№ 6975
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110158277 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск от Г. Х., ЕГН ********** срещу А. Д. А., ЕГН
********** с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК.
Ищцата поддържа, че с ответника са родители на децата Дани Х., ЕГН
********** и Софи Х., ЕГН *********. С Решение № 306929 от 19.12.2019 г.
по гр.д. № 1071/2019 г., 92 с-в по описа на Софийски районен съд бракът
между родителите е прекратен и упражняването на родителските права по
отношение на децата е предоставено на майката, където е и тяхното
местоживеене. Децата, както и майката, са граждани на Република България и
Република Китай. Към настоящия момент майката заедно с децата живеят в
Китай, където е и образованието на Дани Х. и Софи Х.. Излага твърдения, че
многократно отправяла молби до ответника за издаване на паспорти на децата
и за предоставяне на декларация – съгласие за пътуване на децата извън
страната, но той отказвал съдействие. Посочва, че след развода с ответника
водели много разговори, в които бащата постоянно отлагал във времето
издаването на паспорт на децата и предоставяне на декларация – съгласие за
пътуване в чужбина. Излага подробни съображения за това, че бащата отказва
1
да даде необходимото съгласие за пътуване на децата извън страната, както и
за издаване на международен паспорт. Моли съда да замести съгласието на
ответника за пътуване на децата извън територията на Република България,
придружавано от своята майка Г. Х. или с трето лице /в случай, че майката
даде съгласие за това/, като осъществява неограничен брой пътувания, всяко
от които с продължителност до 20 дни до Великобритания, в страните от
Европейския съюз и на Балканите: Северна Македония, Албания, Турция,
Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина; Обединени Арабски Емирства, с
цел туризъм, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в
сила. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на
основание чл. 127а, ал. 4 СК. Претендира разноски.
Ответникът в предоставения от съда едномесечен преклузивен срок по
чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му
особен представител. Оспорва исковата молба като неоснователна. Излага
твърдения, че ищцата не представя никакви доказателства във връзка с
твърденията, че ответникът отказва да даде декларация-съгласие за пътуване
на децата. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът чрез назначения му особен представител счита исковата
молба за основателна и моли същата да бъде уважена в цялост.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира
за установено следното от фактическа страна:
Страните са родители на децата Дани Х., ЕГН ********** и Софи Х.,
ЕГН *********.
От показанията на свидетеля Борис Наумов Наумов се установява, че
ищцата живее в Китай с двете им деца към настоящия момент. След развода
на страните бащата не се интересува от децата. Децата знаят български език и
искат да дойдат в България. На ищцата й се налагало да пътува до България,
но без децата, тъй като бащата не давал декларация-съгласие и няма как да
напуснат пределите на Република Китай.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Борис Наумов Наумов като
обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите
2
доказателства по делото.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина се решава от съда по настоящ адрес на детето. При разногласие
между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
За да е допустимо настоящото производство, е необходимо между
родителите на децата да е налице разногласие по спорния въпрос или такова
съгласие да не може да се получи от родителя.
В настоящия случай се установи, че бракът на страните е прекратен с
Решение № 306929 от 19.12.2019 г. по гр.д. № 1071/2019 г., 92 с-в по описа на
Софийски районен съд, като от раздялата до настоящия момент отношенията
между тях са влошени, не поддържат връзка и комуникацията между тях е
затруднена. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля Наумов.
Поради отказа на бащата да даде необходимото съгласие за пътуване на децата
извън страната, същите са били възпрепятствани да пътуват заедно със своята
майка извън територията на Република Китай.
Съдът намира, че в конкретния случай в интерес на децата е да пътуват
включително и до Република България, да придобиват впечатления и от
другите държави, като по този начин се разширява техния мироглед, а
пътуванията ще им се отразят благоприятно на възпитанието и развитието
като цяло. Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република
България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като
според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на
държавите - членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от
Договора за Европейски съюз. Съдът не намира основания за ограничаване
правото на децата да напускат страната. Съгласно ТР 1/2016г. на ОСГК на
ВКС от 03.07.2017г., решението на съда следва да е в съответствие с най –
добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото
мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя
3
на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка
действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на
детето или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти
между двамата. От доказателствената съвкупност се обосновава изводът, че
причината за непредоставяне на необходимото съгласие на бащата за
пътувания на децата в чужбина са влошените отношения между родителите,
т.е. отказът на бащата да даде необходимото съгласие за пътуване на децата е
продиктуван единствено от личното му и субективно негативно отношение
към майката. Изложеното безспорно не е в интерес на децата. Не се
установява възможност за поставяне на децата в риск, тъй като пътуването
им е свързано до посещение на държави, в които не са налице размирици и
природни бедствия. Съдът намира, че исканият срок е разумен и не се
замества изначално съгласието на бащата, тъй като същият е за време от пет
години, който не е прекомерно дълъг и през който период би се осигурило и
гарантирало правото на децата да пътуват свободно извън територията на
страната, което безспорно е в техен интерес. Поради изложеното, следва да
бъде дадено исканото разрешение за пътуване на децата извън страната до
Великобритания, в страните от Европейския съюз и на Балканите: Северна
Македония, Албания, Турция, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина;
Обединени Арабски Емирства, с цел туризъм, придружавано от тяхната майка
Г. Х., ЕГН ********** или с трето лице, посочено от майката, с
продължителност до 20 дни, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на
решението в сила.
Ищцата е направила искане за допускане на предварително изпълнение
на решението. Съдът намира искането на ищцата в посочената част за
неоснователно, тъй като не се установи по делото да предстои организирано
конкретно пътуване на децата извън страната с образователен, лечебен или
друг характер, поради което съдът намира последното за неоснователно.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от ищцата. В настоящия
случай предявеният иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК е изцяло
основателен досежно държавите, за които се иска заместващо съгласие на
бащата за пътуване на децата извън страната, срок на заместващото съгласие,
придружаващо детето лице при пътуванията, както и цел на пътуванията. Като
4
съобрази изложеното, както и Тълкувателно решение № 3/2023г. на ВКС,
ОСГК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по
делото разноски. Същата е доказала такива в размер на 2250.00 лева, от които
50.00 лева – държавна такса, 1200.00 лева – адвокатско възнаграждение и
1000.00 лева – депозит за особен представител, видно от представения
договор за правна защита и съдействие и платежни нареждания.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а СК, СЪГЛАСИЕТО на бащата А. Д.
А., ЕГН **********, за пътувания на децата Дани Х., ЕГН ********** и Софи Х.,
ЕГН *********, извън територията на Република България: до
Великобритания, в страните от Европейския съюз и на Балканите: Северна
Македония, Албания, Турция, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина;
Обединени Арабски Емирства, с цел туризъм, придружавани от тяхната майка
Г. Х., ЕГН ********** или посочено от същата лице, с продължителност до 20
дни, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Х., ЕГН ********** за
допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а,
ал. 4 СК, като неоснователно.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН ********** да заплати на Г. Х., ЕГН **********
сумата в общ размер на 2250.00 /две хиляди двеста и петдесет/ лева – разноски
в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5