т.е. не е налице изискване за идентичност между водача и собственика на МПС, а последното може да е собственост и на трето /вкл. юридическо лице/. Релевантен тук е фактът, че съответният собственик /вкл. действащ чрез законните си представители/ е допуснал неговото МПС да бъде управлявано от лице без съответното свидетелство за управление.
Предназначението на принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция, противно на посоченото в процесната заповед, макар и двата акта да имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.
Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са
очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата, според които законопроектът е
насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са
съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението
по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение
на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП е посочено, че регистрационните табели ще бъдат отнемани
при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано винаги от правоспособен водач, с валидно СУМПС,
който не е употребил алкохол
или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има
много по-голям ефект в тези случаи.
Предвидената мярка е израз на
държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след
употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел с оглед
значителния брой жертви и пострадали от т.нар. война на пътя. Мярката
действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест
неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено,
представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено
съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и
процесуално правни предпоставки.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздейства върху субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл. 171, т.2а от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият ефект на мярката.
В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически обосновано и доказано от гледна точка на наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т.2а от ЗДвП, се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел. Правилно и съответно на закона ПАМ е наложена за нормативно предвидения минимален срок от 6 месеца.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото разноски на оспорващия не се следват. В полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани, а и реално няма данни да са направени.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М., ЕГН ********** с адрес ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0804-000739 от 29.08.2017 г., издадена от Началник Група в сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: