№ 289
гр. Благоевград, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500957 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от В. ЯН. ТР., ЕГН **********, с
адрес: гр.Р., ул. "Х.А." № и М. ЯН. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул. Д.Й.№, чрез адв.
И.П., със съдебен адрес: гр. Б., ул. "В.Л. №, против Решение № 900006 от 05.01.2021 г.,
постановено по гр.д. №733/2018 г. по описа на РС-Сандански.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и е в нарушение
на съдопроизводствените правила. Твърди се, че решението не е съобразено с материалния
закон, с трайната съдебна практика и със събраните в хода на процеса доказателства.
Навежда се още, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да се съобрази
с установените факти при изследването на основния въпрос на спора, като е игнорирал
както изложените показания на разпитаните свидетели, така и наведените доводи от страна
на ищците. Посочва се, че след неправилна интерпретация на обстоятелствата, установени в
хода на съдебното дирене, съдът е постановил съдебен акт, който е обосновал без да се
съобрази с установените в исковия процес факти, от което се налагало извода, че решението
противоречи на закона, на трайната съдебна практика, на изложения доказателствен и
фактологичен материал, на морала и добрите нрави. В заключение е отправено искане за
постановяване на съдебен акт, с който съдът да отмени атакуваното решение в частта, в
която В. ЯН. ТР. е осъдена да заплати сумата от 7500 лв. на В. ХР. ТР. за извършени от нея
подобрения в процесния имот, както и в частта, в която М. ЯН. Б. е осъдена да заплати
1
сумата от 7500 лв. на В. ХР. ТР. за извършени от нея подобрения в процесния имот.
По реда на чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от В. ХР. ТР.,
ЕГН **********, М. Г. Г., ЕГН **********, В. ЯН. ТР., ЕГН ********** и В. СЛ. Ш., ЕГН
**********, всички чрез адв. Г.Ч.. В отговора се посочва, че жалбата е неоснователна.
Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно. Посочва се, че жалбата е бланкетна.
Твърди се, че в хода на развилото се производство подобренията в процесния имот били
доказани по несъмнен начин, установени като реално извършени от вещото лице и
съответно остойностени. Посочва се, че доколкото самото заключение на вещото лице не е
оспорено, то жалбата се явява неоснователна. Моли се и за присъждане на сторените пред
настоящата инстанция разноски.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, жалбоподателите, редовно
призовани, не се явяват. В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд,
въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, за тях се явява адв. Ч., който по съществото
на делото, поддържа, че решението е правилно и моли жалбата да бъде оставена без
уважение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (в атакуваните части).
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване
на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
В настоящия случай, видно от жалбата е, че решението на районния съд се атакува
единствено в частта, с която В. ЯН. ТР. е осъдена да заплати сумата от 7500 лв. на В. ХР. ТР.
за извършени от нея подобрения в процесния имот, както и в частта, с която М. ЯН. Б. е
осъдена да заплати сумата от 7500 лв. на В. ХР. ТР. за извършени от нея подобрения в
процесния имот. В частта, с която недвижимите имоти са изнесени на публична продан,
решението не се обжалва, поради което в тази част решението е влязло в законна сила.
Съдът намира, че решението е валидно и допустимо в атакуваните части, посочени по-горе.
Относно правилността на първоинстанционното решение в атакуваните части, въззивната
инстанция намира следното:
С Решение №1971 от 29.07.2019 г. по гр.д. №733/2018 г. по описа на РС-Благоевград е
допусната делба между В. ЯН. ТР., М. ЯН. Б., В. ХР. ТР., М. Г. Г., В. ЯН. ТР. и В.С. Ш., при
дялове: 3/12 (три дванадесети) идеални части за В. ЯН. ТР., 3/12 (три дванадесети) идеални
части за М. ЯН. Б., 1/12 (една дванадесета) идеална част за В. ХР. ТР., 1/12 (една
дванадесета) идеална част за М. Г. Г., 1/12 (една дванадесета) идеална част за В. ЯН. ТР.,
3/12 (три дванадесети) идеални части за Василка Слевеева Ш. на следните имоти:
2
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV – планоснимачен № 502 в кв. 29 по регулационния
план на с.М., общ. Струмяни на площ от 572 кв. метра, при съседи: улица, улица, УПИ V,
УПИ III и УПИ II, ВЕДНО с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 95 кв.метра и разгъната застроена площ РЗП от 190 кв.м.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата е допуснат до разглеждане иск,
предявен от ответницата В. ХР. ТР. срещу ищците В. ЯН. ТР. и М. ЯН. Б. с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Ищцата по този иск В. ХР. ТР. посочва, че в периода от 1999 до 2012 година е извършила в
делбените имоти строително – монтажни работи (СМР), подробно описани в отговор на
исковата молба получен по делото на 26.08.2018 год. Ищцата твърди че извършените от нея
СМР са на стойност 30 000 лева. Сочи, че освен съсобственичките В.Т. и М.Б. останалите
съсобственици са й заплатили съобразно квотите на съсобственост сторените разноски за
имота. Твърди, че В.Т. и М.Б., съобразно дела си от съсобствения имот по 1/4 ид. част за
всяка й дължат сумата от по 7 500 лева, равняващи се на 1/4 от стойността на дадената от
нея сума от 30 000 лева за извършени СМР в имота.
Ищцата В. ХР. ТР. иска от съда да осъди В. ЯН. ТР. да й заплати сумата от 7 500 лева, ведно
със законната лихва от датата на предявяването на иска до изплащането й.
Ищцата В. ХР. ТР. иска от съда да осъди М. ЯН. Б. да й заплати сумата от 7 500 лева, ведно
със законната лихва от датата на предявяването на иска до изплащането й.
В заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно- техническа и оценителна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно се заключава,
че средната пазарна стойност на допуснатите до делба имоти се равнява на 48 800 лева, от
които сумата от 12 180 лева за урегулирания поземлен имот и сумата от 36 620 лева за
жилищната сграда. Експертът заключава, че от допуснатата до делба жилищна сграда не
могат да се обособят отделни жилища за страните съобразно притежаваните от тях дялове,
както и че от допуснатия до делба УПИ на площ от 572 кв.м. не може да се обособят отделни
имоти за страните съобразно техните дялове.
В заключението вещото лице сочи, че в процесния УПИ е изградена двуетажна масивна
жилищна сграда с носещи стени от каменна зидария в приземния етаж и тухлена зидария
във втория етаж, с междуетажна конструкция от дървен гредоред, покривна скатна дървена
конструкция - стълбове, столици и ребра, с покритие от марсилски керемиди. Сградата
представлява западен дял от двуетажна жилищна сграда, построена на границата на двата
имота - УПИ IV-502 и УПИ V-501, кв.29 по плана на с.М., общ.С от 1994 г. и е с частично
мазе (под магазина), два жилищни етажа и таван - общо подпокривно пространство.
Заключава, че застроената площ е 95 кв.м., че стените в мазето и на първия етаж са
изпълнени от каменна зидария с дебелина 60 см., а на втория етаж са от плътни тухли с
дебелина 25см. Вещото лице посочва, че от о.с. на основание §21 от ЗР на ЗУТ и §6 от ПЗР
на Наредба №2 за въвеждане на строежите в Р.Б има издадено Удостоверение за заварен
строеж № 4 /19.10.2017г. за обект „Жилищна сграда на два етажа“ в УПИ IV- 502 в кв. 29 по
3
РП на с.М., о.с., със застроена площ от 95кв.м. и РЗП 190кв.м. Сочи, че обектът е изграден на
основание издадено разрешение за строеж № 33 от 24.08.1946г. и че обектът е законно
построен и завършен до 1947 г.
Експертът заключава, че нa първия етаж от жилищната сграда (на ниво терен) са изградени:
- Входно антре, кухня и трапезария, с вход откъм двора /от юг/. Кухнята и трапезарията са
свързани. Светлата височина на етажа е 2,50м. Сочи че, довършителните работи на тази
обособена част са: под - армирана бетонова настилка и теракотени плочки; тавани - с
гипсокартон; стени - нова мазилка (драскана) и боядисване с латекс; прозорец и врата на
кухненския бокс /откъм двора/ - от бяла ПВЦ дограма, а на трапезарията - дървен прозорец
и метална решетка. Посочва, че в кухненския бокс е изпълнена бетонова мивка и монтирани
под и над нея кухненски дървени шкафчета.
- Търговски обект съставляващ две помещения - търговска зала с вход откъм улицата и
складово помещение с вход откъм дворното място (от юг), че вратата и прозорците са
метални; настилката е от теракотени плочки; мазилката по стените е боядисана с латекс; по
тавана е изпълнена допълнителна мазилка върху стара летвена обшивка.
- Под магазинното помещение има изпълнено мазе с площ от около 38 кв.м., с подход през
външна бетонова стълба откъм двора (до входната врата към парцела), както и че
помещението е с метална входна врата и е без настилка и мазилки по стените.
Заключава се в експертизата, че на втория етаж от жилищната сграда (на кота +2,80м.) са
изградени входно антре, 4 спални помещения и баня с тоалетна. Две от спалните (в
северната част) са свързани - от едната се осигурява достъп до другата. Сочи се, че подхода
за тази обособена част е от тераса на южната фасада и външно двураменно масивно
ст.бетоново стълбище. Вещото лице сочи, че застроената площ на етажа е 95 кв.м., че
стомано – бетонната стълба и откритата тераса са с подова настилка от дялани камъни и
облицовка от мраморни плочи на стените до стълбището и терасата до височина 0,80м., че
парапета на стълбището е ажурен, метален, че входното антре е с настилка от теракотени
плочки, положени върху армирана бетонова замазка върху съществуващ дървен под.
Заключава се още, че санитарният възел (баня и WC) е с подова настилка от теракотени
плочки, стените до височина 1,95м. са облицовани с фаянсови плочки и е с обзавеждане -
бойлер, душ батерия, фаянсова мивка и тоалетна седалка моноблок, че спалните помещения
са с настилка от ламинат, положен върху армирана подова замазка върху съществуващ
дървен под, че таваните на помещенията са с положена върху летвена обшивка рабицова
мрежа и изпълнена нова мазилка. Сочи се, че стените на помещенията са с драскана мазилка
и боядисване с латекс, че светлата височина на етажа 2,80 - 2,90м. и че вратите са
алуминиева, а прозорците от PVC. Вещото лице посочва, че на югозападната фасада
свързано застрояване с 2 МЖ е изградена баня с тоалетна, изградена в помещение извън
жилищната площ, свързано застрояване с къщата, разположено на югозападната й фасада
(застроена площ 1,75м. х 2,00м. = 3,50кв.м.), че санитарното помещение е с настилка и
облицовка на стените до височина 2,00м. с теракотен плочки, с врата от PVC, с монтирана
фаянсова мивка и тоалетна седалка.
4
От заключението на съдебнотехническата и оценителна експертиза се установява, че
претендираните от В.Т. подобрения са извършени на място. В заключението вещото лице
определя и общата стойност на извършените строително- монтажни работи към датата на
извършването им в размер на 32 095, 74 лева с ДДС и към 20.01.2020 год. – на стойност от
29 869, 32 лева с ДДС. Експертът определя и стойността на двете суми с включен данък
печалба от 10 %.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В.Г. и Т.А. се установява, че
съделителката В.Т., която живее в процесния имот, заедно със семейството на дъщеря си
съделителката М. Г., в период от около 10 години назад е извършила претендираните
строителни дейности в имота. Свидетелят Г. – съпруг на ответницата М.Г., описва
състоянието на имота преди извършването на дейностите като „плачевно“. Сочи, че първо
бил поправен покривът на сградата, като били подменени счупените керемиди с нови, били
сменени старите изгнили греди и летви с нови, изградени били поставени нови улуци, после
поправили стените, таваните в сградата, които били с гредоред и се поставил гипс картон,
подменени били подовете и била поставена настилка от ламинат. Сочи, че била изградена
канализация. Посочва, че било изградено ново стълбище за втория етаж, че на втория етаж
била изградена баня с тоалетна, че на първия етаж била направена кухня. Посочва, че била
подменена изцяло дограмата и поставена нова алуминиева, че в цялата сграда била
изградена нова ел. инсталация. Сочи още, че в търговското помещение на първия етаж била
изградена нова ел. инсталация и поставени плочки. Сочи, че била премахната съществуваща
стара плевня в двора, че били изградени нови оградни стени на парцела, че дворът бил
бетониран и поставени плочки. Свидетелят сочи, че майката на съпругата му В.Т. заплащала
всички разходи за строителните работи и за вложените материали и че В.Т. и М.Б. знаели за
подобренията. Показанията на този свидетел се потвърждават от показанията на свид.А
който по поръчка и заплащане от В.Т. е участвал в извършването на строителните дейности
в имота. В показанията на свидетеля М.Ц. се сочи, че по поръчка на В.Т. преди около 15
годни извършвал ремонт на водопроводната инсталация в банята, намираща се на втория
етаж в процесната сграда. Сочи, че за труда не му било заплащано, че там имало
водопроводни части, но някои от частите „ние закупихме.“ Сочи, че лично поправял и ел.
инсталацията в една от стаите, както и тази в банята, защото били „много стари“.
С оглед така установените факти, РС-Сандански е приел от правна страна, във връзка с
атакуваните части от решението, че отношенията между страните по повод подобренията
следва да се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС. Прието е, че съделителката В.Т., която живее
в допуснатите до делба имоти, със знанието и без противопоставянето на останалите
съделители е извършила претендираните подобрения, които се установявали от
свидетелските показания на св. Г. и А. и експертното заключение. Посочено е, че стойността
на СМР за извършените подобрения към датата на тяхното извършване възлиза на 32 095, 74
лева с ДДС, без данък печалба. Прието е още, че от тази сума В.Т. и М.Б., притежаващи по
3/12 ид. части от процесните имоти следва да заплатят на В.Т. сумата от по 8 024 лева и тъй
като ищцата претендира сумата от по 7 500 лева, исковете й се явяват основателни и следва
5
да бъдат уважени изцяло.
Решението в атакуваните части, касаещи иска за подобрения с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС, е правилно, поради което следва да се потвърди.
Видно е от въззивната жалба на жалбоподателите В.Т. и М.Б., че същата е бланкетна, без
посочване на конкретни пороци на първоинстанционното решение в атакуваните части.
Изложените оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и в нарушение на
съдопризводствените правила, са общи, неконкретизирани в какво конкретно се състои
порочността на решението в атакуваните части, поради което съдът ги намира за
неоснователни. Неконкретизирано е и оплакването, че районният съд е постановил
решението си без да се съобрази с установените факти при изследване на основния въпрос
на спора, като е игнорирал показанията на свидетелите, така и доводите на ищцата. В
случая, последно посоченото оплакване е общо и неконкретизирано, тъй като не е посочено
в жалбата кой е основния въпрос на спора и кои са фактите, с които не се е съобразил
районният съд при решаването му, не е посочено също така показанията на кои свидетели са
игнорирани и в коя конкретно част, както и какво е значението на игнорираните
свидетелски показания за изхода на делото по исковете за подобренията. В този смисъл,
съдът намира, че жалбата е бланкетна и неконкретизирана. Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен
от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на
определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по
същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във
въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само
на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Р. № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на
ІV г.о.;Р. № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.;Р. № 14/07.02.2014 г. по т.д.
№ 1130/2013 г. на ІІ т.о.;Р. № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Р. №
702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г. ІV г.о. В т. 2 на посоченото Тълкувателно решение
е прието, че предвид съдържащата се в ГПК правна уредба на второинстанционното
производство като ограничено въззивно обжалване въззивният съд е длъжен да реши спора
по същество, като може да потвърди или отмени решението, като обект на въззивна дейност
не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния
спор. Посочено е, че дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното
производство, а негово продължение и ако са налице опорочени извършени от първата
инстанция процесуални действия, въззивният съд следва да отстрани пороците чрез
собствени действия по установяване на фактите и прилагане на правото, включително да
даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални
6
действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и
дадените указания. Изложени са и съображения, че в изпълнение на основополагащия
принцип за законност /чл. 5 от ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното
приложение на императивния материален закон, дори във въззивната жалба да липсва
оплакване за неговото нарушаване по аргумент от чл. 262, ал. 1, връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3
от ГПК. Предвид характеристиката на въззивното производство като ограничен въззив,
въззивната инстанция следва да постанови решението си при съобразяване с фактите,
установени по делото. При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се
изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и субсумиране на
събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд
материалноправна норма.
В конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
материални норми. Не е налице и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои
от страните в производството, предвид разясненията, дадени в посоченото ТР. При това
положение и предвид липсата на конкретни, каквито и да било, оплаквания във въззивната
жалба, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че не дължи служебна проверка
за правилността на обжалвания съдебен акт. Както се посочи, при съобразяване със
задължителния характер на указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им в
настоящото въззивно гражданско производство, въззивният съд извърши служебна проверка
за правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми от първата инстанция, и не констатира такива.
За пълнота на изложеното обаче, следва да се посочи и следното:
Тъй като твърденията на ответницата В.Т. са, че процесните подобрения са извършени със
знанието и без противопоставянето на останалите съделители, което обстоятелство не се
оспорва от същите, правоотношенията помежду им следва да се уредят по реда на чл. 30, ал.
3 ЗС. Съгласно посочената норма всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. При това положение се дължат действително
извършените разходи, съобразно частите в съсобствеността, а не увеличената стойност на
имота (Решение № 615 от 17.10.2002 г., постановено по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, І ГО).
В случая, по делото се установява от експертното заключение, че претендираните от
съделителя В.Т. подобрения са извършени на място, а от свидетелските показания на св. Г. и
А. се установява, че подобренията са извършени от съделителя В.Т.. Ангажираните от
ответницата в хода на производството доказателства относно обстоятелството, че тези
подобрения са извършени именно от нея, чрез показанията на свидетелите Г. и А. и
заключението на вещото лице съдът намира за достатъчни. Безспорно е, на следващо място,
от неоспореното заключение на съдебнотехническата експертиза, която съдът кредитира
напълно, а и същата не е оспорена по делото, че общата стойност на извършените от ищцата
подобрения /СМР/ към датата на извършването им възлиза в размер на 32 095, 74 лв. с ДДС,
7
без включена печалба. При това положение, В.Т. и М.Б., притежаващи по 3 / 12 ид. части от
процесните имоти следва да заплатят на В.Т. сумата от по 8024 лева. Ищцата претендира
сумата от по 7 500 лева, поради което исковете й се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло. Като е постановил този резултат, РС-Сандански е постановил
законосъобразно решение в атакуваните части, което следва да се потвърди.
С оглед изхода от въззивното делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
въззиваемите следва да се присъдят сторените в рамките на въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. (вж. договора за правна защита
на л. 43 от въззивното дело).
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900006 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д. №733/2018 г.
по описа на РС-Сандански, в частта, с която се осъжда В. ЯН. ТР. с ЕГН ********** от
гр.Р., ул. Х.А да заплати на В. ХР. ТР. с ЕГН ********** от с.М., общ.С., ул. Б. сумата от 7
500 лева (седем хиляди и петстотин) лева, съставляваща стойността на разходите за
извършените от нея подобрения в съсобствените имоти, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяването на иска - 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и в частта, с която се осъжда М. ЯН. Б. с ЕГН ********** от гр.Б.ул. Д.Й. № да
заплати на В. ХР. ТР. с ЕГН ********** от с.М., общ.С., ул. Б., сумата от 7 500 лева (седем
хиляди и петстотин) лева, съставляваща стойността на разходите за извършените от нея
подобрения в съсобствените имоти, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяването на иска 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в законна сила, като необжалвано в
законоустановения срок.
ОСЪЖДА В. ЯН. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул. "Х.А." № и М. ЯН. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ул. Д.Й.№, да заплатят на В. ХР. ТР., ЕГН **********, с адрес:
с.М., ообл.Б. ул. Б. № М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.К., обл.Б., ул. В.Л., В. ЯН. ТР.,
ЕГН **********, с адрес: гр.С.ул. Ц.Б. и В. СЛ. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.С., общ.С
ул. Н. № 5 ап.4 всички чрез адв. Г.Ч., сумата в размер на 2400 лв. (две хиляди и
четиристотин лева) – разноски по въззивното дело за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните,
пред Върховния касационен съд на Р.Б, при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9