Решение по дело №121/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена против Решение № 1 от 02.01.2025 г., постановено по АНД № 1005/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № BG24052022/4000/Р8-591/ 18.11.2022 г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на И. И. М. с [ЕГН], за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева, и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на И. И. М. направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Сливен е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът излага подробни съображения по съществото на спора, в подкрепа на твърденията си. Счита за неправилен извода на Районния съд, че не е посочено извършеното нарушение, а само санкционната разпоредба. Посочва, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, като правилно е ангажирана отговорността на М. за извършеното административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане пред въззивната инстанция. Алтернативно, моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и да потвърди издаденото наказателно постановление като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Сливен. Алтернативно, моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди издаденото наказателно постановление. В случай, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е надлежно предявено, моли същото да бъде в предвидения минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - И. И. М., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, който оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно и правилно. Излага становището си по същество. Позовава се на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС. Счита, че: мястото на нарушението е посочено по неразбираем за жалбоподателя начин; извършването на вмененото му нарушение е останало недоказано от обективна страна; намира за приложима нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Алтернативно, ако съдът прецени, че са допуснати нарушения в преценката, събирането, оценката на доказателствата и в съдопроизводствените правила, предлага да се процедира съобразно закона.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 24.05.2022 г. в 01:56 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропусквателен пункт [област] - Д. м. била извършена проверка от инспектори от отдел ПТРР Д.м. 1, „ТД Митница [област]“ на пътно превозно средство влекач с марка и модел „ДАФ ФТ ХФ 105.460Т“ с рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5, управлявано от И. И. М.. Било установено, че на 18.05.2022 г. в 08:34 часа горепосоченото ППС е засечено по път [Наименование], км 407+136, пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението било установено с устройство № 40541. За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № DF57B805E120053AE053021F160A5682. С оглед констатираното, на водача на ППС бил съставен АУАН № BG24052022/4000/P8-591 от 24.05.2022 г. за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Въз основа на акта било издадено процесното НП.

За да отмени обжалваното НП, Районният съд е приел, че отбелязването на обратните разписки „непотърсена пратка“ не следва да се приравнява на фикцията “нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен“ и е погрешно да се възприема като промяна на адрес и неизвестен нов адрес, и съответно не може да бъде прието като предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН относно съобщаването на наказателното постановление на лице с нов неизвестен адрес. Приел, че жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество. Приел е, че в съставения АУАН и в издаденото НП като материалноправна разпоредба и като санкционна норма e посочен неоснователно един и същ състав на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, а приложимата материалноправна норма е тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, каквато квалификация липсвала както в АУАН, така и в НП. Формирал е извод за допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените - противоречие между описанието на нарушението и дадената квалификация на същото в акта и в НП, което довело до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение и нарушаване правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира адекватно защитата си.

Настоящият касационен състав, с оглед събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и след като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира следното:

Производството пред Районен съд – Сливен се е развило по жалба на И. И. М. против НП № BG24052022/4000/Р8-591/ 18.11.2022 г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, на подателя на жалбата е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева. НП е изпратено за връчване на санкционираното лице с писмо с изх. № 94-00-27202 от 28.12.2022 г. чрез „Български пощи“ ЕАД. Жалбата срещу НП е подадена на 29.07.2024 г. Върху наказателното постановление е направено отбелязване, че на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, НП се счита за връчено на 27.03.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Видно от писмените доказателства, представени пред Районния съд, НП е било изпратено с писмо с известие за доставяне на 04.01.2023 г. чрез „Български пощи“ ЕАД до адрес: [населено място], [жк], вх. *, ет. *, ап. **. Видно от отбелязването върху плика, двукратно е бил посетен адресът за връчване на писмото - на 06.01.2023 г. и на 16.01.2023 г., но лицето не е било намерено и след изтичане на 20 дневен срок от получаване на писмото в пощенската служба, то е върнато на подателя с отбелязване върху плика, че пратката не е потърсена. На 31.01.2023 г. за втори път НП е било изпратено с писмо с известие за доставяне и видно от отбелязването върху плика, адресът за връчване на писмото отново е бил посетен двукратно – на 02.02.2023 г. и на 13.02.2023 г., като след изтичане на 20 дневен срок от получаване на писмото в пощенската служба, то е върнато на подателя. Върху плика отново е отбелязано, че пратката не е потърсена. Бил е направен и трети опит за връчване на НП чрез „Български пощи“ ЕАД, с изпратено писмо с известие за доставяне, като видно от отбелязването върху плика, адресът е бил посетен отново двукратно на 06.03.2023 г. и на 16.03.2023 г. След изтичане на 20 дневен срок от получаване на писмото в пощенската служба, то е върнато на подателя с отбелязване върху плика, че пратката не е потърсена, като е поставено пощенско клеймо с дата 27.03.2023 г. Същата дата е била отбелязана и в НП като дата, на която НП се счита връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 23 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, Комисията за регулиране на съобщенията регулира извършването на пощенските услуги в съответствие с този закон, като разработва и приема общи правила за приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки. Изпълнената от „Български пощи” ЕАД процедура по връчване на препоръчани пратки е разписана в чл. 5 и чл. 14 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., доп., бр. 19 от 02.03.2018 г.). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети на КРС, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Според ал. 3 на същата разпоредба, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. Според чл. 44, б. „б“ от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД (в сила от 19.05.2014 г.), когато пратката не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя (пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие, което се доставя по реда на препоръчаните пратки. Съгласно § 1, т. 36 от ДР на ЗПУ, „известие за доставяне“ е допълнителна услуга, посредством която пощенският оператор информира подателя на препоръчана пощенска пратка, на пощенски колет и/или на пощенски паричен превод за доставянето им на получателя или на упълномощено от него лице. Според чл. 14 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети на КРС, пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат доставени на получателите, се връщат на подателите в срок и при условия, определени в общите условия на договора с потребителите. Съгласно т. 45 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД (Общите условия) срокът за доставяне на препоръчаните пратки е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя, в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пощенската пратка в пощенската служба за доставяне, се изпраща второ писмено служебно известие. Според т. 53 от Общите условия, пощенски пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в определения срок; получателите отказват да ги получат или да заплатят сумата на наложения платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връщат веднага на подателите.

От доказателствата по делото се установява, че АНО е положил необходимите усилия за намиране на наказаното лице и надлежно връчване на санкционния акт, чрез „Български пощи“ ЕАД. Процедурата по връчване на препоръчани пратки е била изпълнена, като лицето е било търсено на адреса на изписаните върху пликовете дати, но поради отсъствието му е била приложена процедурата по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети на КРС. Връщането на писмото на подателя с отбелязване „пратката не е потърсена”, както и отбелязването върху плика на датите, на които двукратно е търсено лицето с оставяне на съобщение, доказва че адресатът не е бил намерен на посочения адрес, като липсват данни за нов адрес, което кореспондира с предписаната в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН процедура по връчване на НП. По делото е представена Справка за постоянен и настоящ адрес на санкционираното лице, видно от която същото е регистрирано на адреса, на който са били изпращани писмата от АНО чрез „Български пощи” ЕАД. Когато лицето не бъде намерено на посочения адрес, а новият е неизвестен, това се отбелязва върху НП и то се счита за връчено от датата на отбелязването. Датата на отбелязването – 27.03.2023 г. съответства на пощенското клеймо, поставено върху последното (трето) известие за непотърсеното в срок писмо, с което пощенската служба е удостоверила изпълнението на регламентираната процедура по връчване на препоръчани пратки. Срокът за обжалване тече от тази дата. Следователно 14-дневният срок за обжалване на НП е бил до 10.04.2023 г. - понеделник. НП е влязло в сила на 11.04.2023 г. и следователно жалбата срещу него, подадена на 29.07.2024 г., е следвало да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – прекратено.

Не се споделя формираният от Районния съд извод, че адресатът не би следвало да приема да му бъде връчено известие до друго, различно от него лице, поради погрешното му наименуване като „М.“ вместо „М.“. НП е било изпратено с писмо с известие за доставяне, като на плика и на известието при изписване на фамилното име на лицето е допусната техническа грешка, но всички останали данни – адресът в цялост, собственото и бащиното име на лицето са били коректно изписани. Още повече, че И. И. М. е бил наясно с данните, вписани в АУАН, съставен в негово присъствие, който му е бил лично връчен срещу подпис.

По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция, след извършена проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК намира, че като е разгледал и се е произнесъл по недопустима жалба, Районният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата на И. И. М. против НП № BG24052022/4000/Р8-591 от 18.11.2022 г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по нея - прекратено.

Предвид изхода на делото, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователно. Основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции и следва да бъде уважено. На основание чл. 63д, ал. 1 във вр. с ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, ответникът по касация следва бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата от 160 лева, по 80 лева за всяка инстанция, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1 от 02.01.2025 г., постановено по АНД № 1005/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. И. М., [ЕГН], подадена против Наказателно постановление № BG24052022/4000/Р8-591 от 18.11.2022 г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 1005/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА И. И. М. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.