Определение по дело №6037/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер  1204                     Година   16.03.2020                 Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                      XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети март                                                                                         Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6037 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по искова молба на „Ф.“ ЕАД, с която против ответника Г. са предявени обективно съединени искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като с протоколно определение от 11.03.2020 г. делото е отложено и насрочено за 08.04.2020 г., за изготвяне на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза. На 12.03.2020 г. по делото е постъпило изпратено по пощата на 11.03.2020 г. становище от ответника, че платил на 18.12.2019 г. по банков път претендираните с исковете главица и мораторна лихва от общо 1059.99 лева, а на 10.03.2020 г. бил платил и законната лихва върху главницата от 20.11.2019 г. до 18.12.2019 г., по който начин бил платил задължението си изцяло, поради което моли да се отхвърлят, като неоснователни предявените искове, а в случай, че ищецът се откаже или оттегли същите и претендира разноски, възразява срещу размера на платеното адвокатско възнаграждение и моли да бъде намелено до минималния му размер. На 12.03.2020 г. по делото е постъпила и молба от изричния пълномощник на ищеца, с която заявява, че поради плащането от ответника на 18.12.2019 г. на претендираните с исковете главница и мораторна лихва, се отказва от предявените искове, като моли да му се присъдят сторените по делото разноски (л. 37-45).

 

След като се запозна с молбата на изричния пълномощник на ищеца, съдът намери, че извършеният с нея отказ от предявените искове за главница и мораторна лихва, е осъществен от легитимирана от чл. 233 ГПК страна, а именно ищецът (чрез изричния му пълномощник), който според чл. 233, изр. 1 ГПК може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, без за това да е необходимо съгласието на ответника. С този пълен отказ от спорното право, съдът се десезира от разглеждането и решаването на предявените искове. Поради това делото следва да се прекрати (чл. 233 ГПК). Въпреки това, понеже ответникът е дал повод за завеждането му, защото страните не спорят, а е видно и от представените от тях заверени преписи от платежно нареждане, че е платил едва в хода на делото на 18.12.2019 г., претендираните с исковете изискуеми вземания за главница и мораторна лихва от общо 1059.99 лева, а ищецът се е отказал след плащането им от исковете си по делото за същите вземания, независимо от прекратяването му на това основание, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, именно ответникът му дължи сторените по същото от ищеца разноски в общ размер от 470 лева (от които 50 лева внесена за производството държавна такса и 420 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС). Поради това последните следва да бъдат възложени в тежест на ответника. В тях не се включва и посочения в списъка на пълномощника на ищеца за разноски депозит от 100 лева за вещо лице, тъй като от същия не е изплащано възнаграждение на вещото лице, поради което същият подлежи на връщане при подадена молба, а не на присъждане по чл. 78, ал. 1 ГПК (чл. 82 ГПК). Неоснователно е възражението на ответника в становището му от 12.03.2020 г. по делото, за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 420 лева с ДДС, тъй като минималното такова по чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. §2а от ДР на Нардеба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита му по делото е 365.04 лева с ДДС, при което надвишаващото го само с 54.96 лева адвокатско възнаграждение  от 420 лева, платено от ищеца, не би могло, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, при което е проведено едно заседание и делото отложено и насрочено за друго заседание, за изготвяне на назначената по същото съдебно-икономическа експертиза, да се приеме за прекомерно и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер 6037 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, поради отказ от предявените по делото искове.

 

ОСЪЖДА Г., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати на „Ф.“ ЕАД, с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 470 лева за разноски по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок връчването му на страните по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: