Решение по дело №650/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2218
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 14 ноември 2018 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20181100900650
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

                                             Гр.София, 06.11.2018г.  

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св,     в открито  съдебно заседание на двадесет и шести  септември    през две хиляди и  осемнадесета  година в състав:     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретаря : Е.Калоянова

като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 650 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон ТЗ/,             образувано по молба на И.А.„ Г.И.ПО Т.„ , БУЛСТАТ: ******* срещу „Д.“ ООД ЕИК ******** .

Молителя твърди, че дружеството ответник е неплатежоспособно, съответно свръхзадължено, тъй като не е изпълнило своите задължения да заплати повече от два месеца на трудовите възнаграждения на най-малко 1/3 от своите служители.

В изпълнение на своите правомощия по чл.399,ал.3 от КТ молителя ИА ГИТ за периода от м.август до м.юни 2016г. е констатирало следното :

-          За м.юли 2015г.- работодателя не е представил доказателства да е заплатил трудовите възнаграждения на 18 свои работници и служители, при общ брой персонал 23.

-          За м.август 2015г. работодателя не е представил доказателства да е заплатил трудовите възнаграждения на 18 свои служители, при общ брой персонал 18..

Заплатите са начислени по ведомост на за посочените периоди, не са изплатени, което обстоятелство е потвърдено писмено и от управителя на ответното дружество пред контролните органи на молителя.Нарушението е констатирано в Протокол от извършена проверка на Дирекция Инспекция на труда с изх.№ ИТ-П-3305/25.09.2015г. Наложена е ПАМ, като работодателя е задължен да изплати трудовото възнаграждение за м.юли 2015г. През м.юни 2016г. е извършена последваща проверка, като са изискани документи установяващи изпълнението на предписанията и изплащане на указаното трудово възнаграждение. Работодателя не е представил такива. Съставени са актове за установяване на административни нарушения. Управителя също така е установил, че от края на м.11.2015г. дружеството няма дейност, респективно няма приходи от които да се покрият задълженията. Намира, че е  налице хипотезата на чл.608,ал.2 от ТЗ и дружеството е както неплатежоспособно тъй като е в трайна невъзможност да погасява своите задължения, така и свръх задължено, тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие неговите задължения. Последното се установява от ГФО за 2014г., в неговата част на счетоводен баланс.    

Моли, след уточнение в съдебно заседание,  да се обяви неплатежоспособността на дружеството,  да се открие производство по несъстоятелност, да се определи начална дата на неплатежоспособността, да се допусне обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и  възбрана на недвижимите имоти, да се обяви дружеството в несъстоятелност и се постанови прекратяване на дейността на предприятието и да се спре производството по несъстоятелност. При евентуалност производството по несъстоятелност да се открие при установяване на свръхзадлъжнялост.

            Ответникът не взема становище по молбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото, писмени доказателства – копия от ведомости, удосотерения от НАП за наличните служители, протоколи от извършени проверки и обяснения на управителя на фирмата ответник, се установяват изложените от молителя твърдения, че в ответната фирма не е изплащала дължимите се трудови възнаграждения за м.юли и август 2015г., а и след това на почти всички свои работници и служители. Ведомостта за м.2015г. не носи подпис на нито един от 25 работника и служителя, а тази за месец август 2016г. при 27 броя работници и служителя, подпис за получил трудово възнаграждение е положил само един. Предвид на това, макар и в приложените констативни протоколи при извършените от представители на молителя през м.септември 2015г. и м.юни 2016г. да не са описани подробно всички на които трудовото възнаграждение, не е изплатено, то съдът приема, че те се установяват от приложените ведомости за заплати. От обясненията на неговия управител Б.Д. също се установява, че дружеството е имало много финансови задължения, вкл. и към НАП, поради което дейността на шивашкия цех не е активирана успешно, съответно дейността изцяло е прекратена от м.11.2016г. Предвид на това съдът приема, че ответникът не е изплащал за повече от два месеца трудовите възнаграждения на повече от 1/3 от своите служители, а молителя е легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност .

Ответникът по делото не е ангажирал никакви доказателства, за да обори констатациите в така представените документи, не е представил доказателства и за последващо изплащане на трудовите възнаграждения.

По делото е приета неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективна и компетентна.  От същата се установява, че за изследвания период 2014 – 2017г. дружеството има активи основно от машини, производствено оборудване и суровини и материали, като последните намаляват към 2017г. Задълженията на дружеството за този период са основно публичноправни такива и към персонала. Към 31.12.2017г. дружеството има задължения в размер на 28 х.лв. за осигуровки, 38 х. лв. за данъци и 36 х. лв. за трудови възнаграждения. Не се установява осчетоводяване на търговски задължения, но е налице осчетоводяване на вземания от клиенти и доставчици в размер на 33 х.лв.  За периода 2016г.-2017г. не се установява извършване на дейност от страна на дружеството ответник. Коефициентите на рентабилност на активите и на собствения капитал са с отрицателна стойност и говорят, че това предприятие е губещо такова.Приходите на компанията в конкретния случай генерират само загуба за целия изследван период. Вещото лице е установило, че за изследвания период всички показатели на дружеството за ликвидност – обща, бърза, незабавна, абсолютна са под единица и показват, че дружеството с наличните си активи не са в състояние да погасяват своите задължения. През 2015г. дружеството отчита налична сума в брой в размер на 45 х. лв.,а в края на годината е 51 х.лв., която обаче не е достатъчна да покрие неговите задължения, съответно от м.11.същата година дружеството преустановява своята дейност.  Вещото лице изразява съмнение за реална наличност на така осчетоводените суми, предвид непогасяване на задълженията за трудови възнаграждения и публични такива, или евентуална злоупотреба от страна на длъжностните лица, предвид неосчетоводяване като даден от страна на дружеството заем. Наред с това същото не е установило контакт със представители на самото дружество, поради невъзможност за това. Не е установило и инвентарни описи и сравнителни ведомости от които да види осчетоводяване на налични машини и оборудване, нито пък е установено тяхното местонахождение. Според вещото лице по счетоводни данни към 2015г. дружеството разполага с парични средства за провеждане на производството по несъстоятелност и имущество - ДМА, което да се осребри за погасяване на задълженията, но това се извлича от ГФО . Самата счетоводна информация обаче не би могла да се приеме за актуална такава, предвид, че на вещото лице не е предоставен достъп до счетоводството на дружеството. Възможно е и касовата наличност да е фиктивна и това да се дължи на изплащане на по-високи заплати на работници и служители спрямо официалното възнаграждение. Разпределение на скрит дивидент към собственика на дружеството, взети от собственика или управителя заемообразно средства,без да се осчетоводява операцията, или пък присвоени от тя средства, разходи на предприятието без съответните разходооправдателни документи и др. Вещото лице е направило и извод, че за периода 2014г.-2017г.  задълженията на дружеството са обезпечени с достатъчно имущество, но след 2015г. дружеството реално изпада в зависимост от своите кредитори. 

            От вписаните данни в регистъра за недвижими имоти при АВ се установява, че дружеството не притежава недвижими имоти, предвид постъпилия отговор от служба по вписвания изх.№ 4103/10.07.18г. . е било собственик на множество имоти в сграда в парцел 5 имот , имот пл.№ 1610,м.Ботаническа градина, като повечето от тях е разпродало, но се установява, в предвид наложена възбрана на 16.01.2015г., че същото е собственик на гараж 9 на подземен етаж в сградата в този имот.

При така установената фактическа обстановка съдът намира молбата за основателна.

Въз основа само на представените писмени доказателства и заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза може да се направи обоснован извод, че дружеството не притежава материални и финансови средства за продължаване на своята дейност. Задълженията му, които в конкретния случай се установи да са публични, към държавата,  на фона на недостатъчното имущество и липсващи  финансови средства са значителни и продължаване на дейността му само би създало затруднения за дружеството и невъзможност за погасяване на последващи натрупани задължения към кредиторите. Липсват данни за реално упражнявана дейност след м.11 . 2015г., При така установените факти съдът намира, че следва да се приеме, че са осъществени предпоставките на чл. 608 от Търговския закон за откриване на производство по несъстоятелност, а именно, дружеството е неплатежоспособно, тъй като не е в състояние да изпълни  задължения към своите работници и служители за повече от два месеца, както и не е в състояние да погаси и другите свои задължения, които се установи да са публичните си задължения – за данъци и осигуровки, видно от всички събрани по делото доказателства, а от тук следва и задълженията към останалите си кредитори. Доколкото се установява, че дружеството е неплатежоспособност съдът намира, че евентуалната претенция за свръхзадълженост не следва да се изследва   Не се доказва неизплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения или длъжникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл. 631 от ТЗ. Влошеното финансово състояние на дружеството следва да се определи като трайно още към края на 2015г.  Дружеството реално е преустановило упражняване на дейност от тогава.  

Водим от горното съдът намира, че молбата с искане за обявяване неплатежоспособността на ответника и за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него се явява основателна и като такава подлежи на уважаване. От заключението на вещото лице по категоричен начин се установи неплатежоспособността  на дружеството ответник.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 1.11.2015г., тъй като от томи момент дружеството е преустановило дейността си, съответно разплащания със своите кредитори.  

По отношение на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност: От експертизата документално към 2015г. се установява касова наличност и дълготрайни материални активи. Същите обаче предвид, че дружеството не осъществява дейност от края на 2015г. и към настоящия момент не се установяват да са налични, не се установява контакт с управителите на дружеството, не е предоставен достъп до счетоводството на дружеството, поради което съдът приема, че така установени средства и имущество не могат да се определят като достатъчни и налични за да се проведе ефективно производство по несъстоятелност, а самия кредитор изрично заявява, че към настоящия момент няма да предвнася средства за провеждане на производството.Поради това съдът намира, че  следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ - т. е. едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност, като се определи началната й дата, да се открие производството по несъстоятелност, да се допуснат общи обезпечителни мерки, да се постанови прекратяване дейността на предприятието му, да се обяви длъжникът в несъстоятелност и да се спре производството по настоящото дело. В рамките на едногодишния срок и при откриване на достатъчно имущество или предвнасяне на средства за разноските от страна на кредиторите производството по несъстоятелност може да бъде възобновено.

Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ Софийски градски съд

Р      Е      Ш        И      :

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Д." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

ОПРЕДЕЛЯ  начална дата на неплатежоспособността – 1.11.2015г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение „Д." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

ДОПУСКА обезпечение, чрез налагане на общ запор и възбрана върху „Д." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Д." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Д." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

СПИРА  производството по т. д. н.№ 650/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав.

РЕШЕНИЕТО ДА СЕ ВПИШЕ в Търговския регистър при АВ, като се изпрати препис, на осн.чл.622 ТЗ.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят  началните разноски . АКО  в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО,  подлежи на обжалване пред САС в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, включително и от трети лица, съобразно предпоставките на чл.613а, ал.2 от ТЗ .

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :