Р Е Ш Е Н И Е
№……/ 13.06.2022 г., град Д.
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Д.ки административен съд, в публично заседание на седми юни, две
хиляди двадесет и втора година, ІІ касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при Окръжна прокуратура
гр.Д., РУМЯНА ЖЕЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева касационно
дело с административно – наказателен характер №237 по описа на съда за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от РД „АА“ гр. Варна, против Решение №61 от 07.03.2022 г., постановено
по нахд №1285/2021 г. по описа на Районен съд - Д., с
което е отменено Наказателно постановление № 23-0000660 от
15.06.2021
г., издадено от Директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация"- гр. Варна.
Касационният жалбоподател счита, че оспореното решение
е незаконосъобрзно, тъй като съдът неправилно
е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон.
Твърди се, че не е налице противоречие между националното законодателство и
общностното право. Сочи, че за Република България като държава членка на
Европейския съюз е налице възможност да въвежда допълнителни изисквания към
водачите на МПС, каквото е именно удостоверението за психологическа годност,
издадено съгл. Наредба №36. Посочва, че издаденото удостоверение за
психологическа годност от Румъния е с по-кратка давност. По
изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт и потвърждаването на
наказателно постановление. Претендира разноски по делото.
Ответникът – „С.“ БГ ЕООД в представен писмен отговор
оспорва жалбата, като счита направените правни изводи на съда за правилни и
законосъобразни. Излага подробни съображения в подкрепа на първоинстанционното
решение.
Представителят на контролиращата страна,
намира жалбата за неоснователна и иска решението на ДРС
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Д., като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на „С.“ ЕООД гр. Д. против Наказателно
постановление №23-0000660 от 15.06.2021
г., издадено от Директор на РД „АА“ Варна, с
което на касатора, за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, предл.трето
от ЗАвтП е наложено административно наказание глоба
в размер на 3000 лева на осн. чл.96г, ал.1, предл. второ от
ЗАвтП.
От фактическа страна
районният съд е приел за установено, че на 11.06.2020 г. в гр. Д., ул. ХХХХХХХХпри
извършване на комплексна проверка на транспортната документация на фирма „С.
БГ“ ЕООД, притежаваща лиценз №15187 за извършване на международен автомобилен
превоз на товари и след справка в информационната система на ИА „АА“ е
констатирано, че фирмата превозвач в качеството си на юридическо лице е
назначила на трудов договор и след това е допуснала извършването на обществен
превоз на товари от водача Ovidiu Viorel
Danacica, румънски граждани, без да притежава удостоверение за психологическа
годност, съгл. чл.152, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП. За да отмени наказателното постановление
районният съд е приел, че водачът е гражданин на друга държава-членка на ЕС и
притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от Република
Румъния. Овидю Даначика притежава и удостоверение за психологическа годност
Серия VL №689/002382/04.05.2020 г., видно от което на същия е
бил извършен периодичен преглед с книжка за психопрегледи за транспортна
безопасност №2382 за длъжността с отговорност по сигурността на транспорта –
водач на МПС за превоз на стоки. По съображения, че конкретния водач притежавал
удостоверение за психологическа годност, обективирано в издаденото му от
румънската държава СУМПС, въз основа на взаимното признаване на издадените от
държавите-членки СУМПС и представеното психологическо мнение, съдът е отменил
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението е правилно и
законосъобразно и не са налице касационните основания за неговата отмяна. Изводите
на съда, изложени в мотивите на решението, се споделят от настоящата инстанция,
тъй като са напълно съобразени с установените по делото факти и обстоятелства,
посочени по-горе.
Касаторът е наказан за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от
ЗАв Пр, според който лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по
чл. 7, ал. 3 /НАРЕДБА № 36 от 15 май 2006 г.
за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, на водачите на МПС и на председатели на изпитни комисии и
за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.).
Водачът О.В.Д.притежава
свидетелство за управление , издадено от Република Румъния. На
основание чл. 151а от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, лицата,
притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да
управляват моторно превозно средство на територията на Република България при
спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория,
определени в чл. 151 от ЗДвП. Свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, когато свидетелството е издадено
от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, съгласно чл. 161 т. 5 от ЗДвП.
От друга страна, наетите
на работа граждани на страни-членки на ЕС, притежаващи професионална
квалификация в своята държава, не би следвало към тях да бъдат поставени
допълнителни изисквания за придобиване на квалификация на територията на
РБългария по повод създадените с българско дружество трудови правоотношения. В
тази връзка са и Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от 07.09.2015 г., относно
признаване на професионалните квалификации, Директива 2003/59/ЕО на ЕП и С от 15.07.2003
г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои
пътни превозни средства за превоз на товари или пътници и други такива, които
създават правила за работа на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване
на придобитата квалификация на лицето в едно от страните в останалите
страни-членки на съюза, без да е необходимо допълнително професионално
квалифициране. Наказващият орган е бил длъжен да изложи мотиви за причините за
допълнителните изисквания, които поставя българската държава на чуждите
граждани, работещи в български фирми и да установи дали това изискване за
установяване на психологическа годност на тези водачи не е направено в
страната, където те са придобили професионалната си квалификация. Още повече,
че по делото е приложено Удостоверение за
психологическа годност от Румънската държава, т.е. същият е психологически
годен за водач на МПС, транспорт на общи стоки, опасни товари и хора, както и
транспорт на хора като такси.
В заключение, може да се
направи извода, че според чл.7а ал.2 от ЗАвПр, водачите на
обществен превоз на пътници и товари са длъжни да представят удостоверение за
психологическа годност, тогава, когато установяването на такава не е част от
придобиването на правоспособност за управление на МПС за дадена
категория. В дадения казус, водачът на международен превоз е с
психологическа годност, съгласно румънското законодателство, предвид
притежаването на посоченото по-горе психологическо мнение.
По тези съображения
настоящият състав счита, че решението на въззивния съд е правилно,
постановено е в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното,
Административен съд – Д., ІІ касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №61/07.03.2022 г., постановено
по нахд № 1285/2021 г. по описа на Районен съд-Д..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.