Р Е
Ш Е Н
И Е
№
175
Гр. Асеновград, 20.11.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася
Иванова, като разгледа АНД № 670 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ
н.с. за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0239-000174/01.03.2019 г., издадено от
Началника на РУ на МВР –гр. Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров,
с което на Л.Т.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** , на основание чл. 179 ал.2
предл. 2 от ЗДвП е наложена административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по
чл. 23 ал.1 ал.1 от ЗДвП .
Жалбоподателят Л.Т. в депозираната жалба и лично
в съдебно заседание оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност
и правилност, като без да оспорва факта на нарушението, излага тезата, че съставът
му не е реализиран от субективна страна, тъй като вината за възникване на
произшествието е на преднодвижещия се водач. Излагат се съображения и за
прекомерност на наложеното наказание с оглед незначителността на вредните последици.
Искането към съда е за пълна отмяна на НП.
Въззиваемата страна РУ на МВР-гр. Асеновград,
редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се
разгледа по същество. Разгледана по същество същата НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно
нарушение от 01.02.2019 г. е било
установено, че на същата дата около 10.50 часа в с.Бачково на ул. „Александър Стамболийски“ жалбоподателят Т.
е управлявал лек автомобил “Дачия Логан”
с рег.№ В 8890 НС, като по време на движение не е спазил необходимата дистанция
с предно движещия се автомобил и с предната си част блъска отзад намаляващия
скоростта си за спиране в колона и спиращ пред пешеходна пътека лек автомобил
марка „БМВ 330“ с рег. № В 9793 ВС, като
предизвиква ПТП с материални щети. Местопроизшествието било посетено и отработено
от актосъставителя - мл. автоконтрольор Г.Б..
След като огледал местопроизшествието, повредите по двата автомобила и провел беседа с водачите на двата автомобила,
както и с пътниците в лекия автомобил „БМВ“, които твърдели, че спирането на
пешеходната пътека се е наложило поради преминаващ пешеходец, актосъставителят
приел, че вината за нъстъпването на произшествието и съответно за реализиране
на нарушението е на жалбоподателя Т.. За
констатираното нарушение на същият бил
съставен АУАН, като актът бил съставен в присъствието на нарушителя. При
предявяването на АУАН жалбоподателят направил възражение, че водачът на предния
автомобил безпричинно е спрял,което вписал в съответната графа в бланката на
акта. Допълнителни писмени възражения не са били подадени в тридневния срок по
44 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентен за това орган и
съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз
основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено
и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите
от АУАН и на горепосоченото основание на Т. е наложено съответното административно наказание – глоби в размер от 200 лв. Наказателното
постановление е постановено е от
компетентния за това орган и е подписано
от него, в изискуемата от закона форма е.
При
проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение
на правното основание и наложеното въз основа на него административно наказание съдът констатира
следното:
По
отношение на описано нарушение в НП касаещо нарушаване на задължението за спазване
на дистанция, Съдът намира, че извършването му е надлежно установено. Нормата
на чл. Чл. 23 ал.1 от ЗДвП въвежда безусловното задължение за Водача на пътно
превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Съдът намира, че за това нарушение от събраните доказателства по несъмнен начин се установява
авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място, горните
обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН,
въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния
случай фактическите констатации в АУАН се подкрепят и от събраните гласни
доказателства- показанията като свидетел на актосъставителя Г.Б.. От гласните
доказателствени средства се установява по несъмнен начин обстоятелството, че по
време на движение, жалбоподателят Т. не е спазил необходимата дистанция и е
блъснал движещият се пред него лек автомобил, който спрял пред пешеходна пътека,
поради преминаване на пешеходец по нея. Възражението на жалбоподателя, че водачът
на преднодвижещия се автомобил е спрял безпричинно и едва ли не нарочно, тъй
като е нямало никой на пешеходната пътека е неоснователно. Това обстоятелство,
относно причината за спиране на лекия автомобил БМВ е било изяснено от
актосъставителя на место, чрез беседа с всички лица водача и пътниците –
пътували в лекия автомобил БМВ, които са заявили, че спирането се е наложило за
пропускане на преминаващ пешеходец. Освен това, доколкото Т. е имал ограничена
видимост от предния автомобил и дори не е забелязал, че преднодвижещия се
автомобил намалява скоростта си и спира,няма как да е бил сигурен, дали на
пешеходната пътека е имало пешеходец, защото е било обективно невъзможно да го
възприеме през цялото време. Освен това, няма никаква житейска и логическа
достоверност за рязко спиране на автомобила и то именно пред пешеходна пътека ,
ако на нея няма пресичащ пешеходец. А
дори и хипотетично да приемем, че преднодвижещия се автомобил е спрял само
поради наличието на пешеходна пътека и наличието на изкуствено, ограничаващо
скоростта препятствие – „Легнал полицай“, този факт не игнорира задължението на
жалбоподателя да спазва необходимата дистанция и по никакъв начин не дерогира
вината му в извършването на нарушението. Така описаното нарушение правилно е квалифицирано
като такова по чл. 23 ал.1 от ЗДвП и същото правилно е съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба. Нормата на чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП посочена в т. 1 от НП предвижда, че с
посочената в нея санкция се наказва този, който поради неспазване на дистанция причини
ПТП. За коректност следва да се отбележи, че предвидената санкция в посочената
разпоредба е глоба в абсолютно определен размер от 200 лв. и оразмеряването и
не подлежи на преценката на АНО. Следователно като е наложил глобата именно в този размер същият
правилно е приложил закона, поради което и така наложеното административно
наказание се явява правилно оразмерено и справедливо, а НП като обосновано
законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0239-000174/01.03.2019 г., издадено от
Началника на РУ на МВР – гр. Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с
което на Л.Т.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 179 ал.2
предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по
чл. 23 ал.1 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: